Нямам време да чета, ще ъпдейтна какво се случи тази вечер.
По рано днес разбрах, че имал нелек инцидент на работа.
Сготвих 6 манджи, практически прекарах цял следобед в готвене, дори му прозвъних и му казах, прие идеята радушно.
Започна се оттам - принципно си идва в 9, този път в 9 без 15, влязъл в спалнята ни да се преоблече. Аз не знам, че се е прибрал. Влязох и се стреснах, изпищях...Развиках се, а той не се извини, напротив, обвини ме, че съм си стресната и не съобразявам, че искал първо да се съблече.
Седнахме на масата...Вино, уиски, разговорихме се и нещо съвсем невинно прерастна пак в сканадал.
Нарече ме малоумна, изрод, животно, овца, провал...в пъти повече отколкото за шест години заедно.
Засегнах го, затова така реагира.
Вечерта завърши с "другия месец си отивам", "животно, не ме доближавай" и "ти си най - големият
провал в живота ми, не искам изобщо да ми говориш". "Шест манджи сготвила, изяж си ги сама, изрод малоумен"
Нищо особено не се е случило, но неговата реакция просто

Ходих, плаках, извинявах се...изкопчих, че си тръгва другия месец, както и ми каза в очите, че ме мрази.
Толкова грубост на килограм никой не е изхвърлял към мене.
Оттук насетне аз няма къв да го диря вече.
Но може би е прав - ще му дам пространство и няма да го доближавам, няма да му говоря, поне друго
не може да ми роди главата.
Чудя се на себе си - с годините, десетки пъти съм го отпъждала, той мене нито веднъж.
Но май неговото е окончателно.
Защото, чак пък толкова да не може да се контролира?

Разбирам да се отнасяше за теб, след признанията ти, че си сприхава "скандалджийка", би било разбираемо....Но тих и кротък човек да започне да изпада в подобни изблици и истерия, без супер драматични провокации, си е сигнал, че нещо не му е наред.
Има нужда от лекар, психолог...