Е в края на краищата минали са месеци от смъртта на баща ти, през които месеци майка ти е била на отглеждане при бабите ти и още не става от леглото. Що са глупости и нескопосни опити за манипулация?
Отиването при нея за седмица-месец-година и лягането в нейното легло както когато си била дете няма да помогнат ни най-малко, а само ще задълбочат проблема ти. От молитви пък файда съвсем не виждам.
Аз бих си продължила собствения живот какъвто е бил до момента преди баща ти да почине. Ако сте ходели при тях веднъж седмично, бих продължила да ходя веднъж седмично. Нужна е твърдост и спокойствие. Трябва да й покажеш, че имаш собствен живот и ангажименти, а тя като възрастен човек, който при това е и родител, трябва да има свои такива.
Намесата в личния ти живот и коментарите относно приятеля ти считам за недопустими. Трябва да поставиш ясни граници и да си готова да ги отстояваш, защото иначе ще ти се качи на главата.
Каквото и да правиш тя все ще мрънка и все ще й се струва недостатъчно по простата причина, че и на фльонга да се вържеш, баща си не можеш го върна.
Постарай се да не допускаш истерични изблици и скандали. Ако видиш, че се заражда скандал, кажи й че ще разговаряш с нея, когато тя е в нормално състояние и си излез или затвори телефона.
Това ще спомогне за запазване на що-годе нормални взаимоотношения, защото при скандал една дума води до друга и хората си наговарят ужасни неща в опитите си да наранят другия.
Аз например съм чувствителна и злопаметна и подобни сцени ми променят мнението и отношението към въпросните хора безвъзвратно.
Всичко това разбира се, при условие, че майка ти не е пълен инвалид, който изисква грижи 24/7. Но аз и в такъв случай не бих оправдала този енергиен вампиризъм, защото за такива случаи си има и съответните варианти.
Отиването при нея за седмица-месец-година и лягането в нейното легло както когато си била дете няма да помогнат ни най-малко, а само ще задълбочат проблема ти. От молитви пък файда съвсем не виждам.
Аз бих си продължила собствения живот какъвто е бил до момента преди баща ти да почине. Ако сте ходели при тях веднъж седмично, бих продължила да ходя веднъж седмично. Нужна е твърдост и спокойствие. Трябва да й покажеш, че имаш собствен живот и ангажименти, а тя като възрастен човек, който при това е и родител, трябва да има свои такива.
Намесата в личния ти живот и коментарите относно приятеля ти считам за недопустими. Трябва да поставиш ясни граници и да си готова да ги отстояваш, защото иначе ще ти се качи на главата.
Каквото и да правиш тя все ще мрънка и все ще й се струва недостатъчно по простата причина, че и на фльонга да се вържеш, баща си не можеш го върна.
Постарай се да не допускаш истерични изблици и скандали. Ако видиш, че се заражда скандал, кажи й че ще разговаряш с нея, когато тя е в нормално състояние и си излез или затвори телефона.
Това ще спомогне за запазване на що-годе нормални взаимоотношения, защото при скандал една дума води до друга и хората си наговарят ужасни неща в опитите си да наранят другия.
Аз например съм чувствителна и злопаметна и подобни сцени ми променят мнението и отношението към въпросните хора безвъзвратно.
Всичко това разбира се, при условие, че майка ти не е пълен инвалид, който изисква грижи 24/7. Но аз и в такъв случай не бих оправдала този енергиен вампиризъм, защото за такива случаи си има и съответните варианти.
Brie, странен ми е коментарът ти.
Казваш, че е нужно твърдост и спокойствие, аз бих добавила и търпение. Но не за да дресираш куче.
Ако една жена, цял живот е била нормална и след травма *откачи*, мисля, че само с много внимание, търпение и любов нещата могат да се поправят. Или поне да опиташ. Разбира се, че има и момент в който трябва да спреш. Тук изобщо не е такава ситуацията.
Представям си, колко *откачена* съм била за майка ми. Особено, когато бях типичен тийн. Първи любови. Първи раздели. Сърдене на целия свят. Не ме пуска на дискотека и съм й казвала, че е лоша, лоша майка. Как ли ми е търпяла глупостите? С търпение и обич. Винаги е била до мен. Мисля, че дори да ни обиждат и нараняват и тя има нужда да откачи от болка......и сега е наш ред, да опитаме да сме безрезервно до родителите. Казвам, да опитаме.
Не знам дали си губила близък, но всъщност през първите 5, 6 месеца изобщо не знаеш, каква болка те очаква. През тези месеци страдаш от шока, но сякаш не вярваш още. Все очакваш да го видиш, мирише ти на него. Гласът му още ти кънти в ушите. Сякаш е на почивка или пътуване и хей сега пак ще го видиш.
Истинската, огромна и опустошаваща болка идва след 7, 8 месеца.....когато наистина осъзнаваш, че никога няма да го видиш отново.
