Време ли е за специалист, ако да, то какъв

Пепитка, всеки от нас, дори и с деца, може да греши. Всички говорим само от личния си опит с едно-две-три деца, наши или чужди. То и лекар може да сгреши. Но щом майчиното чувство се обажда и има нужда от успокоение и изясняване на ситуацията, ясно - да търси отговор и да започне с педиатър. Вярвам, че всичко ще е нормално.

И аз вярвам,че всичко ще е наред.

На мен ми липсва да разкажеш какво прави? Ти тук казваш какво не прави, а няма никакъв фокус към това което прави. Аз също се бях вглъбила само в това което не прави моето дете, и изпусках важни и ключови моменти в неговото развитие. Имай и в предвид че е навлезнал в бебешкия пубертет. Най-добре е една консултация с логопед, и от там да видите как ще тръгнат нещата.

И аз бих проверила слуха.Също бих  завела детето и на логопед и на детски психолог.
Ако не чува добре,няма и да говори добре.Няма и да реагира на името си.
За гърнето-и моята дъщеря не искаше да седи на гърнето.Но малко преди да навърши 3 години сама започна да ходи в тоалетната.Всяко дете е различно.
За храната-докато беше бебе ядеше всичко,но точно на две години започна да си избира храната и да става капризна.
Може би при вас е започнал бебешкия пубертет и ще пробва дали му минават номерата.

Ако има астматични пристъпи,яслата изобщо не е препоръчителна.

Не. Аутизмът е много сложно и трудно за диагностициране състояние. В описаното има някои аутистични черти, но само от тях, в никакъв случай не може да се определи категорично. Авторката може да поиска направление за детски психиатър и детски невролог, които да прегледат детето. Напълно е възможно да има проблем, но точно толкова е възможно и да е нещо, което ще се израсте. Затова, да не се губи време, а да се иска направление за посочените специалисти.

Като препатила майка и познавайки много други такива ще кажа - майката има много добър усет и когато нещо я притеснява най-добре да отиде при нужните специалисти....ако се окаже напразно притеснението, нищо по-хубаво от това, но ако не е всеки месец работа с детето са от значение защото в един момент изоставането става лавинообразно.
Има някои притеснителни неща в описанието което даваш за детето за това и моя съвет е консултация с - невролог, психолог, логопед.

Благодаря още веднъж за мненията. Днес вечерта ми дадоха направление за детски невролог. Хиперкинетично разтройство неуточнено. Така пише. Обърнахме пода на лекаря, голямо тръшкане беше. Дори ме питаха да не е ял нещо превъзбуждащо, а той е болен и даже е кротък 😞. Надявам се всичко да е ок и да се успокоя, наистина е тревожно да гледаш другите деца как си играят, А твоето страни от тях. Имаше един въпрос какво може  малкия да прави, какви са му силните страни. Определено е спортна натура, като катерица е 😂 и бяга много бързо. Обича да слуша когато някой пее от екрана и самия той свири с интрес. това е спорт и музика 😂. Много държи и всичко да е подредено по определен начин и се дразни ако сменя позицията на нещо, което малко ме притеснява. ще видим какво ще каже дортора другата седмица. Хубава вечер на всички и благодаря още веднъж. 😃

Освен невролога, задьлжително се виж и с логопед. Понякога агресията е формата да избият напрежението от това, че не говорят.
Сьщо обьрни внимание на контакта с очи -гледа ли те, когато му правиш смешки, говориш, караш се. Периодично го проверявай дали разпознава предмети - дай топката/ количката/ кубчето.
Относно храненето - дьвче ли, пасирате ли храната? Това пак е в периметьра на логопедите, някои са и хранителни терапевти.
Не го карай да повтаря думи, а звуци. Зареди се с книжки от тия с копчетата и звуците. Разказваш за някое животно (сигурно не иска да му четеш) и натискаш звука. И така бавно започвате - как прави кокошката, овцата и пр.
Намери му и сензорни книжки, карти - от тези с грапавите повьрхности, да почувства с прьстите. И последно - опитай се да работиш вьрху фината моторика - мозайка за редене под твой надзор, магнитна дьска с печатчета и писалка, дьрвен пьзел с дрьжки, лабиринт (тип икейския с топчета).

За съжаление най-вероятно е така  . Аз за това ти казах, че майката усеща нещата защото тя комуникира най-много с детето. Нещата които описваш - това с фиксирането с търкалящи/въртящи предмети, това с идеалната подредба и раздразнението ако не е така хич не са добри признаци

Аз се чувствах по същия начин с моето дете, усещах че не ме разбира. Въпреки, че той нямаше толкова притеснителни неща като твоето дете...играеше си с играчки, гледаше книжки, не беше агресивен ....но на 1г и 9м не посочваше и не можеше да проследи ако аз му соча, не слагаше сам храна в уста (например солета), ядеше пасирано и не искаше да дъвче, нямаше думички а разни звукосъчетания...И аз също от съвети от сорта - нищо му няма, момче е те се развивали по-късно, пусни го на градина/ясла и т.н. изгубих време до 3г . Чак тогава започнахме работа с логопед и психолог, а можеше да се започне много по-рано...затова както и милинка ти е казала, независимо от невролога направи консулт и с логопед.

Моят син на тази вьзраст беше сьщата работа по отношение на говора - никакви срички, само мучащи звуци. За говор изобщо не можеше и реч да иде. Отделно не можеше да се концентрира, много бавно успях да прокарам идеята за разглеждане на книжки. За храната беше това, което пише и жената преди мен - никакво посягане, само пасирана храна. То аз и оттам започнах -хранителни терапевти пьрво. На година и 2 месеца беше като катерица - катереше се по пьрзалки, докато децата все още се учеха да ходят. Според едната от терапевтките това беше и причината за изоставането в говора - прекалено развитата моторика за вьзрастта.
До кьм 2 години и 7-8 месеца беше като животно - само мучеше, беше сврьх раздразнителен, изключително енергичен и ядеше храна с консистенция за 6-месечни. Малко преди 3 години речникьт му включваше "мама, баба, кола и не". Да-то дойде на по-кьсен етап. Всички около мен обясняваха как си измислям проблеми и че е момче и те по-бавно се развиват. Радвам се, че не ги послушах и стартирах много интензивна работа с логопед. Не го дадох на градина, за да не засиля агресията и да не се комплексира от това, че вьншните хора не го разбираха. Отделно беше с памперс до 3.5 год и не се и хранеше нормално. Предстои ви много работа, тьрпение, упоритост и важното да знаеш - не изчаквай, започни веднага.
Забравих да добавя - намали глутена в храната. Минимизирай храните, които го сьдьржат и бьрзите вьглехидрати. Спрете всякакви шоколадени и захарни изделия. Не настоявай за сокове, по-добре да пие вода. Работи вьрху пиенето от чаша, защото има врьзка с позицията на челюстите.

Да, това с пиенето от чаша е наистина катастрофа. Излива течността в отворена уста...как ли не му показвахме, но той не подражава на нищо. Пие от чашка с мек накрайник на Нук, А адаптирано мляко, не се отказва от него, с биберон от 0 до 6 месечни предназначен. Яде бисквити и солети, не са му проблем.Не спира да бърбори , но на нещо като незнам и аз аборигенски. Звуците са все едно както имитираме кон. Незнам как са го опиша по друг начин, езика е на небцето. Всичко това е придружено с ентусиазирано ръкомахане, въртене, подскачане. Играе си с въженжа много, върти ги бързо с ръка в кръг и е като под хипноза и почти винаги трябва да върти нещо в ръката си. Някак си живее за съжаление в негов си свят, А когато иска да ми привлече вниманието идва и започва да ме рита или хапе. Изнервящо е, защото имам чувството, че говоря както се казва на стената. Баща му все ми се кара, чв съм изкарвала детето тъпо и т.н, колко деца на познати преговаряли късно....Немога да му налея в главата, че не това толкова ме притеснява, колкото поведението и възприемането на нещата около него. Не е нормално да не изпълнява проста команда като "дай ми това " или " седни, стани, спри" . Той не само не  изпълнява, просто ми се смее насреща или изобщо не ме отразява, и съм сигурна, че не е разбрал какво се иска от него. Със сигурност ще имаме доста работа и ходене по логопеди, психиатър и т.н, успокоявам се само, че детето ми не е единствено и с усилия и упоритост ще постигнем резултат. Другата седмица сме на невролог, да видим какво ще каже.

Всичко, което сте описала сочи към трудности на детето и неговата нервна система да интегрира правилно стимулите от околната среда както и затруднения от липсата на адекватна за възрастта комуникация. И двете неща подлежат на промяна с терапия, както са ви писали. Успех с консултацията, а след това непременно се обърнете към логопед и хранителен терапевт.

Bim-bam-bum, за да те успокоя малко, ще ти кажа, че моето, също на 2 г. (и 2 м.) я има тая мания да не се разменят местата на нещата, примерно да не се сменя купичката за ядене, приборите, яде само едни и същи храни, не вкусва нещо ново или различно, играчките не могат да се местят на различни места, ами където си стоят винаги, нищо ново или различно, ако прави с някой дадено занимание, не може да го прави с някой друг - трябва да е същия човек по негово изискване. За разлика от твоето, моето спряга цели глаголни перифрази - т.е., това поведение и говорното развитие нямат нищо общо, явно. Агресията също според мен е някаква част от т.н. бебешки пубертет. И при моето дете я има на моменти - когато не му се угоди или ако реша да му наруша "правилото" да не се сменят местата на предметите, тогава побеснява и се тръшка. При твоето притеснението е, че е по-едър и може да нарани някой, като се разбунтува. За яслата, бих ти казала, да пробвате - там децата се учат на "оцеляване" сами без мама, което налага промяна в поведението на по-буйните, щото там я няма мама да му позволи или защити от непознатото. Природно правило - да си кротуваш на непознато и при непознати. Може и да му се отрази добре и да се изненадаш.
Не мисля, че детето ти изостава, по-скоро бебешкия пубертет при него явно е по-силен и това, че не успява да се изрази го прави по-агресивен. Когато някой не те разбира е нормално да се ядосваш. Това, че не играе с други деца - на 2 г. уж все още играят по отделно в яслата, т.е., се приема за нормално.
Наблюдавала ли с кого (познати хора, семейство) най-добре се разбира детето ти? Ти самата правила ли си опити от малък да го социализираш с другите деца в парковете? Дискутирали сме теми за майки, които дърпат децата си от другите деца с цел да не се разболяват като малки. Не знам... 
Щом е любител на музиката, песни сигурно знае? Пее ли? С песни бихте могли да упражнявате развитието на говора.

Ако имате желание, може да прочетете и тук http://www.sensory-processing-disorder.com/sensory-integration-d … ion-symptoms.html

Подкрепям поста на Вени,
Вземете си едно направление за проверка на слуха също, не изключвам другите специалисти. Моето дете не отговаряше по име, каза мама осъзнато към годинка и три месеца за първи път. Оказа се, че за две година събраната ушна кал е в невероятни количества, находка колкото нокът на кутрето на възрастен, истинска твърда тапа във всяко ухо.
Успех!