Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 44

В Сити клиник след всяка химия ми даваха епикриза с всичко описано вътре - 2 дни след вливането, на изписването. Мисля, че това е стандарт. Иначе всеки индивидуално чувства химията- след първата бях като ударена от влак, с гадене на другия ден, после дори отивах да се наям и да се разходя след тях, от кортикостериодите ми идваше зверски апетит, и с 2-3 Зофрана на другия ден беше Ок положението. Но пък и до днес, като вляза в Сити, ми се драйфа от миризмата на антисептика, с който мият, явно подсъзнателно.

Spirit стискам палци все така да си!

Ооооо, едва ли някой се заблуждава, че всичките му вливки ще минат като първата... или втората. На мен ми стана чудно, че дори по-добре се почувствах, а биваше поне малко дремчица да ми се прииска да си взема. Да натрупват се и то това е целта. Не че не могат цялата химия да ти я влеят на 2-3 пъти, но е рисковано, има дори случаи, в които ги правят по няколко на ден или в последователни дни, може би зависи от препарата или от състоянието, но гледат да не предозират. А колкото до лошото състояние. Драйфала съм и аз като луда, не от химиотерапия, но не беше хич леко. Като те емнат едни спазми, едно втрисане, едни температури, клечах над легена или над тоалетната и аз с дни докато антибиотикът не направи нужната си концентрация и не започне да действа и поне малко от малко поне температурата да свали. И гърчове съм получавала и гласа съм си губила... това с повръщането беше наистина мъка, не можеш да спреш и не можеш, в един момент почваш едно нищо или нещо жълтеникаво да връщаш и имаш усещането, че всеки момент ще си видиш вътрешностите в тоалетната чиния, до такава степен спонтанни напъни, че чак почват и сълзи да текат (не от плач) и сополи обилно и пот да се лее от челото ти... направо изпускаш от всякъде. Стоях с една бутилка вода в едната ръка и пийвах след всяко повръщане по една две малки глътчици, че за следващото да има поне какво да върна или ако мине достатъчно време до следващото "изливане" поне капчица там да се е усвоила от тялото ми, че дехидратацията мамицата и и тя опасна. Та това не ме плаши, ще си го преживея. Други нещица са по-плашещи...

Спирит, няма нищо плашещо, ти си в начален стадий, споко. Не мисли за страхотии, гледай смешни филми, чети забавни книжки, избягвай негативните емоции. Стой на сянка, не излизай на слънце. След някой и друг месец си готова.
Стискам палци

И аз съм така, като се кача в онкологията в Токуда.


Съвсем не казвам, че се заблуждаваш. Себе си заблуждавах някога.

Аз също заблуждавах себе си, но за съвсем други неща... Еееее... видя се, че няма да ми се сбъднат прогнозите. В интерес на истината няма нищо лошо в заблудите стига да не тлеят вечно, бързо блесне ли ти истината ти идва малко като отрезвяващ шамар, който до края на живота си ще помниш. Така че... заблудените в едно или друго отношение сме станали просто по-силни и мъдри.

Благодаря за подкрепата, Фри! Въобще не съм наплашена. Както ведро стъпих още с първия си пост в темата, когато още не беше ясно дали въобще е злокачествено, така ще си го карам и до края. Кефи ме адски много как абсолютно всичко, което не ми препоръчват пасва ИДЕАЛНО на вкусовете ми и ежедневието ми. Мразя сладко, мразя слънце, плажове, пясък, неориентирани чуждестранни бабки, мразя пържено, мразя сандвичи, пици, дюнери, гнусни мазни банички или други тестени изделия (било то и от най "елитните"), мразя газирани напитки, особено кола... ако някой иска да ме види как повръщам да ме насили чаша кола да изпия с парче шоколадова торта и ще му демонстрирам. Мразя и тълпи, не точно ги мразя, просто не обичам да съм сред тълпата. Адски смешно ми стана някак си, когато лекуващата ми лекарка в онкологичната болница започна с думите "Ще трябва доста неща от ежедневието си да промените" и завърши с един списък от неща, които аз така или иначе не обичам. "По време на терапиите щеш не щеш ще трябва да ограничиш социалните си контакти, ще си податлива на вирусни инфекции", а в главата ми прокънтя веднага решението "Аха... значи трябва само да изхвърля мъжа от къщата и да продължим контакта си в скайп или фейсбук, както правя с останалите си приятели." Тази последната моя мисъл хем е тъжна, хем весела.

---

И стига вече спам от мен, че обсебвам темата и започвам да се чувствам неудобно. Просто обещах да държа в течение и държа в течение, споделих N-тата си стъпка, имах и въпрос, зададох го, получих отговор, за което благодаря много, но завърза се и разговор.

Ха, ха..... Спирит има едно детско филмче за смърфовете и там единия смърф е винаги намръщен и непрекъснато казва мразя..., независимо за какво става въпрос. Та като четях поста ти се сетих за филмчето. Това в рамките на шегата разбира се. Да ти кажа и аз изброените от теб храни и напитки не обичам, ама по време на химията просто не бях аз. Точно тогава ми се ядеше -  торта, пица, дояждах зрънчото на внучката и пиех кола лайт. Мина химията и сега отново не ги поглеждам.
Колкото до спама в темата, аз си мисля, че трябва да има повече ободряващи и весели постове, за да не става тягостно и тежко. Аз пишех преди време почти всеки ден, а и други момичета които познавам лично, също пишеха, но започнаха да ми правят забележка и аз се отказах да пиша.
Искам да ти кажа, че някои жени приемат химиотерапията по-леко, и нямат тежки странични нежелани реакции. Говоря за химиотерапита с "ФЕК", която доколкото разбирам ти правят и на теб. Желая ти от сърце да мине всичко много леко и много бързо да забравиш процедурите и да продължиш напред!!!

Имах 7 предоперативни химиотерапии и нито веднъж не повърнах!Бях на веган режим и като усетех леко гадене, по препоръка на едно момиче,изцеждах половин лимон и малко сода ,разбърквах ,изпивах и всичко отминаваше!Споделям ако мога да бъда полезна.Иначе втрисане та чак търсех слънцето постоянно  и досадно ,често изхождане!

Това сериозно ли е? Ако е така излиза, че начина на живот няма нищо общо с рака на гърдата. Мразела си нещата, които са "виновни" за болестта или поне така ни убеждават, а ето, че пак е дошъл.
По повод социалните конаткти искам да ви споделя едно наблюдение. По време на цялото ми лечение даже не кихнах, а то свърши декември месец. Две години по - късно ни съм боледувала от грип, нито се върна болежка от преди диагнозата.Комари даже не ме хапеха. Имах плексит, които се обади на третата година след химията. В Онкологията, където се лекувах не съм виждала грипав човек и споделих това с една докторка и тя ми каза, че според последни проучвания /тогава/, химията не събаря, а променя имунитета. Изразявам се непрофесионално, но това имаше предвид. И хубавото е, че никой не ми каза, че трябва да си променя живота, че щях да се чувствам доста виновна, че не го правя! Щяха да ми вкарат притеснения дет' се вика

На мен също не ми казаха, че трябва да променям нещо. Единствено грейпфрута ми беше забранен. Точно пък тогава ужасно ми се пиеше фреш от грейпфрут и лимон.

А, да за грейпфурта го прочетох после и реших да го спазвам от раз, защото хич не обичам грейпфурт. Иначе няма нещо "вредно", което да не ми харесва да правя или да ям Разбира се, съобразявам се, но не много

Аз наваксвах мощно със стрес, вредни навици пушене по кутия и половина и всяка вечер пиене "Жена, сипи по едно". Като влезнах в една черна серия около работа, загуба на работа, та не една, а две загубих, интервюта в последствие, кредити, простотии и така. Рязко свалих много килограми. Бях 67 някъде, за три месеца някъде станах 53. Та така. Да ме пита човек с къв акъл толкова съм се притеснявала за глупости. Тия от банката ша ма заплашват с ЧСИ. Ооооооо, ми пращайте го уе, голям праз! Ша го черпя едно кафе. Дреме ми. Сега съм такъв непукист, че нищо не може да ме бутне. Извънземно да ми се пръкне през нощта в къщата, няма да се впечатля.
Отделно от горното хранителните ми навици въобще, ама въобще не бяха от хубавите. Те храните верно не са от вредните, все зеленчук до зеленчука, майно льо. Но цял ден глад, търчене напред-назад, пушене на цигари на гладно, кафетата като шотове ги пиех, чак вечер и то късно вечер да сръфам там нещо.

Така че... карайте го лежерно. Толкова лежерно, та чак да вбесявате околните със спокойствие. Както казваше баба ми и не само моята "Важното е да сме живи и здрави, другото кучетата да го ядат" Ей на обърнах мача откакто рачо ми изнесе лекция на тема "Притеснения и тревоги". Като се поуспокоих и всичко тръгна нагоре. Намерих си едва ли не мечтаната работа, с невероятни колеги, с невероятно отношение към служителите, както бях на минус сега гледам, че съм започнала даже да трупам в сметката (от де дойдоха изведнъж тея пари идея намам), повлякох крак и на близките около мен им тръгна, мъжът ми стана шеф на отдел и то на отдел, чието съществуване е негово предложение пред управата и мечта и други мечти започна да сбъдва като да отиде на мач на Байерн Мюнхен на Алианц Арена. От щастие не можем да се отървем.

Дами, къде в София има място, където доброволци събират коса и правят перуки за онкоболни? Гледам кампания във фейсбук, момиченца си постригват косите и се чудя дали не е някаква измама.

Май в Магама я събират.