За или против феминизма

Да, феминизмът като история на жените и история на борбата за правата на жените се изучава в рамките на хуманитарните специалности на университетите, като история, социология, антропология, социална психология, филмови/медийни науки и под. Терминът на английски е Gender Studies, на български се превежда като "История на жените и половете".

 И разни откачени мъжемразки са професорки по този предмет.

Откъде са ти впечатленията?

Така както има история на изкуството, история на модата, история на войните, история на религиите, така има и история на жените, като се проследява и изследват именно нормите, в рамките на които жените са поставени. Може да се изследва от това как християнството поставя социалната роля на жената до първото гласуване на жените в историята. Каквото ти харесва и това няма общо с мъжемразството, а с развитието на обществените отношения, които са обект на изследване на хуманитарните науки.

 Съвсем директни са ми впечатленията, защото лично познавам една дама, която преподава това 

Иде Пролет, един случай не е показателен, имаш ли впечатление от всички възможни университети, които предлагат този курс? И защо смяташ, че жената е мъжемразка? И дефинирай "мъжемразка". 

Няма как да имаш свобода. Ще бъдеш просто роб, дори да дишаш ще ти трябва разрешение.
Това можеш да го имаш и сега, достатъчно откачени мъже има, които ще ти се зарадват. Но не искай от всички други да го приемем само защото сме от един пол с теб.

Животът никога не е бил лесен, за да се яде трябва да се работи. Ако си мислиш, че в древността са оцелявали по-лесно...

И това прави всички феминистки мъжемразки ли?
Аз пък имах преди години един съсед, художник, който беше и педофил. Мисля, че всички художници са педофили. Как ти звучи?
Жалко е, че след като си жена имаш такова отрицателно отношение към движение, което постигнало много за права на жените. Вече ако ти не ги искаш тия права, ми не ги ползвай.

 Не, нямам впечатления от всички възможни университети, разбира се. Според мен е мъжемразка, защото намесва темата за потиснатите жени дори когато не е нужно, като например щом стане въпрос за народното творчество. Това и е любима тема, като винаги изтъква как мъжете отнемат на жените всякакви права и стига до крайности. Като цяло не мога да приема изпадането и в крайности, но няма да навлизам в прекалено конкретни детайли, просто това и е идея фикс и е зациклила на нея по мои наблюдения. Лично мен тази тема не ме вълнува особено, не се чувствам потисната, нито смятам че в днешно време жените са жертва на мъжете и нямат възможност за свободна самоизява. Самият факт, че тя е професор доказва, че не е спъвана в професионално отношение от така злите мъже. Мъжемразка е жена, която войнствено се бори срещу въображаеми антиженски прояви от страна на мъжете и търси под вола теле. Смятам, че в нашето общество и в развитите цивилизовани страни няма почва да се говори за потискане на жените. Има потискане на слабо образованите, материално бедните, немощните и нискоквалифицирани граждани като цяло, без значение дали са жени или мъже. Но мисля, че проблемът с онеправданите и лишени от права жени не е актуален в нашето настояще в България и Европа. За други континенти и религиозни общества не говоря, там има такива проблеми.

Това не е така и затова феминизмът съществува. В дългия си пост споменах за трафика на жени и именно той показва, че проблемът е доста актуален. И защо смяташ, че една необразована и бедна жена, няма право на нормално и равнопоставено отношение. Тя какво вина има? Човек е продукт на социалната си среда и някои неща не зависят от него.

Все още много жени стават обект на домашно насилие и това се случва в Европа и в България.

Споменах и че аз съм била обект на дискриминация по време на интервю за работа, като са ми задавали лични въпроси, които не ги касаят. А аз съм образована и е ставало въпрос за висококвалифицирана работа.

Правата на жените не се ограничават само до образованите и богатите или до Европа и България. Тази борба за равнопоставеност не си поставя географски, културни и социални ограничения. Проблемът е световен. И въпросът не засяга само изявата на жената, а и развитието на отношението към нейните избори за социалните роли, които иска да приеме.

 Никъде не съм написала, че една необразована и бедна жена няма право на нормално и равнопоставено отношение. От такова отношение са лишени много хора в безизходица или с отслабени самозащитни сили, без значение дали са мъже или жени. Винаги бедните, изпадналите в беда и неспособните да си помогнат сами са потенциални жертви на някакъв вид насилие или експлоатация, и това се отнася също за мъжете. Не можем да делим пострадалите от лошо отношение на мъже и жени, всички те са хора с нарушени права.

 Що се отнася до домашното насилие е така, повече жени отколкото мъже са жертва на него. Тук нещата опират до физиология - жената обикновено е по-крехка и обикновено е физически по-слаба от мъжа. За това жените и децата е по-лесно да бъдат подчинени и набити от един домашен тиранин. Въпросът тук е дали има начини за противопоставяне, и отговорът е да - има работещ закон и стига жената да прояви кураж и желание да се противопостави законът е на нейна страна и е ефективен. Има обаче много жени, които нямат волята и смелостта да се противопоставят и търпят. Тук въпросът не е в това, че обществото ни е нетолерантно или сляпо за проблемите на пострадалите жени, а напротив - то помага, има закони и съд, които си работят стига жертвата да си потърси правата.

 За интевютата - ами задават всякакви малоумни въпроси, не само на жени, а и на мъже. Страхът на работодателите обикновено е че децата на жена служител може да се разболяват и тя да отсъства поради това. В западна Европа си имат квота на жените, заемащи ръководни позиции, и ако случайно имат за една позиция най-общо казано "лоши" кандидатки може и да им се наложи да вземат лош избор за длъжността, но да мине по квота. Това е като чернокожите актьори и Оскарите - може да няма добър чернокож актьор, но все на един поне трябва да дадат награда, независимо от постижението, просто защото е чернокож. Ами това също е вид дискриминация според мен. Женските квоти също са дискриминация - нали уж всички без значение на пол и раса имаме еднакви права. Защо тогава все пак гледат различно на нас, макар и да минава за насърчаващо 

 

да искаш да бъдеш равна с мъжете във всяко отношение обичайно се определя като мъжемразство, защото някои толкова са привикнали на неравностойното ни положение, че възприемат правата ни като отнети от мъжете. Докато гледаме на общото количество човешки права като изконно принадлежащи на мъжете и всяко право, което придобиваме е или отнето от мъжете или дадено ни от тях- от феминизма има нужда. Докато има жени, които смятат, че мъжете са ни дали права и те произтичат от тях, а не че просто упражняваме правата, които притежаваме като човешки същества - от феминизъм има нужда. Борбата за все повече законово защитени човешки права продължава и никога няма да спре, но за жените се казва "ами достатъчно са им правата-всичко си имат". Двойните стандарти в обществото са болезнен факт и правата на жените са все още млади- хей, жените получиха право на собственост и наследяване СЛЕД черните роби-мъже и са последната съществуваща в света група хора с ограничени права в световен мащаб! При най-малката регресия в областта на гарантиране на човешките права, последните еманципирали се са първите отново поробени- в момента в България например, много по-голям процент от лицата с нарушени трудови права са жени. Масово са жени! Да не споменавам факта, че за една жена с деца е толкова трудно да подсигури оцеляването си с работа, колкото в началото на миналия век- заради опитите на законодателството да предпази жените от нарушаване на трудовите им права със защитни норми за майките, много жени са нежелани за наемане като работници. Не става дума да си хвърляме сутиените, да мразим мъжете или да не се епилираме- феминизмът е сериозен като инфаркт и опитите да бъде дискредитиран с показване на гротескни крайности е съвсем целенасочен.

Принципно съм ЗА, но съм против всякакви крайности.

Дея2, не си съвсем права за някои неща.
Трафик на мъже няма не толкова защото мъжете са защитени, а защото няма интерес към мъже проститути в същата степен, както към жени проститутки. Биология.
Същото нещо - биологията - донякъде е причината и за това, жена на 50 да се смята за луда, ако иска деца, а мъж - не: обикновено жената на тази възраст не може да има деца по естествен път, а мъжът може. Не щото мъж на тази възраст е по-млад от жена на същата възраст, а щото женската репродуктивна система е устроена така, че губи "способности" на определена възраст. Неестественото, не-"природното" се смята от много хора за ненормално.
По същата причина мъжката възраст не е такъв фактор в харесването от страна на другия пол, както женската. Затова е и по-типично да се срещне по-стар мъж с по-млада жена, много повече от обратното. Това впрочем заблуждава според мен и някои хора, че мъжете стареели по-бавно - не е вярно, но е вярно, че със стареенето много по-бавно спада "рейтингът" им сред другия пол, отколкото този на жените. С което не искам да кажа, че трябва да се заклеймяват двойките по-стара жена - по-млад мъж, нищо подобно; казвам, че основно биологията, а не общественото мнение прави едните по-често срещани.

За курвите - също не одобрявам жена с повече партньори да бъде обявявана за курва, а при мъж да се смята за нормално, но също има отчасти биологична причина, ясно коя, за това, у мъжете склонността към "полигамия" да е по-изявена в сравнение с жените, оттам - от разпространението сред съответния пол - е според мен в голяма степен и по-високата социална търпимост, а не само поради историческата подчиненост на жените, макар че сигурно и тя има роля.

Против определянето на роля и оценка според пола съм, защото не смятам, че има неща (имам предвид "социални" и психологически, не физически, то е ясно), които са характерни и възможни само за единия пол и ненормални за другия; но че има неща, които са по-типични, по-разпространени сред единия пол не по социални причини, за това няма как да си затворим очите.

А дефиниция си трябва, щото и мъжемразките с химна от другата тема и те се пишат феминистки. Аз феминистка не бих се нарекла, нищо, че знам откъде е тръгнало някога явлението и какво е целяло.

Чисто биологически би било много по-логично жените да са тези, които определят динамиката на сексуалните отношения между половете. Женската е тази, която подбира партньора, чиито гени да възпроизведе принципно, и свободата й на избор би следвало да е ненакърнима.
Проституцията е едно от проявленията на изкуственото поставяне на жената в подчинено положение и произтича не от биология, а от факта, че дълго, дълго време мъжете са притежавали и контролирали всички ресурси за оцеляване и жените са били принудени да се откажат от телесната си неприкосновеност, за да получат достъп до тези ресурси- чрез проституция или брак. Проституцията както и изнасилванията между другото, са социален феномен, който обектифицира жените и ги приравнява на материален ресурс , на стока, на парче месо.
Друго проявление на същата изкривена връзка биология-ресурси е наложеното в обществото изискване за определяне на произхода от бащата. Какво имам предвид: биологически определящ и винаги извън всяко съмнение е произходът от майката. Ако жените бяха тези, владеещи огромната част ресурси /както са били мъжете в цялата история допреди 70-80 години, не би имало никакъв проблем произходът на детето и качествата му на наследник да са базирани на майката.
Това би довело и до пълна сексуална свобода на жените, защото в настоящето устройство на обществото, първоначалният собственик на ресурсите- мъжът, може да подсигури преминаването на наследството си към произхождащо от него дете, само и единствено с ограничаване на сексуалната активност на жената до един партньор себе си, за която цел са създадени институцията на брака и много устойчивият стереотип за неодобрение от обществото на много сексуални партньори на жената. Мъжът от друга страна, може да има много партньорки и да разпределя ресурсите, които притежава между децата си. Та, стереотипите на приемливото сексуално поведение са много тясно свързани с владеенето на ресурсите за оцеляване.

Диана, много интелигентен и добре аргументиран коментар! Адмирации.

Като сме на темата за свободата на жените, да отворя темата и за имената. Едно време жената като се омъжи, е ставала Петровица, или Ивановица, или Пеньовица и т.н., т.е.  губи своята идентичност. В днешно време жената просто приема фамилията на мъжа. Защо се приема за срамно мъжът да приеме фамилията на жената?