Изобщо не ме интересува какво ще мислят другите, но аз храна на децата си и племенниците си никога няма да откажа. И когато живеят отделно някой хубав ден, не бих им отказала сготвено от мама, че и сипано в буркани дори. Не че няма да могат и сами, големият и сега може, не е гъзорък, но има нещо много приятно в това да дадеш храна на любимите си люде, особено когато не ги виждаш всеки ден, изобщо не е като да им изпереш миризливите чорапи.
- Публикувана: 13 март 2017, 13:58 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2017, 08:47 ч.
Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/
Аз като студентка никога не съм могла да си позволя да си купя месо. Такова ядях рядко, от собственото ни прасе, стерилизирано лично от мен, понеже мама не беше вече сред живите. И много други по онова време не можеха да си го позволят, а и би било глупаво да купуваш неясно колко годишно месо, отколкото да ядеш домашно.
По разбираеми причини не съм яла бурканчета от мама, но пък имах колеги, които носеха и сме си правели чудни купони с такава храна. Била съм им и на гости и знам как ставаше - майката готви събота и неделя няколко ястия и отделя по един буркан, запечатва го топъл и го обръща, за да има по-голяма трайност. Ами разумно е. Иначе и родителите ще трябва цяла седмица да дояждат сготвеното в събота и неделя, и детето да се чуди какво и къде да хапне, защото за един човек на никой не му се готви, а готовата храна освен скъпа, е и с доста неясен произход.
Според наблюденията ми в момента все по-рядко се пращат бурканчета и все по-рядко студентите се прибират по родните си места. Готовата храна стана по-достъпна, в повечето квартири има перални, родителите все по-рядко имат домашно произведени стоки, студентите работят и не могат да се прибират и пр. Та се погерманчихме и ние.
По разбираеми причини не съм яла бурканчета от мама, но пък имах колеги, които носеха и сме си правели чудни купони с такава храна. Била съм им и на гости и знам как ставаше - майката готви събота и неделя няколко ястия и отделя по един буркан, запечатва го топъл и го обръща, за да има по-голяма трайност. Ами разумно е. Иначе и родителите ще трябва цяла седмица да дояждат сготвеното в събота и неделя, и детето да се чуди какво и къде да хапне, защото за един човек на никой не му се готви, а готовата храна освен скъпа, е и с доста неясен произход.
Според наблюденията ми в момента все по-рядко се пращат бурканчета и все по-рядко студентите се прибират по родните си места. Готовата храна стана по-достъпна, в повечето квартири има перални, родителите все по-рядко имат домашно произведени стоки, студентите работят и не могат да се прибират и пр. Та се погерманчихме и ние.
АбсурТ, разбираемо е човек да се опитва да избегне рядкото щастие, наречено "храна от столовата".
Не и за мен- винаги съм обичала да ям на стол, нищо че майка ми е била вкъщи до 3- ти клас и готвеше много хубаво.
С кеф ходех в стола на ГУСВ, после по спортни лагери и където работех....
Аз като студентка бях доста самостоятелна последните две години. Работех, посрещах си разходите, буркани майка ми не прави. Пък сега съм толкова щастливо несамостоятелна и издържана жена
http://www.monitor.bg/a/view/24990-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B … D0%B4%D0%BE%D0%BC
Иванка Тръмп с кабинет в Белия дом
Агенция Монитор - вторник, 21-03-2017 - 14:14
Дъщерята на американския президент Доналд Тръмп – Иванка, ще има кабинет в Белия дом, съобщи представител на адмистрацията на държавния глава, цитиран от Би Би Си.
Тя няма да получава заплата, нито ще има официално наименование на длъжността си, но ще работи в Западното крило, което на практика е центърът на изпълнителната власт в САЩ.
Представителят на президентството потвърди също, че 35-годишната Иванка Тръмп ще има достъп до класифицирана информация.
Пред изданието „Политико“ адвокатът на президентската дъщеря обяснил, че ролята й ще бъде да служи като очите и ушите на Доналд Тръмп, както и да предоставя съвети в различни области.
Иванка има собствена модна линия и сега ще се присъедини към съпруга си Джаред Къшнър, който е съветник на президента.
Когото сигурно е срещала докато са се потяли заедно над фритюрниците на KFC в гимназията...
Влиянието, което Иванка има върху държавния глава вече повдигна въпроси за възможни конфликти на интереси, посочва Би Би Си. Съществуват и спорове за това дали има ясна граница между политическите и бизнес дейностите на семейството на Тръмп. След встъпването на Доналд Тръмп в длъжност през януари Иванка присъства на среща със световни лидери, включително канадския премиер Джъстин Трюдо и германския канцлер Ангела Меркел.
Междувременно синът на Доналд Тръмп – Ерик, оповести в Twitter, че той и съпругата му Лара очакват първото си дете. То е момче и се очаква да се появи на бял свят през септември.
33-годишният Ерик и брат му Дон се заеха с бизнес делата на Доналд Тръмп след избирането му президент на САЩ. Двамата братя и сестра им Иванка са деца от първия брак на Тръмп с Ивана. Дон има 5 деца, а Иванка – три.
[/i]
Да му се неначудиш, бре! Готви престолонаследницата - и вместо да вземе, като един съвестен баща, мислещ за доброто на детето си, да я натири да взема по 2-3 смени нощни в Макдоналдс, за да си изплати студентските заеми от някой местен колеж (че то друго... трудно, и таксите - високи, и животът - скъп), той взема, че я слага да работи без пари, да я издържа (той, мъжът й, вложенията (й?)... все тая - докато тя си "клати хубавите крачета" на работа без заплащане...
Още не мога да му се начудя.
Ама не мисли за доброто на децата си тоЯ човек, никак даже! То дундуркане, дундуркане... ми нищо не са постигнали - някаква си модна линия, някакво си управление на финансов концерн, какво е това! Дори едни маси и чаши не знаят как да търкат правилно!
Някои като нямат какво да кажат и започват да дават примери, които са единици в целият свят. В темата става въпрос за нормалният човек, средностатистическият, който освен да изплати през живота си една къща или апартамент, две деца и веднъж в годината на почивка, едва ли ще има други високи точки. Във форумът едва ли има милиардерки.
За статистиката за да видите, колко е абсурдно да се дава Тръмп за пример.
Милионерите в света за 2017 година са 1810 в целият свят, населението е 7 486 520 598. А 80 процента т хората по света живеят с по-малко от 10 долара на ден.
А животът на богатите хич не е за завиждане, те губят най-важното- свободата си. Не могат да мръднат непридружавани никъде, не могат свободна сами със себе си да се поразходят по някоя улица. Живот в златна клетка.
За статистиката за да видите, колко е абсурдно да се дава Тръмп за пример.
Милионерите в света за 2017 година са 1810 в целият свят, населението е 7 486 520 598. А 80 процента т хората по света живеят с по-малко от 10 долара на ден.
А животът на богатите хич не е за завиждане, те губят най-важното- свободата си. Не могат да мръднат непридружавани никъде, не могат свободна сами със себе си да се поразходят по някоя улица. Живот в златна клетка.
Именно.
И аз писах за нормални хора, които сами се оправят и не разчитат на семейното наследство, издръжката от мама и тате и работата при чичо.
Като издържана студентка в БГ за една година (1998-1999) ми харесваше да се храня и навън, и в стола и да си направя някаква супичка в гарсониерата. Не съм носила буркани никога. Не работих.
Имахме лекции 3 дни в седмицата и се прибирах в родния си град за уикенда и ваканциите.
И аз писах за нормални хора, които сами се оправят и не разчитат на семейното наследство, издръжката от мама и тате и работата при чичо.
Като издържана студентка в БГ за една година (1998-1999) ми харесваше да се храня и навън, и в стола и да си направя някаква супичка в гарсониерата. Не съм носила буркани никога. Не работих.
Имахме лекции 3 дни в седмицата и се прибирах в родния си град за уикенда и ваканциите.
Дадох пример с успешен човек, който очевидно иска най-доброто за децата си, очевидно не намира, че ученето без допълнително миене на чинии в заведение е "дундуркане" и децата му очевидно са успешни - и, въпреки, че биха могли, не се задоволяват просто да живеят от семейното "имане", а напротив, работят здраво - но не като разносвачи на пица, а като хора с изключително високи позиции. И докато да, съгласна съм, едва ли биха се "уредили" като изпълнителни директори в корпорация с годишен бюджет, превишаващ този на малка държава (вероятно и на нашата), ако нямаха качествата също нямаше да а там. Е, какви точно качества искаме да придобият децата ни - да са материал, подходящ за изпълнителни директори или материал, подходящ за добри дори да са изключителни - сервитьорки и гледачи на възрастни хора, е въпрос на лично виждане, предполагам. И да не забравяме, че въпросът беше "да помогнем ли, ако можем", не "ами ако изобщо не можем?" Понеже във втория случай място за избор няма - и причината не е нежеланието децата да се дундуркат, разглезват или каквото и да било там, а просто - такива са възможностите, такива са реалностите, как да се справим с тях?
Дадох пример с успешен човек, който очевидно иска най-доброто за децата си, очевидно не намира, че ученето без допълнително миене на чинии в заведение е "дундуркане" и децата му очевидно са успешни - и, въпреки, че биха могли, не се задоволяват просто да живеят от семейното "имане", а напротив, работят здраво - но не като разносвачи на пица, а като хора с изключително високи позиции. И докато да, съгласна съм, едва ли биха се "уредили" като изпълнителни директори в корпорация с годишен бюджет, превишаващ този на малка държава (вероятно и на нашата), ако нямаха качествата също нямаше да а там. Е, какви точно качества искаме да придобият децата ни - да са материал, подходящ за изпълнителни директори или материал, подходящ за добри дори да са изключителни - сервитьорки и гледачи на възрастни хора, е въпрос на лично виждане, предполагам. И да не забравяме, че въпросът беше "да помогнем ли, ако можем", не "ами ако изобщо не можем?" Понеже във втория случай място за избор няма - и причината не е нежеланието децата да се дундуркат, разглезват или каквото и да било там, а просто - такива са възможностите, такива са реалностите, как да се справим с тях?
Тези хора са роденни много, много богати, от различен свят са, който ние нормалние никога няма да го разберем.
Ако дадеш пример за някой тръгнал от нулата и станал милионер и как се отнася с децата си, ще е много по-реалистично и полезно.
И си дойдохме пак на думата, че зависи какво семейството разбира под обичаен стандарт и помощ. Ако обичайният стандарт е висок, няма един родител да тръгне да изритва отрока да бачка в някаква измислена фирма и да го подмятат насам-натам, докато в същото време търчи на на занятия. За него осигуряването на добър университет, условия за учене и т.н. са обичаен стандарт и дори не му идва на ума да постъпи по друг начин. Все едно някоя от нас да си прати детето в някое изпаднало училище в някой изпаднал квартал, за да го научи да се оправя самостоятелно.
Нищо не си научила. Затова сега доучваш.
Това на кого го казваш? Поне можеш да се обърнеш персонално, или ей така, да си пишеш нещо?
Андариел понякога и децата си правят каквото решат и вземат решения да не се възползват от името на бащата или от парите на майката. Дерзаят за да се докажат сами.
Тогава няма значение какво иска или иска за детето си родителя.
И си дойдохме пак на думата, че зависи какво семейството разбира под обичаен стандарт и помощ. Ако обичайният стандарт е висок, няма един родител да тръгне да изритва отрока да бачка в някаква измислена фирма и да го подмятат насам-натам, докато в същото време търчи на на занятия. За него осигуряването на добър университет, условия за учене и т.н. са обичаен стандарт и дори не му идва на ума да постъпи по друг начин. Все едно някоя от нас да си прати детето в някое изпаднало училище в някой изпаднал квартал, за да го научи да се оправя самостоятелно.
Да, така е, затова написах назад в темата, че много често младежите сами решават да се поставят в трудни условия, за да се докажат, че могат да се издържат или да се справят изобщо без родителска помощ. Но колкото и да се доказват, ако не успеят да се забъркат в големи неприятности, ако нещата им не потръгнат, в един момент си надвиват на гордостта и знаят, че винаги имат къде да се върнат и на кого да разчитат.