Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

Ако намират, че "развяването в МОЛ-а" или "по-марковите дрешки" са нещо важно  - или изобщо необходимо - за щастието и/или себеуважението, значи нещо сериозно им куца във възпитанието - и то не от гимназията или годините в университета, а по-скоро още от първите думи и прохождането.
Въпрос на ценности - вкл. и в емейството.
Книгите, учението, познанията и уменията са важни за мен и бащата на сина ми.
МОЛ-овете са място, което да се избягва отдалеч.
Марковите дрехи са нещо, което не бих разпознала и да ми ги покажат. И дрехите, и марките им. И ако ми обяснят за какво става дума, точно 20 секунди по-късно ще съм го забравила като ненужна информация.

Моля се горещо Богу да си продължи като хамалин и до пенсия - да не ме лекува никога, мен или мой близък. Или изобщо човешко същество... каквото и да било същество, като си помисля - плюшени играчки може.

Да разбирам ли, че не си влизала в университет от преди новата ера? Имам наблюдения съвсем на живо какво се случва със студентите на по 20 години. А ако нещо се опитваш да ме засегнеш, че съм взела още едно образование и нова професия на 40, то не си познала. На мен ми стиска да го направя и се справих  на максимума. И то точно в подхфодящия момент и на подходящото място.

Кати пише така, защото е учила тежка специалност и не може да си представи колко е огромна разликата. То и аз ще помня винаги 8-часовите упражнения по органична химия, а дори не съм химик.   Наистина има специалности, в които е трудно да работиш сериозно. Възможно е, дори не е рядко срещано, но риска да повлияе на успеха не е малък.

В първи курс ми беше адски трудно да комбинирам 4 часа стаж и после мноого часове лекции и упражнения. Във втори курс също. Нататък беше по-лесно, защото се комбинирахме с един колега - той ходеше на едни лекции, аз на други и обменяхме лекции та оставаха само упражненията и работата.

Честно казано, обаче, аз това "О, ама то лекциите не са задължителни." не го разбирам. Ами не са, е и? Ти нали отиваш там, записваш се, плащаш такса точно, за да получиш някакво образование - лекции и практика. Като пропуснеш половината какъв е смисъла да се захващаш изобщо?

И като човек, който се занимава със студенти - на никого не съм направила проблем, но не ми става приятно, когато от вратата започнат с: "Ама нали днес няма да се бавим дълго, дали ще свършим до еди колко си, че съм на работа, аз ще си тръгна по-рано". ОК. А, ако се забавим по една или друга причина после кой ще им довърши упражнението? Аз ли? Така е в специалностите, в които упражненията не са говорене и семинари, а включват процедура от няколко стъпки - приготвяне на разтвори/апаратура, провеждане на експеримент, измерване на резултати, обработка, графики, извод. Няма как да си грабнеш шапката 2 часа преди края - е, има, аз никого не съм спряла, ама не оставя особено добро впечатление. И рядко точно тези са първенците на випуска си.

Според мен нещата опират дотам какво се учи. При хуманитарните в СУ до миналата година поне беше както казва Бояна, изисква се присъствие на някои упражнения, даже май не на всички. На лекции може и изобщо да не ходиш. В ТУ, например, не е така. Искаха се присъствия и на лекции, и на упражнения. И понякога ни показваха картини какво става, ако един инженер не знае какво прави - аз помня картината с един паднал кран - кранистът, както и хора в сградата отдолу, бяха умрели на място. Имаше хора, които не можеха да си решат задачите по механика, по милост ги  пуснаха с тройки... Да, бяха всяко лято на Слънчев, вечер по дискотеки, а денем работеха, за да финансират първите две. Пожелавам ви да не стоите под кран, конструиран от тях (фигуративно казано)!

Допреди 2 години отговарях за дейност, в която ако сбърках, можеше да падне и да се разбие самолет.
И се радвам, че ми беше дадена възможност да уча без да работя (освен нещо инцидентно), за да се чувствам уверена, че ще мога да върша това, което искам. Радваше се, впрочем, и работодателят ми - на езиците, на завършено машиностроене в точно този немски университет с отличен успех, на факта, че не съм си протакала следването, който в Германия става все по-важен...

Освен задължителните стажове, които са предвидени като време в обучението, никой работодател не се е интересувал дали съм извършвала неквалифициран / нискоквалифициран труд по време на следването си. Никой!

Взеха ме с 0 опит в голяма международна компания на отговорна позиция. И това беше едва първата ми работа. Колко жалко, че не мих чинии овреме и не ходих по бригади, със сигурност много изпуснах в живота...  М/у другото, приятелка, която беше на бригади и работеше, още не е завършила. 

Трудно се учи на 40, трябват много повече усилия и време. А после да дондуркаш и младите генийчета.

Имала си късмет, че родителите ти са те издържали по време на следването, но си от малкото такива, макар че е идеалният вариант.
Приятелката ти може би е нямала този късмет да има финансова подкрепа.
Неквалифициран труд не води до нищо, освен ако не ти се налага.
Но в Германия например работата като веркщудент, т.е. работиш това което учиш до 20 часа на седмица, по време на следването носи много плюсове. И след следването в повечето случай оставаш във фирмата си и не ти се налага въобще да кандидатстваш за работа дори, там си си изкарал задължителната практика, дипломната работа, заплащането е повече от добро.
А и тази дължност за студенти предлагат по принцип повечето големи фирми- Сименс, Бош, Даймлер, Порше, Ауди, Цайс и т.н.

Лятото правихме ремонт. Майстора си го познаваме отдавна. Турчин е. Доведе едно много тихо и възпитано момченце. Говореше ни на Вие.  След време разбрахме , че е студент по медицина 3 курс.

Трещерица, отправяй личните си нападки на лични съобщения.
Абсолютно е права Андариел, че започването на работа веднага се отразява на ученето. Не става дума за почасова работа, а за нещо по-постоянно.

А с тези бригади студентите непрекъснато искат да им се правят "реверанси", ама ако може да ме изпитате извън сесията, ама аз заминавам и няма да мога да се явя на поправката, ама аз, ама аз......да, ама не стават така тия работи.

Ами, не, всъщност винаги съм си тренирала мозъка с учене, през цялото време докато гледах младите генийчета (мерси, мерси за комплимента) четях научни статии, учебници по това, което ме интересуваше. На практика постоянно учех, макар да не съм се явявала на изпити и да не съм била студент официално. Ученето е идеална профилактика и срещу бъдеща старческа деменция или последици от Алцхаймер. Когато се записах да уча отново, имах доста солидна основа като знания, опит и гъвкавост на ума. В днешни времена човек не може да си позволи да спре ученето, ако иска да върви напред.

Има го това, което описваш за реверансите. На това, че работят се гледа като на индулгенция, която задължително преподавателите трябва да признаят. Не зная дали студентите се усещат, но по този начин правят много лошо впечатление и все едно казват в прав текст на преподавателя $ти не си ми важен, мога спокойно да се уча и без теб, а ти ми трябваш само да ми напишеш оценка$. Е, кой нормален човек ще е съгласен да се отнасят така към работата му? Ми, като работата му е по-важна на студента, да се отпише или да мине дистанционно и да си работи на спокойствие на пълен работен ден, или да си намери работа, която не съвпада със занятията!

Аз останах с впечатлението за нещо като РВД... И, честно, кача ли се на самолет се моля и надявам всички - и този в кулата, и надзорникът му, и пилотът, и помощник-пилотът, и борд-механикът (ако има полетът такъв), и инженерът, проектирал самолета, и този, надзиравал построяването на завода, са са си седели на 4буквието и да ас учели докато са следвали, а не да са поднасяли кафе - и да са спали през нощта, за да бъдат ефективни после, а не да а бърсали подове в това време. И да са посещавали на макс и лекции, и упражнения, и семинари, и стажове, и всичко възможно и невъзможно, а не да са вдигали телефона някъде.

Е, как да го няма. Нали на мен ми носят неграмотно написаните си молби.
Като че ли леко почна да попреминава тази тенденция при бакалаврите, но при магистрите е в страшна сила. Има едни, които са от "велик" нагоре, ама са на зор, защото вече са на позиция, за която се изисква определена диплома, а я нямат. Живеят с мисълта, че семестриалната им такса е за дипломата, не за обучението.

Започна да преминава при бакалаврите, защото и преподавателите удариха спирачките, при магистрите също който си държи на предмета хич не позволява да му правят фасони. За такива велики магистри, щом си толкова велик, значи можеш да си направиш така работното време, че да ходиш на занятия, едва ли фирмата ще си позволи да те изпусне.
А има и по-нагли - искат да се промени графикът, защото те били на работа. И с такава гордост го казват, все едно всички са им длъжни. График има пуснат, като не ти изнася - не идваш на този предмет и се спасяваш поединично.

На всички упражнения трябваше да се присъства, позволени бяха по 3 отсъствия на семестър само. Само, заради упражненията по един предмет, които два семестъра бяха в невъзможно за мен време повтарях годината. Изобщо не те допускаха до изпити без присъствие.
Но както и с работата след това, едни просто не могат да не са в лекарския кабинет 8 часа или в лабораторията, а други имат по-гъвкав режим на време и място, когато си упражняват професията. Това с леки и тежки специалности е стар предразсъдък, но който е завършил тежка специалност и иска може да прочете и да разбере Критика на чистия разум на Кант и да дойде да ми се обади след това

Явно не си разбрала и думичка от поста ми.
Написах работа по специалността по време на следването и дадох пример.
Но ти си повтаряш твоите заучени мантри на всеки пост. Предният беше за лекаря, този е за пилота и инженерът.
Само с теория нищо не можеш, но с практика вече преминаваш в друга лига. Университета те учи да мислиш, да търсиш информация. Взимането на изпитите са най-лесната част. И не всеки е за университет и не е задължително. Но в България всеки влиза да учи висше, за това и образованието ни е с изключително лошо ниво, а аз имам база за сравнение, защото съм следвала и в България и в чужбина. В много университети в Холандия например или в Германия, към всеки предмет има и задължителна практика, както и практичен семестър по време на самото следване.
Няма смисъл от заучаване на 4 години теория и чак след това да трябва да я прилагаш на практика.Тогава много от нещата ще ти се губят, няма човек с такъв супермозък и дълготрайна памет.
Най-ефициентното е предмет с теория и веднага прилагане на практика.