Песента Mi amor 
На нея раждах!
И ужасно киселата анестезиоложка, която ме разрева и исках да я опердаша!
На нея раждах!И ужасно киселата анестезиоложка, която ме разрева и исках да я опердаша!
Аха,ами ако те беше приспала мнооооооого дълбоко
- Публикувана: 4 март 2017, 22:38 ч.
- Последно мнение: 16 март 2017, 09:43 ч.
Мартенските дни Oктомврийчето с усмивката си озари! - Тема 9
Аха,ами ако те беше приспала мнооооооого дълбоко
Хаха,сега се сетих че една година с ММ сме в райд и започва земетресение.Стола ми се движи,монитора се клати и му викам бързо да излизаме,а той: "Стой да убием боса" 
Та аз не бях играла от достааа време,че все нямам време,но той е мераклия заедно да играем.
Та аз не бях играла от достааа време,че все нямам време,но той е мераклия заедно да играем.
Мчи да, как ще ставаш, нали loot трябва да се обира?! Аз играя от ванила и не съм спирала (освен за малко в Пандата), та сега ми липсва много. Но абсурд да отделям по 6-7 часа на ден, както преди и затова съм замразила всичко
Поли, тя искаше пущината, ама моят лекар я пита чий ще го дърви, ако се наложи да ме интубира, щото той нямало да ѝ помогне, та се спря...
Ох ние с мМ играхме Line Age 3 години.. Един познат даже се зариби и си направи сървър и от него киргизиме енчанти бол. А за убиването на босови имахме два компа и аз заспивам по някое време той ме събужда става да убием Боса.. Утрепваме го но не пада нищо хубаво аз лягам. И после пак ме събужда то луда работа беше...
😅
😅
Песента Mi amor На нея раждах!
И ужасно киселата анестезиоложка, която ме разрева и исках да я опердаша!
На нея раждах!И ужасно киселата анестезиоложка, която ме разрева и исках да я опердаша!
Иначе моят анестезиолог го чакахме два-три часа, за да може да почне секциото. Дойде в съмнително добро настроение и крива стъпка, може би още го държеше от веселяшка вечер
След като постави спиналната, не знам къде изчезна, последно го чух как разправяше на някаква видимо доста палава сестра вицове Аз бях прилежно разплут 75+ кг кит на операционната маса, като абсолютно никой не желаеше да си говори с мен по време на операцията, което първоначално много ме натъжи, но после така ми се повръщаше, че не ми беше до приказки... 
А сестрата на анестезиолога, която уж беше там да ми помага, седеше небрежно на метър столче с кръстосани крака и си цъкаше фейсбука. Веднъж опитах да я питам нещо, ама така ме изгледа кисело и на кръв, че предпочетох да си мълчим. 
Като цяло не се оплаквам, понеже важното в края на деня е да се свърши добре самата операция. Пък все пак 1 час там, изтрайва се. Поне не боли.
Все не ѝ харесваше позата, която бях заела. Опитах се да обясня, че с пет кила бебе в корема, той не може да се прибере към колената, колкото тя иска, ама не. Не спря да бучи как не съм я била слушала, само за глупости съм си била мислила, пипаше супер грубо и изобщо се държа все едно съм някакъв парцал на масата.
Все не ѝ харесваше позата, която бях заела. Опитах се да обясня, че с пет кила бебе в корема, той не може да се прибере към колената, колкото тя иска, ама не. Не спря да бучи как не съм я била слушала, само за глупости съм си била мислила, пипаше супер грубо и изобщо се държа все едно съм някакъв парцал на масата.
Все не ѝ харесваше позата, която бях заела. Опитах се да обясня, че с пет кила бебе в корема, той не може да се прибере към колената, колкото тя иска, ама не. Не спря да бучи как не съм я била слушала, само за глупости съм си била мислила, пипаше супер грубо и изобщо се държа все едно съм някакъв парцал на масата.
единственото хубаво след 12часовите мъки с повръщане губене на тонове крясъци и писъци беше най накрая като видях едно малко прекрасно кокорещо се човече и започнах да и говоря а тя се въртеше и искаше да ме види.. Втория път беше много по хубаво приятно и не толкова болезнено, за нямаше и 2часа господинът излезна на бял свят.. Беше много бял и смачкан.. Но беше незабравимо преживяване 😀😷🤗💞
Не разбирам защо масово персоналът по болниците е толкова груб с бременните. Може би ги преработват или просто след това време общуване с какви ли не родилки вече са отвратени като цяло... 
Ужас, не знам как си го издържала това. Аз съм много, много, много голяма паника по отношение на ражданията. Дори самата идея за губене на тонове е в състояние да ме накара да откача. Затова и причините ми да избера секциото бяха изцяло психологически. Наистина майката природа го е измислила най-добре, но да си в постоянен стрес и ужас разваля всяка позитивна емоция от иначе такъв специален ден...
А моето бебе се роди със затворени, дръпнати очички и приличаше на кисело китайче Чак на третия ден благоволи да ги отвори. Но ме познаваше някак си и само в мен не ревеше.
С първото ми раждане беше така.. Ужасно отношение единственото хубаво след 12часовите мъки с повръщане губене на тонове крясъци и писъци беше най накрая като видях едно малко прекрасно кокорещо се човече и започнах да и говоря а тя се въртеше и искаше да ме види..
единственото хубаво след 12часовите мъки с повръщане губене на тонове крясъци и писъци беше най накрая като видях едно малко прекрасно кокорещо се човече и започнах да и говоря а тя се въртеше и искаше да ме види.. Ужас, не знам как си го издържала това. Аз съм много, много, много голяма паника по отношение на ражданията. Дори самата идея за губене на тонове е в състояние да ме накара да откача. Затова и причините ми да избера секциото бяха изцяло психологически. Наистина майката природа го е измислила най-добре, но да си в постоянен стрес и ужас разваля всяка позитивна емоция от иначе такъв специален ден...А моето бебе се роди със затворени, дръпнати очички и приличаше на кисело китайче
Чак на третия ден благоволи да ги отвори. Но ме познаваше някак си и само в мен не ревеше.
Инер беше найстина много тежко.. Молех ги да ме срежат че ще умра от болки и не мога да издържам повече никои не му пукаше.. Кофтито беше че когато имах и контракции тогава и повръщах и то до последно и тогава се губеха тоновете и маска с въздух ми слагаха аз я махах защото е мога да дишам с нея беше страшно.. Не знаех какво да очаквам не издържам много на болка имам нисък праг но психически съм чук '' пу пу''..
Аз от раждането имам само хубави спомени 
. Падна ми се анестезиологът, който исках. Голям майтапчия. През цялото време не спряхме да се смеем всички в операционната. Държеше ми ръката, обясняваше ми какво се случва и какво ще усещам. След няма и 5 мин. ми дадоха малкото оплезено човече. Докоснах я, целунах я...беше прекрасно. През цялото време звучеше музика. Страхотно изживяване беше
. Падна ми се анестезиологът, който исках. Голям майтапчия. През цялото време не спряхме да се смеем всички в операционната. Държеше ми ръката, обясняваше ми какво се случва и какво ще усещам. След няма и 5 мин. ми дадоха малкото оплезено човече. Докоснах я, целунах я...беше прекрасно. През цялото време звучеше музика. Страхотно изживяване беше
И аз съм доволна от раждането ми, което беше секцио. Екипът имаше добро отношение, да не повярваш. През цялото време звучеше Радио1 класическите хитове. По едно време на някой му изцъка телефона и единия лекар се избъзика че аз съм се била тагвала във фейса от операционната 
. Имам хубави спомени. Освен това и мъжо присъстваше но слава Богу не виждаше как ме режат. Беше на едно столче до главата ми и имаше широк параван. Видя само като изкараха беба. Беше незабравим момент и за двама ни. Поплакахме си доста.
. Имам хубави спомени. Освен това и мъжо присъстваше но слава Богу не виждаше как ме режат. Беше на едно столче до главата ми и имаше широк параван. Видя само като изкараха беба. Беше незабравим момент и за двама ни. Поплакахме си доста.
А с Гоги беше много лесно отидох в болницата със 6см разкритие сложиха ми течен аналгин да не усещам контракциите докато се усета и Той се роди беше песен така и 10 моа ги родя 😂😂😂😂
А ММ току-що ми писа да ме пита какво искам от Била. А той вече беше в Била, след работа, преди да иде на гости на брат си и вуйчо си. И сега пак е в Била. Чудя се по колко пъти на вечер смята да ходи, само и само да не се прибере. Преди да родя някак си я нямаше тая любов към пазаруването у него
Аз не искам да се сещам за това раждане.Истински кошмар..Упойката не ме хвана и ми пуснаха райски газ та да изкарам операцията.Доктора ми беше много съсредоточен при операцията,а първия път разказваше само майтапи.Каза ми,че ресекциото било по-сложно.Добре ,че няма да раждам трети път!Много се бях притеснила по време на секциото и нахлуха някви гадни мисли в главата ми,че няма да го изкарам...
Аз раждах със секцио по спешност. Стоях вкъщи и ядях орехи и пица, докато гледам филм за Пабло Ескобар с контракции на 10 минути, докато ММ не откачи и насила ме накара да тръгваме към болницата.
Там вече се панирах. Щях да откача. Много съм притеснителна, разревах се, щях да припадна, но като видях ММ, че ще му стане нещо - бял като лист с позиви за повръщане, се стегнах, казах му, че нищо ми няма и да извика един семеен приятел и да ми се маха от главата. Отношението на абсолютно всички беше превъзходно, но за жалост упойката не ме хвана, предполагам заради яденето, защото нямаше време да се чака и бях вкарана в операционна веднага. Усещах всичко, болеше ме ужасно, треперех цялата, не знаех къде съм, толкова се тресях, че мислех, че умирам, не успях да гушна беб ведага, само го погледнах и продължих да се гърча. В един момент чух, че се притесниха за пулса ми и ми вляха нещо, което ме загря и поне треперенето намаля. Бях в операционна по-малко от час, но ми се сториха векове. Следоперативният период ми беше песен. Нищо не може да се сравни с болката по време на операцията.
Там вече се панирах. Щях да откача. Много съм притеснителна, разревах се, щях да припадна, но като видях ММ, че ще му стане нещо - бял като лист с позиви за повръщане, се стегнах, казах му, че нищо ми няма и да извика един семеен приятел и да ми се маха от главата. Отношението на абсолютно всички беше превъзходно, но за жалост упойката не ме хвана, предполагам заради яденето, защото нямаше време да се чака и бях вкарана в операционна веднага. Усещах всичко, болеше ме ужасно, треперех цялата, не знаех къде съм, толкова се тресях, че мислех, че умирам, не успях да гушна беб ведага, само го погледнах и продължих да се гърча. В един момент чух, че се притесниха за пулса ми и ми вляха нещо, което ме загря и поне треперенето намаля. Бях в операционна по-малко от час, но ми се сториха векове. Следоперативният период ми беше песен. Нищо не може да се сравни с болката по време на операцията.