Тъга

  • 31 701
  • 390
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: X
Хепи, ама и ти не даваш и не предаваш Wink
Той не е виновен, че иска да прави лютеница и ракия,просто си е такъв. Такъв му е светогледа, манталитета, възпитанието, средата. Да, вероятно е с век назад, ама ти  как смяташ да го компенсираш този век? С екскурзии из Европа ще му разшириш мирогледа? Да, той ще съпостави своя живот и животът на хората, ще осъзнае на кое ниво е, но мислиш ли, че това му пречи и го вълнува?
Неговият свят е селото, кръчмата, лютеницата, ракията, счетоводните сметки. Това е.Няма друга потребност, разбери го. С крясъци и скандали ли ще го направиш по-модерен, по широко скроен, по любознателен, по-интелигентен? Той има в речника си епитети като "ялова", ти Европа си седнала да му показваш. Бай Ганьо във Виена. Абсолютно загубена кауза.

# 301
  • Мнения: 1 494
The Happy One, абсолютно те подкрепям! Ти си една борбена жена. Справяш се с живота, с мъже без амбиции, с болести, с малки заплати в град, където стандартът на живот и заплащането далеч не е като в столицата.
Ще се справяш и занапред! Пожелавам ти да срещнеш подходящия другар в живота си и да сте щастливи!

# 302
  • Мнения: 61 400
Към момента живее там, абсолютно самостоятелно - има си кухня, спалня, хол, когато си ходя в Бг, това е и моят дом. Учи в елитно училище, справя се добре. Говорим за дете, което отдавна е самостоятелно. Tired

Това за хвалба ли е  Tired Спирам по темата, на различни планети живеем и няма как да се срещнем.

За хвалба на детето е явно.
Но на мен друго ми говори. Отдавна самостоятелен, на 16 години, явно не отсега е на втори план, след мъжете на майка си. Tired

# 303
  • София
  • Мнения: 19 436
Именно, Дева. И моят е много самостоятелен на 16 и чисто физически може да се справи сам. Ама въпреки това си има нужда от родител до него, в толкова много ситуации.
И мъжът ми на 14 е отишъл даа учи в друг град, но уикендите си е бил у дома, както и майка му е била насреща при нужда (бъбречна криза да речем).
То животът на детето не свършва с физическото оцеляване.
Както и даа е, стига съм се ядосвала и аз вече.

# 304
  • Мнения: 7 649

Съжалявам, но Мунчо е виновен!


Мда, има си хора, на които винаги някой друг им е виновен. За всички проблеми и за собствените им грешни избори.

Бърди,  Peace

# 305
  • София
  • Мнения: 20 700
Скрит текст:
Именно, Дева. И моят е много самостоятелен на 16 и чисто физически може да се справи сам. Ама въпреки това си има нужда от родител до него, в толкова много ситуации.
И мъжът ми на 14 е отишъл даа учи в друг град, но уикендите си е бил у дома, както и майка му е била насреща при нужда (бъбречна криза да речем).
То животът на детето не свършва с физическото оцеляване.
Както и даа е, стига съм се ядосвала и аз вече.
Тук и аз подкрепям. Явно детето е свестно, може би и баба му е още млада и не е останал без внимание.
От друга страна - чували сме и други, не чак толкова приятни истории за деца с родилели в чужбина, оставени да се самоотглеждат.

The Happy One, може да ми се разсърдиш, но май в твоето семейство моделът е - да родим дете млади и да го оставим на бабите, пък после ще учим. Щом майка ти на няма и 60 има внук на 15
Майка ти и баща ти е трябвало след завършване и установяване някъде да те родят, а не да обясняваш как не е трябвало да зарязват образованието си. Двама редовни студенти, т.е. никой от тях не е работел... Зная, че едно време това беше съвсем приемливо, но не го използвай като оправдание днес, 30-40 години по-късно, защото вече отдавна не се приема за нормално.
Що се отнася до Мунчо - разделяйте се, и то колкото може по-бързо. Синът ти ще дойде при теб и няма да се чувстваш самотна. Пак ще ти кажа - за още 3 месеца, до юни, може да ти скъса нервите, ако живеете в едно жилище. Той и сега ти ги къса

# 306
  • Сф
  • Мнения: 11 828
Към момента живее там, абсолютно самостоятелно - има си кухня, спалня, хол, когато си ходя в Бг, това е и моят дом. Учи в елитно училище, справя се добре. Говорим за дете, което отдавна е самостоятелно. Tired

Това за хвалба ли е  Tired Спирам по темата, на различни планети живеем и няма как да се срещнем.
А Бърди, не си в грешка .. И аз се озадачих на последните постове, та върнах малко лентата...чудо!
Днес за втори път ме цакат от форума.Излизам и аз😁

# 307
  • Мнения: X
Скрит текст:
Въпрос на приоритети- аз се обличах с дрехи на килограм, но не  оставих детето си.
И да, според мен си властна и безхаберна- дори в този пост ти си правата, а виновен е Мунчо, че не бил направил усилия да свикне там.

Да не говорим, че пак за сина ти дори и дума не отвори.

Към домът на майка ми има анекс, пригоден като самостоятелно жилище. Синът ми е в девети клас, висок е 181, а тежи 100 кг. Към момента живее там, абсолютно самостоятелно - има си кухня, спалня, хол, когато си ходя в Бг, това е и моят дом. Учи в елитно училище, справя се добре. Говорим за дете, което отдавна е самостоятелно. Tired
Аз също съм дете, отгледано от баба и дядо - родителите ми са били редовни студенти в Пловдив, когато съм се родила, прибирали са се веднъж месечно, заживях с тях едва в първи клас!
Не мисля че майка ми е трябвало да преустанови образованието си тогава, за да се грижи за мене. Тя още няма 60, работи си по специалността и до днес, зъболекар си е. И винаги е била изключителна майка, нищо че е работила като вол в кабинета, а в последствие аз се грижих за братчето ми.
Съжалявам, но Мунчо е виновен!
Защото е здрав и прав мъж, има потенциал, а той лютеница и ракия иска да прави!
Ама като ходихме на екскурзия из Европа, се усети, че май е един век назад.
Мъж без мечти, без амбиция е това!
Скрит текст:
Както и да е, АбсурТ, благодаря ти. Накара ме да избера, дори да съм имала малки колебания - оставам тук, със или без Мунчо. Синковецът идва тук през юли, ще го запиша в колеж и пак ще си намеря втора работа.
Просто не съм от хората, които си простират краката според чергата, винаги я наплитам  Wink
В противен случай днес още щях да съм с БНД, да гледам крави из Балкана.

Ами, не, не е виновен.
Нито ти имаш вина....
Просто сте много различни.И не сте един за друг.
Хората не се променят.Ако в началото на връзката ви си имала някакви надежди да го "подкараш" по пътя на някаква кариера/израстване в служебен план, вече би трябвало да си наясно, че той, дори и на Марс да го качиш, пак ще си мечтае за которката, за лозето, за ракийката и кварталната кръчма с аверите......Манталитет, какво да го правиш!
Има такива хора, и целия свят да обиколят, пак си остават същите.
"Можеш да извадиш селянина от селото, но не можеш да извадиш селото от селянина!"-много му подхожда на твоя човек.
Октави го да си тръгне и да си вегетира там, където се чувства щастлив.
А ти следвай своя път и мечтите си.   Peace

# 308
  • Мнения: 150
И какъв е проблемът с лютеницата и ракията ?
Сарказмът настрана, но напоследък се случва да чувам от разни хора , че до гуша им е дошло от цивилизация,и стресът, и шумът, и лудата амбиция,и  прегарянето и искат да се завърнат към по-спокоен и природен начин на живот. Даже по едно време си мислех , че е някаква нова мода.
Всички ли трябва да искаме и харесваме  един и същи начин на живот, авторке( и не само ) или поне твоят такъв ?
Трябва ли да се оправдавам , че не искам скъпи парфюми, дрехи дизайнерски, а чист въздух, вкусна храна и вечер да чувам собствените си мисли?
Мунча ли съм ?

И не каза с какво ти обиждаш човекът, та така "невинно'' започнало всичко ?

Но ако и аз трябва постоянно да се оправдавам пред партньорът ми за различната ми ценностна система , и затова че харесвам друг начин на живот ...да ти кажа много тегаво ще ми е, даже ще се замисля има ли смисъл.
А човекът все пак се е пробвал и е направил някакво усилие да пробва.

# 309
  • Мнения: 7 649
И какъв е проблемът с лютеницата и ракията ?
Сарказмът настрана, но напоследък се случва да чувам от разни хора , че до гуша им е дошло от цивилизация,и стресът, и шумът, и лудата амбиция,и  прегарянето и искат да се завърнат към по-спокоен и природен начин на живот. Даже по едно време си мислех , че е някаква нова мода.
Всички ли трябва да искаме и харесваме  един и същи начин на живот, авторке( и не само ) или поне твоят такъв ?
Трябва ли да се оправдавам , че не искам скъпи парфюми, дрехи дизайнерски, а чист въздух, вкусна храна и вечер да чувам собствените си мисли?
Мунча ли съм ?

И не каза с какво ти обиждаш човекът, та така "невинно'' започнало всичко ?

Но ако и аз трябва постоянно да се оправдавам пред партньорът ми за различната ми ценностна система , и затова че харесвам друг начин на живот ...да ти кажа много тегаво ще ми е, даже ще се замисля има ли смисъл.
А човекът все пак се е пробвал и е направил някакво усилие да пробва.
Така е. Защо напоследък стана толкова модерно планинарството, бягането, йогата и прочие дейности, които те отърсват от напрежението и ти дават да поседиш със себе си? Преди 10 години да бягаш без да си спортист изглеждаше странно на народа. Сега парковете са пълни. И туристи, и бегачи си е имало винаги, но напоследък на Витоша е по-тъпкано, отколкото на Витошка. Хората се изтощават, стресират, някои се разболяват от т.нар. кариерно израстване и безкрайните ангажименти. Аз не виждам какво толкова се подигравате на човека, че обича спокойствието и тишината, и лютеницата, и каквото там още се сетите. Ние бачкаме по 5-6 дена в седмицата на пълни обороти и после с крясък бягаме към Черни връх та да не полудеем. Той си е намерил място, на което се чувства добре и работата не го натоварва. Не е длъжен да става корпоративна акула. Нито да сменя приятния си живот с нервите и по-тежката работа без приятели, с опасност от инциденти в чужбина.

# 310
  • Мнения: 4
Прави сте, всеки си има своя живот. От "всяко дърво свирка не става", но и признайте, че на някои хора им е много удобно така особено, ако има някой друг покрай тях да носи и да е подложил основата... я имот в наследство от мама, я... нещо друго...и ако нямаш отговорност към никои друг освен към себе си...що да не си живееш така, както ти харесва. Говоря по принцип, не толкова за конкретния случай....
Баба казваше: един мъж, ако камък върху камък / демек дом не е изградил сам/ не положил в живота си не ми го хвали.

# 311
  • София
  • Мнения: 24 839

Баба казваше: един мъж, ако камък върху камък / демек дом не е изградил сам/ не положил в живота си не ми го хвали.


Баба ти е права, но в случая, който нищим, човекът да се гръмне ли или да подпали къщата, че да остане без нищо и да трябва да си купи жилище, белким го признаят някои за мъж?

Реално погледнато, той си има и жилище, и вила- лозе, и работа, и приятели, и може да си позволи екскурзии, театър, концерти и т. н.
А, след като е сам, за кого другиго да си дава парите?

От друга страна, как го виждаш да просперира навън един 40 годишен счетоводител?

Аз и авторката не виждам много да е постигнала, освен дето заплатата ѝ е по- висока, ама това не е просперитет и колкото и години да остане там, нито жилище ще си купи, нито ще заживее охолно.

# 312
  • Мнения: 482
Чета, чета, 21 страници вече, никой не забеляза, че Минчо след като остава без майка, се решава на великия ход да замине при авторката. Малко тя да замени майчицата на мамин златен. Да, ама в чужбината тежко, не е за човек, дето мрази промяната. Тоя човек си е инфантилен във връзките, все като Дечко ги кара - да няма ангажименти  към човек, да му е удобно. А авторката явно това не го отчита. Влагала надежди, сега и е жал за тях.

# 313
  • Мнения: 2 531
Чета, чета, 21 страници вече, никой не забеляза, че Минчо след като остава без майка, се решава на великия ход да замине при авторката. Малко тя да замени майчицата на мамин златен. Да, ама в чужбината тежко, не е за човек, дето мрази промяната. Тоя човек си е инфантилен във връзките, все като Дечко ги кара - да няма ангажименти  към човек, да му е удобно. А авторката явно това не го отчита. Влагала надежди, сега и е жал за тях.
202uu

# 314
  • София
  • Мнения: 24 839
Чета, чета, 21 страници вече, никой не забеляза, че Минчо след като остава без майка, се решава на великия ход да замине при авторката. Малко тя да замени майчицата на мамин златен. Да, ама в чужбината тежко, не е за човек, дето мрази промяната. Тоя човек си е инфантилен във връзките, все като Дечко ги кара - да няма ангажименти  към човек, да му е удобно. А авторката явно това не го отчита. Влагала надежди, сега и е жал за тях.

Това е цитат от първия пост на авторката:
Цитат

Тъй...той дойде при мене в чужбина, много бавно му намерих работа, близо два месеца стоя вкъщи, разболя се, депресира се, още страдаше по майка си. Както и да е, започна да работи, преместихме се в самостоятелен апартамент, обзаведохме го, устроихме се. Но той остана тъжен - липсваше му неговия град, неговото лозе, неговите неща, които правеше от 20 години, приятели, кръчми, колеги...В България му пазят още работното място, а тук не можа да свикне, бил никой, работата му била тежка, не като вкъщи, той е счетоводител, цял живот това е работил...

Толкова за лудия му мерак да пристигне при авторката, за да бъде обгрижван.......

Общи условия

Активация на акаунт