Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

Обикновено крайностите не носят нищо добро.
Еднакво вредно е генийчето до 25 години само да учи и да няма други ангажименти, както и ако започне от първи курс 12 часови смени в някоя кръчма

Навремето с един от операторите, с които работех във ВИТИЗ учеше и един мега гъзар. Това заведения, дрехи и тн не бяха нищо за него, естествено и не работеше. Като дойде време за дипломиране направил беше велик документален филм – една жена, отрудена, измъчена страшно, дере зайци. Брутално, реално и разтрисащо видео. И след овациите го бяха попитали как я е намерил, как я е навил да се снима. И той без свян казал, че това е майка му. С тази работа тя му изпращаше пари, за да бъде ВИТИЗ гъзар. Та, говори ми, такива случаи съм виждала, особено от провинцията, хората даваха мило и драго за гениалните отрочета, които даже не стъпваха в университета, защото не могат да изтрезнеят от купони. Та баланс трябва и трезва мисъл. На всекиго гарджето е страхотно, това го знаем, но все пак.

Не е до гений, а по-лесно им е. По-лесно е да зане мама, 4е седи дома и у4ка или е в момента на цигулка или на френски алианс ... По-планирано, по-безпроблемно ... по-лесно . Това за някои родители, за които е важно да имат контрол над нещата. Защото обърквацията им създава стрес... Има много такива.

Защо пак на крайностите. 12 часа в кръчма!?  Не може ли нещо нормално.


И да няма собствени пари, че да не мисли за глупости.

Дъщерите на приятелско семейство завършиха в САЩ и през цялото време работеха, но там всичко е регламентирано.
Имаш право на едиколко си часа, в зависимост от възрастта си и това, което учиш.
Не че родителите им не можеха да ги издържат изцяло, но просто не е прието да не правят нищо друго.
В първите 2 години работеха по кафенета, после безплатно и като " момче за всичко" към фирми с дейност в сферата, в която учеха.
После ги забелязаха и оцениха.

Не знам как става това "прескачане на упражнения" - колкото да те отчетат, че си там физически... и каква полза има от "прескачането", като не си бил на лекции и нямаш понятие за какво ти говорят. Не съм учила социология, не знам как е, може да е основно ала-бала. Но диференциални уравнения с "прескачане" не се решават, вярвай ми. И полза от такива упражнения няма - нито пък заверка, тя се даваше не само за физическо присъствие, но и за изпълнение на определени задачи. А без понятие защо си в лабораторията никой не би ти дал и да припариш до реактивите. Щото може да взривиш нещо. Примерно София, ако си в по-горен курс. Да не говорим как ще "прескачаш" тук и там при 8 часови лабораторни упражнения, които се гледат постоянно... е, може да излезеш за едно кафе и някой колега да ти гледа нещото, докато ври 2 часа, после - ти да върнеш услугата, но ако някой ми се направи на велик водещ, бих му казала да си вземе и установката в студиото. Някак... не е редно понеже.Пък да не говорим как ще прескачаш тук и там докато караш стаж по, примерно, хирургия (да, задължителни са). Или си представи да съобразяваш работен график с полетни часове. И да, повечето неща, които не са хуманитарни, или вървят със задължително присъствие на лекции, или присъствието е задължително ако искаш да си вземеш изпитите - те затова са планирани тези лекции, за да научаваш неща - и по време на лекциите, и после - от записките... не са за забавление на преподавателя.
Пак казвам, в хуманитарните дисциплини не знам как е, там може и редовното, задочното, дистанционното и вечерното да са едно и също - т.е. да не е нужно физическо или друго присъствие никъде... Надявам се все пак да не е така в правото, където би трябвало а се учат законите - и ад се разиграват казуси...

не е работил - но очевидно е направил впечатляващ филм, по впечатляващ начин, начин, който още помниш, при това не за еди-коя си кокошка, а за майка си. Увековечил е не Симона, Пепона или друга някоя тунигована, а майка си, по начин, който е докоснал онези, които са видели филма... то какво очакваш? Ракета ли да конструира? Това именно е учил. Това именно се е очаквало от него накрая. Това да умее. Изглежда си запомнила неговото видео, а не това на приятеля си - човекът, с когото работиш и чиято работа би следвало ад те интересува. Значи, постигнал е именно това, което трябва - а работещото ти другарче - не толкова.




Сещам се за 6 годишни образования - ма чак 7???
Би следвало да завърши на 23, 24, ако е право...


Собствени пари? Собствените пари са след като се платят сметките, храната, транспорта, консумативите, данъците / наемите и всичко останало. Ако останат. Работещ член на семейството /; домакинството участва в общите разходи наравно с всички останали. Обратното е крайно невъзпитателно според мен. Аз ще бачкам здраво, за да те издържам, пък ти ако решиш да поработиш (което е, ясно, за сметка или на ученето, или на здравето, или на двете), харчи си паричките, милично, за собствените капризи. Няма нужда да се грижиш за такива битовизми, за които ние се грижим...

Ми не, мерси.
Ако учи и не работи - тогава ясно, родителите го издържат, плащат всичко, дават му и джобни - според колкото могат да си позволят - и според колкото и те самите си позволяват за себе си.
Ако работи, участва първо в издържането на домакинството, парите фонд "и аз съм човек", както и при другите членове на домакинството, са според каквото остане. Участва пропорционално на потреблението, н на доходи те си, впрочем.

katiABV,
изказваш се типично по-форумски - винаги се намира някой да ти обяснява как си в грешка и сам си си виновен, като нито е бил на място, нито е участвал в действието, нито има представа за хората, които участват Дори да не е научил кой знае какво в съответната област, то поне е видял какво е офис на българска фирма и няма да има грешни очаквания, като започне работа някой ден. Това също е важен опит.

П.п. Изказването ти е обидно. Синът ми не е изкарвал пари за мен, а за себе си, защото образованието му е скъпо.  Аз сама си изкарвам парите за щастие. Освен това не е моя работа да купувам книги и да насочвам сина си професионално. Не съм контролираща майка и не се считам за компетентна в професионалното ориентиране. Моята работа е само да го подкрепям в избора му. Това се стремя и да правя. Самостоятелно придобитият житейски опит е безценен и няма същата тежест като родителските напътствия и съвети. Най-малкото, защото аз съм отраснала и съм се формирала като човек по времето на комунизма в 20 век и това неминуемо оставя следи върху житейската философия на хората. Докато децата ми растат в друго време и мислят, действат и усещат нещата различно.

Лекциите не случайно не бяха задължителни, а на упражненията се обсъждаха текстове или книги от автори по съответния предмет и просто трябва да си ги прочел, за да присъстваш. Няма да взривиш нищо ако не си бил на лекция. Но си права принципно, точно за това говоря. Има специалности, по които не можеш да правиш така и лекциите също са задължителни и то не случайно. Затова казвам, че не може да се обобщи трябва или не трябва да се работи, понякога просто не може и да се работи, и да се учи, а и не всеки може. Аз чета извънредно бързо, което не всеки умее и даже и без да работи му се опъват хилядите страници, които трябва да се прочетат и осмислят за даден изпит.

Впечаляваща беше драмата на жената, кървищата от зверското дране, а не операторската работа. Вероятно това не става ясно от разказа ми. И останалото просто не виждам смисъл да го обяснявам, въпрос на ценности и морал е.

В правото не се учат законите. Учат се науките. Нали се сещате, че Наказателният кодекс не може да бъде изчерпан в едни лекции, независимо от формата на обучение. Правото се учи! Ама наистина се учи. Всеки един предмет е изчерпан в учебник, с минимум 200 страници. Това което юрист чете за един ден, не се прочита от един студент МИО за няколко месеца. Нека не съм крайна, но имам наблюдения. Правото се учи 5 години. До тогава не можеш да го практикуваш. Няма юрист без диплома. След това трябва да придобиеш изпит за Правоспособност. Има държавни изпити, защото това е държавна специалност. След това се учи цял живот... Понеже дамата се отнася с насмешка към хуманитарните науки. Хуманитатните науки не са само учене. Те са талант. Малко или много трябва да си човек, който схваща бързо, който може да се изразява... За да решиш един житейски казус някой ден, трябва да имаш житейски опит. Ако в кантората ми някой ден дойде жена, която иска да се разведе с мъжа си, едва ли ще я успокои това да и цитирам законите. Трябва ти подход и житейски опит!
За четенето няма време от 8:00 до 17:00, пет дни в седмицата. Няма рамки. Или четеш по много, или не четеш и отпадаш. Пък ако искаш стой там от сутрин до вечер, спи на чина и излез в събота на дискотека да разпуснеш. Мама и тати ще са горди.
А това, което Вие "схванахте" от историята с филма е притеснително. Не знам колко време сте прекарали на лекции, но явно на морал, душевност и емоционалност не са ви научили. Ако са ви толкова проницателни и дълбоки поуките за останалите елементи от живота, то няма смисъл тази дискусия.

Има професии, за които би трябвало да е задължително да имаш поне диплома - това са всички, в които отговорността за човешкия живот е здраве е голяма или се работи с уязвими групи като деца, възрастни хора, болни или изобщо в беда. И затова са измислени и практиките и стажовете - можеш да работиш, да си в реална среда, да се учиш от практиката, но да си под супервизия и винаги да ти кажат $стоп$, когато не достигаш границата на изисквана компетентност.

Емоционалната интелигентност не е предмет в училище. Не се изучава и в университета. Няма кой да те изпитва, за да ти пише отличен, затова и повечето родители я пренебрегват като маловажна част от възпитанието и изграждането на детето като личност. Затова и не се учудвай, като не я срещаш в постовете в родителски форум. Жалко!

С други думи казано, той е бил принуден да си плаща образованието (защо? у нас все още има, надявам се, заплатено - изцяло или практически изцяло - от Държавата? И стипендии за успех?) и да се издържа, понеже ти нямаш възможност. Не е срамно, но пак за теб са парите - в смисъкл, че ти иначе би следвало да ги осигуриш отнякъде.

Ами като ще сме възпитани практици и няма да се впрегнем за майките си , то пращаме синкото да става инженер и след това за практика да  дере зайци -> е ако не измисли машина за дране на зайци ! ... пък после ако иска да си осъвършенства хобито правене на филми и да направи един филм "преди и сега" 
хохохо

Нищо не разбрах от това, което си написала.