Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

  • 29 639
  • 530
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 2 161
Случай 2 изобщо не го видях в България, 4 години бях студентка там.
Манталитет просто. И на 100 години да станеш, щом гостуваш на мама или баба, няма начин да не ти напълнят торба с храна на тръгване.  Laughing

Баш! С баба ми и до днес не мога да изляза на глава. Скандали сме си вдигали, обиждала ми се е, че не искам да взимам... Сега просто намали количествата. Отказах се напълно да й се противопоставям. Пък и прави страшни картофени кюфтета... Embarassed
Всичко можем да си позволим и тя добре го знае. Ама на - да има. Wink Дундуркане ли е или глезене - въпрос на прочит.

# 451
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Бандиера, не знам колко ядат на ден, но ясно помня как се хвалеха кой колко буркана омния си е донесъл с храна. Обикновено носеха по 3 буркана с храна, които им стигаха за няколко дни, последния ден на седмицата - сандвичи, в събота - обратно. Не се късаха да учат, да не си помисли някой, че им е липсвало време за готвене...
Понякога минаваше някой колега да вземе тазиседмичната пратка, ако е с кола. И така си изкараха хората студентските години.

Не ги осъждам, интересно ми беше да чуя мнения и гледни точки за този феномен, който, както се оказа, и други от вас познават. В крайна сметка всеки сам избира как да си живее живота.

Не съм сигурна, че имаше финансов смисъл, освен ако случаят не е какъвто описва Уиш, да са производители на всички тези продукти...

# 452
  • Мнения: 9 052
chrissy ами просто така се прави у нас и така правят  Peace Те и родителите трудно се разколебават ...
Ние като се прибирахме баба ми ни чакаше наготвила за цяла армия ... И после "Ами кой ще го яде това, я да ви сипя в някой буркан " ... Но така се радва . Какво да правим .
Толкова ми липсва баба ми. Сега ако можех щях да ида да взема вси4ките буркани само и само да я зарадвам !
А ... и като сипе на мъжа ми да хапва нещо идва при мен и вика : "Ти това момче гладно ли го държиш? Я гледай как яде! Ами той е гладен. Да взема да ви сипя нещо ... "

# 453
  • Мнения: X
Не, не е задължително да са производители. Може да имат достъп до евтини домашни продукти. Аз самата с годините съм си изградила цяла мрежа от доставчици от провинцията- месо, млечни, плодове, зеленчуци, мед.  Качеството е несравнимо. Цените- също. Та, в тоя ред на мисли, за родителите може да е по-изгодно даването на буркани вместо пари.

# 454
  • Мнения: 17 408
Бандиера, не знам колко ядат на ден, но ясно помня как се хвалеха кой колко буркана омния си е донесъл с храна. Обикновено носеха по 3 буркана с храна, които им стигаха за няколко дни, последния ден на седмицата - сандвичи, в събота - обратно. Не се късаха да учат, да не си помисли някой, че им е липсвало време за готвене...
Понякога минаваше някой колега да вземе тазиседмичната пратка, ако е с кола. И така си изкараха хората студентските години.

Не ги осъждам, интересно ми беше да чуя мнения и гледни точки за този феномен, който, както се оказа, и други от вас познават. В крайна сметка всеки сам избира как да си живее живота.

Не съм сигурна, че имаше финансов смисъл, освен ако случаят не е какъвто описва Уиш, да са производители на всички тези продукти...
Много интересен въпрос повдигна.
Само дето трябва да уточним периодите на тези събития. Освен народопсихологията , и за мен си е чисто дундуркане, освен ако не са производители.
Ако обаче се върнем в годините назад , хората консервираха масово произведеното , в това число и месото /нямаше фризери/ и тези буркани са си били способ за съхраняване на отгледаното животно. Ако в твоя двор няма джанки , съседката има-ето ти компотите. Чушки , домати-ами по-евтино излизаше консервирането / за разлика от сега, когато го правим за защита на здравето си от некачествена и вредна храна и добавки/.
В съвременни условия , ако трябва един родител да даде на детето си собствена продукция , ще го изпрати със замразено месо от фризера , да си го сготви. И едва ли ще му дава тиквички , дори да има в двора , защото през сезона на пазара са по 60 стотинки.
Докато съм писала the wishmaster вече е отговорила.  И за мен е така , както тя описва. Сега е доста по-скъпо консервирането по тези причини.

# 455
  • София
  • Мнения: 15 930
Има и други страни, в които децата се дундуркат до късна  възраст. Испанците са същите като нас в това отношение, поне в някои провинции. Традициите ни са да сме по привързани, по-близо до семейството, това не е непременно лошо. И не виждам как изведнъж ще станем американци, изобщо не сме такива. Както не разбирам и зора някой да е постигнал всичко сам, все едно такова нещо изобщо е възможно. В крайна сметка, според мен поне, у нас проблемът е по-скоро, че мъжете биват отглеждани да са безпомощни в много отношения. Иначе, един голям човек, студент, и вкъщи да живее може да бъде самостоятелен, даже и да допринася за семейството си. Въпрос на възпитание, не на механично отделяне, започване на работа или каквото и да е.


ПП Много ми харесаха коментарите за СУ, защото илюстрират онова, което твърдях по-рано в темата – никой не цени тези дипломи. Всеки ще ти обясни, че не е нищо и че курса за маникюристки е повече. Та не подвеждайте децата си, че това е важно. Важно е да знаят, да учат, но тук това не се цени изобщо, а и работа не намира и като цяло е най-добре да се премълчава.

# 456
  • София
  • Мнения: 19 797
Бандиера, не знам колко ядат на ден, но ясно помня как се хвалеха кой колко буркана омния си е донесъл с храна. Обикновено носеха по 3 буркана с храна, които им стигаха за няколко дни, последния ден на седмицата - сандвичи, в събота - обратно.

В интерес на истината, по време на моето пребиваване в студентско общежитие, такива неща не съм виждала. Носеха се я буркани с месо за готвене (половината с картофи, половината с ориз); лютеници и доматени сосове (за полуготови спагети); буркани с печени чушки ... зимнина с две думи. Готвеше се иначе.

# 457
  • Мнения: 12 722
Как се готви - имаха едно котлонче в стаята да си сварят кафе.  А аз от София си ядях в къщи - каквото мама сготви.

# 458
  • София
  • Мнения: 19 797
На същото това котлонче, как.

# 459
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Ааа, Бърди, зимнината я разбирам - буркан краставички, туршийка, месо, лютеница. Различни причини има човек да си носи, може и здравословни да са, така че не мога да упрекна никого. Но готово, сготвено ядене, всяка седмица ми дойде в повечко. Сакън да не се презори детето да си купи кило месо или картофи и да си ги запече.

Трещерица, когато аз бях студентка, имаха някакви печки/фурни, освен котлона. Peace
Аз и в момента основно готвя на котлон и фурна, освен специфични неща, които обаче един студент обикновено не прави (палачинки, гофрети, нещо на су вид), но това са съвсем други неща.

# 460
  • София
  • Мнения: 24 838
А с какво точно допринася за мен като член на обществото олимпийския рекорд?  newsm78 Точно НИЩО. Давали го по телевизията, аз обаче не гледам, та все тая.

За мен, всяко човешко постижение е вълнение и радост, че хората не сме само торба лайна, завист и простотия. Peace
И уважение, разбира се- била съм спортистка и знам какъв труд и упоритост, и лишения се крият зад рекорда.
Не само в спорта, а във всичките сфери на живота.

# 461
  • София
  • Мнения: 24 838
Не, не е задължително да са производители. Може да имат достъп до евтини домашни продукти. Аз самата с годините съм си изградила цяла мрежа от доставчици от провинцията- месо, млечни, плодове, зеленчуци, мед.  Качеството е несравнимо. Цените- също. Та, в тоя ред на мисли, за родителите може да е по-изгодно даването на буркани вместо пари.

В техникума имах съученици от провинцията, на които редовно носеха стерилизирани буркани с готвено, не защото не можеха да си позволят пари за стола, а защото не харесваха как се готви.
В Университета беше същото- прескачаха мензата, независимо че за 30ст. можеха да се нахранят доволно.
Обяснявам си го с това, че в малките градове, на обяд всички имаха по 1 час почивка и си обядваха вкъщи, а ние бяхме трениране на столово хранене от ранна училищна възраст.

# 462
  • Мнения: X
Но готово, сготвено ядене, всяка седмица ми дойде в повечко. Сакън да не се презори детето да си купи кило месо или картофи и да си ги запече.

Мисля, че чисто прагматично е по-лесно и евтино като готвиш, например пилешка супа ( или нещоситам) да сипеш една порция в буркан на винт, да завъртиш капачката и да вакуумираш, отколкото родителите да дадат пари на детето да сготви и то отделно тенджера супа или нещо друго.

АбсурТ, разбираемо е човек да се опитва да избегне рядкото щастие, наречено "храна от столовата".

# 463
  • Мнения: 3 228
В студентските години не съм опържила едно яйце, не съм "сготвила" нищо повече от сандвич с шунка и кашкавал. И буркани съм носила, и сандвичи съм яла и на стол съм ходила. От друга страна, след като се омъжих и особено след детето, само аз готвя в къщи, освен това в повечето случаи ястията се получават. не купуваме готова храна.
Без работа не съм оставала от 22 годишна, сами се издържаме/като изключим някой буркан от мама или свеки/  Laughing, детето си гледаме.

Та не виждам връзка с бурканите, дундуркането и самостоятелността.

Спестеното време пред печката съм използвала, за да уча, да се забавлявам, да излизам с приятели и да поработвам от време на време

# 464
  • Пловдив
  • Мнения: 28 014
Аз като студентка бях доста самостоятелна последните две години. Работех, посрещах си разходите, буркани майка ми не прави. Пък сега съм толкова щастливо несамостоятелна и издържана жена Simple SmileSimple SmileSimple SmileSimple SmileSimple Smile

Общи условия

Активация на акаунт