С други думи казано, той е бил принуден да си плаща образованието (защо? у нас все още има, надявам се, заплатено - изцяло или практически изцяло - от Държавата? И стипендии за успех?) и да се издържа, понеже ти нямаш възможност. Не е срамно, но пак за теб са парите - в смисъкл, че ти иначе би следвало да ги осигуриш отнякъде.
- Публикувана: 13 март 2017, 13:58 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2017, 08:47 ч.
Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/
С други думи казано, той е бил принуден да си плаща образованието (защо? у нас все още има, надявам се, заплатено - изцяло или практически изцяло - от Държавата? И стипендии за успех?) и да се издържа, понеже ти нямаш възможност. Не е срамно, но пак за теб са парите - в смисъкл, че ти иначе би следвало да ги осигуриш отнякъде.
Всичко зависи от много неща. Например какво учи "детето", има ли желание да поработва или да работи на пълен работен ден, въобще как си представя съчетанието на учене - работа.
Аз бих насърчила всяка работа, от която би имало смисъл в дългосрочен план, а човек с някакви умения, ако търси такава, винаги ще намери. Ако човек е добре с даден език, би могъл да прави преводи на хонорар, частни уроци на деца/възрастни, почасова заетост в кол център. Ако силата му е в математика, физика, би могъл да прави курсови проекти и т.н.
Ако става дума за кафе/бар/почистване на домове, бих изказала аргументи защо съм против, пък порасналото дете само да си взима решения
Аз бих насърчила всяка работа, от която би имало смисъл в дългосрочен план, а човек с някакви умения, ако търси такава, винаги ще намери. Ако човек е добре с даден език, би могъл да прави преводи на хонорар, частни уроци на деца/възрастни, почасова заетост в кол център. Ако силата му е в математика, физика, би могъл да прави курсови проекти и т.н.
Ако става дума за кафе/бар/почистване на домове, бих изказала аргументи защо съм против, пък порасналото дете само да си взима решения
С други думи казано, той е бил принуден да си плаща образованието (защо? у нас все още има, надявам се, заплатено - изцяло или практически изцяло - от Държавата? И стипендии за успех?) и да се издържа, понеже ти нямаш възможност. Не е срамно, но пак за теб са парите - в смисъкл, че ти иначе би следвало да ги осигуриш отнякъде.
Не, синът е много горд, че сам е изкарал пари. А не разчита на майка си.
Първи, че и втори курс мисля, че е по - добре наистина да се наблегне на ученето, да се ориентира в обстановката. Преводите/ако човек е добър с езиците/ не бих казала, че са нискоквалифицирана работа. Освен това позитивът е, че човек освен да изкара някой лев, си упражнява езиковите умения, което ще му е само от полза
Първи курс, че и втори, са критично важни, защото най-много се прекъсва или отпадат през първите две години. В трети вече имат достатъчно стабилна основа, за да могат да поработват
Какво точно упражнява с нискоквалифицирана работа? Ти не ми разправяй това за скършването и ненаблягането, защото после става пищене $как ги пускат да изкарат и за нищо не стават$. Щом се е записал да учи, да бъде така добър да си натиска парцалките и да учи. Ако не му се учи - да работи.
Какво точно упражнява с нискоквалифицирана работа? Ти не ми разправяй това за скършването и ненаблягането, защото после става пищене $как ги пускат да изкарат и за нищо не стават$. Щом се е записал да учи, да бъде така добър да си натиска парцалките и да учи. Ако не му се учи - да работи.
С други думи казано, той е бил принуден да си плаща образованието (защо? у нас все още има, надявам се, заплатено - изцяло или практически изцяло - от Държавата? И стипендии за успех?) и да се издържа, понеже ти нямаш възможност. Не е срамно, но пак за теб са парите - в смисъкл, че ти иначе би следвало да ги осигуриш отнякъде.
Напротив, ще продължава да се прави, защото така се издига над другите в собствените си очи.
На въпросите няма да отговоря не само, защото са лични, а темата е по-скоро принципна, а и защото ще трябва да напиша къде учи сина ми, какво е семейството ми и т.н., а не искам.
Първи курс, че и втори, са критично важни, защото най-много се прекъсва или отпадат през първите две години. В трети вече имат достатъчно стабилна основа, за да могат да поработват
Какво точно упражнява с нискоквалифицирана работа? Ти не ми разправяй това за скършването и ненаблягането, защото после става пищене $как ги пускат да изкарат и за нищо не стават$. Щом се е записал да учи, да бъде така добър да си натиска парцалките и да учи. Ако не му се учи - да работи.
Какво точно упражнява с нискоквалифицирана работа? Ти не ми разправяй това за скършването и ненаблягането, защото после става пищене $как ги пускат да изкарат и за нищо не стават$. Щом се е записал да учи, да бъде така добър да си натиска парцалките и да учи. Ако не му се учи - да работи.
Някои успяват и да учат, и да работят. За нищо не стават точно тези, които не са работили. Чакат цял живот на мама.
Първи курс, че и втори, са критично важни, защото най-много се прекъсва или отпадат през първите две години. В трети вече имат достатъчно стабилна основа, за да могат да поработват
Какво точно упражнява с нискоквалифицирана работа? Ти не ми разправяй това за скършването и ненаблягането, защото после става пищене $как ги пускат да изкарат и за нищо не стават$. Щом се е записал да учи, да бъде така добър да си натиска парцалките и да учи. Ако не му се учи - да работи.
Какво точно упражнява с нискоквалифицирана работа? Ти не ми разправяй това за скършването и ненаблягането, защото после става пищене $как ги пускат да изкарат и за нищо не стават$. Щом се е записал да учи, да бъде така добър да си натиска парцалките и да учи. Ако не му се учи - да работи.
Мисля, че никой не говори за задължително работене, при положение че родителите са достатъчно богати, за да му оставят по 100 лв. като тръгне към МОЛ-а да си проветри главата от многото учене.
Говорим си за студенти, които искат да си заработят малко джобни, че да си купят по- маркова дрешка или някоя друга глезотийка.
Първи курс, че и втори, са критично важни, защото най-много се прекъсва или отпадат през първите две години. В трети вече имат достатъчно стабилна основа, за да могат да поработват
Какво точно упражнява с нискоквалифицирана работа? Ти не ми разправяй това за скършването и ненаблягането, защото после става пищене $как ги пускат да изкарат и за нищо не стават$. Щом се е записал да учи, да бъде така добър да си натиска парцалките и да учи. Ако не му се учи - да работи.
Какво точно упражнява с нискоквалифицирана работа? Ти не ми разправяй това за скършването и ненаблягането, защото после става пищене $как ги пускат да изкарат и за нищо не стават$. Щом се е записал да учи, да бъде така добър да си натиска парцалките и да учи. Ако не му се учи - да работи.
Някои успяват и да учат, и да работят. За нищо не стават точно тези, които не са работили. Чакат цял живот на мама.
Глупости пишеш! Кога за последно си влизала в университет и си виждала кой как учи и как работи и как изкласява? Но наистина да си влизала и да имаш представа, а не от $а моят син$ или $синът на комшийката$.
Абсурт, не говорим за богати, бедни, молове и т.н. В крайна сметка всеки прави това, което му е важно - за един е важно да е в клас и да слуша и участва, а за друг да заработи за маркова дрешка.
А това, което Вие "схванахте" от историята с филма е притеснително. Не знам колко време сте прекарали на лекции, но явно на морал, душевност и емоционалност не са ви научили. Ако са ви толкова проницателни и дълбоки поуките за останалите елементи от живота, то няма смисъл тази дискусия.
Емоционалната интелигентност не е предмет в училище. Не се изучава и в университета. Няма кой да те изпитва, за да ти пише отличен, затова и повечето родители я пренебрегват като маловажна част от възпитанието и изграждането на детето като личност. Затова и не се учудвай, като не я срещаш в постовете в родителски форум. Жалко!
Емоционална интелигентност" е оксиморон някакъв. Доколкото емоционалността се дължи на био-химията, а интелигентността - на невронни процеси само...
"емоционална интелигентност" май е нещо, което може да се случва когато нещо в тялото се е объркало и жлезите с вътрешна секреция не работят както трябва (или нещо друго пречи на хормоните - примерно автоимунно заболяване), или когато индивидът се дрогира и приема външни субстанции, променящи процесите в мозъка - примерно такива, влияещи на допамина и/или серотонина.
Що се отнася до филма - аз останах с впечатлението, че момчето е вдъхновител, сценарист, режисьор, оператор (и, вероятно, монтажист) на филма си. Ако не е така, идеята е била на друг, трети е написал сценария , 4-ти го е режисирал а той е бил само и единствено зад камерата - простете. Откъде точно всичките тези хора са знаели за работата или визията на майка му е интересен въпрос, но при всяко положение не става дума за ситуацията, която аз визирах.
В Германия има много възможности за работа на студенти. Дъщеря ми в всеки петък проверява какви събития има следващата седмица в приложението на фирмата и се записва, ако нещо и хареса. Плаща се на час. В момента е във ваканция и работи по много. Във вторник беше 9,5ч, в сряда 10,5ч. За вчера не знам. Има някакво изложение за 5 дни . Изкарват се по стотина евро на ден. През семестъра работеше по веднъж или два пъти на седмица. После си прекрати договора за 2 месеца , заради сесията. Никой не я кара да работи. Тя сама го иска , просто да види дали ще се справи. Изобщо не и харесва. Смята , че тази работа е под нивото и. Търси си нещо по специалността , но не се получава.
Преди около две години се местихме. Използвахме услугите на фирма. Оказа се, че едно от момчетата е студент по медицина в сесия. Дойде, носи наравно с другиге от 9 до към 16 ч, не се е скатавал, и си тръгна. Какъв студент е /имам предвид по успех/ - не знам. Този факт го научих случайно от шефа им. Аз дотогава студент по медицина, който да работи бях виждала само един и той даваше дежурства като санитар в реанимация. Но ето, дори и студентите с най-тежко следване намират начин да изкарват някой лев. Ако не за цялата издръжка, то поне за част от нея.
Глупости пишеш! Кога за последно си влизала в университет и си виждала кой как учи и как работи и как изкласява? Но наистина да си влизала и да имаш представа, а не от $а моят син$ или $синът на комшийката$.
Темата е за децата , а не за 40годишни студентки редовно обучение.