Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 44

  • 127 755
  • 824
  •   1
Отговори
# 660
  • София
  • Мнения: 428
Да, за съжаление всичко свързано с причините за възникването на болестта е все още на ниво изследвания и нищо конкретно! Да кажа в " зоната на здрача" Thinking Все пак науката постигна доста напредък в посока лечение на рака. Надявам се да има постижения и в профилактиката с цел предпазване от ракови заболявания! Praynig Нямам обаче предвид ежедневните заплахи които получаваме в средствата за масово осведомяване колко много храни ни разболяват от рак, защото все пак не можем да се храним само с куркума, джинджифил, елда и киноа. Пропуснах отвратителното тофу. Grinning Салатите бъкани с нитрати били, плодовете с изкуствени торове, месата с хормони - е няма как да се нахраним със собствено производство от балкона например. Дори и последното няма гаранция, защото ще ни удари някой Чернобил !Аз между другото съм точно от чернобилското поколение. Mr. Green

# 661
  • София
  • Мнения: 5 074
Ти незная, но аз съм. Точно пет години след Чернобил пипнах осмокракото. Нали знаеш, късата клечка  Joy Joy Joy

# 662
  • Мнения: 11 819
Имам позната, която се разболя преди 3-4 години. Операция, химия, възстанови се. Покрай кампанията на Анджелина, си направи това генетично изследване и се оказа, че няма генетична обремененост. След 5-6 месеца й откриха рак на другата гърда, който беше различен от първия. От всичко, което четох тогава /и аз имам някакво образувание +фамилна обремененост от леля по майчина линия с РМЖ/, ми се видя безсмислено това изследване. Редовни профилактични прегледи и Господ /или каквато друга сила има/ да ни пази!

# 663
  • София
  • Мнения: 5 074
За кой ли път ще го напиша.
Това, което знам назад във времето - баба ми по бащина линия е починала от рак на гърдата. Баба ми по майчина линия- от рак на бъбрека. Дядовците няма да коментирам.
Вуйчовците ми и леля от рак на белия дроб.. Баща ми си отиде, като бях на 10 години от рак на дебелото черво.
Сестра ми почина от рак на белия дроб.
Аз съм с рак на гърдИте.
Коментара оставям на Вас.

# 664
  • Мнения: 527
Е ,а при мен никои не е  бил болен от рак назад в поколенията,нито сага.Да ,ама аз съм със сарком.Била съм малка по време на Чернобил.В момента всичко е отрови и стрес ,може би това си казва думата.

# 665
  • Варна
  • Мнения: 1 685
Привет! Simple Smile

Вчера мина първото ми вливане. Една банка червено и още две бели. Ся следва нещо извън темата, та скривам, да не дразни 
Скрит текст:
Простете за този изключително непрофесионален, едва ли не детски начин на изразяване, когато трябва да боравя с термини или точни наименования на химични препарати. Аз съм си така. Точните думи оставям в устите на профитата, те да си ги говорят, те да се цитират един друг. За мен като един прост програмист са просто едно червено и две бели. И да ги прочета, ако и да ги запомня случайно, файда не виждам. Колкото и мъжът ми запомни и може да борави с термина полиморфизъм в обектноориентираното програмиране, толкова и аз ще мога с медицинските такива понятия да боравя без да ставам смешна. Simple Smile

Вярно първа процедура та не съм още омаломощена, вярно млада съм и държа на още на бой, вярно вляха ми някакви облекчаващи гаденето и общия дискомфорт... обаче... ето вече 24 часа ще минат от процедурата, а аз нищо не усещам. Дори преди това бях много по-отпусната, ленива, по над 18 часа прекарвах в леглото, къде спя, къде дремя, къде просто лежа, но някак супер уморена. След тая химиотерапия чак пък такъв тонус да ми дойде като от въздуха... не знам. Странно ми е. Знам, че страничните ефекти не идват мигновено, но ми е странно как дори веднъж не ми се замая главата, как не се почувствах сънлива. За единият от ефектите, които не са видими докато не те лепне някой грип примерно, докторите вече ме предупредиха, че си идва почти мигновено - срив на имунната система, та трябва да се пазя много. Всичко останало "обещано" след самата процедура до ден два след нея обаче ми липсва, като гадене, повръщане, отпадналост, сънливост. Като напомпана съм с анаболи. Има ли други сред вас, които да се чувствали дори по-добре след самата химиотерапия?

# 666
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 821
Като напомпана съм с анаболи. Има ли други сред вас, които да се чувствали дори по-добре след самата химиотерапия?

Аз. След първата нямах никакви проблеми, даже реших че ако ще е така до края, ще изкарам химията като едното нищо. Жестоко се заблуждавах. Не сваляй гарда, от втората се започва.

Колко курса червено имаш?

Скрит текст:
Ох, повдига ми се, само при мисълта за червената банка...

# 667
  • Варна
  • Мнения: 1 685
Общо курсовете ми са 6. Все още не мога да се добера нито до документация, нито до информация директно от тези, които решават какви да са ми курсовете. Всъщност въобще не мога да се добера до тях, камо ли до информация, която да издадат. Пазят се много в днешно време, изключително пестеливи са станали заради разни... не много разумни женички, на които като им кажеш какво са планували да ги правят и с какво да ги лекуват и минават я на билки, я на самолечение... Наистина в момента се пазят като дявол от тамян, дори не си знам резултатите от последните ми кръвни изследвания, всичко е при тях, в една папка, която само я виждам от време на време, но никога не съм докосвала. И това всичкото невидение е заради камарата скандали, които се завъртяха последните две години около липса на препарати, ненужни операции и т.н.

# 668
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 821
Странно. На мен ми даваха епикриза - с всички данни, изследвания, резултати, препарати - след всяко вливане.

# 669
  • Варна
  • Мнения: 1 685
Аз епикризата от хирурзите си я имам. Дадоха си ми ги и двете епикризи понеже си бяха две операциите. Всичко си пише вътре наистина. Сега обаче съм в съвсем други ръце и аз както и всичките ми документи са си при тях. Дори подписвах декларация, че няма да ходя при друг. Последното естествено не е ново. Представи си лекуваш се при едни онколози и спонтанно решиш и при други да се лекуваш и нещо ти стане. После кой прав, кой крив, хори разбери. Затова ако ще ходиш другаде ще е изцяло на твоя отговорност. Simple Smile

# 670
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 821
Да, да, разбирам. Мойте епикризи от вливанията не бяха, като от хирург. В тях пише резултите от кръвните, какъв препарат е вливан, скенер (ако е правен), снимки, ехографии - всичко което са ми правили при посещението.

# 671
  • Варна
  • Мнения: 1 685
Аз и такива епикризи ще получа. Просто при мен е съвсем още в началото целия процес. Дали след всяка една процедура ще ми изготвят отделен документ или ще е един общ с подробно описание на всяка една процедура, който да получа след приключване на всички курсове е друга тема вече. Даже клоня към втория вариант обобщена епикриза, понеже там ако се отлага някоя или просто се прекратява цялата химио или се мине към друга стратегия - примерно не 6 и после лъче, а 3 химио, малко лъче после още 3 химио, ще се онагледи по-добре цялостното лечение. Идеята ми беше, че онзи ден ми взеха кръв, попитах ги за резултати мога ли да видя, те ми казаха "Добри са" и толкоз Grinning А аз съм в такова едно състояние, че желая при всяка една възможност да виждам в цифри как вкарвам черния си дроб все повече във форма и дали въобще успявам. Другите неща си ги знам, че съм стабилна, но при черния ми дроб имам бая колебания, веднъж завишавам, веднъж вкарвам в норма, веднъж не мърдам, друг път пък рязко понижавам ензимите почти двойно.

# 672
  • Мнения: X
По темата за генетичните:
zigizagi, не всички мутации са все още открити. Генетиката е необятна наука. Тоест може да си направите изследване, да излезе негативно, но ако има много фамилна обремененост лекарите обикновено ще препоръчат стриктно следене, защото въпреки негативните резултати от генетичния, той може просто да е фалшиво негативен и  вашата мутация да е все още неизвестна. Друга причина може да е да не е правено по-обстойно генетично, а само за BRCA, например. Има и други мутации освен в BRCA, които са причина за рак на гърдата и други видове рак.
Но това, че познатата ти е развила нов рак също не значи, че има някаква наследствена мутация.
Скрит текст:
Въпреки че до колкото съм чела, при всички заболели от рак става въпрос за някаква мутация - дали наследствена или придобита, все е мутация. Вече до колко една придобита мутация, която веднъж вече е предизвикала рак може да е причина за появата на друг рак, това не го знам.

Хули, най-вероятно си генетично обременена при толкова много заболели в семейството, но ако не си правила изследване няма как да го знаеш.  Ако имаш кръвни родственици е хубаво да се следят много стриктно, но това сигурно си го знаете и вече го правят.

# 673
  • София
  • Мнения: 3 934
Като напомпана съм с анаболи. Има ли други сред вас, които да се чувствали дори по-добре след самата химиотерапия?

Аз. След първата нямах никакви проблеми, даже реших че ако ще е така до края, ще изкарам химията като едното нищо. Жестоко се заблуждавах. Не сваляй гарда, от втората се започва.

И аз така първия път и цигарка си запалих в колата като ме прибираше мъжо... (тогава още пушех- вече 10 години не пуша... чак не мога да повярвам, че успях).
При химиотерапията се получава натрупване... При последните вливки бях почти в несвяст 72 и повече часа. Не ядете нищо, за да не драйфам.
Но и това минава...

Това с покриване на резултати и лечение е много странно в днешно време... А т.н. информирано съгласие!?
Настоявай си за всичко и си изисквай  пред теб да разопаковат и дозират препаратите!
През цялото време на лъчето и химията картонът си беше в мен (и все още си е в мен). И винаги ми вписваха резултатите от кръвните изследвания и дозировката на лекарствата преди всяка химия.
Това беше преди 17 години... "нямаше 4G... даже и G нямаше", сиреч интернет не беше масово явление.
Бъдете добре, момичета! Радвайте се на прекрасното лято!

Последна редакция: чт, 03 авг 2017, 15:14 от AnyHr

# 674
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 821
И аз така първия път и цигарка си запалих в колата като ме прибираше мъжо... (тогава още пушех- вече 10 години не пуша... чак не мога да повярвам, че успях).
При химиотерапията се получава натрупване... При последните вливки бях почти в несвяст 72 и повече часа. Не ядете нищо, за да не драйфам.

Съвсем същото - приключи първата вливка, излезнах да пуша, запалих колата и се закарах вкъщи.
На третата и четвърта червена (после имах четири курса таксани, ама те бяха песен!) обаче - не ядях, не спях, само се напъвах над една кофа, понеже вече нямаше и кво да драйфам. Киселини, отпадналост, и жестока умора около два-три дни.

Но всичко минава и се забравя. Почти. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт