Американски колеж - осма тема

Аз съм го казвала и преди, ще го споделя и сега. Дъщеря ми ходеше на курсове и смятам, че без тях нямаше да се справи. (благодарна съм  на преподавателите, при които ходеше). В курсовете на , които ходеше беше пълно с деца от СМГ и ПЧМГ. Всеки да си прави сам изводите. Тренировката, която се прави на тези икурсове не е безпредметна. Това е моето мнение. Познато мое дете с отлични оценки, ходещо и цяла година на курсове в СМГ, не успя да се справи на изпита в колежа.

Малко инфо накъде поемат завършващите тази година колежани - http://acs.bg/NewsDetails.aspx?cat_id=1&news_id=828

Ezhko, много харесвам мненията ти и те чета с удоволствие, но с тази част от изказването ти не съм съгласна!
Как така способности, а не знания?!
Много харесвам колежа и не искам по никакъв начин да омаловажавам тяхното изказване, но- цитирам:

„Приемният изпит в Американския колеж е съобразен с очакваното учебно развитие на учениците от седми клас. За него не е необходима предварителна подготовка.“

Значи, все пак подготовката за НВО  в този ред на мисли  Е подготовка и за колежа! Защото НВО не е просто изходни данни за нивото на седмокласника в БГ, а знанията които показва са „оръжието“ с което той преминава фронта и достига желаната цел – мястото където кандидатства. Правилно или не, масово седмокласника ходи на курсове за НВО.

И понеже не просто разбирам, но съм и съгласна с теб, като казваш в предни постове, че знания се трупат с години, не за няколко месеца, просто ще си позволя да разширя малко картинката и да включа "темпото" и "капацитета" на ученика като необходими условия за справяне с изпита и съответно прием в АК.

До сега няколко потребители се включиха и ни дадоха пример как са успели без подготовка. Хайде да покажем и другата страна на нещата, за да е максимално изчерпателно за интересуващите се. Защото от 200 приети имаме уверението на Х (до тук 10-на), че са приети без подготовка. Аз си задавам въпроса за останалите 200-Х.

Не мисля , че е честно да се оставя илюзията за свръх способности на приетите деца. Това може да обезкуражи голяма част от желащите, защото има деца и деца. И това че едно дете до вчера е било повече дете от колкото осъзнат ученик трупащ все повече знания, не означава, че не може да се справи. Аз мисля, че когато има пробуждане и желание за успех то мисията е съвсем възможна. Много често устремът е нещото което да дръпне детето напред. Да не говорим, че събуждането от този"зимен" сън може да развие потенциала на детето ( който до този момент не е бил провокиран) и логично да доведе  до успешен изпит. В такава една ситуация курсове и уроци според мен са необходими. Няма значение какви, пазарна икономика - има всякакви! И как един родител да избере, ами като пита!? Ето защо смятам, че е ценно хората да споделят опита си.

Аз не мисля, че моето дете щеше да успее без подготовка. Но също така, не мисля, че е ощетено от това, че  вкъщи сме предпочели баланса - игра/училище до този момент. Като дойде време за кандидатстване се ориентирахме в ситуацията, взехме решение и запретнахме ръкави с подготовката. Пак казвам каква беше ситуацията при нас - дъщеря ми е от отличниците на класа, последователна, амбициозна, много обичаща да чете - последната година чете повече разни глупости в нета, отколкото книги (ама тийн, какво да се прави). Когато започна да ходи на уроци осъзнах съвсем колко е субективно понятието "щестица" в училище. Мисля, че нейните шестици биха били 5 в силните училища. Справяше се, но беше с посредствени, плаващи резултати в работата си на фона на цялата група. Това, че успя, мисля, че се дължи на огромното и желание! Стигаме до третото важно условие ( а може да е първо по важност) мотивацията!
 Разбира се, ученик, който не могат да го накарат да учи за 4 в училище, едва ли ще се справи, но според мен това е съвсем друго нещо. То такъв ученик и семейството му едва ли биха визирали изобщо АК като цел.

Съгласна съм в едно- няма как тепърва да възпиташ качества като последователност, любопитство, умение за учене. Но това са деца - едни избуяват по-рано, други тепърва си подават носа. Потенциала им е нещото което тепърва ще се развива, преразпределения за постигани успехи има постоянно. Да има и константи- отличници винаги във всичко! Абсолютно БРАВО за такива деца! Но останалите не бива да се обезкуражаваме! И затова питаме и затова ходим на курсове. Не мисля, че сме си прецакали детето като досега не съм упорствала за топ топ знания!

Не мисля така. Нищо общо няма НВО по БЕЛ с есето в АК. За НВО по БЕЛ се иска зазубряне на множество факти, повечето от които безполезни; сухи определения по граматика, а за втория модул писане с клишетата на критиците и учебниците. За есето в АК се иска съвсем друго, не е необходимо зубрене на факти, а е необходима обща култура, богат речник, добър стил на изразяване. Колкото до граматиката, тя си личи по това дали си писал грамотно, без да е необходимо да знаеш наизуст определението що е то тропа, синедоха и т.н.

Под "очаквано учебно развитие" ми се струва, че АК разбират общото ниво на знания и развитие, което няма много общо със зубренето на факти и начини на разписване на задачите, каквото се иска на НВО. Тестовете в АК оценяват повече интелигентността, умението да се справиш под натиск и стрес, да избереш на кое да отговориш и кое да пропуснеш и на някои от задачите дори можеш да налучкаш правилния отговор от обща култура; ама общата култура идва с четене, образоване - но не така, както се чете задължителния материал в училище.

Така че Ежко е съвсем прав, като казва

Какви клишета? Вторият модул е преразказ.

Мецане, от целия ми ми пост само това ли ти направи впечатление? Аз мисля, че върху друго ми е фокуса.

 И не мисля, че противореча на Ezhko. Показвам и друга гледна точка, която не мисля, че отхвърля първата. (аз даже съм съгласна с казаното от него). Просто освен деца като неговите (сред първенците) има и други (като моето) , за които аз лично мисля, че подготовката е от полза.

И между другото, децата от СМГ (например) веднъж вече са преминали през сериозни изпити за прием там, при това в много по-крехка възраст. Всички знаем, че още тогава тези деца овладяват не просто материала за възрастовата си група, а и уменията за състезания, издръжливост на напрежение, концентрация и т.н. Така, че "без подготовка" е относително понятие. (да не говорим каква подготовка е да се успее с приема след 4 клас в СМГ). Може би тук е истината - на едни им се налага да положат допълнителни усилия, за да са способни да се преборят с другите от "силните места" където занятията в училище са по-силни от тези в обикновено училище.(много ви моля да не се захващаме за думичките "силно" обикновено" и т.н. Мисля, че се разбира какво се има предвид)
И като капак, школите са пълни с деца от силните училища.

И за да е ясно- категорично, не твърдя, че посещение на школа е гаранция за успех. Никак даже!

Иначе, да си призная честно, нямам представа какво учат на курсовете за НВО , просто си мисля, че за да се посещават все трябва да има полза, ако щеш поне заради допълните часове упражнения. Нали си съгласен, че решени 100 примера от вид задачи, ще е по-траен ефект от 2 такива дадени за домашно в учебника?

 

@ Амели

Много съм далече от идеята, че децата ми са генийчета или нещо повече от останалите деца. Първенци е много относително понятие. Имали са досега късмет да се развиват в областите, в които имат способности. Оттам и постигнатите резултати. Големия не е много способен математик. но есетата му се отдават. Дребния е с определен талант в математиката (който напоследък не развива поради мързел) и е слаб в есетата. И резултатите от изпита в АК си го показаха. Има хора със способности за овладяване на чужди езици, рисуване и т.н. Всяко дете си има своите способности и ако намери правилното място да ги развива - постига резултати и е сред първенците в дадената област, а по-късно се реализира не по-зле в живота от първенците в останалите области.

Изпита в АК е направен (според мене) за да отдели децата със съответните за АК способности (развити на ниво 7-ми клас). Задачите от теста и есето не са трудни сами по себе си и не изискват особена подготовка или някакви специални знания усвоявани в "силните места". Трика е в обема на тестовете и нестандартните теми за есето.
Концентрация, организирано мислене, хладнокръвие, скорост на обработка на информацията ... това са способности, които не се изграждат в интензивни едногодишни курсове. Точно както музикалния слух и погледа на художник. Есето пък разкрива самостоятелност и дълбочина на мисленето, както и нивото на обща култура. Нито в теста, нито в есето не се държи на стриктни форми, заплетена терминология, наизустени факти и т.н. За разлика от НВО...
Така, че ползата от курсовете за НВО за изпита в АК е най-малкото силно съмнителна, а умората натрупана от тези курсове е направо вредна по време на изпита.

Нататък: малкия влезе в СМГ след 4-ти клас без каквато и да е допълнителна подготовка. Много от неговите съученици са ходили на подготовка, но болшинството влизат най-вече заради математическите си способности. Да, СМГ развива способностите за концентрация и издръжливост на напрежение. Но тях вече ги е имало налице, за да успее детето да влезе в СМГ! Да, подготовката в СМГ повишава резултатите - малкия влезе 2-ри, а без СМГ щеше да влезе 40-ти. Е, и?  Същото важи и за болшинството от съучениците му. И дали мястото е 1-во, 2-ро или 15-то е въпрос на случайности.


Нека не се лъжем - ходенето на курсове за АК е за да може родителите да успокоят съвестта си, че са "направили всичко възможно". Но ефекта върху крайния резултат е пренебрежим в 95% от случаите.
И там е големия родителски страх - защо да оставяме тези 5% на случая? А много малко се замислят за ефекта на умора и "прегряване" и далеч по-големия риск вследствие... Да не говорим за здравето на детето и за пропиляните дни детство.

Да, с 4-годишна упорита подготовка може да се помогне на едно дете да мине от 130-то място на 99-то, даже да няма съответните способности. А дали не би било по-добре да се остави детето да намери правилното място за развитие на истинските си заложби? Насила, хубост не става...

PS Ползата от курсовете за НВО е неоспорима. За НВО.
PPS @Амели -  без курсове щяхте да сте приети не на 70-то, а на 80-то място. Или може би на 60-то? Щяхте да сте по-свежи на изпита? Или в краен случай на 95-то. Но приети. Щото за вас АК е "правилното място"
Имате качествата и основата. Оттам нататък старта е равен за всички в колежа. И всеки стартира напред, но в различна посока

Много интересно да ви чета и благодаря за споделеното! Блъскам се от съгласна до не съвсем...в търсене съм на истината за себе си, за нашия случай. Може би ще я намеря, едва когато минем през това предизвикателство. Наистина родителите се презастраховаме с допълнителни курсове за подготовка, но шансът е само един и никой не може да ни вини.  

Oх, Ezhko,
ама аз с най-добро чувство дадох твоето дете за пример.  
ни най- малко искам да звучи като разпределение на гении и не гении. Вероятно ми куца изразяването щом пиша трети постинг в тази посока (лошо за мен). Обаче хем съм съгласна с казаното от теб, хем продължавам да държа на своето за подготовката. Мисля, че разминаването ни идва от факта, че всеки гледа от своята камбанария. И ако вие, вашето семейство сте успели в едни по-ранни години да намерите местата за вашите деца и да ги развиете (не му се впрягай на малкия, има време пак да развива таланта си ) то аз съм от друга камбанария - не сме полагали усилия за развитие на таланти. Разпознавахме потенциала на малката  но не и  конкретна сила, която да ни насочи накъде. При голямата ми дъщеря бяхме привелигировани- там таланта в сферата на рисуването се открои рано, съчетан с желанието и, избора и посоката бяха лесни.

След горесподеленото се надявам да става по-ясна моята позиция за курсовете. И тук е конкретното ни разминаване. Ти твърдиш, че тези способности, за които говориш (и които съм съгласна, че са необходими) не могат да бъдат научени в едногодишни курсове.

Понеже, наистина те харесвам, отговарям (не водя спор, а разговор) на споделеното от теб:


И ще приключа темата със следното:
Възхищавам се на уравновесени последователни родители, които са постигнали такава зрялост в децата си на тази възраст,  така, че да имат твоята гледна точка!
Истериите по кандидат-гимназиалната кампания за мен също са напълно излишни, с уговорката, че подготовка не е задължително равно на истерия!

Амели,  .
 

И аз така приех дадения пример. Просто поясних за други родители на бъдещи кандидати - способности в смисъл съответствие, а не в смисъл гениалност или елитна подготовка.

Относно намирането на местата и развиването... Единствената ми "заслуга" се състои в това да не им преча със своите страхове. Стискам страховете в себе си (или пиша в бг-мама, когато съвсем не издържам ) Вярвам, че всяко дете заслужава доверие и възможност да избира. И ако му се дадат (и с малко късмет) - ще се развива в правилната посока само.

Зрели, ама друг път! Малкия е зелен като майска ливада, при това некосена (не че се очаква нещо друго от него на тая възраст), а големия така го тресат хормоните,  че сеизмичните вълни се регистрират на Марс (отново според очакванията). Просто не пречим на природния ход на нещата.

Имаме конкретно съвпадение  

Чудесен събеседник си! Благодаря!

@Амели 

 

Страхотна традиция са тези закуски с президента.

Моля, запознатите да дадат повече информация относно нивото на обучението по математика. Знам, че Ивайло Кортезов и Емил Колев са били и вероятно все още са ангажирани  с подготовката по математика в колежа. Нещо повече по този въпрос, така ли е ? Има ли политика на колежа за допълнителна подготовка по математика и участие в национални състезания , или това е самостоятелно решение на всяко дете ? Благодаря предварително.