ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 12

Подкрепям момичетата! Септември е съвсем скоро, хладните месеци са много за предпочитане за операция. Както ти е казала Стефи, с  тези размери бих изчакала, само че бих спестила и противозачатъчните и бих провала с повече движение и спорт, прочистване на черния дроб, здарвословно хранене и хомеопатия!
Имаш време, успокой се и инвестирай в консултации с най-добрите специалисти и разтоварващо море!
Медицината не е като математиката, където 2+2 винаги е равно на 4, дай шанс на организма си да си възвърне баланса до есента. Ако не - лапаро и след това задачата е същата - промяна и откриване на здарвословен баланс за предпазване от рецидив!
-

Според мен потърси второ мнение за това кървене и вида на кистата задължително! При репродуктивен специалист.
Ако не е едно с прогестеронов препарат има шанс да изчезне. Но трябва и балансиран режим.

Моята втора ендометриозна киста я пунктираха. Беше около 2 см мисля и беше доста прясна.

Първо - при кисти, които ехографски приличат на ендометриозни (защото ендометриоза се доказва само с хистология, т.е. след лапароскопия) правилният подход при такива кисти е първо противозачатъчни 3 месеца. АКО след 3 месечен прием кистата си остане със същите размери и не изчезне, тогава вече е по-вероятно да е ендометриозна. Тогава вече вариантите са:
- противозачатъчни + следене;
- пункция на кистата;
- лапароскопия.

Наистина зависи какви са твоите планове за бебче.

Да, възможно е да се направи пункция на такава киста. При мен пункцията на кистата беше успешна - нямах рецидиви. До колкото зная след пункцията пълнят този "джоб" (или празният фоликул) с антибиотик (тетрациклин съм чувала). Пункцията ми направи д-р Андреева от клиника Щерев - тя си е репродуктивен специалист и за такава операция бих я препоръчала.

Аз за себе си прочетох друго интересно тук - д-р Александров казвал, че не се пипат такива кисти - е добре, защо тогава той ми бърникаше в левият яйчник малки кисти под 1 см - ясно се вижда на видеото как реже там нещо повърхностно по яйчника и как пъха този накрайник дето изгаря и как се вдига пушек после. А преди това ми обясни как на ляв яйчник вижда 2 малки кистички, които също щял да махне. Защо се говори едно, а се прави друго?

Аз за себе си прочетох друго интересно тук - д-р Александров казвал, че не се пипат такива кисти - е добре, защо тогава той ми бърникаше в левият яйчник малки кисти под 1 см - ясно се вижда на видеото как реже там нещо повърхностно по яйчника и как пъха този накрайник дето изгаря и как се вдига пушек после. А преди това ми обясни как на ляв яйчник вижда 2 малки кистички, които също щял да махне. Защо се говори едно, а се прави друго?
[/quote]
Магдалена, задаваш тука въпроси, адресирани към Александров?
Мен ме върна, готова за операция през 2012 г. (Маркова ме прати при него за да ми направи лапароскопия, имах насрочена дата и бяха ме приели).
Много грубо ми се скара, че мога да остана без яичници и никога да нямам деца.
Кистите тогава бяха по 1.5 см.

Късно е вече. Можеш да го приемеш и като "разсъждаване на глас". Просто се учудих и го споделих. Може би защото всичките ти кисти са били по 1,5 см. Аз имах една голяма - 3 см на десен и 2-3 от по 1 см на ляв. Всичко гори при мен - наистина е объркващо.

Иначе друго се сетих за OutOfNowhere - кървене по средата на цикъл може да е и от полипи. Просто вметка.

А полипите как се диагностицират? С какво?
Сега ме наболява леко левия яйчник, където е кистата, и съм се ошашкала за пукането й. какво става, ако се пукне, много ли е опасно? 3 см киста голяма ли е?

А пункцията опврация ли се води? Можв ли без упойка? Боли ли? Колко време отнема, опасно ли е, не в ли по-добре от лапароскопия чисто като инвазивност? Нужно ли е лежане в болница и свръх пазене след това? Можете ли да ми препоръчате лекар за пункция и за лапароскопия? Попов е в отпуска до септември, та ако реша нещо спонтанно, отпада. При пункцията какви са рисковете? Извинете са хилядите въпроси.

Полипите се диагностицират с хистероскопия.Прави се през влагалището с упойка.Пункция се прави по същия начин.Не е опасно и не боли.Още същия ден ще си като нова.Упойката е венозна и трае около 30мин,не е страшна.Просто те приспиват за малко,за да не усещаш манипулацията.
Др.Алексансдров на мен не ми е пипал нищо по яйчника и сега съм бременна благодарение на него.Преди да го познавам на какви ли не неща не се бях наслушала от други лекари,които обичаха да режат на месо ако ще и без яйчници да те оставят.Кистите не винаги пречат за забременяване,а на мен цял яйчник и половина ми бяха махнали преди това.Вече на други лекари освен на него не бих се доверила.

OutOfNowhere, само трябва да се успокоиш !
Аз бях със 7 см киста- спорт, яката народни танци, по-леката в секса и така изкарах близо 10 месеца и кистата ми не се спука ! Наистина е при всеки индивидуално, примерно аз си знаех, че кистата ми е с дебели стени и повече се притесняваха от усукване отколкото от пукването й !
OutOfNowhere, лапароскопията не е толкова страшна , колкото сега ти изглежда !
Намери добър специалист, довери му се ! Ако се наложи направо лапаро. Ако се наложи и инжкеции Золадекс си поставяй (на 21 си и няма да ги усетиш )
Аз на твое място бих направила тези неща , ако се налага и след това , ако нямам с кого да правя бебе бих пила противозачатъчни !!!

Момичета ще ме извинявате ама мен ме оперираха онкогинеколози в Плевен !  Изключително доволна съм и направиха максимума за мен, за да запазят доколкото могат яйчника към който беше прикрепена кистата. Предварително ме информираха за самата операция и за това, което ще направят и за това как, ако яйчника е много изяден от кистата ще го махнат целия, НО ако намерят здрава тъкан ще я запазят !
Дори и пак да ми се наложи такава процедура пак бих се доверила на тези лекари.

Live_Love, аз съм 8 месеца след лапаро , първи дошъл цикъл вече след Золадекс и си ме боли ! Преди лапарото нямах никакви болки ! Според гинеколжката ще ме боли поне до 20 седмица на една бременност, но аз съм била и с много сраствания ....

Май да си свикваме с болката.

OutOfNowhere, моята упойка беше спинална и ми направиха 2 в 1: хистероскопия за премахване на 2 големи полипа и пункция на кистата. Всъщност бяха 2 лекарки: д-р Андреева от клиника Щерев и нейна колежка, която за съжаление не познавам (не зная името й). Но с това уточнение, че д-р Андреева ми прави и 2 инвитро процедури (за съжаление неуспешни). Не зная дали ще поеме пациент, на който да не прави инвитро после. Идея си нямам. Просто споделям моя опит.
Иначе не боли. Можеш да си тръгнеш същият ден след пункцията и хистероскопията, т.е. възстановителният период е много кратък. Може да има кървене, но е за 1-2 дни. Изобщо не е нещо страшно. Иначе при пункцията единствените рискове (ако опериращият е неопитен и ако има страшно много сраствания) са да ти перфорират черво. Но аз не съм чувала за такъв случай до момента. Не се шашкай излишно.

А относно полипите - при мен имаше подозрение за такива едва след като бях няколко месеца на противозачатъчни и лигавицата се беше изтънила доста, че ехографски се видяха някакви неравности. Много е важно специалистът да е с опит в репродуктивната медицина. Моите полипи бяха диагностицирани едва след около 10 незабременяване. Броят на лекарите, които ме бяха гледали е вероятно 17-20 различни специалиста, в 5-6 специализирани клиники.

В твоят случай:
- Пробвай първо 3 месеца противозачатъчни - виж как реагира кистата, намалява ли, изчезнала ли е. Може след тези 3 месеца ехографски да лъснат и полипите (заради изтънената лигавица);
- Огледай се и отиди на преглед при добри специалисти.
- Пусни си и изследвания за полово-предавани болести (хламидия, микоплазми, уреаплазми, трихомони и т.н.) Това не е излишно никога.

И в зависимост от резултатите от горното - действай.

За мен лапароскопията е вариант ако ще целиш забременяване скоро. Защото по време на лапароскопията ще ти проверят и тръбите, могат да махнат сраствания (ако има и ако изобщо е ендометриоза), освен премахването на самата киста (което за съжаление винаги смъква резерва надолу).

Мисля, че при пункцията на кистата също могат да кажат дали е била ендометриозна, защото изследват съдържимото.

Мисче, и мен си ме боли, вече втори цикъл имам. Преди лапарото пък хич не болеше, а имах и аз много сраствания, така че има ли болка- добре е  Дано не се връща ендометриозата изобщо 

Момичета и аз да се включа.Психиката играе ключова роля. Ендото не е присъда а препядствие! Не бива дори да си помисляте,че няма начин да се излекувате. На 22 години съм и последните три години преминах през ада докато разкарам гадното ендо в тежка форма и поликистоза. Кистите бяха огромни,тръбите запушени,качих килограми,постоянни болки,задържане на вода,нетипично окосмяване по тялото,плашещ косопад,налудничави мисли,смяна на настроението...Общо взето всички екстри 🙊 Операция естествено имаше и тук е ред да спомена златните ръце на проф. Горчев (Св.Марина) Плевен,който направи стандартната в такива случаи лапароскопия. Веднага след това естествено бяха ясни всички вътрешни последици от коварната болест. Назначи ми се агресивно лечение (Лукрин депо 6м) като докторът ми каза- "След това нямаш гаранция,че ще оздравееш".Аз естествено и преди и след това бях погълната от черни мисли,как цял живот тази проклета ендометриоза няма да ме остави. 😣 За щастие реших след известно време,когато бях зарязана от половинката си (месец след операцията) поради тези обстоятелства и "ред" други,че е време вместо да плача и да се самосъжалявам ДА ДЕЙСТВАМ! Първото което направих е да дишам,да си събера мислите и да се обогатя на тема КАК СЕ ЖИВЕЕ С ТАЗИ ДИАГНОЗА. Няма да изпадам в подробности,тъй като доста от вас ще си помислят "това хлапе акъл ли ще дава" именно защото има жени тук които отдавна се борят. Ще нахвърля набързо това което си мисля,че е най-ключово за това аз вече година почти да се чувствам FREE FROM EDNOMETRIOSIS 🙃 На първо място ТИ СИ ТОВА КОЕТО ЯДЕШ!!! Много е важно тук да не бъркате СПЕЦИФИЧНОТО при това заболяване хранене с хранителните режими които ще намерите в интернет. Всеки организъм е различен! Препоръчвам специалист,който на базата на вашата диагноза и предходни заболявания (при наличието на такива)  най-коректно ще изготви правилния хранителен режим за вас.
ВАЖНО! Заменете сутрешното кафе (при мен беше конска доза) със ободряващ чай по избор с лимон и мед. Движете се! Естествено за тези които могат да си го позволят нашето забързано ежедневие направо си спортувайте. За мен това беше табу,защото преди да заболея от ендо винаги съм си била слабичка (сега съм нормални пропорции 1.80м-59кг). Било то фитнес,бягане,танци или просто ходене пеша. Ключово е!  Тези които са по-запознати предполагам че ще се съгласят с мен тук-майната им на всички противозачатъчни хапчета които изписват на поразия. Не водят до нищо добро. Аналог има и това лично за мен е билковата хомеопатия. По-късно ще се разровя в моята ръчно написана "енциклопедия" за това което бих потвърдила като ефективно,не само при овладяване на положението с болките,ами и за цялостно подобряване състоянието на болеста.Към момента се поддържам все още само с сок от Нони сутрин на гладно,шуслерови соли в комбинации за ендо и пкос и Омега 3-6-9 капсулки за лека нощ. Разбира се психическата нагласа както по-горе споменах е най-важна! Колкото и да напомня за себе си тази твар-не се предавайте! Важно е да виреете във сравнително спокойна среда,както вкъщи така и на работното място. Подбирайте! Аз например много общувам с други момичета които са изпитвали и все още изпитват подобни проблеми. Обменяме си информация,съпреживяваме,разтоварваме се... абе море от емоции. За мое огромно съжаление нашето поколение,тенденциозно изпитва подобен вид ужаси,тъй като не е останало нищо естествено и натурално което да консумираме и използваме. Естествено това е непоправимо,но можем винаги може да редуцираме джънка като се позамислим как ще ни се отрази "като го изядем това". Бих препоръчала и хирудотетапия,но само с отзиви на близки,защото на мен слава богу не ми се наложи. Страхът някой ден това чудо да се върне в мен е голям,но съм го заровила мноооого надълбоко.
Всяка жена е прекрасна! Няма значение какво се крие зад усмивката ви носете я винаги! Ние сме специални! Специални сме заради всичко през което преминаваме,но не спираме да сме бойци. ВИНАГИ ИМА НАЧИН! ❤

На мен доктор Магунска от Щерев не ми препоръчва пунцкия, защото пак щяла да се напълни кистата. Тя ми препоръчва противозачатъчни докато репа да имам бебе някой дей, после спирам и ако 6 месеца няма бременност-лапароскопия.

Не знам. Чудя се колко бързо се развива ендометриозата и калъв е шансът да имам последици по трабите и други органи с тези малки кистички. Страх ме е, защото в момента се чувствам като болна. Аз инжекции няма да си бия и в това съм сигурня. Лекарката каза, че са нелепи тези инжекции и че дори и да си направя операция, след това пак ми препоръчва противозачатъчни на същия принцип.

Има ли как са огледам дали имя поражения по тръби, матка и тн от ендо-то без лапароскопия? Оздравява ли се лт това? Умира ли се от него, егати, чувствам се супер отчаяна.

OutOfNowhere, ходила съм и при д-р Магунска - млада, много съвестна и любознателна лекарка. Единственият лекар, който изслуша внимателно моите "размисли и страсти" по отношение на моята въображаема връзка между епщайн-бар вируса и ендометриозата. Дори ме пита как точно се пише този вирус, че и го спелувах. Но изследванията не доказаха такава връзка.

Развитието на ендометриозата е много, много индивидуално - няма правило. При мен шоколадовите кисти се появиха едва когато бях на 36 години и след 6 месечен прием на кортикостероиди (т.е. понижаване на имунитета).
Последиците по тръбите - също е индивидуално. Има жени с кисти - забременяват. Има жени без кисти - обаче тръбите са нагънати и нефункциониращи и съответно не забременяват.
В инжекциите и аз не вярвам, но е индивидуално.

Единственият вариант да се види състоянието на тръбите без лапароскопия е т.нар. цветна снимка на тръбите, HSG. Но преди това си направи всички изследвания, които да изключат полово-предавани болести, чиста микробиология, без секс преди цветната снимка и т.н. за да не качиш някоя инфекция нагоре по тръбите и в коремната кухина.

Не се умира, не се шашкай излишно. За оздравяване - пак е индивидуално. Не се притеснявай. При теб дори НЕ Е доказано все още че го имаш това нещо. Ехографските находки са предположение. Доказва се само с хистология - изследване на материал от кистата.

Ей сега вече сериозно се понаплаших. Цитонамазка 3А и микробиология, която в момента не може да мо тълкува лекарката, та моля за помощ:


Имам ли гъби и от гъбите възможно ли е да е този резултат? С глобули дали ще ми се оправи групата? Може ли да имам рак?

Споко,с глобули ще се оправиш.

Нямаш рак, но е хубаво при такъв резултат да се направи колпоскопия и при изменения - биопсия. Аз бях с резултат 2б, но на колпоскопията се видяха изменения. Наложи се биопсия и последва диатермокоагулация.