Не разбирам, защо когато свършат аргументите се почва с лични нападки. Последните 2-3 страници са на тема: "Как да опонирам и опровергая Х потребител... и да се покажа по-по-най"
Светът е шарен и това е прекрасно. Както са казали: разни хора, разни идеали....За това едни са вечно мрънкащи и недоволни, други си правят лимонада и продължават напред! Всеки си гледа от неговата среда, от това, с което се сблъсквал в живота си. Децата се учат и възпитават най-вече от примера, който виждат в семейството.
Има малки деца, които ходят на градина или на училище и паралелно с това на балет, спорт, език, ваканциите също са уплътнени с разнообразни мероприятия/ зелено училище/, летен езиков лагер...и т.н.
Едни ще кажат: "Ох горките деца, защо ги тормозят, а не ги оставят да си "изживеят" детството, малко ли са натоварени в училище." Но други ще кажат: "Браво, само така...". При големите е същото, чували сме: "Остави го, цял живот ще работи, нека си изживее студентството, това са най-хубавите години".
Хора, всичко е в главата ни и в това как приемаме живота...за добро или за лошо го предаваме и на децата си.
Животът ни е низ от оправдания, за да не направим нещо хиляда аргумента ще намерим... Защо? Защото така ни е по-удобно...И за това някой успяват повече от други.
Моето виждане е, че децата малки или големи трябва да се насърчават да поемат повече предизвикателства и отговорностите произтичащи от това. За да не се страхуват от ПРОВАЛ, страхът от провал за мен е най-големия камък, който носим, той ни дърпа назад и не го ли преодолеем си оставаме "замръзнали" някъде в годините назад.
И последно: трябва да имаме повече вяра в децата ни, те са по-добри от нас и ще се справят и с работа и с учене и време за спорт и забавление ще намерят...Най-доброто, което можем да направи за тях е да вярваме, че го могат.