идеи за есе

Аз бих сравнила исторически факти и събития от миналото време със сегашното време. Също може би достойните действия на революционерите пак със сегашни достойни действия..

Традиции и празници - какво празнуваш, кое спазваш, кого почиташ като личност. Ама нали не - нося мартеничка, защото хан Аспарух омотал конци от крак на гръмнат гълъб и т.н, а по-стойностни и сериозни неща.

Аз бих се заровила в малко по-далечното минало. Според мен тогава сме имали повече поводи за гордост, което е добре да се изтъкне в есето.

Веднъж на един семеен обяд баща ми ни разказа как дядо му/или може би прадядо му/ бил обезглавен от турците. Накарали го да протегне ръцете си напред, за да може главата му да падне в тях. Тази история дълбоко ме потресе и разплака. Още ме побиват тръпки като си я спомня.
Пиши за всички онези силни хора /Левски, Ботев и още много, много други/, които са пожертвали живота си, за да може днес да ни има нас. Това е част от миналото на народа ни, която винаги ще живее в нас.

Благодаря ви,
нивото не трябва да е много високо....
До тук стигнах:

Миналото на моя народ живее в мен,защото съм  част от този народ.Потомък с ъм на народ с велика и славна история.Моите предци са били хора със силен дух и богата душевност.Техните дела са оставили отпечатък  в целия свят.Дела ,с които се гордеем и до днес.
Миналото е навсякъде около нас.Традициите предавани от поколение на поколение са това ,което са ни съхранили ,като народ със своя идентичност.Миналото живее в мен чрез  червено белите мартеници от Аспарухово време,които с  такава радост носим и си подаряваме,чрез словото,което ползвам и с което се гордея,защото  всички знаем за делото на Кирил и Методий.
И до днес нашия народ  единствен в света има празник на просветата и културата.Училището,което посещавам,всичко което изучаваме оставено от будителите на България и преподавано ни от съвременните будители-нашите учители,всичко ни това ни свързва с миналото….
Когато минавам покрай Шипка или погледна през прозореца Самарското знаме се сещам за всички онези,които са дали живота си в името на това да можем всички днес да се радваме на свободата си.

с какво да продължа?

На такова есе не бих написала повече от слаба оценка: натъпкано е с клишета; самата тема също е клиширана и подвежда към такава насока на писане. Но все пак можем да се опитаме да сторим нещо различно; за момент да се абстрахираме от образите, наложени покрай "1300 години България" и подобни людмиложивковски патетики и да разкажем лична история, пречупена през историческия ход на времето. Какво значи, че нивото не бива да е много високо? Нека го направим високо. Лично мнение, лична аргументация - в това е смисълът на есето.

нивото за 12 год.дете.какво имаш предвид под лична история?за клишетата е ясно,но миналото как живее в нас-чрез традициите,песните и какво още? затова  искам насоки...

Можеш да поразпиташ родителите си, баби, дядовци за техните родители и предци. Може някой от твоите прадеди да е участвал в някоя от войните....Да разкажеш за техния живот и живота на твоето семейство сега. Дали има нещо в общо в традициите, които са спазвали преди ТВОИТЕ предци и твоето семейство сега. Може би ще стане много по-стойностно, ако разкажеш лична история. Темата според мен не е ограничена да пишеш само за клишетата.

По-добре е да си вдигнеш нивото, после ще се чувстваш по-удовлетворен.

Есетата аз ги чувствам като нещо, което трябва да разкрие част от теб, тогава се получава нещо добро!!!

Успех 

Извинете, но есето детето ли трябва да го  напише или майката?
Ясно, че ще има родителска помощ, но поне детето със свои думи да изрази какво мисли, а после заедно оформете текста.

Разказана родова история, свързана с историческо събитие; посещение на дадено място (местност, музей), което задейства емоции, поради това че съсредоточава историческа памет; прочетена книга за миналото на народа; или книга от някой български класик, която ни кара да се възхитим на миналото. Добре е да има, поне като рамка, някаква лична история, която да даде повод да представим гордостта си от миналото на народа.
Ако училището е по-елитно, ако средата позволява, ако е допустим и критически дух, може и да не се пишат само славословия; може и събития, които искаме да забравим, да продължим напред. Казано е, че на Балканите има твърде много памет, повече, отколкото може да се понесе. Аз лично бих оценила есе и в такава насока.

Разбрах,помогнахте ми.Благодаря 

А защо го пишеш ти, а не детето? Не разбирай въпроса ми като враждебен, но наистина питам дали мислиш, че за самото дете този подход би бил полезен. Дай насоки, обясни му, но не му пиши есето изцяло - нека помисли, нека се научи да гради аргументация - това е важно и в живота.

Да ,това и мисля да направя,но искам да дам примери,насоки и опорни точки,гледни точки и начини..

Аглая,между другото много ми помогнахте.Аз съм от поколението,което не пишехме есета и ползвахме много клишета...Много учители държат на тях,пък и малко или много всеки е повлиян от тях-повечето живеем в клише,говорим клишета,без даже да се замисляме....Исках да нахвърля неща както казах,за да дам пример,да обясня пък и дори за себе си...Когато и зададох въпроса по темата,тя първосигнално каза,че не я интересува миналото,но ако заемем тази позиция на госпожата нали няма да и хареса...?Когато започнах да обяснявам с клишета ,че ние сме това което сме благодарение на миналото,че сме българи,че връзката ни с миналото е азбуката например,паметниците,приказките,традициите и т.н клишета и че дърво без корен не може,се замисли..Ти ме подсети,че тя много искаше да види в батак църквата с костите на всички убити там.сетихме се за приказки,които са и направили впечатление и празници и традиции,които обича.. Сега ще видим какво ще сътвори.Разбира се,че ако се изисква от голям човек да го напише могат да се изпишат много неща и по много начини,но аз затова исках нещо на по достъпно ниво...Благодаря на всички ,които се включиха....

В есето трябва да се покаже изобретателност, способност за проблематизиране, то е пълната противоположност на клишето.
Друго, което трябва да следиш, е структурата: увод (може да е някаква рамкираща лична история, както казах, разказ за миналото, който сме чули от баба, дядо; гледка от миналото, която провокира последвалото разсъждение), теза (основното твърдение; твоят отговор на проблема от заглавието: живее ли миналото на народа в мен; как живее - например: кара ме да се гордея с това и това; кара ме да страдам, когато си мисля за еди какво си; кара ме да предприемам ето какви действия; превръща се в двигател на бъдещето по еди какъв си начин - това в един кратък параграф; ясно, целенасочено, стегнато); после следва аргументирането на тезата (добре е да има поне 2-3 аргументативни параграфа; те доказват елементи от тезата, следват последователността ѝ; например - ако в тезата си споделила, че се гордееш от миналото на народа; тук по-подробно трябва да докажеш защо, да изброиш образи на героичното, смелото, на културната слава; ако си заявила, че миналото може и да е травматично, в следващ аргументативен параграф поясняваш защо: исторически крушения и пр., и пр.); заключение: то обобщава изводите и връща към началото; ако в началото има рамкираща история, тук рамката се затваря.

Давам ти модела на едно традиционно есе. Аз бих подходила по-екстравагантно, пишейки, че колкото и миналото да е важно, перспективата трябва да бъде напред; че миналото не бива да е капсулирано, изолирано, хербаризирано, превърнато в недосегаем паметник, защото такова минало отблъсква младите хора (давам пример - една ученичка преди години беше написала есе със заглавие "Пет плюс една причини да мразя Христо Ботев", после стана ясно, че тя не мрази Ботев, а начина, по който той се преподава в училище); миналото следва да се свърже с непосредствения опит, с настоящето, да се възприеме като урок за по-добро развитие и пр.