Първите ми бебета изплакваха веднага, или почти веднага, не съм забелязвала забавяне. Сега последното дълго време не изплака, но видях, че крачето му мърдаше и затова запазих сравнително спокойствие, накрая само измяука нещо.
- Публикувана: 21 фев. 2017, 22:17 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2017, 22:12 ч.
Информация за МБАЛ Надежда (на д-р Стаменов) - 11
А като ни настанят в стаята след реанимация,имаме ли телевизор там? Иска ми се самостоятелна,но както се падне.
Имаш телевизор, но няма да имаш време за него.
На мен пък ми хареса да съм в самостоятелна стая и баня, прескачах при съседките, когато ми беше скучно. Едната идваше при мен до тоалетна понякога. Като цяло ми се спеше и гушкаше с бебка, до телевизия не съм стигала, нито до скука.
Електра, спокойно- често се случва, няма да му повлияят на твоя хубавец тези води, не ги мисли толкова.
Електра, спокойно- често се случва, няма да му повлияят на твоя хубавец тези води, не ги мисли толкова.
както дойде-разбрах,че не можем да я избираме
Ниа, той беше на антибиотик и системи заради тия води, така че още там взеха мерки 
Просто ми е интересно и понякога се замислям до каква степен осъзнават бебетата какво става и колко помнят от раждането 
В случая дано да го забрави бързо.
Аз за съжаление имах време за телевизия. От 5-те дни престой само последните два часа, преди да си тръгна хубавеца ми го донесоха в стаята - тогава му махнаха системите. Ходех на свиждане при него в неонатологията от 12:30 до 13:30 и толкова. Един час го хранех и го гушках. Крепеше ме мисълта за този един час, кога ще дойде. Не искам да мисля какво преживяват мамите с бебета в кувьоз месеци наред...
От тази гледна точка съм благодарна на съквартирантката. Ако не беше тя щях да си седя в самостоятелната стая и да рева по цял ден над тъпата помпа за цедене. Яд ме е, че не й взех телефона, каква съм патка
А първата вечер на 3-я етаж първата ми съквартирантка ми помогна като ми изтекоха водите посред нощ.
Абе хубаво си е да има някой наоколо
Просто ми е интересно и понякога се замислям до каква степен осъзнават бебетата какво става и колко помнят от раждането В случая дано да го забрави бързо.Аз за съжаление имах време за телевизия. От 5-те дни престой само последните два часа, преди да си тръгна хубавеца ми го донесоха в стаята - тогава му махнаха системите. Ходех на свиждане при него в неонатологията от 12:30 до 13:30 и толкова. Един час го хранех и го гушках. Крепеше ме мисълта за този един час, кога ще дойде. Не искам да мисля какво преживяват мамите с бебета в кувьоз месеци наред...
От тази гледна точка съм благодарна на съквартирантката. Ако не беше тя щях да си седя в самостоятелната стая и да рева по цял ден над тъпата помпа за цедене. Яд ме е, че не й взех телефона, каква съм патка
А първата вечер на 3-я етаж първата ми съквартирантка ми помогна като ми изтекоха водите посред нощ.
Абе хубаво си е да има някой наоколо
Моето бебе изплака веднага при секциото и то доста силно, като малко гларусче. Роди се 2,900 кг. в 39 г.с. Сложиха го за кратко върху гърдите ми и после го отнесоха. Следобед в реанимацията, като свалиха бебчетата при нас оперираните мами, сестрите казаха, че моето е ревяло най-силно в отделението. Другите бебчетата спинкаха кротко, а моето се дереше. Честно казано, не знаех какво да правя. Чак се изпотих от напрежение и притеснение. Гушкахме се, но се успокои едва когато подадох гърдата. Не исках предвид обезболяващите, но бебето се кротна веднага. Оттогава се майтапя, че имам два начина за успокоение - лява и дясна гърди.
С другите мами се харесахме веднага и поддържаме връзка, ходим заедно по паркове и празници. Бях в двойна стая и нощем с другата мама оставяхме бебетата при сестрите, за да можем да поспим добре. Една от майките беше в самостоятелна стая, бебчето си оставаше при нея, за да наваксат с кърменето през нощта.
С другите мами се харесахме веднага и поддържаме връзка, ходим заедно по паркове и празници. Бях в двойна стая и нощем с другата мама оставяхме бебетата при сестрите, за да можем да поспим добре. Една от майките беше в самостоятелна стая, бебчето си оставаше при нея, за да наваксат с кърменето през нощта.
Една мацка беше разказала в отделна тема за преживяванията си в клиниката. Ето отговора на Стаменов: https://www.nadezhda.bg/novini/Кogato-chovek-prevrushta-mukata-si-v-gnyav-i-omraza-ne-boli-po-malko-259/
Това беше първото, което видях сутринта и чувствата ми са ужасно противоречиви. Страшно много се натъжих отново, припомняйки си историята, защото това е най-големия ми страх в момент. Дори се разплаках от невъзможността да се направи нещо в подобна ситуация. От друга страна не съм очаквала друг отговор от др Стаменов, той е длъжен да защити честта на болницата и екипа си. Официалната му версия е тази, но съм сигурна, че са взети необходимите мерки. Моля се само такива случаи да са все по-малко и да не се случват!
Една мацка беше разказала в отделна тема за преживяванията си в клиниката. Ето отговора на Стаменов: https://www.nadezhda.bg/novini/Кogato-chovek-prevrushta-mukata-si-v-gnyav-i-omraza-ne-boli-po-malko-259/