Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LI

Препоръчвам "Отмъщение" с Никалас Кейдж.Също "Пустинята-смъртоносна гонитба" и "Разходка в гората" с Робърт Редфорд и Ник Нолти.Точно в този ред...

Гледах "Contratiempo"  по препиръки от тук. Страхотен! Държи в напрежвние до сами край, много неочаквни обрати иии супер е!
Ще помоля за препоръка за филм, свързан с робството (наскоро четох"Чичо Томовата колиба" и ми се гледа нещо с тази тематика). Гледала съм The Help и за  едни математички-негърки. Искам нещо по -драматично

Амистад - http://www.imdb.com/title/tt0118607/

" Дванадесет години робство"- 

+1!

Снощи изгоних мъжо и децата да гледат детско и се настаних с бира в ръка пред този филм.

http://www.imdb.com/title/tt0118799/?ref_=fn_al_tt_1

Много ми хареса! Препоръчвам ви го ако не сте го гледали.

It comes at night  - на мен много ми хареса. Жанрът е ужаси / трилър, няма излишна кръв/черва/ гадости. По-скоро е психологически трилър от тези, които се развиват в клаустрофобична атмосфера. И ще дам един спойлер за заглавието, защото се чудех какво точно значи, след като гледах филма и стигнах до този извод:

Ако някой не е гледал френският игрален вариант на красавицата и звяра с Венсан Касел и Lea Seydoux, да ви кажа, че според мен и като история, и като визия, и като актьори бие бозицата на Дисни от тази година. Направо им скриха шапката и визуално е изключително красив - да се учат американците как се използват компютърни ефекти в полза на историята. Много красив прочит на класическата приказка, много добър сценарий и Леа е много красива. Абе приятно романтично филмче за лежерен уикенд

Аз съм доста назад с филмите . Този уикенд гледам поредицата за Батман .

Новият с Том Круз препоръчвам. Много забавна история. "Бари Сийл" се казва.

Starred Up
Тези дни се беше завъртяла дискусия е или не е наистина добър затворническият филм на Кольо секси кралеубиеца, нещо, за което не мога да се изкажа като негледала. Но пък снощи видях лично за мен най-добрият затворнически филм в дълга поредица изгледани такива, при това поредица, включваща такива образци като "В името на отца", "Глад" или "Осъденият на смърт идва". Не че те не са прекрасни и незабравими, но в този конкретен филм има и ярост, и насилие, и болка, и любов, и стремеж към изкупление, неща, които досега не съм видяла събрани с такава интензивност в един-единствен представител на жанра. При това представител, който по моите стандарти е най-бруталният възможен, надминаващ с няколко дължини "Бронсън", и най-автентичен, независимо че за "Глад" Фасбендър отслабна с толкова килограми и Маккуин го снима в онази безкрайно протяжна непрекъсната сцена, от която на мен като зрител ми се разместиха всички вътрешности.
Сюжетът може да се опише суперпростичко- малолетен затворник е толкова агресивен, че бива преместен в затвор за възрастни (оттам идва и името на филма), където се среща с баща си, когото не е виждал от 5-годишен. Върху тази основна линия обаче се наслагват практически всички теми, засягани обичайно в жанра- насилието между затворниците; създаването на общества и клики с техните непоклатими лидери; корупцията сред надзирателите; насилието от надзиратели върху затворници; възникващия от средата хомосексуализъм; социалните фактори, водещи до криминализиране на младежите; порочния кръг приемно семейство-ТВУ-затвор; педофилията в приемните семейства; факторът липсващ родител при формирането на престъпника; влиянието на социалните работници върху атмосферата в затворите; взаимодействието и/или липсата му между социалните работници и управата на затворите. И въпреки че темите са твърде много за стандартните два кино-часа, някак си всички успяват да бъдат обрисувани адекватно, макар и пестеливо, изграждайки цялостна картина на обреченост. Хареса ми, че при цялата бруталност на историята, пренасяща се и в бруталност на камерата, бяха вмъкнати и прекрасни символични моменти като въртящите се метални врати, тракащи зловещо в два ключови момента- напускането на психолога и самия финал след преместването на бащата, олицетворение и визуализация на изгубения навеки шанс за свобода.
Но освен затворнически филм, това е и филм за любовта родител-дете, при това описващ я така, както много малко филми се осмеляват  и както обичайно ние самите не я виждаме. В съвременното общество обичта към детето е разглеждана като съзнателно решение, не само да го създадеш, но и да го отгледаш, да го възпиташ, да избереш да си негов родител. Тук, в този филм, между тези две оскотели човешки същества любовта е инстинкт, дълбоко вкоренен и нежелан, подтискан първичен порив, повик на животинското в кръвта ни. Да предадеш гените си и да ги запазиш, да защитиш малкото си, да убиеш, за да живее то. Такава е любовта на Невил към Ерик, примесена с агресия, с егоцентрична ревност, с желание за доминация и настояване за подчинение. Любов, толкова силно вкоренена, че изглежда физически мъчителна и е също толкова физически мъчително да я наблюдаваш като зрител. Мъчителна е и любовта на сина- любов незаслужена, любов смачквана съзнателно, бита и малтретирана до кървава каша, но никога непобедена. Агония е да се наблюдава как синът се опитва да смачка повика на кръвта и затъва все по-дълбоко в точно същата съдба, която мрази и презира в баща си. Кулминацията на филма е ритник в стомаха и въже на врата- буквално и преносно, а сбогуването между баща и син и чисто физически навява асоциация с животните: те не могат да се прегърнат с вързаните си ръце, и вместо това се отъркват един в друг, шия в шия, като вълче и вълк по "Анимал планет", маркирайки се и слагайки печат за собственост.
Много силен филм, ще ме държи още дълго. За гледането му трябва да благодаря на Анджелина Джоли, избрала Джак о'Конъл за роля в "Несломен" и снимала го достатъчно сносно, за да предизвика в мен желание да го гледам още. Сега обаче мога да кажа, че госпожата се е справила лошо, изваждайки на екран минимален процент от възможностите на този изключително талантлив младеж. Дейвид Маккензи обаче му е дал простор и тук той помита с роля, каквато много рядко съм виждала, а аз гледам много филми и си ги избирам главно заради актьорите. Последно изпълнение с такава интензивност и искреност видях от малката Адел с дългата фамилия в Blue is The Warmest Color, искреност, каквато школуваните актьори не си позволяват да проявят и която идва най-вероятно от вихрена комбинация на страст и липса на чувство за самосъхранение. Изпълнението на о'Конъл пулсира с такава неподправена ярост, че Том Харди изглежда като котенце с неговия Бронсън, и едновременно с това е наситено с толкова крехкост и отчаяна, сияйна любов, че прави героя му социопат едно от най-чистите създания, видели голям екран. Изумително е толкова млад и неопитен актьор да създаде толкова многопластов образ, а аз се питам- колко още може да постигне? И въобще как в това десетилетие на претъпо комерсиално кино и изчерпване на идеите на режисьорско и сценарно ниво, десетилетие на пуканки, прикуъли, сикуъли, спинофф-и и/или вонящи на претенция тричасови етюди, изведнъж се появиха толкова много безумно талантливи, безумно красиви млади актьори, които за разлика от предишните ни идоли имат пълния пакет- и талант, и визия в равни количества? Съвсем сериозно ви заявявам, малкият о'Конъл е красив колкото Брад Пит и на само 27 години има вече зад гърба си роля, която неговият колега така и не направи за 20-годишна кариера, а не е като да му липсват хубави роли. И не е единствен, за когото може да се каже нещо подобно. Един от многото е, а това прави съвременното кино толкова, толкова интересно въпреки стагнацията в останалите му аспекти.

Този с Ланистър не струва. Адска тъпотия.

Кой е този с Ланистър?

Shot caller

Гледах "Бодигард на убиец" и много ми хареса.
Също така изгледах и "Perfetti sconosciuti"- много ми хареса, но до финала....какво стана накрая не можах да схвана. Ако иска някой в скрит текст да ми каже. Виното ли беше, какво беше?