Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

Самостоятелността няма нищо общо с изкарването на пари, поне в контекста на темата. Самостоятелността е да можеш да се справяш сам/ или по-точно за младите да се опитват да могат, да искат и да се учат да го правят/,  да поемаш отговорности и да не се огънеш при първото предизвикателство, неуспех или шамар в живота.
Не разбирам, защо когато свършат аргументите се почва с лични нападки. Последните 2-3 страници  са на тема: "Как да опонирам и опровергая Х потребител... и да се покажа по-по-най"

Светът е шарен и това е прекрасно. Както са казали: разни хора, разни идеали....За това едни са вечно мрънкащи и недоволни, други си правят лимонада и продължават напред! Всеки си гледа от неговата среда, от това, с което се сблъсквал в живота си. Децата се учат и възпитават най-вече от примера, който виждат в семейството.

Има малки деца, които ходят на градина или на училище и паралелно с това на балет, спорт, език, ваканциите също са уплътнени с разнообразни мероприятия/ зелено училище/, летен езиков лагер...и т.н.
Едни ще кажат: "Ох горките деца, защо ги тормозят, а не ги оставят да си "изживеят" детството, малко ли са натоварени в училище." Но други ще кажат: "Браво, само така...". При големите е същото, чували сме: "Остави го,  цял живот ще работи, нека си изживее студентството, това са най-хубавите години".
Хора, всичко е в главата ни и в това как приемаме живота...за добро или за лошо го предаваме и на децата си.  
Животът ни е низ от оправдания, за да не направим нещо хиляда аргумента ще намерим... Защо? Защото така ни е по-удобно...И за това някой успяват повече от други.
Моето виждане е, че децата малки или големи трябва да се насърчават да поемат повече предизвикателства и отговорностите произтичащи от това. За да не се страхуват от ПРОВАЛ,  страхът от провал за мен е най-големия камък, който носим, той ни дърпа назад и не го ли преодолеем си оставаме "замръзнали" някъде в годините назад.  
И последно: трябва да имаме повече вяра в децата ни, те са по-добри от нас и ще се справят и с работа и с учене и време за спорт и забавление ще намерят...Най-доброто, което можем да направи за тях е да вярваме, че го могат.

Решения човек взема от момента, вкойто започне да се осъзнава като самостоятелна личност и усети първи порив на самостоятелност. Едно пълзящо бебе вече е самостоятелно, защото може да се придвижва самостоятелно. В темата изобщо не ставаше въпрос за самостоятелност, а за пари - кой колко дал, дали да даде, дали да не даде, дали е дундуркане дали е помощ.
Колкото до страха от провал и т.н., него го има пак от момента, в който човек усети $аз искам$ и почти с гърнето, защото мама казва на изакането в гърнето $Браво$, а на изаканото в гащите или празното гърне $ах, ах, защо не се изака в гърнето$. Всяка възраст със самостоятелността си. Темата е за пари, както винаги. И за това как собственото решение и мнение е най-важно. Включително това, което ти пишеш го смяташ за най-вярно. Човещинка, какво да се прави!

Аз не мисля, че е за пари.


Въпросът е да не го смяташ за единствено вярно.

ТЕМАТА НЕ Е ЗА ПАРИ!!!
Парите са следствие ВИНАГИ!!!

Всеки смята своето за единствено вярно, иначе няма да го изкаже. Ако смята, че не е единствено вярно, то рядко си го казва, дори когато се отнася до това какво е смятал преди пет минути и какво сега.

Ако не е за пари, то за какво е?

Огромно ЕГО е нещото, което може да кара някой да се смята за единствено прав!

Грешиш, не е его, а е то. Прочети класификацията на Фрайд.
Ти в момента смяташ ли, че не си права? Защото, ако смяташ, че си права, значи имаш голямо его, както го наричаш. Дори болдваш в желанието си да покажеш колко си права.

Та, ако не е за пари, то за какво е темата? Мисля, че ако някой знаеше за какво е темата, нямаше да реагира толкова остро, че не била за пари, а за самостоятелност. Но дотук се спрягаше всичко, което е или пряко дадено в пари или струва пари. Спрегна се колко е важно младежите да работят, а те за какво работят, най-често нискоквалифицирана работа, ако не за да се докажат или за пари? И да се докажат пред кого? Разбирам да се докажат пред себе си първо, после пред родителите си. Но да се доказват на някакви непознати?

В интерес на истината в тази тема не Андариел е тази, която се смята за единствено права.
Нейните мнения са аргументирани. Много от онези, които й опонират, си служат с квалификации и лични нападки.
Иначе различните деца се справят с различни неща и прегарят от различни неща. Едни са любопитни, пробват различни неща и се отказват бързо, много пъти са незадълбочени, други са постоянни и с каквото се захванат, искат да е направено добре. Трети пък са някаква комбинация между първото и второто и пр.
Самостоятелността пък е нещо съвсем различно и отново зависи главно от характера на детето и отношението на родителите, но най-вече от житейските обстоятелства.

Твоята истина. Защото истината не е абсолютно понятие.

Не, просто в повечето лаборатории можеш да научиш много методики, които да са ти от полза нататък без значение дали ще се занимаваш с наука в смисъла на експерименти или с нещо по-различно (генетични тестове, микробиологични лаборатории, ин витро клиники и тн.). В тези професии всичко ти минава през ръцете и трябва да се научиш на някои основни неща.

Разбира се, че може да не съм права... животът много пъти ми го е показвал, а на кой не е. Научила съм се да чета и да слушам различните гледни точки на различни хора и да не приемам буквално нещата: като работа по време на следване е само работа с "парцал"  и загуба на време.
Колкото и да са различни хората има нещо общо между тях. Ако оставим на страна "партийните куфарчета" и мутренските "успели" хора, всички други са го постигнали с  много работа и усилия и да с няколко мишници под ръка и без камари оправдания и извинения. В това съм убедена за себе си.

Дундуркането е приоритет на всяко семейство и на средната класа и на богатите и на бедните. Не запазена марка само на едните.

Значи и те работят, само че в лаборатории. Работенето не е само в заведения.

Така е. Ама не им плащат.

За мен темата не е за пари.

Повечето неща в живота са си съвсем буквални - парцалът си е парцал и с него бършеш масите в кафенето, а мотивите за въртене на парцала и евентуалните ползи или вреди като краен резултат са субективни както за този, който върти парцала, така и за този който коментира въртенето на парцала. Но е физически ясно едно - все още не сме се клонирали по магичен път и няма как в един и същ момент човек да е на две места или да върши няколко неща. Той или е на работа, или е на училище, или на кино, или прави секс... Затова писах, че всеки по някакъв начин си взема решение и прави това, което смята за по-важно. Например в момента очевидно на мен ми е по-важно да напиша този пост, отколкото да се концентрирам повече във филма, който съм си пуснала или в статията, която съм отворила.

Добре, де, Трещерица, тогава за теб за какво е темата? Появяваш се, обясвяваш как стената не е бяла и колко лошо някой я е боядисал, но нито казваш какъв е цветът, нито как можеш да я боядисаш по-добре. Като кибик си, дето като гледа как другите играят карти, все смята, че не играят правилно, ама той самият не сяда да играе и да покаже как се играе.