Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

  • 29 726
  • 530
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 15 960
Това е малко вероятно. Прието е в повечето фамилии децата да имат по-високо образование от родителите или прародителите си, а не по-ниско. По-скоро рационализират, както казват психолозите - на детето не му се учи или се отказва, и какво му остава на роддителя да каже, освен едно "дипломата няма значеное". Нали все някак трябва да го преработи, да се справи с фрустрацията.
А не, говоря на детето да му се учи, но родителят да го разубеди, защото "на него никой не му е искал диплома". Уж нямало полза, ама за всеки случай ще учи детето.

Томева, по-скоро да. Макар да не съм много убедена в ползата от това да те овиква някой шеф още на 17-18 год., както беше изтъкната по-назад. Не е фатално да се изпита и по-късно.

# 301
  • София
  • Мнения: 15 951
С дете на 9 всичко предстои. Говоря за момента, в който детето порасне и каже "не искам да уча" или запише и после се откаже. Тогава има фрустрация, при случката. При дете на 9 каква фрустрация за нещо, което ще се случи след 10 години? Може да сее фрустрираш за някое състезание по матемакита или каквито има за малките ученици, примерно.
Това ти казвам, затова и изобщо си позволявам да коментирам темата. По теми, по които съм емоционална не пиша почти никога. Пиша по теми, които не ме засягат пряко. Това, заради себе си, но ползата е, че съм по-обективна от фрустрираните и по тази причина го споменавам.  Wink А примери със себе си дадох, за да си спестя обясненията в бъдеще, защото веднага ще се каже – ето, неуките рекламират да не се учи. Просто казвам, че пари с дипломи не се печелят. У нас пък съвсем. Повечето хора, които имат по-прилична заплата я изкарват, защото знаят език. Даже най-често само, заради това. Дали наученото в университета им е от полза не мога да кажа, но факт, че никой не им го търси.

# 302
  • София, Bulgaria
  • Мнения: 2 993
Да сменим малко фокуса, защото от няколко дни дъвчем едно и също. Всеки си защитава собствената теория,  дори докарвайки я до крайни ситуации.

Кажете какво мислите за следното: Важно ли е според вас младите хора да учат това, което ще им е интересно, без да се взема предвид после как ще се реализират и каква перспектива ще имат.   
Емоционално ли трябва да е това решение или разумът да е водещ? 

Последна редакция: сб, 18 мар 2017, 15:10 от tomeva

# 303
  • Мнения: X
Нито едното, нито другото. Важното е да научат емоциите си да съжителстват с разума.

# 304
  • София
  • Мнения: 15 951

Кажете какво мислите за следното: Важно ли е според вас младите хора да учат това, което ще им е интересно, без да се взема предвид после как ще се реализират и каква перспектива ще имат.   
Емоционално ли трябва да е това решение или разума да е водещ? 
Разумът във всичко трябва да е водещ, а емоциите са там, където недостига. Но за младите хора така да обобщим не е лесно. Зависи кои са и с какво разполагат. Не всеки може да си позволи да учи всичко, някои професии са кастови, по роднински, други изискват много средства за самото обучение, та изборът е средно аритметично от всички дадености плюс перспективите. За последното вече е относително ако случаят не е баща зъболекар и син зъболекар. Никой не може да каже коя професия ще е печеливша след 10 или 20 години. При всички случаи човек има много повече шанс да печели от нещо, което харесва, отколкото от нещо, което не харесва и съответно ще учи и работи трудно.

Но специално за творческата работа не бих съветвала да бъде професия на никого. Да пишеш, рисуваш и пееш по поръчка е много гадно и най-любимото ти в света накрая може да ти стане противно. Мое мнение, разбира се, не ангажирам други с него. Та не е лошо човек да има професия, от която почти винаги би могъл да се издържа и все пак да е близо до това, което го интересува и умее.

# 305
  • Мнения: 1 701
Кажете какво мислите за следното: Важно ли е според вас младите хора да учат това, което ще им е интересно, без да се взема предвид после как ще се реализират и каква перспектива ще имат.   
Когато си добър в една област ще успееш. Залагам на емоционалното, като ще се опитам да го комбинирам с разумното.
Например, ако е нещо с музика, ще настоявам за втора специалност например учител по музика.
Или ако е рисуване и изкуство, учител като втора специалност.
Имам една приятелка завърши в Германия История на Изкуството, но по други причини, беше най-лесната специалност, почти без изпити, а само с писане на протоколи. Каза, вместо да остана без следване, ще завърша това. Работи сама за да се издържа, беше сервитьорка. След следването я взеха да работи в музей и е много доволна, няма супер заплащане, но сподели че работата е спокойна, лесна и само заради тази диплома са я взели.
Важното е, човек да си постави цел и да я следва, да иска сам, сам да си прави планове.
Независимо какво реши едно дете, ако няма цел, ще се лута безцелно в живота. Понякога родителите трябва да помогнат да разберат какво искат. Да помогнат да направят практика, може точно това емоционалното като започнат да го работят и да не им хареса. За това след училище практика.

# 306
  • Мнения: 7 842
Да сменим малко фокуса, защото от няколко дни дъвчем едно и също. Всеки си защитава собствената теория,  дори докарвайки я до крайни ситуации.

Кажете какво мислите за следното: Важно ли е според вас младите хора да учат това, което ще им е интересно, без да се взема предвид после как ще се реализират и каква перспектива ще имат.   
Емоционално ли трябва да е това решение или разумът да е водещ? 

За мен е важно да ти е интересно. В днешно време, ако си кадърен, ще намериш как да изкарваш пари. А можеш да станеш истински добър само в нещо, което те влече, четеш с кеф, имаш усет и ти носи удовлетворение.

# 307
  • София
  • Мнения: 15 951
А можеш да станеш истински добър само в нещо, което те влече, четеш с кеф, имаш усет и ти носи удовлетворение.
Можеш да си добър в много неща, които не са ти интересни или приятни. Не е правило това. Peace
Иначе е по-леко да работиш нещо, което не ти е неприятно, но всяка работа има неприятни моменти и неприятното свойство да е задължителна, да има срокове, изисквания и прочее.

# 308
  • Мнения: 7 842
А можеш да станеш истински добър само в нещо, което те влече, четеш с кеф, имаш усет и ти носи удовлетворение.
Можеш да си добър в много неща, които не са ти интересни или приятни. Не е правило това. Peace
Иначе е по-леко да работиш нещо, което не ти е неприятно, но всяка работа има неприятни моменти и неприятното свойство да е задължителна, да има срокове, изисквания и прочее.
За мен да си добър означава да си в час с новите неща, да четеш, да си развиваш уменията... т.е да отделяш И от свободното си време за това, да ти е в главата често - да ти хрумват идеи постоянно. Малко хора са достатъчно дисциплинирани, за да се приспиват с нещо, което не им е интересно, а дори да са - това е тежък живот. Работата е мястото, в което прекарваш огромна част от живота си - всеки божи ден си там. Ако не е "твоето нещо", умората е тройна, и времето минава бавно, и въобще мъката е пълна.

# 309
  • София
  • Мнения: 15 951
А можеш да станеш истински добър само в нещо, което те влече, четеш с кеф, имаш усет и ти носи удовлетворение.
Можеш да си добър в много неща, които не са ти интересни или приятни. Не е правило това. Peace
Иначе е по-леко да работиш нещо, което не ти е неприятно, но всяка работа има неприятни моменти и неприятното свойство да е задължителна, да има срокове, изисквания и прочее.
За мен да си добър означава да си в час с новите неща, да четеш, да си развиваш уменията... т.е да отделяш И от свободното си време за това, да ти е в главата често - да ти хрумват идеи постоянно. Малко хора са достатъчно дисциплинирани, за да се приспиват с нещо, което не им е интересно, а дори да са - това е тежък живот. Работата е мястото, в което прекарваш огромна част от живота си - всеки божи ден си там. Ако не е "твоето нещо", умората е тройна, и времето минава бавно, и въобще мъката е пълна.
На повечето хора нищо не им е интересно, камо ли по работа. Това опитвам да ти кажа. Хората, които имат интереси и склонност да се интересуват ще се заинтересуват и от това как да са по-добри чистачки, ако им се е наложило да работят това.
И в повечето работа не са нужни идеи, даже напротив, ще попречат. Това ако погледнем чисто статистически с какво се занимават мнозинството хора. Позиции и професии, които изискват креативност и  идеи не са много.
Иначе си права, но просто това, което казваш се отнася до под 1% от хората и занятията им.

# 310
  • София
  • Мнения: 24 838
Някъде четох, че предприемачите са 10%, а всичко останало са изпълнители.
Креативност има в изкуството, при изобретателите- също.
Другите си вършат възложената работа- едните с вдъхновение, другите автоматизирано и с равнодушие, а доста народ и с отвращение.

Лошото за всички групи е, че са принудени да отделят 10 часа за работа, срещу което да се снабдят с някакви средства за съществуване.
Като прибавим поне 8 за сън, нищо не остава за най- главното- да обърнеш внимание на себе си и своите интереси, както и на близките си.

# 311
  • София
  • Мнения: 17 692

Не, просто в повечето лаборатории можеш да научиш много методики, които да са ти от полза нататък без значение дали ще се занимаваш с наука в смисъла на експерименти или с нещо по-различно (генетични тестове, микробиологични лаборатории, ин витро клиники и тн.). В тези професии всичко ти минава през ръцете и трябва да се научиш на някои основни неща.

Значи и те работят, само че в лаборатории. Работенето не е само в заведения.


О, не знаех, че някои студенти работят в кръчми без заплащане, за натрупване на опит само... извинявам се, ако е така...

# 312
  • Мнения: 9 052
... Но специално за творческата работа не бих съветвала да бъде професия на никого. Да пишеш, рисуваш и пееш по поръчка е много гадно и най-любимото ти в света накрая може да ти стане противно. Мое мнение, разбира се, не ангажирам други с него. Та не е лошо човек да има професия, от която почти винаги би могъл да се издържа и все пак да е близо до това, което го интересува и умее.
И аз това го мислих. Даже наскоро говорихме с приятели дали не е порочно да съществуват такива професии. Писател например .

# 313
  • Мнения: 9 052
Да си задам пак въпроса: Ще се съгласите ли, че е полезно да се работи по време на следването, ако работата не пречи и не е за сметка на ученето?


И какво зна4ение има дали ще се съгласят или не? Народа който работи не виси нон стоп във форума (с някои изклюения ). Та питайте тях . Масово студентите работят,  в последните 2 години особено и то не само които са от провиницята. Тези от провинцията по-4есто работят от по-рано и много не по специалността. Унита , институти и пр. имат лабове и вътрешни палтени проекти и най-добрите работят там. Спорещите тук може да не са били от тях? Там ли е гвоздей4ето? Ами да, ако можеш имаш избор, ако не се пениш отстрани и другите са ти виновни. 

# 314
  • София
  • Мнения: 15 951
... Но специално за творческата работа не бих съветвала да бъде професия на никого. Да пишеш, рисуваш и пееш по поръчка е много гадно и най-любимото ти в света накрая може да ти стане противно. Мое мнение, разбира се, не ангажирам други с него. Та не е лошо човек да има професия, от която почти винаги би могъл да се издържа и все пак да е близо до това, което го интересува и умее.
И аз това го мислих. Даже наскоро говорихме с приятели дали не е порочно да съществуват такива професии. Писател например .
Еми писател не е професия, която можеш лесно да упражняваш срещу заплащане ако пишеш книги. За другото, писател е всеки, който печели с писане, а това са много занятия. Иначе онези, които пишат книги за пари по договор разсипаха световната литература. Прекрасни писатели започнаха за пишат за норматив и пишат основно бози. Ама това е малко извън темата. Така или иначе писател не е професия за млад човек.

Общи условия

Активация на акаунт