Приоритетите в живота МУ

Спомних си аз, как на 23 вече се чувствах "стара", че нямам сватба и деца, а от 2 г. живеехме заедно.
Ми депресия си беше направо..))
Просто времето тогава минаваше бавно и ми се струваше вечност чакането.
Сега 2 г са ми като 2 месеца.,))

 (Pollux пак се превъзбуди нещо. Но толкова си може жената, сори;))
  
Бившият ми съпруг имаше такъв проблем - преди да навърши 30 г., започна да му пада косата. Затова знам, колко са чувствителни мъжете на тази тема.  
    Щях да се ужася, ако беше казал, че иска да си присажда коса. Според мен, изглежда абсурдно. И винаги си личи.
    И без това, когато видех на снимки или по ТВ - Боби Михайлов, например, не можех да не кажа нещо язвително за "умрялото нещо" върху главата му. Съжалявам, но така изглежда. Колкото и да е скъпо, където и да е правено - няма начин да не си проличи. И с възрастта става все по-тъжно и смешно.
 В същото време, му обръщах внимание на тези мъже (известни или не), които дори и оплешивяващи - изглеждат много по-готино, ако се подстрижат първи-втори (че и нула) номер.
   Знам, че не всеки е Джейсън Стетъм, но и обикновено момче изглежда много по-добре с "прическа" като неговата, отколкото със зашит пубис към главата.  
  
   Та, пробвай да акцентираш върху тези неща пред приятеля си. Внимателно, разбира се, с чувство за хумор.
 Без да споменаваш кредити, деца и т.н. Явно е суетен и трябва да подчертаеш, как може да изглежда някой ден с евентуалната присадка (има достатъчно снимки в нета - за онагледяване).
    Убеди го поне да пробва с къса коса. В началото може да не харесва формата на черепа си и пр. Ти ще си там, да му вдъхнеш увереност.
    (Абе, все ще е по-добре, отколкото да му викат после "Перуката". Примерно:))

При някой даже си е ген. Наистина мъжете са суетни. Брат ми от няколко години започна да оплешивява отпред на темето. Виждах, че го притесняваше много. Но едно е мъж да оплешивява, друго е жена. Опитвала съм се даже да му вдъхна кураж като му казвах, че много жени харесват плешиви мъже. Което не е лъжа.
Вече се възприема и не му дреме особено. Същия вид оплешивяване го имаше и баща ми.
Иначе си има коса, просто е рядко отпред. Но никога не е говорил за присаждане.

Авторке, каква ще е разликата, ако забременееш в близко бъдеще (както ти искаш), с предния път, когато си забременяла? Разликата ще е в плановете. Тогава детето не е влизало в плана, но след още малко време би се вписало идеално, така ли? Намерили сте хиляди причини, че не му е времето за бебе. Аз познавам такива, които и на 40 си намират подобни причини. Хората сме егоисти-мислим си,че може да избираме кой да се роди и кой не, искаме всичко да е планирано, все нещо не ни достига. За абортът се говори като за обикновена манипулация и се пристъпва към него с лека ръка. Но истината е, че човек когато не иска деца, трябва да взима сериозни мерки за да не се стига до там. На много двойки им се случват непланирани бременности, но впоследствие детето се оказва най-голямото им щастие. Много, ама много ми е тъжно, че чета поредната история, в която жената казва, че се е принудила заради мъжа да направи аборт. Един мъж не знае какво е да носиш живот в себе си, не знае какви психически последствия може да има жената след аборта, не той ще носи физическите негативи, ако след това се появи проблем. В днешно време мъжете на 23 далеч не са готови за деца, но човек трябва да поема отговорност за действията си.

Конкретно на въпроса ти - по-вероятно е още много време да не поиска деца. Не съм срещала мъж на 23г. да иска дете. Имам една позната на 25, приятелят й на 30, заедно са от 6 години. До скоро бяха на една вълнА-"рано е за деца", но тя вече се замисля дали не си губи времето с него. Той няма изгледи да поиска деца в следващите 2-3 години, тъй като не би си пожертвал скъпоценното време (работа, филми, игри) за да дундурка бебе.

Стигнах до 2-ра стр. и ще дочета, но - този човек много често си мени мнението и ти ще трябва непрекъснато да му ходиш по гайдата. Постоянно ще измисля по нещо ново, явно такъв му е характера, определя той приоритети и иска ти да се съобразяваш с него. Той ще си остане такъв!

има и по-страшно - "седем години били заедно и като станали на трийсет се разделили" 
Краят на света.

Разбира се, че не е краят на света. Но какво остава след такава раздяла, обръщаш се назад и виждаш, че най-хубавите ти години от младостта си пропилял напразно и за някой, който му е все едно за теб.

За страшно не е страшно, но пък е много гадно нали!? Не е кеф някой да си намира оправдания за това и онова и след няколко години да ти бие дузпата.

това може да се случи на всяка възраст
освен това възприемането за "най-хубава възраст" при всеки е различно
в момента съм на почти 2 пъти твоите години и съм поне 10 пъти по-щастлива от тогава, което за мен прави моите 40+ по-хубава възраст от моите 20+
не приемай коментара ми негативно, не е такъв

 water_nymph,
Всички години са хубави , когато ги изживяваш пълноценно. Ако връзката е хубава , наслаждавай се , без да мислиш кой кого ограбва. Няма ограбване , ако и двамата партньори се отдават и получават съответно, добро. Никой не знае какво го чака , хора сме , променяме се , променят се приоритетите НИ. Живей спокойно и не мисли толкова напред ! Някак си решила да програмираш нещата , поставяш си срокове , предвиждаш, планираш. То , естествено , не може да се живее ден за ден , но според мен прекаляваш с тези предвиждания и очаквания. Най-хубавите неща стават спонтанно и се вместват идеално в програмата.

Те всички години може да са хубави - прави сте, но деца на 50-60 ! За всяко нещо си има време и ако го изпуснеш може да съжаляваш особено ако е било за присаждане на коса. Все едно моя мъж да ме изчака да си изсмуча тлъстините или да си сложа силикон. Сигурно не е приятно, но на Джесън Стейтъм и компания не им пречи нали?

Благодаря, момичета! На всички!
Аз знам, че всичко идва с времето си и щом още не се е случило, значи трябва да е така.
След като прочетох всички мнения до тук, мисля, че наистина абортът и по-скоро травмата от това е първопричината за моите терзания.
Опитвах и опитвам да го преживея, дори мислех, че вече съм. Но осъзнах, че има доста още докато го приема и свикна с факта.
Знам, че всичко е само в моята глава. Осъзнавам го, наистина. На някои от вас изглеждам припряна, обсебена от идеята за семейство, но не е така.
Аз много исках да стана млада майка, което сега свързвам с това, че майка ми дълги години не е мога да забременее. И от страх да не се случи и с мен, аз винаги съм си мечтала да бъда млада майка. Винаги съм била твърдо против аборта и съм си казвала, че аз никога няма да направя, каквото и да става. За пореден път обаче, се убедих, че човек никога не трябва да казва никога.

   Кой говори за деца на 50-60 години?
Лично аз, дадох съвет на авторката - как да го разубеди за тази глупост с присаждането на коса.
   Защото тя е останала с него след аборта. Пише, че го обича и си пасват. Явно все пак иска, той да е бащата на бъдещето й дете (деца).

  Май не съм го споделяла тук преди:
   Така че, Нимфичке,  ако си сигурна, че си му простила и той е човекът; поработи сега и върху това - да простиш и на себе си. Защото - не "дългото чакане"(животът ви заедно), а по-скоро фикс-идеята за дете, може някой ден да ти изиграе лоша шега!
   И пак казвам: не съветвам да имате дете след 10 години, защото трябва да чакаш мъжа ти да се "разкрасява". Напротив - помогни му да види, че няма да изглежда по-добре; да се убеди в абсолютната ненужност на процедурата.
  Според мен, така мноого по-рано от 2 години, можете да си продължите със стария план.

Извинете, но коя е pollux? Нов ник ли има, огледах се из темата, не намерих.
Аз не смятам, че им е рано за деца. Предвид времената, да, много хора раждат в периода 30-40 години, но според мен това не е редно. Т.е. не е добре, отлага се зрялостта по този начин. Има си достатъчно теории по въпроса из нета, който го интересува да прочете.
точно, права си, абсурдно е. Ще дам аз 2 или 4 години на връзка с някой, защо? В пъти по-добре е да си стоиш сама. Защо по дяволите ще прекарваш време с този човек, ако няма да сте заедно занапред. Ще си намериш по-подходяща компания.

water_nymph , искам да ти кажа , че бях в твоето положение допреди близо година и половина.Имах 6 годишна връзка която приключи по много сходни на твоите причини.Аз съм на 24 години и когато се разделих с бившия ми бях на 22.Той беше с 5 години по-голям от мен и така и не се накани за нещо по-сериозно след 3 год. под един покрив.В моя случай не беше желанието за присаждане на коса,а за купуването на кола за 15 000лв.След теглене на заем и това се случи.На 24 години след мое подтикване реши да запише и да учи за инжинер.Беше му по-важна новата колата (макар че си имаше такава,но по-стара) , така и не намери време и пари да се отделим на квартира и живеехме с родителите му.Когато ставаше въпрос за сватба и дете винаги казваше , че иска първо да изплати колата,после да завърши,после да се издигнел на работата,после да сме си вземели апартамент...Това еднообразие всеки ден,вечното "има време" и т.н. ме изяждаше отвътре.Това че не виждах желание за семейство в него също.Ние се разбирахме и обичахме наистина много,но след толкова години без развитие във връзката бяхме станали като най-добри приятели и съквартиранти накрая.Е дойде време в което той стана на 27 години и през ум не му минаваше да градим собствен дом или семейство, а приятелите ни взеха да се изнасят от вкъщи,да се сгодяват,женят и т.н.В един момент просто ми писна,седнахме,поговорихме и решихме да се разделим.
До преди няколко месеца ми званеше и ми обясняваше как сгрешил,как ме пренебрегвал,как ме приемал за даденост и много съжалява.Предлагаше ми да ми купи пръстен,да се изнесем и нз си още какво , нооо без успех.Един човек разочарова ли те един път,угаси ли "огъня на любовта" в теб и стъпче ли мечтите ти ..Поне при мен връщане назад няма хах...Така че ти сама реши за себе си как да постъпиш.. Успехи каквото и решение да вземеш...