Като излеза лятос на плажа, заемам място за двама, ама първо носленцето ми изгаря, та ставам чудна гледка - дунда с червен нос като на дърта пияница

И най-големият ми страх, че няма да се възприема и да позная себе си.

Обаче ми беше фикс идея на 16-17. Тогава, в соц времената, родителите ми се принудиха да ме заведат при едно светило от МА, който заяви, че бил точно 1/3 от лицето ми и той тази идеална пропорция нямало да я разваля, по-зле щяло да стане, аз съм щяла да порасна и да си го харесам такъв какъвто е. (Друг е въпросът, че сигурно нашите го бяха подучили, за да се кротна малко). Кротнах се. Обаче сега, като гледам хирургията колко е напреднала, има и добри примери, и пак взех да се навивам. А и докато сме млади, има блясък в очите и други неща да отвличат вниманието, а като стана на 60-70, само един нос ще стърчи, а аз мислех да съм елегантно бабе. Проклето, но елегантно
Както и да е, мерси за инфото на всички и че ми изслушахте глупостите. Ако се реша, ще пиша непремено!
.Мил и любезен е, инак
.Препоръчани теми