Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 44

Лошото е, че аз не мога да направя лапароскопска, а и не съм сигурна, че искам. Важното е като го правя поне доктора всичко да си огледа. Имам две секцио и знам каква мъка е ... Събирам смелост!

Отдели си няколко месеца за мързел и възстановяване. От какво те е страх?

Шушито, мерси! Успях да се свържа с тях и ми казаха същото, депозит 50лв, като ги върнеш ти ги връщат и ги пазят 10 години. Може да се вземат с епикризата лично или от някой близък.
Надявам се да не е късно за повторните изследвания ...

Здравейте,

темата с лекарствата и при мен е на дневен ред.Имам още един Золадекс и казаха да го спирам.Аз се радвам разбира се ,но за Нолвадекса има разминаване-един казва 10 г,друг-5 г.А сега от вас чувам и за 7
Но имам време до окомври да ми се избистрят нещата

А тези от вас които ги разбират тия работи ,моля направете нова страница,че ще ни бият модераторите

хубав ден,
бъдете здрави и се усмихвайте повече

Хистеректомията не е решение, лекарствата трябва да се вземат и след нея, защото хормоните се произвеждат и от други органи.

Решение е. Като нямаш дадения орган, няма как да даде разсейки там.
Преди 24 години го направих и не съжалявам.

Хули е права! Освен това е доказана връзката гърди-матка и яичници. Но, аз преди 10 години имах миома, и помолих гинеколога /жена, близка/, да ми разкара и яичниците, за да нямам проблеми после и с тях. Ендокринологът обаче ми рече: "Грешка, трябваше да оставиш яичниците, защото сама си си създала хормонален дисбаланс. Независимо от възрастта, те продължават да произвеждат хормони". Та когато се появи бучката - 5 години след миомата си мислех, а дали щеше да се случи, ако си бях запазила яичниците.
Това си е една главоблъсканица без 100-процентов отговор.

Колко време след нея? Въобще колко време се пият тези лекарства ако нямаш други проблеми, разбира се...?

Хистеректомия има смисъл само ако е доказано генетичен рак и има повишен риск от нов рак на яйчниците. В останалите случаи спирането на цикъл с лекарства (Золадекс или др.) = хистеректомия.
Но ако все пак жената реши да си махне яйчниците докато е на хормонална терапия, то тогава тя се лекува с хормонална терапия като жена в менопауза, тоест с ароматазни инхибитори (+ нолвадекс ако онкологът прецени) докато онкологът прецени. Реално жената си спестява ежемесечните инжекции за спиране на цикъла.
Ако жената вече е минала курс на лечение с хормонална терапия и си махне яйчниците, то не би трябвало да продължава каквото и да е хормонално лечение, защото тя вече го е приключила .

Нямам време, но на тези въпроси трябва да отговоря.
След като личния доктор лекуваше жената по телефона със сироп за кашлица обиколихме 3 места, докато един адекватен доктор ни прати в онкология.
Чета сканираната епикриза и не мога да намеря нерви да им преписвам описанията. Ще го кажа кратко и ясно:
В началото на февруари 2015 направиха операция и източиха 3 л. течност от белия дроб, взеха и биопсия. Диагноза: нискодиференциран карцином на бронха В6Т2NxMx. BATC.
Затова казвам на хората:
Ходете при докторите и ги слушайте – могат да направят животоспасяваща операция.
Назначиха химиотерапия след месец и ни казаха на всички: след химиотерапията ще има лъчетерапия и т. н., целта е да се свие огнището до размер, разрешаващ операция.
На дъщерята казаха: по коледа се гответе за погребение. До сега грешка няма.
Паника, сълзи, нерви…
Казах – каквото направим сега е решаващо.
Започнахме прочистване, лимонов сок, алкална вода, вит D, микроелементи калций, магнезий, цинк, селен, соя, прог. крем, прочистващо хранене, гъби, витекс.
Болната от 75 кг беше станала 55. След 10 дни каза - гладна съм.
Преминахме на здравословно хранене.
В началото на март започна химиотерапията. Започна бързо подобрение. Докторите бяха малко учудени. След края на химиотерапията питахме за лъчетерапията, за операцията, за кръвта, която щяха да преливат и др. След скенера докторите казаха: отивайте си – здрава е.
Затова на хората казвам: ходете на химиотерапия, тя наистина убива раковите клетки.
Оттогава ходим само на контролни прегледи.
Жената на един колега беше минала по същия път един месец по-рано. След химиотерапията обаче беше започнала пак да събира вода. Казах му какво да направят и нещата бяха обърнати към оздравяване. След половин година отидох да видя жената. Тя ми каза:Чувствам се здрава.
Оттогава знам, че нещата не са случайни.
Не знам как трябва да се нарича – оздравяване или ремисия, но ако организма се насочва към здравословен живот ракът няма да се върне.

Не е вярно. Тук, във форума загубихме скъпи момичета през тези години, а някои от тях не само, че живееха здравословно,а и стигаха до това да внимават от какви материи са дрехите им. Стигнаха да крайности..Е, ракът им не само се върна, ами не си и отиде! Имаше и други, които не правеха нищо здравословно и там стана същото.Изводите са за вас!  Здравословният начин на живот /каквото и да означава това / е необходимо, но не достатъчно услови за "оздравяване" от рак.
Много ми се ще да сте прав и разковничето да е в начина на хранене, но пък ако беше така всички щяхме да зобаме зелено и да ядем гъби и никой нямаше да умира от рак...Невероятно ми звучи!

Ееее, този мъж нещо много ме нерви. Ще вземе да ме хване рак от него.
Момченце, не  пиши глупости.
Ако не си преживял лично рака, не пиши просто НИЩО.

Привет от мен отново!

Не спирам да чета темата, вие сте ми не само упора, но и близки някак си. Тук съм си, не съм избягала, не съм ви забравила, пиша само, когато реша за удачно. Та сега реших все пак да се отчета как вървят нещата.

Мина и второто вливане, отново ми понесе добре. Имаше и похвали от лекуващата ми в онкологичната болница, че по някои съществено важни показатели не съм мръднала след първата вливка... въпреки гнойната анагина, само кръвното ми от 80/120 станало на 80/125. След втората единствените странични ефекти бяха едно разтреперване на ръцете непосредствено след системите и едно повръщане на другия ден. Толкоз! Е... на юруш и набързо ми се наложи да си купя перуката, не ми остана време и на фризьор да я занеса, бретона малко дълъг като за моя скалп и постоянно ми бъркаше в очите, та от това търкане и подмятане на страни явно съм успяла хубаво с нестерилна ръчичка да си бръкна в оченцата, та едното заразих с вирусен конюнктивит. Мина и отмина. Точно два дни драми бяха около това залепване на клепачите и гнусния слузест жълт секрет. Да живее фармацефтиката и капките за очи, които произвеждат, да живеят и бабите ни, които подшушват за благинки като промивка с отвара от лайка. Това 2 в 1 наистина върши чудеса. Точно ден и половина не повече виждах замъглено с едното око, после всичко се оправи.

Относно оредяването на окосмяването... суетата и т.н... Някоя от вас беше споделила мнение, че продължаваме да сме си красиви дори без коса, дори без вежди, дори без мигли и това по никакъв начин не прави по-малко пълноценни или обичани. Така е! Женствеността не се корени в екстеншъни, хиалуронови джуки, силиконови цици и не знам си какво още... Едва сега осъзнах колко много ме обича моят мъж, дори по някакъв начин още по-изкушаваща съм му станала. Като се оголих съвсем и започна да ми налита като лешояд на мърша. Едни коментари от рода "Какво дълго и нежно вратле", "Каква хубава малка главичка, ръбче няма по нея", "Какви ушенца имаш само", "Баси черепа изкара" и т.н., и т.н. реплики изкара милото ми мечи. Не само, че продължава да ме харесва, дори още повече поводи намери да ме харесва като жена.


Горе главите, момичета и момчета! Погледът винаги вперен в слънцето, душата винаги насочвана към вярата, ръката винаги протегната към близкия. В положението, в което сме едно от тия трите зачертаем ли, няма да ни бъде.

Здравейте, радвам се, че имате висок дух и че леко понасяте вливките. И мен ме чака скоро второ вливане. Дано го понеса като вас, въпреки че съм доста по възрастна. Успех и кураж на всички.

http://www.bg-mamma.com/?topic=993090.new#new - НОВА ТЕМА