В момента чета...52

И аз да се разпиша ,макар напоследък времето за четене да е кът.
Преди малко закупих това от книжарницата ,нищо че е за тийнове (хареса ми описанието) :

Прочетох The Handmaid`s Tale на Маргарет Атууд и съм влюбена 

Изключително добре написана антиутопия, чиято тематика е актуална и до днес, 30 години след написването ѝ. Изреченията са кратки, ударни, без излишна орнаментика и уцелват най-болезнените места. Задължително ще чета още от Атууд, нищо че книгите ѝ, преведени на български отдавна нямат тираж.
Тия дни ще подхвана и сериала по The Handmaid`s Tale.

Днес подхващам поредната дебела книга - The Queen of the Night. Съдбата на оперна прима, бивша куртизанка и циркова актриса във Франция през XVIII век. Не съм особено по историческите четива, но това очаквам да ми е интересно. Да видим 

Прочетох "Нощна звезда" на Алисън Ноел. Не е кой знае какво, но не е лоша. Книжка подходяща за тинейджъри.

Започвам: .

Аз да се отчета за "Тайната история" - само някакви си 50 страници по-нататък от 110-та и книгата хвана интереса ми здраво! Сега с удоволствие продължавам напред и чета във всяка свободна минута, до почти половината съм

Наскоро завърших "Спасителят в ръжта" - хареса ми идеята, наистина, но конкретно начина, по който е представена - не. Мисля си, че липсва емоция, загубена под цялото това "бунтарство" на героя.
Както и да е, не я оцених дори, понеже съм склонна да приема, че може и моето време за тази книга да е минало. Макар че, като се замисля, да я бях прочела дори и в по-ранна възраст, едва ли и тогава би ми въздействала много-много по тази причина.


Доста бързо, в един ден прочетох и книгата, която очаквах дълго време с нетърпение - "Зад затворените врати". Лично аз отново се разочаровах, защото след няколко положителни и обстойни ревюта в ГР, бях тръгнала с голямата кошница,  май-май. А се получи нещо от ранга на "Момичето от влака" - просто трилър, който се чете бързо и нищо повече.
    Това е историята на Джак и Грейс, които изглеждат перфектната двойка на повърхността, но бързо става ясно (още в първите страници), че нещата между двамата не са съвсем наред и Грейс е омъжена за психопат.
   След като почти всичко е ясно от самото начало (поне основната въпросителна за това какво се случва в семейството "зад затворените врати"), Парис все пак е успяла да изгради някакво напрежение и грабващ сюжет, който набира скорост до един момент. Увлича бързо читателя, така е, но се предполага, че това трябва да е една смразяваща книга, която разглежда сериозни теми като насилието, страха и поне да разкрие на нас, читателите, малко повече какво става в мозъка на този психопат, кое го е с формирало като такъв, защо така действа и т.н.
Това, което получаваме обаче, е едно набързо скалъпено детинско и наивно обяснение за детството му (какво клише!), а Джак, вместо да бъде образ, каращ кожата ти да настръхне, буди единствено смях. С детинските си реплики никак не е страшен, а ми стои laughable и ridiculous.
Именно в това смятам, че не се е справила авторката - с изграждането на достоверен и дълбок психологически образ, в съответствие със сюжета.
Но иначе, както казах, се чете бързо, лесно и неусетно, а краят, макар и логичен, очакван и неизненадващ с нищо, ми допадна и хареса най-много от историята.
Става за едно четене и развличане по време на път или на дивана


 

Adamant, аз също не харесах много "Спасителят в ръжта", хем го четох в студентските си години. Нещо не можах да я усетя тази книга. По същото време обаче четох и разказите за семейство Глас. Те ми харесаха страшно много. Впечатлиха ме, определено.

През последните години няколко пъти се канех да препрочета "Спасителят в ръжта", но така и не съм се наканила още. Обаче си спомням, че я четох в девети или десети клас и много ми хареса тогава, останала съм с хубав спомен. Нещо трябваше да пишем, защото я изучавахме, та учителката ми по английски ми я беше заела, за да я прочета, а сега дори я имам вкъщи, но все има друго за четене.

Прочетох Мисленето на Даниел Канеман - интересна и информативна, но имаше повече статистика отколкото психология и това ме спъваше при четенето.

Todo esto te dare на Долорес Редондо. В тази книга няма нищо от динамиката, напрежението и бързите обрати в трилогията за Бастан. Криминалната интрига се разплита бавно и образите на героите са изградени с много повече внимание и дълбочина. Чудесна е, в нея Редондо достига по-високо ниво. Надявам се скоро да я преведат.

Сега съм на Индийската съпруга на Карин Фосум.

О, това е новата на Долорес Редондо, която беше наградена, нали? И тя ми е в списъка за четене и благодаря за мнението!

Аз се мотая напоследък с 2 книги (а третата я зарязах междувременно, докато отхвърля поне една от тези двете), но скоро трябва да приключа "Есенен пейзаж" на Падура и вероятно ще й дам много висока оценка, поне така съдя от впечатленията ми до момента.

"Аз обичам... Холивуд".

Подхванах я тази поредица, много интересна ми се вижда, сега съм на втората книга. Лесно, бързо и приятно се четат. Точно такива книги обичам аз, защото не разполагам с кой знае какво време, за да се отдам изцяло на дадена книга. 

Да, и си заслужава наградата. Не е толкова увличаща и придърпваща колкото предните, но стилът на писане е по-добър и героите са необичайни. Ще чакам и аз с интерес мнението ти 

Аз прочетох "Перлата, която се освободи от черупката си" - 5*/5*
На мен книгата много ми хареса! Всъщност тя се състои от двете истории на две различни афганистански жени, отдалечени във времето. Написана е увлекателно, на моменти наистина звучи малко като приказка, но това мен лично не ме подразни по никакъв начин.
Напомни ми "Моята орис" на Паринуш Сании.
И изобщо не мога да се съглася, че тази книга е "трета цедка Хосейни", а просто си е "първа цедка Надя Хашими"  
Може и да си променя с времето оценката, но за момента това ми е мнението - книгата отговори напълно на очакванията ми, беше ми интересно и приятно да я прочета и съм благодарна на съфорумката, която ми я изпрати за прочит  
С удоволствие бих прочела и друга книга от Надя Хашими, ако такава бъде преведена и издадена

Сега почвам:




О, четеш моята любимка!   Супер!  

И аз не харесах "Спасителят в ръжта". Не е моята книга.

Миж, колкото и да си потресена от моето сравнение на Хашими с Хосейни, аз не се отказвам от него  Тя просто твори еднодневки в пазарната ниша на Хосейни, но по-слабичко от него. Радвам се, че си харесала книгата обаче за мен тя си остава нищо особено. 

О, не, не съм потресена  
Но първо не мисля, че тя се опитва да го копира и второ не е ресор само на Хосейни да пише за живота в Афганистан  
Пък и какво толкова направи той - първите му два романа - ОК, потресаващи, третият - пета цедка Хашими  

П.П. страх ме е да мисля за четвъртия му, ако има такъв 

 

Аз съм силно безразлична към цялата афганистанска тема и сигурно за това леко са ми еднакви всички пишещи за нея. Та Хосейни и да сътвори четвърти роман, мисля да го подмина 

Точно, изобщо не я усетих. По никакъв начин. А иначе в училище и университета правехме превод по първите две страници и тогава доста ми хареса началото, само че... Всичко си остана като една равна права линия до края