Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

Ами това е прекрасно, значи от детето е станало Човек, отговорен и работлив. 

Защо?
Той е неподходящ пример за подражание, понеже е успешен, понеже семейството му е било успешно и понеже децата му са успешни? Интересна концепция - а към кого по-точно следва да се стремим? От кой да вземем пример? от някой, който за добро утро пребива жената, за добър вечер - децата, а в промеждутъка рита кучето? Или не, може би добър и подходящ пример е само някой като теб - или ти самата, за най-сигурно?

Ето - човекът е осигурил най-добрата възможност, според способностите си (да, по-добри са от нашите изначално) на децата си да учат, без да се разсейват. И очевидно резултатът е добър.

Защо трябва да търся пример с някой, който е почнал от нулата? Аз нула ли съм? Все се надявам, че не... Не искам детето ми да почва от нулата - искам да почне от там, докъдето аз съм стигнала, иначе какъв е смисълът? Да си доказваме колко можем всеки път да се връщаме в началото и как никога няма да стигнем никъде по този начин... и защо? Защото някой, който не е имал друг избор, го е направил?

Ами ти даваш за пример точно такъв- роден в разкош, изнасилвал жени, жена му е работила на черно, той укривал данъци, че и се присмива, освен това е и лъжец, вчера дори имаше и разпити заради това.
ето снимка на синовете му след като са застреляли леопард в Зимбабве, това им е хоби.В гугъл има и други снимки с тях, докато се снимат с разстреляни животни.
Много ми е странно, как така давате за пример някой, за който нищо друго не знаете, освен името му, поне четете.

Разбира се, че не си нула, но тук във форума сме представители на средната класа, нормални хора. Осигуряването на образование на децата е нещо нормално за средностатистическите хора. Дори в социални държави като например Германия, родителите са задължени да издържат децата си до последното обучение, най-късно до 36 години. И така трябва и да бъде, когато правят деца, има и отговорност.  Ако родителите нямат финансова възможност, държавата плаща сциална стипендия за обучение. Но докато родителите могат да плащат, те са длъжни да осигурят следването на детето си, ако то има желание да учи. Без да му се налага да работи. Защото работата по време на учене, малко или много влияе и на училищният процес или поне на организмът, например трайното напрежение може да доведе до хронична умора.
Но има и хора започнали от нулата и въпреки никаква подкрепа от родители им , искат от тях да стане нещо и с труд се опитват да следват и някои успяват дори, макар и с много трудности.
Безпорно е, че е по-лесно само да учиш, отколкото да се самоидържаш и да учиш. Защото да си работиш за някоя дрежка е различно, но да работиш и да се притесняваш, как да намери време за учене и за работа и дали да ти стихнат парите за квартира е съвсем различно.

като гледам, нашенската работа пак стана $по-християнин и от Папата$ и по-американци от американците и всичкото европеец. Хората там гледат да си издържат учещите деца, обаче ние, давай, юруш, да се доказваме какви възпитатели сме и как караме децата да са самостоятелни и животът да ги посмачка, за да видят откъде идва хлябът. Малко нездраво ми се вижда тая работа.

Не одобрявам хобито им, по никакъв начин. Но не виждам как точно това ги вкарва в категорията на разглезените, неработещите, дундурканите.
Ако родителите ти не са в състояние да ти осигурят дрехи, да, разбирам да "скатаваш" от времето за учене - както и ако не могат да ти осигурят храна, вода или топло легло. Но да се обяснява как това е най-доброто за един учащ се... е... ами, смешно. И, както показва примерът, крайно невярно. Да, нямаше да стрелят по диви животни, с които не се хранят, ако не бяха там, където са, ако не работеха това, което работят и не печелеха парите, които печелят, но... не е ли достатъчно да спрем до там, че нямаше да имат реализацията, която имат в момента? Ако вместо да учат и да влагат време в себеусъвършенство бяха усъвършенствали усъвършенствали умението си да забърсват маси и да подават кафе?

Питай  Андариел. Нали тя твърди, че ако работиш, нищо не научаваш.

Хм, да поговорим тогава за семейство Хилтън..... Парис не бърше маси в кафета, освен ако не е мъртво пияна или надрусана, та направо пода прибърсва с нещото, наречено дреха на снагата й Ама и нормална работа не съм чула да подхване завалийката, сигурно да не се презорва, па може и да й е унизително да управлява хотели, знам ли. То явно само президентско отроче или в крааааааен случай Изпълнителен директор е ок, между това и сервитьорството друго няма, знаем.

КатяАБВ, ти от кои си, от Директорите или от Олигарсите- Президенти? Разбрахме ти позицията, даже повечето сме съгласни с нея по същество, така че няма нужда да продължаваш да разтягаш локуми с абсурдни постановки. Започваш да ставаш груба вече.

Лично аз не смятам, че даването на примери с Клинтън, Хилтън и Тръмп са валидни в общата обстановка. Нали се питаше за нормалните български семейства и какво разбират те под грижа, дундуркане и помощ на малки и големи деца? Или не?! 

Трещерица, желанието ти за заяждане пак ли взе връх над четенето с разбиране? Дотук нещо смислено написала ли си? Само ходиш като свекърва и дуднеш.

Контеса, постът ми е ироничен. Разбира се, че не са удачни примери. Изобщо няма база за сравнение. Мисля доста хора се обединиха около мнението, че тези неща обикновено се определят от куп фактори при конкретния случай и рецепти за тия работи няма. Да, всеки нормален родител иска най-доброто за децата си и гледа да го подсигури според възможностите си, разбиранията си и разбира се, според самото дете. Оттам насетне и Нобелови лауреати барабар с потомството им до 9-то коляно да даваме за пример, все тая.

Дъщеря ми учи стопанско управление и един ден ще стане директор в нашата компания или в някоя друга...да, но един ден. Може би след 10-15г.,  до тогава ще има много хляб да изяде, защото израстването е пътуване и трупане на опит и знания. Колкото и да я обичам няма да я поставя на чело на фирмата въпреки че е учила за това.
Едно е да знаеш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.


П.С Примерът е измислен.

Парис Хилтън може да си избира да работи ли или не. Ние нормалните хора тзи избора го нямаме, ако не работим ще гладуваме.

Сетих се за друг пример.
Вие всички знаете фирмата BMW, но сигурно малко от вас знаят, че фирмата е семейна и половината от акциите ги държат две от общо 6-те от децата на създателя на БМВ. Та двете най-малките, които са вече на по 50-се години- Стефан и Сузане работят много активно във фирмата. На събранията имат мнозинство, заради акциите. Имат и други фирми, например за фотоволтаик и от там взимат иновативности и ги интегрират в колите.
Тази година фирмата има 4,5 милиарда допълнителна печалба. Един милиард отива към брата и сестрата. А 80 000 работници на БМВ получават също парична част. Например всеки работник ще получи допълнитено около 9 000 евро бонус.
И брата и сестрата са следвали в Мюнхен в университета- той инженер, тя икономика.
Но и да не бяха работили като другите деца например, пак щяха да имат пари и за тях и за внуците им, но нямаха да са толкова известни и фирмата едва ли щеше да бъде толкова успешна.

Ама работят две от шест, не работят 6 от 6.

Нали искахте примери с обикновени хора? Ние сме такива. Големите ми деца работеха лятото още в гимназията, а после и по време на следването, в моята фирма, даже първите години не само програмираха, ами и обучаваха новонаетите. Каката даже нощни смени работеше. Заплащането им е било идентично с това на персонала, и осигуровки съм им плащала.

Баткото се беше хванал Резидънт Асистънт в университета, за да не плаща за общежитие.

Буркани никога не съм правила, даже веднъж имахме "сблъсък" с баткото по темата (бабин сладък, явно цял живот си е мечтал някой буркани да му прави, прането да му изпере, багажа да му сгъне, ама на, не улучил на майка).

Засега никой от двамата не работи при мен, доказват се там, където САМИ си намерят работа. Моята отговорност е да им дам добро образование и да ги науча да се справят сами с живота, оттам нататък всеки както намери за добре.

Съгласна съм напълно и с двете мнения (поокастрих ги, за да съкратя цитатите, извинете, мили дами  ). Това са част от родителските задължения, даже и ако станем съвсем буквоядци и погледнем законите, родителите СА ЗАДЪЛЖЕНИ да издържат децата, докато учат (в Бг май до 25 казахте, че е). За какво дундуркане става въпрос тогава? "Издръжка" вероятно също е дефинирано в някой закон. Мисля, обаче, че, закон или не, всеки би разбрал поне храна, покрив над главата, малко дрехи или обувки. Ако вече детето иска да си прави road trip из Европа примерно, да си изкара парите, ако родителите не могат или не искат да го финансират, но да издържаш студент, не го намирам за дундуркане.