Има и една жестока реалност и тя се изразява в това, че Българската действителност е съвсем различна от другите държави. Говорила съм с много чужденци. До колкото разбирам от тях, в Германия образованието и професията вървят ръка за ръка. Още докато започнеш да учиш, ти вече имаш сигурна реализация след това. В САЩ има платени стажове и много възможности. Работодателите инвестират в теб. Тук, ако седиш без работа и "учиш" 5 години. Потърсиш ли си работа след това, ще те върнат... Нямаш един работен ден зад гърба си. Не си натрапвам мнението, но съм го виждала това. На тази възраст съм, виждам какво се случва с бившите ми съученици. Тези, които бяха най-обгрижвани от родителите си, са с най-малки перспективи. Имам и един фрапантен случай и ще ви го разкажа. Един мой бивш съученик е изключително обгрижван от родителите си. Те са с философията, че той единствено трябва да учи. Когато си "вземе" буквално изпита, те го черпят, мотивират и т.н. Първата година прекъсна, защото се оказа, че специалността е трудна. Само да вмъкна, че баща му замина в чужбина, за са го издържа да учи?!? Започна да учи отново същото. Взима пари от родителите си. Няма никаква емоционална интелигентност. Не знае как да се справя със ситуации, как да общува с хора. Винаги е бил под протекцията на родителите си. Забога, те го караха на училище в 12ти клас. Ако аз бях казала на баща ми: Закарай ме на училище! Сигурно щеше да ме изгледа странно. Ако аз просто си "взимам" изпитите, родителите ми нямаше да са никак горди. Има и много сценарии за неработещите до 25 години. Ами ако една жена на 24 забременее? Мама и тати ще дундуркат и нея, и бебето и? Няма един ден трудов стаж. Няма майчинство, няма опит с нищо. А синовете ви, от вас ли взимат 2лв. за кафе, да почерпят приятелките си? Или ме убеждавате, че те единствено си учат до 25 и с жена не са излизали. Какво им предлагат? Мечти? Някой ден ще имам диплома и ще съм много успял човек...
трябва да сложиш нещо на масата... пред работодателите, пред партньора, пред обществото. Уважавам мнението ви! Не знам аз каква майка ще бъда и най-вероятно обгрижването е нещо естествено и ще ми е много трудно да не го правя. Не искам да влизам в спор. Просто, нека разгледаме всички гледни точки. Вярвам, че ще сме полезни едни на други.

