Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

За мен също е любопитна темата. Засега само запис.

И обратната тема също е в сила - манипулирането на децата и налагането на родителските разбирания като верую в живота на детето.
Реално погледнато никое дете не е молело родителите си да го създават/родят/, и е въпрос на лични усещания "докога" , "доколко" и "за какво" родителите са "длъжни".
Ако си Човек преди всичко, докато си жив/а/, за детето/та/ ще те е грижа, както и за техните деца, имаш ли възможност и желание ще помагаш, което съвсем не е дундуркане.
Егоист ли си, след като ги "създадеш", "изхраниш" и "изучиш" до 18/ а при някои и доста по-рано/, ще ги натириш да се оправят, и няма да те е грижа за тях, с тезата да "бъдат/станат самостоятелни", а ти ще си угаждаш и живееш живота сам за себе си.
Въпрос на разбирания, усещания, приоритети и баланс/за някои/. Усещания имам предвид да усетиш кога самото дете иска и е готово да бъде самостоятелно, а не родителят да го реши авторитарно - като разбира се има някаква биологична граница, т.к. някое "дете" може и на 40 да иска да `бозае` - а доста преди това би било вече дундуркане.  

Чудесно е да си изкарат студентството без да се налага да работят- цял живот имат да го правят.
Стига родителите да могат да им го осигурят.
Това, което аз не бих направила, е да плащам квартира и консумативи, и отделно домакинство, за да му създам пълния комфорт да се научи как се мият чинии и как се пуска пералня.

Защото, ако не съм успяла да го направя до пълнолетието му, значи не съм си свършила работата в този раздел.

Ами къде е границата..?
Принципът е "Което може да прави само, да прави само, а не да го правиш ти вместо него."
За малката ми дъщеря - 4 години - тя може да си обува обувките сама. Масово в детската родителите не оставят децата да се обуват, а ги обуват те. Това е дондуркане.
Вчера искаше да вдигне щорите. Не може сама. Помогнахме й, научихме я. Това е помощ.
За сина - 11 години. Във фейсбук групата разтревожени майки разпитват за домашни. Това е дондуркане.
Урока по география обаче е пълен с непознати думи, не може да го научи сам. Разяснихме думите, преразказахме трудните изречения - това е помощ.
Студентката се изнася на квартира. Не разбира как се засичат сметките за топлото и водомерите. Отива се с нея, показва й се, еднократно, два пъти, научава се. Това е помощ. Плащането на сметките вместо нея е дондуркане.

Та - помощ е да се даде рамо с нещо, което детето/човека не може сам да направи, затруднява се, опитва, не успява, пъне се, не става! Тогава участваш, 1-2 пъти и толкоз.
Дондуркане е да правиш вместо него това, което той е в състояние да направи сам.

За мен е ясно, че няма рецепта, но моя житейски богат опит с 4 отгледани деца, племенници и работа с млади хора цял живот съм на мнение, че родителите, особено майките от голяма любов правят "мечешка услуга" на децата си и резултатът е неподготвени за живота млади хора.

Като почнеш от отглеждането и детската градина първия шок е тръгвайки на училище.... изведнъж нашите принцове и принцеси става просто ученици, по които никой не припада от умиление като ги види. И така при всяко следващо стъпало.
Правихме няколко срещи със студенти от УАСГ, прекрасни млади хора, голям % от които не знаеха " А сега на къде", дори не знаеха всички възможните сфери за реализиране с тяхната специалност, да не говорим за фирмите/ малки и големи/ в които биха могли да работят и да се реализират.
Според мен най-доброто, на което можем да научим децата си е да се справят сами, да се борят, за да успеят... защото животът е непредвидим, днес сме до тях, утре може да ни няма.

Аз не разбирам понятия като "безгрижно детство и младост" може би е въпрос на светоглед, защото никога не съм приемала работата като бич, мъка, най-голямото прецакване... напротив винаги е било предизвикателство и начин да се развиваш... годините на "медитация" /и аз съм имала такива/ нищо смислено не са ми донесли...даже не искам да си спомням за тях.... А кога да работиш най-усилено, ако не когато си най-млад и имаш и енергия и сила да повдигаш планини...
Хората до  35-40г постигат максимума в живота си, а това не са много години, за да го постигнеш, защото не става бързо и лесно, според мен е безумие да ги пропиляваш ей така... за да се наживееш... Аз съм на 47 и още не съм се наживяла...

Пълна луна много добър пример!!!

Не съм го измислила, прочетох го някъде преди много години и се опитвам да се водя по това. 
Примерите дадох с малки деца, защото моите са такива, другото би било фантазиране какво бих правила с големи деца.
И аз така.

Самостоятелността се научава от малки. На 3-4 годинки- обличане, обуване на обувки, самостоятено хранене, казване кога са гладни, жадни.
Родителите трябва да научат децата на самостоятелност. Учи се с много любов, дисциплина и похвала за добре свършена работа.
Следва училище, домашни задължения минимум за собствената си стая и спорт. Спортът учи на дисциплина.
Следване. Ако имат възможност родителите да поемат финансите за следването, защото две дини под една мишница е трудно. Работа и следване е толкова изтощително, че може да те съсипе от умора. На осбствен гръб съм го изпробвала.
Ако може ваканциите да поработват.
След завършване на висшето образование задължително да работят, но такава работа с която да могат да покриват всичките си нужди- наем, храна, лични разходи. След няколко години работа можете и да го мотивирате да си купи и изплаща жилието самостоятелно. Това е пътят, който ще го научи на финансова отговорност, която е много важна да сеусвои преди да създава семейство. Защото точно това е проблемът на много семейства в България- правят деца без да имат финансова отговорност и след това се насаждат при родителите и си мислят, е целият им свят е длъжен да им помага.

Аз имам една вметка обаче. Висшето образование не е задължително. 

Може да не е задължително, но професията е задължителна. Родителите трябва да се погрижат детето им да усвои определена професия, която пък да му осигури финансова независимост.
Докато едно дете е финансово зависимо, означава че родителите не са си свършили работата.

Не бих карала ученик да работи. За студентските години, мисля, че е редно след първи курс да започне почасова работа или стаж във връзка с това, което учи. Ще е полезно натам. Ако целта е да се изкарат някакви пари със сервитъорство през учебната година по - скоро съм против и бих направила каквото мога/финансово/ според силите си, за да го спестя.
За малките деца според мен още в първи клас трябва да си подреждат раницата сами, да си подготвят сами домашните/при въпроси да питат/, да помнят какво е казала госпожата и да си следят задачите. Да ги оставяме сами да си избират дрехите/като предложим няколко подходящи варианти/
8 годишната ми първокласничка се справя без забележки с тези неща и то по свое желание. От време на време ми помага с масата, подрежда си дрехите, а тези за пране слага на съответното място.
Мисля, че не е добре да висим на главата на децата и да се опитаме да ги предпазим от всичко. Понякога човек има нужда малко да "падне" , за да се открие сам вярната посока.
 Гледам важните неща - опитвам се да сме близки, да говорим, обяснявам от какви ситуации трябва да се пази/сега коли, непознати и т.н, после безопасен интернет, въпроси, свързани с порастването, наркотици и т.н/ Накратко - гледам важните/животозастрашаващите  неща да са ок, да сме ги изговорили и да знае да се пази. Останалото са подробности и се опитвам да не издребнявам

Помощ е еднократно или временно, поради някаква причина, поемане на техните отговорности.
Дундуркане е пълното поемане на задълженията им.

За малките - дундуркане е да се държиш с едно дете като с такова с 4-5 и повече години под възрастта му.

Съгласна, но с уговорката, че първите няколко месеца бих плащала, ако мога да си позволя. Но само първите няколко месеца. Ако не съм го научила до пълнолетието му, това може да се приеме за явяване ан поправителен изпит.

Естествено, че във всяка специалност можеш да работиш по малко или по повече според заетостта. НО да се твърди, че ще можеш да се издържаш сам на пълен работен ден в редовно обучение с ежедневна заетост в специалност с много практическа заетост (имам пряк поглед над медицина, молекулярна биология, биотехнологии, химия, фармация и тн), където на ден имаш по 5-6 часа във факултета...? Кога? А, пардон, имам такава приятелка. Писа се да работи нощна смяна в една фирма. Да кажа ли колко издържа? 2 седмици. После се срина и се разболя. То живота си иска и мъъъъничко почивка и сън.

А някой със задочно обучение (каква да е специалност) няма как да сравнява двете неща въобще. Едно е да съчетаваш 6-8 часа работа с домакинство и сън, друго е с още 5 часа лекции и упражнения, И домакинство, И сън.

Работила съм през почти цялото ми следване без магистратурата и съм си имала лични доходи, но не съм получавала достатъчно, за да се издържам сама, нито съм била на пълен работен ден.

Няма значение дали иде реч за сервитьорка или за шеф на голяма фирма (както се опитва да изкара девойката с правото и многото езици) - въпросът е във времето и в способността да си в работен режим постоянно, а и да намираш време за ядене, спане и учене. В редовна форма на обучение сам самостоятелен и на висока позиция с много отговорности - трудно освен, ако специалността ти не е от тези, които искат присъствие 2 пъти в седмицата по 2-3 часа.

Гледам програмата на втори курс в момента.


Колко сериозни работодателя ще те вземат на висока заплата с този график?