Частни училища - информативна тема 17

Точно така - това е въпрос на държавна образователна стратегия и е положителна, но е много по-важна за масовите (в случая държавни) училища. В ЧУ може да има само спомагателна функция, по ред причини, някои си ги посочила.

Иначе аз например не купувам (прекалено) много книги, защото мразя да трупам вещи, които събират прах - активно ползваме библиотеки, разменяме с приятели и познати, електронното четене едно на ръка.
Библиотеки специално в София има бол, фондовете на големите не са зле. Дори картата в Столична е безплатна за деца под 7 г., след това е символична годишна такса - и за детско-юношеския, и за възрастния отдел, реално е само въпрос на желание - ВСЕКИ би могъл да си позволи четене, ако има потребност, не е зор да се купува хартия за хиляди левове ежегодно.

Бояна, благодаря за разясненията! Така описано не звучи чак толкова насила като бг летните списъци с книги, които предизвикват ужас в деца и родители. Отделно, че едни модерни библиотеки, като показаните, сигурно са много атрактивни за децата. Като си помисля как изглежда нашата квартална... нищо общо няма, и столичната библиотека също.

Да, никак не са атрактивни и "секси" българските библиотеки, наистина, но книгата си е книга, изцяло е въпрос на навик. Мен пък в книжарниците ме дразни, че освен книги се продават всякакви боклуци от сорта на хималайска сол, въже от косми на еднорог, играчки и т.н. Ма много офтопик отидохме.

на мен атрактивните библиотеки малко ми приличат на детски площадки. не съм сигурна до колко те предразполагат децата към уединение и четене. струва ми се, че биха предизвикали ентусиазъм у по-малките деца да се катерят и да пробват интересните места за сядане, особено тези от типа на люлките, отколкото да ги ползват по предназначение.

Пък аз обичам да купувам книги. Библиотека ползвах последно като ученичка и студентка. Просто ми харесва да имам всяка една книга, която съм прочела и да мога - когато реша - пак да си я взема и препрочета .
За да съм по темата - в нашето училище имат план да преустроят една стая специално за библиотека. Не знам докъде са стигнали, подсещате ме да проверя какво става.

Повечето ДУ действително имат библиотеки.

Специално моят опит - и на двете ми големи деца съм чела много като малки. И двете ненавиждаха четенето до 3-4-клас и бяха прочели сами по не по-вече от 3-4 книги. Голямата "се отпуши" с Игрите на глада и от тогава е страстен читател. Малкия още си чака неговата книга. Дали ще се случи не знам, но силно се надявам. Има примера вкъщи, има стимулирането в училище, надявам се да е въпрос на време.

Дъщеря ми редовно си взима книги за вкъщи, май не знае, че не бива да се изнасят книгите, аз също сега научавам.

ДУ масово имат библиотеки, но това е свързано с традицията. ЧУ може би тепърва ще правят, макар че зала с четци би била по-подходяща
Кога обаче редовното четене и обсъждане на книгата ще влезе в обучителната програма? Дано, ама надали 

Книгите от 40-50 страници, които споменах изобщо не са адаптирани истории, а просто истории. Но дори да бяха адаптирани и каквото и да е, не мисля, че има голяма полза от това едно дете да не чете до 5-ти клас с надеждата, че след това ще започне директно с Достоевски или Кант.
Съвременните библиотеки освен с физически книги разполагат и с много други неща, включително бази данни с информация и снимки със свободно ползване за проекти, електронни версии на книги и тн. Това е и много важна част от навиците да се ползва библиотека свързани с по-големите ученици, а след това и студентите.

Радвам се, че не съм била права за предположенията си и поне повечето ДУ имат библиотеки. Надявам се, че не отклоних много темата с този конкретен въпрос.

Запис

Ами не знам, може би защото за мен четенето е емоционално. Никога не чета по задължение (като напр. щом съм я почнала тази книга, ще я дочета), или за норматив. Когато чета интересна книга, така съм обсебена, че не спя и ям с книга на масата. Имало е случаи, когато чета в колата на светофарите, или когато закъснявам за работа, защото чета. Прочитам книгата за отрицателно време и после може седмици да не подхвана нова, или да стоя на страница Х на книга, която не може да ме грабне. Дъщеря ми чете по същия начин - по нощите, без да се интересува на другия ден ще става ли и колко домашни има...
 
Тези 50 страници са ми прекалено подредени...

Каката не се поддаваше на принуда, но малкия съм го карала да чете "под строй" - 10 страници на вечер. Резултатът - няма никакво значение какво се случва в книгата и колко е интересно - стигне ли 10-тата страница - спира. Ама може още половин страница да му остава до края на главата, може да е на най-интересното - тц. 10 страници, нито буква повече. Даже е спирал на средата на изречението. Тогава осъзнах, че така само му развалям кефа от четенето. Изобщо не гоня ползи за момента, гоня дългосрочни такива.
Може да не съм права. Може да има ползи от четенето "под строй".
Но пък нямам наблюдението западняците, с които си общувам да четат художествена л-ра.   Специализирана - да, книги за самоусъвършенстване - да  , в добавка може (рядко) биографии, или тип "Черният лебед", но художествена - хич. Даже препратки към Дъглас Адамс, или Параграф 22 се посрещат с недоумение.

Едно не мога да отрека - американците учат интересни книги в часовете по л-ра. И изобщо организацията на самите часове по л-ра, темите за есетата, анализите, които правят - доста по-добре са от нас. За другите държави нямам никаква представа. Може да учат същите бози като нас - ЛИС и т.н.

Ама голям офф-топик стана.
По темата ЧУ към момента нищо ново не мога да споделя А, всъщност мога. Понеже стана дума за използване на библиотеките за ресурси, различни от книги, това не е ли остаряла концепция? (не че тук е дошла) На нашите в АК им раздават таблети, когато трябва да работят по проекти и т.н.. Имат си специализирани платформи, където си попълват онлайн някакви упражнения. Но това не става в библиотеката, а в класната стая, или вкъщи. Само за снимките не знам как стои въпросът, май могат да ползват от всякъде, стига да посочат източника в референциите. Библиотеката си остава ценно място за редки книги, професионални, скъпо струващи, или на чужди езици. Които пък не се ползват в началното училище. (и пак към библиотеките се върнах)

Olive, много хубаво, че взема книги. Преди около месец питах конкретно и госпожите ни отговориха, че не може да вземе книга у дома. Даже каза директорката беше категорична, че книгите ще чете там. Радвам се, че са променили подхода.
За моето дете Художествената литература не е грабваща - чете предимно атласи, енциклопедии.

Не, те подхода може и да не са променили, просто тя може да не е разбрала правилото и да го нарушава, без да иска 
Подсещаш ме да говоря с директорката, за мен е странно да не могат да взимат книги за вкъщи. Няма много време да се четат там. Аз се учудвах как взимат книги, без да се записват в някаква книга, а то какво било...

Тинъклбел, разбирам те много добре, аз също чета каквото харесвам, когато съм в подходящо настроение за това. Но както казах, в онова, което харесвам като практика няма насилие. Просто е групово занимание по създаден от рано навик и книгите са по избор на детето. В началните класове е важно да се упражнява четенето, защото и скоростта на четенето е важна за разбиране на прочетеното. Под 50-60 думи в минута усилието за дешифриране е твърде голямо и не остава нищо за разбиране. А с контролирано въвеждане на достатъчно на брой нови думи се обогатява речника, за да може по-късно детето да си разбира уроците по различни предмети, които стават по-сложни. У нас и диапазона на речника на децата не се мери, и от много ранна възраст им се дават буквално неразбираеми текстове, че и трябва да ги научат. Това приучава децата просто да зазубрят, а и да не очакват да им бъде интересно онова, което имат да четат. С целият ми патриотизъм не мисля, че може дете да се учи да чете със "запрели пухкави къдели" и прочее романтични и поетични песни с архаични събития в тях, които трябва да обясняваш по час. Но това наистина е много извън темата.

Та пак да кажа, изобщо не говоря за някакво насилие, а за развиване на навика и умението да четеш без да се мъчиш, да разбираш и да се интересуваш, а и сам да избираш какво ти се чете. А и да имаш чувство на отговорност и като вземеш книга да я върнеш навреме. Но нито някой го бият и наказват ако не прочете нещо, даже и ако не го върне на време. Най-много за твърде забавена книга да получи писмо, че е просрочил връщането и е редно вече да я донесе. Ние сме навикнали на една репресивна система със страх и много наказания и някак всяко задължително нещо изглежда насила и предизвиква ужас, разбирам го. Затова и толкова писах тук, защото изобщо няма такъв елемент, съжалявам ако съм ви досадила.

И библиотеката е информационен и културен център, който съществува и онлайн. Това по света вече не е само в училище, а изобщо. Не е нужно да стоиш на място, често не е нужно и да ходиш до мястото повече от веднъж – записан си като читател и имаш достъп до голяма част от ресурсите онлайн. А в началните класове ти е създаден навик и си получил уменията да се ориентираш в библиотека.

Е, това тук наистина е проблем. В повечето страни няма "задължителна литература" в българския смисъл и има наистина много голям избор от много интересни неща. Част от тях, като цитираното по-рано къртиче с лайно на главата, може и да потресат българския родител навикнал на скучна и порядъчна литература с поука, но все пак четенето е и за развлечение. И друго нещо, което у на не е съобразено – речника. Много често съм попадала и на нови книжки за малки деца, които са с речник за студенти и илюстрации за бебета. Трудно би било човек да подреди една лавица и честно да сложи надпис "За 8 годишни", а после 8 годишните да четат и да разбират, а и да харесват.  Но те и учебниците не са съобразени, какво остава за книгите. Но това наистина излезе много извън темата на темата. 

 Тинкърбел ти си възрастен човек и действията ти са различни от тези при децата. 
Няма как детето да получи удоволствие от четенето ако не може да чете. Четенето, чуждите езици , както и повечето неща в живота се учат с практика. И удоволствието идва когато вече част от дейността я вършиш без да се напрягаш.

Затова е важно да подбираме книгите за децата, и да им предлагаме непрекъснато, както и да ги насърчаваме в четенето.