Майка ти не е права, но явно много тежко изживява загубата. Все пак остава да живее сама. Най-вероятно е в депресия и трябва да й се помогне в тази насока. А ти не трябва да проваляш личния си живот. Бъди внимателна с нея, дори и да е трудно и опитай да я заведеш при психолог.
- Публикувана: 10 март 2017, 19:56 ч.
- Последно мнение: 31 май 2019, 09:28 ч.
Не се разбирам с майка ми
Здравейте, незнам към кого да се обърна, надявам се някой да може да ми помогне . Аз съм на 30 г. от 11 години живея на квартира с приятеля ми. Преди няколко месеца загубихме много скъп за нас човек татко, болката е неуписуема. Всички много трудно го изживяваме, най-трудно е за майка...
От първия ден майка каза че неможе да живее сама и така месеци я гледаха двете ми баби(майката на майка и свекърва и) и ние,но всеки си пое по пътя. Майка все още не става от леглото и настоява живеем при нея защото неможе да живее сама. След разговори с приятеля ми решихме засега нещата да си останат така но нали по често ще ходим да я виждаме и ще се грижим за всички нужди които има докато можем и докато си стъпи на краката. Но това не се хареса на мама и се започнаха болезнени разправии как ми била майка,трябва да я гледам, че това не било грижа , ако не отида да живея при нея да забравя че имам майка и накрая изкара приятеля ми, че не е за мен, че ме тормози което не е вярно. Всеки път като се видим или се чуем нещата се повтарят:започваме с разговори стигаме до скандали обвинения.Чувствам се виновна,объркана, На път съм да рухна психически.
Обичам майка ми но не издържам на този тормоз.Моля ви кажете как да постъпя. Приемам всякъкви съвети, благодаря
От първия ден майка каза че неможе да живее сама и така месеци я гледаха двете ми баби(майката на майка и свекърва и) и ние,но всеки си пое по пътя. Майка все още не става от леглото и настоява живеем при нея защото неможе да живее сама. След разговори с приятеля ми решихме засега нещата да си останат така но нали по често ще ходим да я виждаме и ще се грижим за всички нужди които има докато можем и докато си стъпи на краката. Но това не се хареса на мама и се започнаха болезнени разправии как ми била майка,трябва да я гледам, че това не било грижа , ако не отида да живея при нея да забравя че имам майка и накрая изкара приятеля ми, че не е за мен, че ме тормози което не е вярно. Всеки път като се видим или се чуем нещата се повтарят:започваме с разговори стигаме до скандали обвинения.Чувствам се виновна,объркана, На път съм да рухна психически.
Обичам майка ми но не издържам на този тормоз.Моля ви кажете как да постъпя. Приемам всякъкви съвети, благодаря
А защо не става от леглото? Просто си лежи или има заболяване?
Елора, авторката ще отговори, но ако не е някакво друго заболяване, при депресия е напълно възможно.
Забравих да кажа - помисли дали майка ти винаги е имала егоистичен характер или това се е случило след загубата на баща ти. Ако виждаш тези промени след неговата липса, това потвърждава мнението ми, че вероятно е в депресия. И отново да кажа, ако наистина има депресия, трябва да бъдете внимателни с нея и да й помогнете да се лекува/подобри. Човек в такова състояние не разсъждава трезво, макар за околните да е трудно да го разберат.
Забравих да кажа - помисли дали майка ти винаги е имала егоистичен характер или това се е случило след загубата на баща ти. Ако виждаш тези промени след неговата липса, това потвърждава мнението ми, че вероятно е в депресия. И отново да кажа, ако наистина има депресия, трябва да бъдете внимателни с нея и да й помогнете да се лекува/подобри. Човек в такова състояние не разсъждава трезво, макар за околните да е трудно да го разберат.
Елора, авторката ще отговори, но ако не е някакво друго заболяване, при депресия е напълно възможно.
Забравих да кажа - помисли дали майка ти винаги е имала егоистичен характер или това се е случило след загубата на баща ти. Ако виждаш тези промени след неговата липса, това потвърждава мнението ми, че вероятно е в депресия. И отново да кажа, ако наистина има депресия, трябва да бъдете внимателни с нея и да й помогнете да се лекува/подобри. Човек в такова състояние не разсъждава трезво, макар за околните да е трудно да го разберат.
Забравих да кажа - помисли дали майка ти винаги е имала егоистичен характер или това се е случило след загубата на баща ти. Ако виждаш тези промени след неговата липса, това потвърждава мнението ми, че вероятно е в депресия. И отново да кажа, ако наистина има депресия, трябва да бъдете внимателни с нея и да й помогнете да се лекува/подобри. Човек в такова състояние не разсъждава трезво, макар за околните да е трудно да го разберат.
Влизам да напиша точно това. Във форум се дават лесно съвети, но никой по-добре от теб, не познава майка ти. Дали и преди е била егоцентрик, или загубата я е променила? Според мен това има значение за решението, което ще вземеш.
Но, разбира се. Авторката трябва моментално да зареже приятеля си, да не погледне мъж до края на живота си и да не ражда деца, за да се грижи за майка си като за малко дете.
Преувеличаваш. Майката го е казала, защото подозира че той настройва дъщеря и срещу нея. Което може и да не е далеч от истината.
Не мисля, че преувеличавам. Това, което описва авторката е много трудно да се изтърпи. Това не са ден, два, седмица, две, а месеци. Освен това, не само майката е претърпяла загуба- авторката е загубила баща си, а свекърва ѝ сина си. Те също имат нужда от утеха и подкрепа, а вместо това майката се овесва на вратовете им, без да им позволи да си поемат въздух. Ако е в депресия, да отиде на лекар, а не да съсипва живота на близките си. Отлично зная какво ѝ е на тази майка- първият ми съпруг почина внезапно, когато бях на 35. Не е като да не зная каква трагедия е, но тази трагедия не ѝ дава основания да съсипва живота на детето си.
От първия ден майка каза че неможе да живее сама и така месеци я гледаха двете ми баби(майката на майка и свекърва и) и ние,но всеки си пое по пътя. Майка все още не става от леглото и настоява живеем при нея защото неможе да живее сама.
Майките раждат в мъки, грижат се за децата си, прекарвайки безсънни нощи и живеят за тях и тяхното бъдеще, докато те станат самостоятелни и си поемат по пътя, но идва момент, в който МАЙКИТЕ имат нужда от вас. А вие имате синовен (дъщерен) дълг за връщане. Така е устроен живота. На стари години си длъжна да се грижиш за родителите си. Защото и ти някога ще стигнеш до такова положение, и ти ще проимаш нужда.
Не си мисли, че дълговете могат да не се връщат. Ако не го връщаш към майка си, ще го връщаш в живота си по много по-болезнен за теб начин, защото всичко се връща в този свят.
Във Вселената има сурови, но справедливи закони, и по закона на бумеранга, всичко което сториш някому, ще се върне към теб самата.
Не си мисли, че дълговете могат да не се връщат. Ако не го връщаш към майка си, ще го връщаш в живота си по много по-болезнен за теб начин, защото всичко се връща в този свят.
Във Вселената има сурови, но справедливи закони, и по закона на бумеранга, всичко което сториш някому, ще се върне към теб самата.
Не мисля, че преувеличавам. Това, което описва авторката е много трудно да се изтърпи. Това не са ден, два, седмица, две, а месеци. Освен това, не само майката е претърпяла загуба- авторката е загубила баща си, а свекърва ѝ сина си. Те също имат нужда от утеха и подкрепа, а вместо това майката се овесва на вратовете им, без да им позволи да си поемат въздух. Ако е в депресия, да отиде на лекар, а не да съсипва живота на близките си. Отлично зная какво ѝ е на тази майка- първият ми съпруг почина внезапно, когато бях на 35. Не е като да не зная каква трагедия е, но тази трагедия не ѝ дава основания да съсипва живота на детето си.
От първия ден майка каза че неможе да живее сама и така месеци я гледаха двете ми баби(майката на майка и свекърва и) и ние,но всеки си пое по пътя. Майка все още не става от леглото и настоява живеем при нея защото неможе да живее сама.
Майка и я е гледала десетки години и не и е било трудно да изтърпи. За какво говориш въобще? Колкото е нужно, толкова ще я гледа щом майка и има нужда. Всеки човек по различен начин понася ударите на съдбата- явно тази жена има крещяща нужда от помощ.
Задължението и към нея е християнски дълг, дълг по закон и морален дълг.
И пак ще се повторя...разбира се, всеки може да се направи на "дръж ми шапката", да накара съвестта си да замълчи, ако изобщо има такава...,да тегли майна на тази, която го е родила и възпитала, но...да не се учудва после когато получи в живота си много по-жестоки удари. Защото колкото и да не ви се вярва, но съществува висша справедливост и всеки получава това, което е заслужил.
Авторката като добра дъщеря и преди всичко като добър човек е редно да подкрепи майка си в този труден за нея момент/който е труден и за самата нея/, като потърсят съдействие на специалист - психолог, психиатър, или ако има др. здрав. проблем - друг лекар.
Дъщерната подкрепа не се изразява в отказване от личен живот и в денонощно спане при майката, освен ако Недай Бог не може да се обслужва сама.
Майката би трябвало на свой ред да желае доброто на детето си, и да не се меси неоснователно в личния й живот.
Дъщерната подкрепа не се изразява в отказване от личен живот и в денонощно спане при майката, освен ако Недай Бог не може да се обслужва сама.
Майката би трябвало на свой ред да желае доброто на детето си, и да не се меси неоснователно в личния й живот.
Аз бих препоръчала майката спешно да посети психиатър.
Съвсем сериозна съм. Майка ми след смъртта на баща ми рухна за броени дни пред очите ми.
не си причинявай да се обречеш на нея. Тя не би го искала ако е в нормално състояние, а и твоят живот предстои.
Трудно е и ще ти нанесе травми каквото и решение да вземеш.
Съвсем сериозна съм. Майка ми след смъртта на баща ми рухна за броени дни пред очите ми.
не си причинявай да се обречеш на нея. Тя не би го искала ако е в нормално състояние, а и твоят живот предстои.
Трудно е и ще ти нанесе травми каквото и решение да вземеш.
Аз започнах да ходя на психолог, предложих на майка да отиде, да отидем заедно, но отговорът беше че няма да отиде, че психолога на мен ще ми каже това което искам да чуя, а на нея как трябва да живее заради децата и, психолога дали ще живее по този начин който съветва и т.н. Един път отидох и 3дни се разправяхме
Аз не разбирам, защо продължават да се дават съвети, майката да посети психолог. Ми то това е ясно, че би било най-добрият вариант, но не четете ли? Аз го знам, вие го знаете и авторката го, знае, но майка й не иска. Какво правим тогава? Нали трябва да опита да намери път към нея.
И стига бе хора с това, че майката, трябва и трябва. Длъжна е. Трябва да е зряла, трябва като майка да се държи и да не тормози детето си. Трябва да ни роди, отгледа, и ако може никога да не разваля личния ни комфорт с разни там депресии. Майчината любов била безусловна.
Вие осъзнавате ли, че Мама е човек и жена. Опитвали ли сте за момент да забравите, че ви е майка и да си представите, че е колежка например или комшийка, на която знаете историята на живота й. Какво бихте й казали, бихте ли прегърнали тази жена? Ще видите ли, че това е една ЖЕНА, понесла своите си удари от живота, изживяла го някак, с правилни или грешни решени. Сигурна, съм, че сега дори не бихте избрали, за приятелка жена, като нея. Щото нали не е силна, амбициозна, абе перфектна трябва да е!!!!! А ТЯ е просто едно остаряло момиче с всички права и нея да я заболи и изтрещи, както ние сме го правили някога.
Майка и я е гледала десетки години и не и е било трудно да изтърпи. За какво говориш въобще?
не психолог, а психиатър трябва тук. И единици са хората, които могат да преценят психическото си състояние сами и да потърсят помощ. Ако е необходимо- психиатър ще я посети у дома за преглед. Теориите колко е хубаво и мило и показващо любов да гушкаме някой, който има нужда от медицинска помощ, вместо да му осигурим такава са идиотии. Осигуряването на адекватно лечение също е грижа- много по-полезна и интелигентна от това да седнем и да ревнем заедно.
Майките раждат в мъки, грижат се за децата си, прекарвайки безсънни нощи и живеят за тях и тяхното бъдеще, докато те станат самостоятелни и си поемат по пътя, но идва момент, в който МАЙКИТЕ имат нужда от вас. А вие имате синовен (дъщерен) дълг за връщане. Така е устроен живота. На стари години си длъжна да се грижиш за родителите си. Защото и ти някога ще стигнеш до такова положение, и ти ще проимаш нужда.
Не си мисли, че дълговете могат да не се връщат. Ако не го връщаш към майка си, ще го връщаш в живота си по много по-болезнен за теб начин, защото всичко се връща в този свят.
Във Вселената има сурови, но справедливи закони, и по закона на бумеранга, всичко което сториш някому, ще се върне към теб самата.
Не си мисли, че дълговете могат да не се връщат. Ако не го връщаш към майка си, ще го връщаш в живота си по много по-болезнен за теб начин, защото всичко се връща в този свят.
Във Вселената има сурови, но справедливи закони, и по закона на бумеранга, всичко което сториш някому, ще се върне към теб самата.
Ти затова ли си родила децата си? Да има кой да те гледа на старини ли? Никакъв дълг няма авторката. Майка й се е затръшкала като малко бебе. На никого не му е лесно да загуби близък човек, но заради собствената си мъка нямаш право да съсипеш живота на децата си, а и на никого друг. Да става, да се взема в ръце и да живее. Един ни е живота и за никъде не стига. Ако прекараме една част от него на легло и самосъжалявайки се си е чиста загуба на време.