Съчинено от моя позната:
Приятно четене!
Замислих се около женската същност - жената като божие създание или като "Ребро адамово".
Да ви върна в ония бибилейски времена, когато Всевишния сътворил Рая. Представете си - зелени поля, синьо небе, чисти реки и цветни ливади с пъстри цветя, пърхащи пеперуди, сладкопойни птици и всякакви животинки...Точно там, Бог създал и ЧОВЕКА. Създал го от кал, дал му и душа, нарекъл го АДАМ и го пуснал в този РАЙ.
След време обаче установил, че нещо не се получава, АДАМ е бил много унил, скучаещ, самотен,тъжен и загледан тъпо в нищото. Решил Бог да му даде другар та взел едното му ребро и сътворил ЕВА.
Живеели си АДАМ и ЕВА щастливи и безгрижни в РАЯ до деня, когато ЕВА заискала нещо по-ново, по-необикновено и по-забранено и вълнуващо, ЗАЩОТО освен като по-съвършеното божие творение ЕВА била хитра, любопитна и смела. Като такава тя склонила наивника АДАМ да откъсне забранения плод. Разярен от това, Бог ги изгонва от рая и ги изхвърля на Земята да живеят, да се плодят, да се множат и понесат последствията от деянията си.
Върви си АДАМ по земята, върши си ред уместни и неуместни деяния подтикнат от ЕВА до ден днешен, та и от днес занапред ...Иии не се сеща АДАМ, че НЕ Е по изобретателната, по прозорливата и търсещата част на човечеството, защото ЕВА му внушава, че е силен, умен, незаменим и готин.
СКЪПИ ЕВИ ! - РЕБРА АДАМОВИ ,
ПОЖЕЛАВАМ ДА НИ Е ПРАЗНИЧНО В
ДУШИТЕ ! ТОВА ГО МОЖЕМ САМО НИЕ.