Тънката линия между дундуркането и помощ на децата/ малки и големи/

  • 29 587
  • 530
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 5 462
Знам, че има хора, които кредит няма да вземат за нищо на света, дори и ипотечен за жилище, те ако искат да продължат със сервитьорстването и автомивките - нищо лошо. Сред моите приятели, никой не е работил, освен за някоя глезотийка или по изключение. Няма да споменавам фирмите, за които работят, но ще кажа, че всички сте ги чували.
Студентски кредит в възможно най-глупавото нещо, което може да направи един човек, особено ако следва в чужбина, защото там следването е хиляди пъти по-сложно, отколкото в България и вероятността е голяма да не завърши, особено в техническите специалнстти..
В нашата група в университета бяхме само двама на които им се налагаше да работят за да се издържат. Под издържане имам впредвид, че и на двамата родителите ни и един лев не са дали. Трябваше да си плащаме сами общежитие, храна, транспорт и т.н.
И двамата работихме по 20 часа на седмица  по време на семестъра и 35 часа по време на ваканция като веркщуденти по специалността ни и завършихме и двамата. Но нямахме живот, т.е. на работа, на лекции. Събота и неделя в библиотеката по 10-12 часа на наваксваме. И така 4 години. Няма Коледа, няма Нова Година, няма почивка. Малко хора биха го издържали, но си струва. Беше много беден и нездравословен живот, брояхме си стотинките докато завършихме, а пиехме по време на сесия по няколко Ред Бул-а, за да не заспим.
Защоо ? Rolling Eyes

# 511
  • Мнения: 1 701
Знам, че има хора, които кредит няма да вземат за нищо на света, дори и ипотечен за жилище, те ако искат да продължат със сервитьорстването и автомивките - нищо лошо. Сред моите приятели, никой не е работил, освен за някоя глезотийка или по изключение. Няма да споменавам фирмите, за които работят, но ще кажа, че всички сте ги чували.
Студентски кредит в възможно най-глупавото нещо, което може да направи един човек, особено ако следва в чужбина, защото там следването е хиляди пъти по-сложно, отколкото в България и вероятността е голяма да не завърши, особено в техническите специалнстти..

Защоо ? Rolling Eyes
Имат квоти на успеваемост. Например инженерни спеиалности, например електротехника, в 1-ви и втори семестър по определени изпити имат квоти от долу-горе 60 процента, които трябва да скъсат. Продължават по-добрите 40-се процента, а не всички които са решили задачите на изпита. Това е така, за да не бълват университетите абсолвенти, а само най-добрите от випуска. До края на следването остават 20 прцента, от тези които са започнали. Само ако учиш не е сигурно, че ще успееш.
При информатиката и там е така, дори в повечето университети е и Numerus clausus, влиза се само с 1.00-1.3 оценка.
При икономиката е разпуснато, които влезе, той ще излезе. Е не навсякъде, но в повечето, по-лесна специалност е.

# 512
  • Мнения: 434

Имат квоти на успеваемост. До края на следването остават 20 прцента, от тези които са започнали. Само ако учиш не е сигурно, че ще успееш.
При информатиката и там е така, дори в повечето университети е и Numerus clausus, влиза се само с 1.00-1.3 оценка.
При икономиката е разпуснато, които влезе, той ще излезе. Е не навсякъде, но в повечето, по-лесна специалност е.

И не само това, след бакалавър е доста трудно да се класираш за магистърско обучение. От масата завършващи бакалаври, само около 20%, а за някои специалности и по-малко успяват да продължат в желаната магистратура. Подборът е зверски - разглеждат те през лупа: какъв ти е успехът от бакалавър, каква ти е оценката на дипломната работа, на каква тема е (дали някоя лесна ала-бала или сериозна и задълбочена), какви стажове си карал, къде и при кого, имаш ли препоръки от значими професори и най-сетне - едно интервю, където комисия те разхожда из всичко изучено като бакалавър. Чак тогава комисия сяда и решава дали да те вземе в магистърската програма или не. (Примерът е реален, маг.програма Neurosciences, LMU).

Няма как да си поработвал като сервитьор/ка и да си вземал клаузурите (писмените изпити) само с 1-1.3, да си написал блестяща дипломна работа и да си правил летни стажове (за които се е искало също така успех и препоръки и където за 1 стажантско место са се конкурирали 200 души). Тоест, когато учиш нещо наистина сериозно, не остава време за каква и да е работа. Изключая тази като Werkstudent по срециалността, но максимум 10-12ч. седмично.

# 513
  • Мнения: 5 462
Знам, че има хора, които кредит няма да вземат за нищо на света, дори и ипотечен за жилище, те ако искат да продължат със сервитьорстването и автомивките - нищо лошо. Сред моите приятели, никой не е работил, освен за някоя глезотийка или по изключение. Няма да споменавам фирмите, за които работят, но ще кажа, че всички сте ги чували.
Студентски кредит в възможно най-глупавото нещо, което може да направи един човек, особено ако следва в чужбина, защото там следването е хиляди пъти по-сложно, отколкото в България и вероятността е голяма да не завърши, особено в техническите специалнстти..

Защоо ? Rolling Eyes
Имат квоти на успеваемост. Например инженерни спеиалности, например електротехника, в 1-ви и втори семестър по определени изпити имат квоти от долу-горе 60 процента, които трябва да скъсат. Продължават по-добрите 40-се процента, а не всички които са решили задачите на изпита. Това е така, за да не бълват университетите абсолвенти, а само най-добрите от випуска. До края на следването остават 20 прцента, от тези които са започнали. Само ако учиш не е сигурно, че ще успееш.
При информатиката и там е така, дори в повечето университети е и Numerus clausus, влиза се само с 1.00-1.3 оценка.
При икономиката е разпуснато, които влезе, той ще излезе. Е не навсякъде, но в повечето, по-лесна специалност е.
Ама иначе си ги приемат , взимат си им таксите нам си колко години и накрая каквооо .. без диплома или студенстване по 10 годи.
Да не се чудя значи защо има "вечни " студенти .. Crazy Mr. Green

# 514
  • Мнения: 1 701
И не само това, след бакалавър е доста трудно да се класираш за магистърско обучение. От масата завършващи бакалаври, само около 20%, а за някои специалности и по-малко успяват да продължат в желаната магистратура. Подборът е зверски - разглеждат те през лупа: какъв ти е успехът от бакалавър, каква ти е оценката на дипломната работа, на каква тема е (дали някоя лесна ала-бала или сериозна и задълбочена), какви стажове си карал, къде и при кого, имаш ли препоръки от значими професори и най-сетне - едно интервю, където комисия те разхожда из всичко изучено като бакалавър. Чак тогава комисия сяда и решава дали да те вземе в магистърската програма или не. (Примерът е реален, маг.програма Neurosciences, LMU).

Няма как да си поработвал като сервитьор/ка и да си вземал клаузурите (писмените изпити) само с 1-1.3, да си написал блестяща дипломна работа и да си правил летни стажове (за които се е искало също така успех и препоръки и където за 1 стажантско место са се конкурирали 200 души). Тоест, когато учиш нещо наистина сериозно, не остава време за каква и да е работа. Изключая тази като Werkstudent по срециалността, но максимум 10-12ч. седмично.
Това е според мен пресилено, 200 души за едно място в техническа специалност за стаж за Германия.
Имаш впредвид задължителната Практика по време на следване ли?
Ако си работиш по време на следване като веркщудент тогава можеш да си направи практиката и дипломната работа в същият отдел, в който работиш, без да ти се налага да кандидатстваш. След като завършиш и оставаш в отдела ти.
Е, как ще се издържа човек с 10-12 часа на седмица? Не всеки се е родил с късмета, родителите да го издържат в чужбина.

Имахме в съседната група 3-4ма които се бяха уредили за Duales Studium, т.е. ходиш на лекции и по време на семестъра фирмата в която си нает ти плаща стипендия от около 1600 евро, а през лятото си задължен да работиш там на цял рабтен ден. След като завърши си задължен да работиш 5-7 години при тях, иначе връщаш стипендията.

# 515
  • sofia
  • Мнения: 9 341
В немските университети, дори и при "лежерните" специалности, не можеш да се явиш повече от три пъти на един и същи изпит. Ако не учиш съвестно системата те изхвърля.

# 516
  • Мнения: 1 701
В немските университети, дори и при "лежерните" специалности, не можеш да се явиш повече от три пъти на един и същи изпит. Ако не учиш съвестно системата те изхвърля.
Три пъти но само на два предмета, по другите имаш само два пъти , ако те скъсат два пъти и си пътник.

# 517
  • Мнения: 434

Това е според мен пресилено, 200 души за едно място в техническа специалност за стаж за Германия.
Имаш впредвид задължителната Практика по време на следване ли?

Е, как ще се издържа човек с 10-12 часа на седмица? Не всеки се е родил с късмета, родителите да го издържат в чужбина.


Не, не техническа специалност. Стаж във фармацевтичен концерн, в научно-изследователски отдел.

В дадения пример родителите поемат издръжката на 80%.

# 518
  • София
  • Мнения: 24 838
Абсурт, вземам мнението ти като повод, за да кажа, че освен работа през ваканциите и/или по време на ученето, има и други варианти. Контесата спомена един такъв - кредит. Аз самата го обмислях за себе си.

Лошото е, че освен ако не си в IT сектора, не можеш да имаш сигурност, че ще започнеш работа по специалността след завършване.

Хората свикнаха с кредитите по време на бума на имотния пазар и едва ли ги е страх от самия акт, но въпросът е дали си заслужава, ако могат да вложат труд и да започнат начисто.

# 519
  • Мнения: 12 722
А за да учи детето правят чудеса  от храброст.

# 520
  • Мнения: 15 960
То затова самостоятелните американски студенти са затънали в такива непосилни кредити, а банките само това и чакат.

# 521
  • Мнения: X
То затова самостоятелните американски студенти са затънали в такива непосилни кредити, а банките само това и чакат.
Това е нормалното. Не се разчита на мама и тате.
Кредитите са нормалната част от живота ако искаш да имаш жилище, образование, скъпа кола и уреди. Почти всичко е на изплащане.
И въпреки, че кредитите са достъпни ако работиш и имаш доходи пак повече от половината канадци живеят под наем, нямат по-високо образование от средното и работят на минимална ставка. В Англия има същия феномен и реално средната класа и нагоре понятие си нямат от този паралелен свят.

Аз не съм ползвала студентски кредити, но мм в момента ще ползва.
 Но тук обучението е 4-6 месеца в годината всеки ден и след това 3-6 месеца практика и лятото си работиш нормално.

Иначе няма да е възможно на много хора да учат допълнително, а практиката е важната след завършване и ситото е ситно Simple Smile

Последна редакция: чт, 23 мар 2017, 16:49 от Анонимен

# 522
  • Мнения: X
То затова самостоятелните американски студенти са затънали в такива непосилни кредити, а банките само това и чакат.
Това е нормалното. Не се разчита на мама и тате.
Много важно е да се уточни за какво не се разчита на мама и тате. Не е редно да се разчита да те отглеждат като малко дете и да те дундуркат като бебе. Но на взаимната помощ в семейството е редно да се разчита. Подчертавам, взаимната. Приемствеността между поколенията стои в основата на прогреса. В противен случай, ако всеки започваше от начало, още щяхме поколение след поколение да скачаме от клона и пак да се качваме на него. Значително по-добре е да има взаимна помощ между поколенията в едно семейство, отколкото да бъда анонимно винтче в машината, което не дължи нищо на родителите си, но за сметка на това дължи целия си живот на банките. А те, банките, няма да се смилят и да не му го отнемат, ако нещо се закучи.

# 523
  • Мнения: X
Не знам, Уиш.
Предполагам, че всеки разбира различно под 'дундуркане'. Аз го разбирам като изцяло включващо  издръжка  по време на учене, осигурен дом , ежеседмично гледане на децата, храна за дома, осигурена работа при чичо и т.н.

# 524
  • Мнения: X
Контеса, и в моите представи пълният набор от обслужване не е добра идея. Затова на няколко пъти подчертах думата "взаимна". Тя придава съвсем друг смисъл на помощта. И да, мярката е важна.

Общи условия

Активация на акаунт