Би ли ви станало кофти, ако детето ви поздрави свеки за 8ми март, но не и вас?

  • 8 636
  • 77
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 650
Не само, че би ми било кофти, а ще буча и фуча и ще му го изкарам през носа, хак да му е Simple Smile да не ме забравя повече, да не взема аз да го забравя, че тогава..... лошо му се пише.  #Crazy Говоря за половинката да уточня и вината е в него, че детето не поздравява мама за празника, много ще помни едно дете какъв празник е 8 март, та и на 10 години, на тях други неща са им в главата на тази възраст.

# 46
  • Мнения: 13 609
Няма, освен ако не попадне на някоя дребнава мацка,  дето да го дебне и изисква постоянно.

Ама де ще изисква от мамин златен да създаде натроение, празник, усещане, че си ценен, харесван, обичан  тази малка, дребнава лигла. А стига лиготии ... направо да ляга и вдига краката.  Crazy

 

# 47
  • София
  • Мнения: 12 000
А ролята на бащата къде е, бе?! Детето ми - събуждайки ги сутринта на осми с подаръци, съвсем се изненада сънено и попита - ще чуем ли бабите? Казах му - мама има празник, честити й , кажи стихотворението....

# 48
  • Мнения: 258
А ролята на бащата къде е, бе?! Детето ми - събуждайки ги сутринта на осми с подаръци, съвсем се изненада сънено и попита - ще чуем ли бабите? Казах му - мама има празник, честити й , кажи стихотворението....

Ей т'ва е приказка! Hands Plus1

# 49
  • Мнения: 272
При 10 годишно дете може и бащата да не е толкова виновен. Още повече, че досега винаги детето се е сещало и е поздравявало мама. Може хич да не му е минало през акъла на човека да пита детето дали е поздравило мама.
Моето е на 8. В градината преди 8ми март винаги се учеха стихчета за мама, понякога имаше и специално тържество. Сега в училище също имат стихчета в Читанката (предвидени да се вземат точно покрай празника). Допълнително се правят картички. При тях бяха минали и им оферирали и различни картички, календарачета, магнитчета и прочие джунджурийки, като изненада "за мама". Та в този ред на мисли, едва ли е било малко напомнянето на детето. Просто е забравило. Дете е (пък и момче и знаем, че те са малко над тези неща).
Моето ми бе организирало "тайно от мен" подарък месец преди празника. Кри го в чантата си 2 седмици, а аз се правих, че не съм го намерила и не знам какво е. На самия ден хич не ме отрази. Нарами букетите, които бях подготвила за учителките и тръгна да се обува за училище.
Трябваше да го питам няма ли поне целувка да ми даде за празника, та да се сети и да ми връчи изненадващия подарък Simple Smile Момчетии, какво да ги правиш. На мен поне ми стана смешно.

# 50
  • София
  • Мнения: 12 000
А ролята на бащата къде е, бе?! Детето ми - събуждайки ги сутринта на осми с подаръци, съвсем се изненада сънено и попита - ще чуем ли бабите? Казах му - мама има празник, честити й , кажи стихотворението....

Ей т'ва е приказка! Hands Plus1

Благодаря. Но не толкова, че е приказка, колкото исках да кажа, че детето възприема Мама като даденост - част от него, празникът си върви - дай да поздравим Другите, Мама си е част от нас. Т.е. - не би трябвало да има от какво да се засяга човек/майката, в случая. Разбира се, в тия случаи е важно някой да "насочи" детето към кого да отправи първите поздрави:)))

# 51
  • Мнения: 258
Така е. И след твоето заключение, оставам напълно удовлетворена от завършека на темата.
Благодаря, Ronald!

# 52
  • Мнения: 178
Винаги ми е била смешна гледката на всичките тези мъже с купища букети по 8ми март. Не си падам особенно по този празник  Crazy , но мъжо и детенце не ме пропускат

# 53
  • Мнения: 2 680
Моят син е на 13. Никога не е пропускал да ми честити празника. Никой не му е напомнял. От доста малък изработваше разни картички, рисунки, подаръчета. Всичките си ги пазя. За близките също прави подаръци - за баби, дядовци,за баща си. Обаче аз си знам,че имам златно дете.😁
Но по принцип,както и другите са ти казали, детето копира поведението на родителите. Ако бащата показва уважение и грижа към майката, детето ще прави същото. Сама си прецени какви са отношенията във вашето семейство о най-вече какво е отношението на мъжа т към теб.

# 54
  • Мнения: 6 122
Риторичен въпрос, струва ми се.

Детето ни е малко, за да помни кой празник на коя дата е.
Т.е. за Баба Марта го предупредих, че наближава и че трябва да купим мартенички.
Същото е за именни и рождени дни.

Когато скъпият има празник, аз напомням на малкия и той рисува или майстори нещо.
Но, днес не получих поздравление нито за деня на жената или поне за префасонирания ден на майката.
Т.е. таткото не си е направил труда да каже на детето.

Да речем, забравил е.
Но, вечерта разбирам, че още в ранни зори, скъпият е тикнал телефона в ръцете на малкия да се обади и да поздрави баба си (неговата майка, разбира се!).

Би ли ви станало криво?
На мен ми стана.
И понеже коментарът ми беше неглижиран -  оплаквам се тук с надежда за съпричастност.


Въобще даже няма да ми направи впечатление, камоли да ми стане криво.

# 55
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Има теми в този форум, които искрено ме забавляват. Тази е една от тях. Не заради самият въпрос на авторката, а заради част от отговорите, които толкова ме учудиха, че чак ме развеселиха. Ако правилно съм разбрала за огромна част от дамите, отговорили тук 8ми март е някакъв феноменален празник, който играе основна роля в доказване на уважение и любов от страна на половинката.
Конкретно на въпроса: не, не би ми станало кофти. Аз такъв тип доказване смятам за натрапен и изкуствен. Защото на 14 февруари (например) мъжът ми нищо не ми подари. Забрави цял ден на 8ми март, че ми е "празник", ОБАЧЕ вече 15 години от негова страна към мен има и уважение, и любов и признателност, независеща ни от рождени дни, ни от именни дни, ни от нищо. Изненади без повод, помощ от всякакъв вид, нула пренебрегване.Да, синът ми също забрави да ме поздрави. Сети се чак след училище. Но, всеки ден ми обяснява и ми доказва колко ме обича и как съм най-добрата майка за него. И ако беше поздравил баба си (без значение майка ми или свекърва ми), а мен не - това щеше ли да означава, че обича и признава нея за по-важна жена в неговия живот? Вие сериозно ли?

# 56
  • Мнения: 13 609
Конкретно на въпроса: не, не би ми станало кофти. Аз такъв тип доказване смятам за натрапен и изкуствен. Защото на 14 февруари (например) мъжът ми нищо не ми подари. Забрави цял ден на 8ми март, че ми е "празник", ОБАЧЕ вече 15 години от негова страна към мен има и уважение, и любов и признателност, независеща ни от рождени дни, ни от именни дни, ни от нищо. Изненади без повод, помощ от всякакъв вид, нула пренебрегване.Да, синът ми също забрави да ме поздрави.  

Да бе, то повечето хора са така. Само дето за нас празниците са нещо страхотно и специално. Ако близките ти забравят или не умеят да направят тези дни незабравими то няма как да знаеш за какво говорим.
Ако някой смята, че да направиш празника на мама/съпругата означава да купиш карамфил и да отбиеш номера ... то нека кротко си кюта с мъжа който си е избрала и да го остави да празнува "денят на колежката". 

# 57
  • Мнения: 15 960
Щом един средностатистически Муньо се е сетил да купи на жена си карамфил, то какво е оправданието на иначе перфектния форумски мъж да не подсети детето и да зарадват мама, когато всички наоколо го правят?

# 58
  • Мнения: 25 393
И на мен ми е интересно как точно перфектният форумски мъж прави осми март незабравим.

# 59
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Има и друго, сега като се замисля по-сериозно. Може би аз не разбирам драмата в случая, не защото я няма, а защото за мен 8ми март не е празник. Просто наистина не го усещам като такъв. Разбирам, че е някакъв ден по разбързаните мъже, лутащи се с букети в ръка. Ако жена, за която това е важно предполагам, че би ѝ станало неприятно от ситуацията.

Общи условия

Активация на акаунт