Дали имат връзка

Не само , че е грозна историята , ами и happy грам не го заслужава

И двете семейства се разведохме и (поне аз) нямам връзка с никой от тях, защото живеем в друг град. Дъщеря ми все още се чуват и пишат с тяхната дъщеря, но съм й забранила да ми казва нещо за тях или на нея да казва неща за мен. Бившия ми така и не успя да има връзка с нея, защото аз пожелах да се преместя с децата, а той уж дойде да ни помогне да се преместим и да се върне при нея, но после остана при нас. Каза че той и тя решили да постъпят "правилно" и всеки да се опита да си спаси семейството. Последваха нови лъжи. Пак се чуваха и си комуникираха. Мъжа й ми пращаше тяхна комуникация, която беше изхващал със спай програма, в която плачеха колко си липсват и са далеч един от друг. Мъжа ми изпадна в депресия. Месеци не можеше да си намери работа. Живяхме в различни стаи и не говорехме. Аз започнах работа, но бях като робот. Не знаех как да изляза от тази матрица. Той ме обвиняваше, че си е пожертвал любовта за да е с мен, а аз нищо не съм правела. Аз пък го винях, че ме разби на парчета, а сега плаче на другата че му липсва а не се бори да ме спечели отново и така и двамата бяхме в един омагьосан кръг. Беше ме страх как ще се справя финансово с 3 деца и всичките сметки и разходи, но трябваше да затворя очи и да скачам, защото иначе рискувах да полудея. Исках да се изнесе, но той не пожела. Искаше да си дадем няколко мес време. Аз бях взела решението вътре в мен, само се нуждаех от план. Той замина за два мес в друг град на един раб.проект(не при любимата си)и в тези два месеца аз осъзнах, че мога да се справям и без него. Плащах си всичко. Успявах да карам и да връщам децата по училища и занятия. Успях да си закарам колата на ремонт и се върнах с такси и така. Почувствах се супер силна и готова. Това ми желание да се оттърва от него, беше по-силно от всичко. Знаех, че тази токсична връзка ще ме погуби, а от там и децата ми. Като се прибра аз бях категорична да се изнася. Спестявам ви ежедневните кавги и обвинения, че мъжа на любимата му ме бил навил аз да го изгоня. Накараха онзи човек да ми звъни и да ме лъже, че те били заедно и много се обичали, за да повярвам аз че тя и моя не комуникират(когато в последствие разбрах, че те веднага са се развели)...Опитаха се да ме изкарат егати патката и че някой трябва да ме навие за нещо, а не че аз не знам на кой свят съм...После последваха нови манипулации, че правя зло на децата, че няма да ми даде един лев, че децата ще гладуват и ще мизерстват заради мен и хиляди от сорта...Аз бях на ръба на лудостта-работех отговорна работа, не исках да се прибирам, децата също минаха техните периоди на адаптация и депресии всеки по свой си начин-нови училища, приятели, обвинения, че съм ги отделила от средата им и какво ли не...
Аз никога не казах на децата нищо против баща им. Просто им казах, че мама и тати не се обичат вече и най-добре е да се разделят, защото ежедневните караници вредят на тяхното и наше здраве. Беше им много трудно. Средната ми дъщеря го преживя много зле. Плака много, изпадаше в кризи. Чувствах се толкова виновна, че погубвам живота на всеки, но иначе трябваше да погубя моя. За пръв път в живота си постъпвах егоистично, но това беше инстинкта ми за самосъхранение...Нямах друг избор...Трябваше някой да спре този кръговрат. Последваха много месеци на манипулации и заплахи. Аз започнах да излизам с децата на парка и по разни детски центрове с един разведен мъж, който срещнах чрез общи познати. Усещах спокойствие в компанията му. Децата се търсеха и уикендите започнахме да се срещаме често. Усещах, че това са единствените моменти, когато се усмихвах..Постепенно се хванах, че започвам да хлътвам по този мъж, а той си нямаше хал хабер. Започнах да си мисля, че Господ ми го праща да ме спаси от мъките. Престраших се и го поканих веднъж на кафе без децата..Той се държа странно..явно се стресна 😉И така започнахме да се виждаме и без децата и аз му разказах за моята история и той за неговата, също не малко драматична. Няма да си забравя, как тогава ме гушна и каза "Не се тревожи, всичко ще бъде наред!" Чувствах се спокойна и сигурна, когато беше до мен. За пръв път усещах, че съм до човек който не би ме излъгал и не би се възползвал от мен. Имаше химия между нас, но той се страхуваше да предприеме стъпка. Каза ми че още не може да се оттърси от горчилката от бившата си и не иска нова връзка. Каза ми да не се занимавам с него и какво ли още не, което още повече ме караше да го искам. 😍...и така ми отне около година да го накарам да ми вярва. Имаше и все още продължават говорене на децата от баща им срещу мен и приятелят ми. Всичко е много сложно и трудно.. Не съжалявам за нищо. Можеби всичко това е трябвало да ми се случи, за да срещна правилния човек. Искам да е така и затова го вярвам, че е!Аз държа на истинските и честни хора и знам, че този е такъв! Ако един ден не искаме повече да сме заедно, ще си го кажем в очите и ще продължим напред! Не желаем и двамата повече лъжи и заблуди! Предпочитам да ме зашлевят с истината от раз, отколкото да ми хвърлят прах в очите и да живея в измама. Кому е нужно това? Що за хора ще спят в леглото на друг човек, ще му казват че го обичат и после ще се приберат и със същите уста ще целуват децата си??? Никога не съм, няма и не бих защитила недостойни и подли хора, които избират да играят с живота на половинките си! Излезте от дупките си и бъдете истински! Скъсайте с половинките си и тогава бъдете с другия човек. Не бъдете страхливци и не искайте да играете на сигурно, погубвайки много други животи! Не си мислете, че ще ги нараните! Повярвайте ми-ще им направите услуга! 😉
Извинявам се, стана дълго! Искам да пожелая на авторката да обича себе си! Тя е единствената, която може да се обича по най-добрия начин! Да се погрижи за себе си, за да остане поълноценен човек и родител за децата си! 💗

Дано да ти прочете поста! Истински и верен! Браво на теб! :Букетче:

Хепи, браво, че си намерила сили да прекратиш брака си, но за мен следващата ти връзка е грешка - без лошо го казвам, но двама наранени и оше ближещи раните си самотни родители не са добра основа за здравословна връзка.
Искрено и от сърце ти пожелавам да не съм права обаче!! Наистина се надявам да не съм!

Хепи, стана ми тъжно и същевременно оптимистично от историята ти. И аз минавам през лична драма в момента, разбира се нищо чак толкова комплицирано като при теб, но страшно много ми харесва трезвостта, с която гледаш на ситуацията. Не смятам въобще, че си постъпила егоистично, напротив. Спасила си се, а и децата си косвено, защото те имат нужда от теб. Поздравления за смелостта и куража! Пожелавам ти много щастие занапред!!! 

За чудене си е, да.
Имам няколко приятели- от ученическите години дори, но никога не сме се чували и виждали ден през ден.

Абсурд, моите уважения, но ти си на една по-различна възраст и няма как да разбереш дращенето по вайбър или скайп. Почти всекидневно си пиша с един  приятел и една приятелка. Дай сега като съм закотвена вкъщи, да умирам от самота. Ако не си пишем цяла седмица, защото сме нямали време, се чуваме, просто ни е навик. И за разлика от твоите приятели от училище, с които явно нямаш много общо, ние имаме общи професионални теми, познати, приятели и много други неща. Почти роднини сме, но без кръвната връзка. Често се събираме вкъщи на вечеря или излизаме. А онзи ден моят приятел беше в болнични и следобеда ми дойде на гости, разходихме се с него и децата, той ги гледа после, а аз сготвих и прострях.

Хепи, и аз мисля, че си постъпила съвсем правилно. Не е егоизъм да се отървеш от отровна връзка и от ненормални отношения, което със сигурност щеше да увреди и децата ти.
Мъжът, с когото се развеждам в момента, също ме обвинява в егоизъм и твърди, че иска да се съберем заради децата, но аз именно заради децата и заради самата себе си и спокойствието ми искам да се разведем, защото съм жертва на психологически, икономически и понякога и физически тормоз. Това е ужасна среда за децата, както и болестотворно за психиката ми. А те имат нужда от адекватна майка.
Бившият ми мъж също е видял един изкривен и ненормален модел - баща им ги е напуснал заради друга жена, но е продължава да поддържа връзка и с бившата си съпруга, която го е допуснала. Подобно нещо е искал и твоят мъж. Ами това опорочава представата на децата за брак, семейство и вярност. Добре, че не си го допуснала. Поздравления!
Желая ти много щастие в живота и любовта!

Happy2016, ако знаеш колко силно въздейства написаното от теб В момента аз самата минавам през ада на разпадане на семейството ми заради изневяра и твоят пост ми подейства супер оптимистично!

Благодаря ви момичета! 💗Желая много щастие и на вас! 🙏🌟☺
Натака, моя индиректно искаше отворeна връзка(да е в нас при децата и да си върти любовта навън)..отказах...После ми предложи да се разделим за една година! 😱 Питах го как би преживял това, ако е на мое място?...не отговори...После ме помоли плачейки " Остави ме да го изживея"...
Знаети ли как разбрах, че съм преключила с този мъж?..Минах през всичките етапи..обичах го, после го мразех; после ме беше яд на него; после го съжалявах ... днес съм равнодушна...
Бърди, аз също мисля много за това. Никак не е лесно, но аз много искам да се получи...Човека е наистина изстрадал и за разлика от мен, все още не може да се оттърси от преживяната болка...Заклещен е в миналото и не може да продължи..Надявам се да успея да го излекувам с мноооого Любов! 💗

  Половинките ви, твоята и на твоят приятел познават ли се?

Viva_Style, благодаря тииии! 💗
Пожелавам ти много сила, миличка! Бъди по-добрата, по-толерантната, по-разумната, по-смирената....всичко това ще ти се плати двойно после. Бъди по-големия ЧОВЕК! Не знам историята ти, но приемай всичко не като карма и наказание, а като урок! Успех ти желая! 😍

Той няма половинка, ергенИН е. Иначе е приятел и на мъжа ми, нали ви казвам, че често идва вкъщи на гости. Но, го познаваме от различни места, по стечение на обстоятелствата. На мен ми е бивш колега, а на мъжът ми му е приятел, покрай друг негов приятел. Не ни е запознал той, да не си помисли някой.

Предполагам, няма да имаш нищо против, ако докато те няма, мъжът ти бива посещаван от свои приятелки у вас.

Седя сам моят мъж един месец, имаше свободата да кани, който си иска. Аз вчера бях с двете си деца, а мъжът ми беше надлежно информиран, какво сме правили. Други въпроси да терзаят душите ви?