Приоритетите в живота МУ

Стига си гледала в чуждата паничка. Гледай себе си и не гледай кой кога се жени и ражда.

Именно де, понеже гледам в моята паничка, а не в на всички останали в днешно време, за които е съвсем нормално да раждат тепърва на 30+.
Аз не го искам. И за това изглеждам странна във вашите очи, понеже искам нещо да ми се случи по-рано от всеобщо приетото за нормално.

Абе, ти да не си Заяц с нов ник. Това вече съвсем на пързалка заприлича. Повечето ви познати на по 20-23 вече имали деца, майка ти, която родила 90-те години, била престаряла и всичките ѝ съученици масово имали деца на по 20 години ... Да не сте от циганската махала? Майка ми е родила на 25 и имах много съученици, чиито майки бяха на възрастта на моята майка или около нея. На 18-20 са раждали масово след гимназията работническата класа, които не са учили висше образование.

Все още не мога да го асимилирам как умишлено забременяваш и после се чудиш дали да родиш, при условие, че нямате доходи, а очевидно и майка ти няма възможност да помага финансово, но все пак абортът при това положение е бил по-малкото зло.

Да, от работническата класа е майка ми и не, далеч не сме от махалата.
Не съм никакъв Заяц. И не знам къде прочете, че повечето ни познати по на 23 години имали деца.
Единственото, което споменах относно деца и познати, че в рамките на 6 месеца две приятелски двойки забременяха и от това вместо радост съм изпитала болка. По този повод го споменах изобщо.
Повярвай ми, никога не ти пожелавам да минеш през подобно нещо, ти или децата ти един ден. Тогава колкото и невероятно да ти звучи всичко, ще видиш как се превръща в реалност и на теб не ти се иска да е така.

Или пък къде съм писала, че съучениците й имали деца на по 20г.? Написах, че масово децата им са доста по-големи от мен с по 6-7-8 години. Ти изобщо четеш ли това, което пиша?
Не, че си длъжна принципно, но щом коментираш и то доста остро, би следвало да четеш поне внимателно.

Ами и аз мисля като Русалка.Хубаво е да се приключи с децата до 30-35.Първото си родих на 24,второто на 28.Повече не искам.А и в крайна сметка аз лично не бих раждала тепърва на 37-40 години.Понеже съм близо до тия виждам как щем не щем се променят телата,отделно не бих имала търпението и енергията на 20 плюс годишна жена.Щуравия ми мъж периодично се разнежва и почва да мрънка за трето,но аз категорично отказвам.Искам си свободата и колкото и да звучи грозно фигурата.Ако стане някой сериозен гаф и се получи бебе,първо ще му омъкна косата,после ще изяде един чугунен тиган.

 Обърках се вече... Не мога да разбера, хем казваш, че може да изчакаш хем не можеш и искаш да си млада майка. Ту казваш прекрасни отношения, ту че е избухлив и рядко водите нормален разговор. Честно, в темата за какво става дума?

Чета - да, даже и смятам. Майка ти, щом е родила на 28, а съучениците ѝ са с деца 7-8-9 години по-големи от теб, значи, че са родили децата си на 19-20-21. На всичките ти приятели родителите ти били с едно 10 години по-млади от твоите - т.е. приятелите ти са на твоя възраст горе-долу (едва ли щеше да го споменаваш по този начин, ако приятелите ти бяха с 10 години по-възрастни или по-млади от теб), значи твърдиш, че на всичките ти приятели родителите им са ги родили на 18, грубо казано. Твърде невероятно ми е пък всички масово да са родили на по толкова. Никой ли не е учил след гимназия от тези хора? Толкова масово "работнически" паралелки ми, освен да е някакъв техникум за шивачки или нещо от сорта, ми е доста странно.

Много, ама много си противоречиш - "нямам друг изход, освен да се върна при мама" после "никога не бих се върнала да живея при майка ми". И още, и още противоречия, някои вече споменати, а останалите лесно се виждат.

"Това пък е другото, че за по-малко от 6 месеца, две приятелски двойки около нас, на нашите години, че момичетата са дори по-малки  ще стават родители. И при тях е без да искат, но ги запазиха." - тук да коментирам ли? Други приятелски двойки нямате ли, че се сравняваш баш с тези, които непланирано са направили деца на по 20 години. Мислиш ли, че твоят случай, ако е истина, е правило, а не изключение, и ако има 2 приятелски двойки, които целенасочено са "бебеправили" на 20 години и после са се сетили, че не могат да го гледат и е по-добре аборт, трябва от тях да се взима светъл пример, защото 20-21-годишните така си правят масово.

Не става въпрос за 30+. Общоприетата възраст за първо дете е между 25-29. Не, че след това е ненормално, просто е малко по-рядко срещано. Мен ми е странна реакцията ти. Някакви двойки на 23 имали деца. Еми добре, и вие ще имате. Не си на 40, че да се тормозиш, че ще останеш бездетна. Все едно аз да се изпълвам с огорчение и болка за това, че много мои приятели получиха апартаменти като дарения от баби/дядовци, а ние ще плащаме ипотека. Всяко нещо с времето си и според възможностите. Може би тези двойки тайничко ще имат моменти, в които ще ти завиждат, че имаш време и свобода, и не си ангажирана, а можеш спокойно да се развиваш и да си гледаш живота. Ако ти родиш 5 години по-късно, какво? Ще си изостанала ли?

Не е избухлив, понякога така е реагирал, когато сме се мъчили, тоест аз, да водя разговор за отношенията ни.
За да разбереш за какво ТРЯБВАШЕ  да става дума в темата, прочети най-първия ми пост.
Много се отклони темата, заради последвалите въпроси и разговора отиде съвсем в крива нива, от това, което исках да постигна от този разговор тук във форума.


Изобщо не искам да бъда светъл пример за някого с това, което съм сторила.
Повтарям за сетен път, че ги споменах тези две двойки, защото казах, че вместо радост както е нормално да се изпита от такава новина, аз изпитах болка, което не е редно и не искам да вбъдеще да ми се случва.

Проблема ми е там, че както сметнах от неговото изказване, стигнах до извода, че ако останем заедно, той не вижда децата от 25-29, а със сигурност след 30+.
Не знам дали наистина е така. Това са мои разсъждения.И преди да говоря с него, създадох темата, за да чуя вашите гледни точки какви са, нали все пак за това е форумът - да споделиш и потърсиш съвет или поне чужда от твоята безпристрастна гледна точка.

Значи е необходимо много кротичко да поговориш с него и да разбереш какво иска действително.
Ех, ама понякога... жена си, предразположи го за разговор. Да не усети, че иде реч за сериозен разговор, а да си мисли, че ей така си приказвате и да се отпусне. Сготви нещо вкусничко, налей му 1-2 чаши вино (2 за него, по-малко за тебе) и му говори за други неща пък като зачерви бузите подхвърли невинно "Ех, колко ни е хубаво двамата, не мислиш ли? Как ми се ще да не се разделяме никога!" и като той викне: "Как!? Няма да се разделяме, ти пък!" му подхвърли как ти е много хубаво и си щастлива с него, но много искаш да родиш преди 28-29, а ти се струва, че той има други приоритети и го разбираш напълно - все пак, той си има своето право да си реши как да му протече живота, но ти си си ти, и той си е той, и така. Ама спокойно, без драми и жалостив поглед. С усмивка и вдигане на рамене. Ще се разприказва 10тина пъти по-бързо и спокойно, отколкото в напрегната ситуация, когато го гледаш с бръчка между веждите и стиснати устни.

Благодаря ти, гугълче!
Довечера ще действам, пък.. каквото сабя покаже.

И пак казвам, че тук ти е грешката. На неговите изказвания отговаряш веднага. Ако той ти каже, че мисли деца да има след 10 години, ти пък казваш, че не планираш деца толкова късно, а по-рано. Трябва да се научиш да говориш с него и да отговаряш на момента за да се избегнат големи недоразумения.
И вместо да слушаш мълчаливо само неговите планове, започни и ти да му споделяш своите. Да видиш дали е човек, който мисли само за себе си или наистина държи на теб.

Да не ти се случва дъщеря ти да преживее това, което авторката е преживяла.
Но, аз винаги поставям доброто на децата ми над всичко, затова дори и да направи аборт бих я посъветвала, и бих била до нея навсякъде.

И не бих я зомбирала да вярва, че е извършила непростимо престъпление, а вината да я довежда до лудост.

Елора,
знам, че така трябва да бъде, но като един новак в семейните отношения още ми е малко трудно кога точно как правилно да реагирам. А и то си е и до човек де.. ти, може би си по-директна. Докато аз обмислям доста нещата, което не е в моя полза ама характер..

Това е голяма простотия и няма никакъв смисъл.
И той ако и обещае, че след 2-3 години ще и направи бебе и какво? Да не би да има договор с нея и да трябва да го изпълни. След 2-3 години пак може да каже, че все още се чувства млад. И ще е с правото си.
А може и след 2-3 години да реши, че не иска да е заедно с авторката.
Тези разговори за бъдещето нямат полза.
Ако авторката толкова и се иска дете, да си намери някой по подходящ.
Разговори за нероден Петко в момента няма ама никакъв смисъл.
Според мен авторката трябва да си гледа да си оправи собствената кариера и финансово положение. Като може сама да си позволи да се грижи за едно дете, нека действа.