Януарчета 2016 - 9

Хайде, и аз да се включа с малко отчет. Като преди това да кажа, че подкрепям напълно Бордо.   Прекрасна си ни е темата, и нека си остане такава!

Вкъщи всички се доотръшкахме. Мати вече е по-добре. Вчера го водих на контролен. Носът още хърка, но иначе сме почти излекувани.
Дано не се повтарям, че вече изкуках, но много му харесва държавната кухня. И не му стига. Слагам хлебче. Притеснявам се дали не е много тестено така-сутрин с попарата 3 сухара и още 2 на обяд и вечеря. Понякога и цяла филия в обяда.
Вървим към официално 12 зъба. Пу пу. Голям зор. Как избиха три кътника, навъднъж? Остават кучешките и задните кътници. Нямам търпение да свърши. Искам да спя, тюуууууу.
Мати все още спи по два пъти на ден. Не издържа до обяд. Но и става рано, де. В редки изключения ако е спал до 9.00 часа, може и да изкара с едно спане.

Относно бибата, при нас аз му я набутвах, защото виждах, че така се успокоява, ако плаче. Той я свързва с шишето с мляко. Грешка или не, така е в нашият случай. През деня почти не давам. Само за заспиване и ако не мога да го успокоя с гушкане и пееене, галене. И като заспи я вадя. През нощта ако се разплаче и му я бутна, много пъти заспива веднага и това ми е голяма помощ.
Пръстите по едно време ги лапаше всичките. Цялата ръка направо, заради зъбките. Сега не го прави. Иди, че разбери.
Да са ни живички и здравички, сладурченцата!!!

Липсват много мами, да ни разказват за дечицата.

Момичета, благодаря Ви, че върнахте усмивките в темата Интересно ми е да Ви чета и го правя най- редовно

Исках да попитам- върнахте ли си изцяло килограмите от преди бременността? Само за мен ли останаха едни 3 кг, които за сега не мога да преборя по никакъв начин?

И друг въпрос- вчера на площадката едно дете се приближи и удари на моя син шамар. При което малкият се зачуди и след 10 секундно чудене какво да прави започна да плаче. Аз бях до него, гушнах го, успокоих го... но какво трябваше да направя на другото дете? И трябва ли да уча моя да отговаря с шамар? Не искам да се отдръпва с подвита опашка. А дори не стана спор за играчка- приближи се, удари го и си продължи. След 10 минути ужким идваше 'да се извини', но отново дойде и удари моя мъник- дори без да му казва нищо- като гръм от ясно небе.
И сега въпроса- аз ли трябва да отида и да прасна шамар на майка му, която си пушеше на една пейка отстрани и дори не му направи забележка нито веднъж, или трябва да се разправям с малкото човече, за което честно казано ми стана жал- най- вероятно това е видял вкъщи и за него е нормално поведение.  
Шамарджията беше може би на 2 години, малко по- голям от нашите дечица.
Как се реагира в такива ситуации?

Lolr, можеш да редуваш за закуска кус-кус, мляко с бисквитки и попарка и така поне два дни ще има малко по-малко хляб, то все тесто де, ама поне под друга форма.
Дивчо, аз лично много бих се ядосала и не знам как бих реагирала като съм бясна.Малко съм първина и едва ли ще позволя да се доближи втори път до детето ми. Като те четох така се ядосах, а какво остава на моето , ако се случи.Все пак правилната реакция може би е да се обясни на детето да не прави така, защото не е възпитано. Не мисля, че има смисъл да се говори с явно ограничената майка. Относно дали детето ти да отвръща с шамар  хем не, хем пък защо да се оставя, не знам наистина как се процедира правилно.
Аз чак сега като постя възвърнах килограмите се, иначе имах едни 2-3кг, които влачех 6-7 месеца и даже не знам дали сега като спра постите няма пак да си ги върна тия 2-3кг

Диди, за майката е късно. Но на детето спокойно можеш да обясниш, че това не е правилно. И да го смъмриш, деликатно. Трудното е какво да прави твоето дете в случая.
И аз честно казано- не зная. В моето семейство ме учиха да отвръщам от едната рода, и да си трая или да се обяснявам от другата. Опитвах и двете. Първото от гордост и реваншизъм. Второто от възпитание. В живота май пораснах по втория начин. И честно-от смотаните съм. Имам си характер, но и често патя от нахалници. Но не мога по друг начин.
Наскоро сестра ми видя как един баща за нищо бие детето си, което е в групата на племеника. И си отговорила защо това дете биеше постоянно нейният. Коментара беше, щото макар и рядко и тя го е пошляпвала-С пръст няма да пипна повече моето!-Просто беше видяла отстрани колко е ужасно и погрешно.
Много е сложно.

Кали, ще пробвам каквото ме съветваш, пък да видим.
Дидка, не съм отслабнала. Даже тази зима надебелях. В най-гадните, дебели дрехи не влизам. Срааааам, просто.

Само аз ли си влача още моите 15 кг. отгоре    Не мърдат и това е. Ей, човек като остарее нищо не му е наред 

Дивчо, много трудно се запазва самообладание в подобна ситуация. Ако майката вижда, че детето се бие и не реагира, нищо не можеш да направиш. Да, може би е правилно да и се обърне внимание, но тя едва ли ще се трогне и ще вземе мерки. По-разумно е да се опиташ да обясниш на детето, че така не се прави. Едва ли ще има кой знае какъв ефект, но поне действието няма да е останало без последици. На моето дете в случая бих казала само да се пази и да не играе с побойника. На тази възраст друго не можем да направим за тях.
Изненадващо за мен Марти също посяга на децата. Замахва с ръката към лицата им и ако не го дръпна ще удари някого. Прави го в изблик на радост, мисля, че и ние сме виновни за това - кака му позволява да я удря, скубе, хапе и какво ли още не, защото е малък. Опитвам се да му обясня, че така не се прави, дано да спре, че ми е притеснено когато е с децата на площадката.
Аз имам рожденичка днес. Жасмина става на 11 години. Леле, момичета, кога минаха всичките тези години, все едно вчера беше бебе. А вече влиза в пубертета и на моменти е нещо страшно, ама да не ви плаша от сега 

Tanya_79, честита ти рожденичка. Да е здрава, да е светъл пътя ѝ!

Танче, и от мен-Честита Ви, рожденичка! Много здрава и с късмет!

Таня, чеситита голяма кака - времето наистина лети страшно бързо с деца (когато се забавляваш, както казва мъжа ми).

Радвам се, че групата се е върнала към спокойния тон.

За побойника, сега се замислям какво бих направила в подобна ситуация - майка му явно е загубена кауза, но пък не е вариант да не направим и да не коментираме нищо, защото все пак нали децата гледат и се учат. Така че да, бих питала по-скоро: "Защо го удари?". Най-вероятно ще ме ингнорира, но поне поведението, което искам да види детето е, отговор с думи, които не са обидни, а по-скоро търсят причината за ситуацията.  Не знам какво е най-правилното наистина, а тепърва въпросът ще става все по-актуален. Ще ми е интересно да чета и други мнения по въпроса.

За килограмите, 3-4 месеца си носех 3 от преди раждането, после изчезнаха и съм си на старите, гърдите ми също не са се променили. Но предполагам е защото е първо дете - с второ не вярвам да изкарам такъв късмет. Но така или иначе, с деца или без, възрастта си казва думата. Има един лаф в тази връзка, че така или иначе в крайна сметка всичко увисва, поне да сме го ползвали по предназначение

А, идеи за разнообразие на закуската - елда, просо, кус-кус, качамак, овесени ядки с разни неща като кисело мляко, чия, намачкан банан, авокадо, манго, настъргана ябълка/круша, или солен вариант с масло и обезсолено сирене. За сладкия вариант понякога пасирам фурми и сушени сливи, слагам и кокосово масло или мед и лъжичка рожков отвреме навреме. Като имам повечко време сутрин правя и ябълкови палачинки или от предната вечер пека някакви гризинки за закуска и похапване между основните. Обожава ги. Понякога и изгризваме една ябълка дружно за начало на деня, а банан може да яде по всяко време, даже казва думата вече. Нямам търпение да излязат ягоди, череши и други пролетни, а после и летни благини, да разнообразим менюто

Таня, да ви е жива и здрава рожденничката и да има много успехи в живота! Браво на Марти за топката, явно гена си е казал думата при него.

Аз качих 20 кг през бременността и ми оставаха да сваля още пет, като планът беше да започнем с ММ деветдесет дневната диета от март месец. Е при тези обстоятелства мм си я прави сам, а аз вече почнах да трупам кила на нова сметка. Такъв глад ме гони, че този път ще ударя стоте навярно 

Закуската на Моника не е кой знае колко разнообразна, правя кисело мляко с бисквити и настъргани плодове, попара, кус кус с масло и сирене и мюсли с плодове. Последно взех едно био мюсли от ДМ и се оказа много вкусно.
От няколко месеца залъгалката е на особена почит и пада голямо гризене от всичките и страни- от както взеха да я тормозят зъбите. Определено съм на мнение, че от бибата по-лесно ще се отучим. Много е грозно да гледаш големи хора да си смучат пръстите. С мамата, с която лежахме в болницата след раждането го правеше и не беше никак най-приятната гледка.

Танче, честита да е Жасмина! Да е здрава, щастлива, успешна и покоряваща! 
Леле, Дивчо, коремът ми се сви като прочетох какво ви се е случило! Постоянно се изумявам на разни откровено прости родители, но не мога да свикна с мисълта че живеем в една и съща реалност с тях. Не знам и аз как бих реагирала... Със сигурност бих обяснила на моето дете, че това е нередно, също и бих адресирала другото дете. Майката също не бих я подминала, най-малкото бих завела детето и при нея за да ми обяснят дружно какво е това поведение. И бих обяснила на моето дете с такива гаменчета да не дружи, въпреки че нашите бузанчовци са още малки, за да разберат.
Знам че не можем от всичко да ги опазим и че не трябва да сме свръх покровителствени майчета, но ми идва яко в повече дете на годинка да изяде два шамара ей тъй без повод.
И за другото дете ми става жал, предполагам че трябва да му липсва много внимание и грижи, за да се държи така... Въпреки че нищо не се знае, не за всичко има обяснение.
Коко по едно време налагаше нас с мъжа ми, което май си е някакъв етап в развитието и изразяване на емоция. Обаче хич не ми харесваше и му хващах ръцете и му обяснявах че ние не бием, а галим и правех галещи движения по лицето ми с неговите ръце. Веднъж го видях детегледачката да налага пак от радост и веднага му се скарах, казах му да я погали и "о-о-о-о". От тогава не съм го виждала да налага... намери си други начини да изразява радост...
Както се казва - децата ни са ненаписани книги и има мноооого труд да се вложи за да станат хубави вълнуващи романи, дай Боже, всеки му!
Относно закуската и при нас е еднообразно. Опитах да му правя натурален неподсладен корнфлейкс - с АМ не го яде, с кисело мляко и намачкан банан го яде два пъти, но май не му е много любимо. Другите варианти са обичайните - макарони, кус-кус, попара (прояде я най-после!), солен или сладък мъфин с кисело мляко. Палачинки още не е ял, както и "сандвич"...

Frozy, purpletka!    
Танче, да е жива и здрава Жасмина и да сбъдва мечтите си!

Сами спи по два пъти на ден. Рядко му се случва да спи веднъж и става доста кисел.
За закуска му правя кус-кус, овесени ядки или грис с кокосово масло и банан, бананови палачинки, баница, филийка с яйце и сирене и рядко попара.
Мисля, че по-добре да цока биба отколкото пръст. Биберона в един момент ще изчезне ама пръстите си ги носим с нас винаги.
Сами от няколко дни като му се доспи гушка някоя играчка, но почти веднага я пуска. Щеше ми се да си има играчка, с която да спи (предлагах му различни), защото си мисля, че ще му е по-лесно в яслата като е на ново място и много непознати.
Дивчо, браво за търпението. Аз със сигурност особено след втори шамар няма да го имам. Ще направя забележка и на детето и на майката.
Имам да свалям още 4 кг. ама няма да е май преди да се върна на работа.

  Танче, честита рожденичка!!! Да ти жива и зрдава, късметът никога да не я изоставя и смело да крачи в живота напред!!!!
  
   Темата с детската, а и като цяло с агресията е необятна. За мен нещата не винаги са само бели или само черни. Настроенията на децата са различни, възпитанието е различно, има значение дали детето е едно, или има братчета и сестричата и още купища, купища фактори -  семейно положение, социално такова, образование на родителите, култура и т.н и т.н
   В случай когато дете идва и удря някое от моите, първо преценявам възрастта му. Защото едно е детето да е на 2 години, съвсем друго на 4-5 години. Малките деца много честто са импулсивни или пък повтарят нещо  познато, или пък се опитват да изразят някаква емоция, но все още не знаят как, или пък така се отнасят с тях ...... Та ако е малко детето и урдя без видима причина му казвам, че така не е хубаво и с прости думи му обяснявам, че и то не би се чувствало добре ако някой го удари. Показвам му разплаканото си дете и добавям, че  децата не бива да разплакват приятелите си. Ако случката се  повтори и никой от страна на "агресивното" дете не реагира, отивам и съобщавам за проблема без емоция и драма. Ако детето е по-голямо вече може да си поговорим какво е провокирало такова поведение, защото в някой случай големите деца помнят стари "кавгички" и си отмъщават със закъснение. Ако е видимо агресивно, а това понякога е и медицински проблем - тръгвам си от площадката и се моля родителите да се грижат за детето си адекватно.
   Относно интерпретацията на случващото се. С голямата си дъщеря, която е много контактна и сме все по най-оживените детски площадки съм била и от двете страни. Като малка имаше лошия навик да скубе децата и да ви кажа ми отне доста време да я отуча от него. Аз и говорех, и обеснявах, но нещата станаха бавно. Всичко започна от невинна игра на Габи с леля и, която носеше косата си на кок. Габи обичаше да и дърпа ластика и тази невинна закачка между леля и племенница прерасна в агресивно поведение.
  Аз не съм си позволявала да я оставям сама и да си прави каквото си иска по площадките, винаги съм била до нея и съм се намесвала при необходимост, но един ден посегна към лицето на едно детенце на нейната възраст. Уточнявам, че на детето му нямаше нищо, дори не го беше докоснала. Какво чух от майка обаче не е истина. Детето ми било лошо, злобно, искало съсвем осъзнато да извади очите на нейното. Толкова злоба тя не била виждала, Габи осъзнато да иска да ослепи дете и т.н и т.н. Аз се прибрах разплакана със съмнения изобщо какво съм родила, какво отглеждам и как възпитавам такова дете. Естествено всичко мина и замина. Габи порасна и сега мога да кажа, че е доста кротко дете, но обвиненията от този период останаха в сърцето ми завинаги. Затова съм си казала, че аз не съм човека, който ще поставя диагнози, определения и мнения какви са децата на другите, как се грижат за тях и какво се случва в дома на другия. Гледам моите да се държат културно, доколкото възрастта им позволява и  да се радвам на всяка една разходка с тях.
  А относно отвръщането на удара. Не мисля, че е решение на проблема. Моите деца ги уча, че ние сме зад тях и ако имат да проблем идват и да ни съобщават.

Тереза, много хубаво си го написала  много ми хареса коментара ти и много се замислих!

Тереза, много си права обаче не винаги успявам да постъпя така както съм си мислила предварително, че ще направя. Понякога действията се разминават с мислите  Но определено мисля, че такова поведение не трябва да се подминава и да се говори и с детето и с родителя.

 Гери, в никакъв случай не бива да се подминава - все едно нищо не е станало. Някакси ситуациите са различни. И аз действам според тях. Пример от преди 2-3 дни. Зори много се заглежда по разни тротинетки, камиончета и т.н. На площадкъта където играе кака и, видя едно такова и веднага тръгна към него. Аз обикновено питам дали може, но този път детето, чието беше камиончето, като я видя да се приближава, така я трясна в главата, че милата падна на зямата. Ами замълчах си. Камиончето си е на детето (2-3 годишно). Родител не видях. Как да му кажа, че е редно когато нещо е на площадката, да се споделя, когато го помолят. Поне за мен. Така и уча децата си.
   На Габи като по-голяма и обеснявам, че не е нормално, някой да я бие или удря, или обижда. Защото много пъти агресията не е само удари. Такива думи съм чувала от 3-4 годишни, че възрастен би се засрамил от тях. Казала съм и винаги да ми докладва или ако е в ДГ да съобщава на госпожите. Агресията не бива да се толелира, но поне за мен не бива да се драматизира много и от нищо, родителя да направи нещо.