Раждане в Окръжна болница гр.Пловдив - 3

Mariya Kostadinova, аз вече съм планирана за началото на идната седмица. И при мен причината е голямо бебе, което си стои високо. Следях се при друг АГ и той бе категоричен, че няма как да родя нормално. Незвисимо от него и д-р Халил каза, че според нея няма да мине. Йончев не ме е гледал, но д-р Халил му показа снимките от ехографа и му обясни състоянието ми.
Не познавам никой в окръжна, още по-малко анестезиолози. За това ще се доверя на този, който ми се падне. Ако каже спинална, ок, но ако не прави такава и ме посъветва пълна, правим пълна. Както беше казал един анестезиолог в Селена на една лекция: поставя ви се такава упойка, каквато може да прави анестезиологът.

Аз се следя при Халил.  Имам й доверие.  И аз ще процедирам като теб ако се наложи секцио.  Доверявам се на екипа.  И моето бебе беше високо последния път.   Ще видим. На теб iv4i90 желая късмет и бързо възстановяване.  И да разкажеш после.

Благодаря! Определено ще разкажа, на мен ми бяха полезни всички коментари тук, ще гледам и аз да дам моя принос. Лека бременност и раждане на всички момичета!

Момичета, по колко горе-долу ви казват,че ще са бебенцата?

Никога не кърмете под час! Щом ви дадат бебето, го сложете на гърда да засуче. И кърмете на поискване. Може и през 15 мин. да го слагате на гърда, може и час-два да ви 'виси' на гърдите. Новороденото е слабо и бързо се уморява - може да сукне 2-3 мин. и да заспи. След 10 мин да се събуди и пак да иска да суче - давайте, без да гледате часовници и графици! Храненето през 3 часа е за изкуственото такова, тъй като по-трудно се усвоява от организма, за разлика от кърмата. Колкото по-често слагате бебето на гърда, толкова по-добре ще стимулира лактацията. Няма по-добра 'помпа' от самото бебе! Ако имате запушване на гърдите, стимулирайте ги: слагайте топли компреси, масажирайте нежно, вземете си Лецитин и пийте по 3-4-5 капсули на ден в началото, а след отпушване по 1-2 за профилактика. Първият месец може да се чувствате като закачени съдове с бебето, но за това време кърмата ще се регулира спрямо нуждите на бебето и всичко ще си влезе в норми.
Успех на всички мами! И дори и да не успеете да кърмите поради някаква причина, не се обвинявайте, че сте лоши майки! 

DanyV,чудесен коментар!Аз бях от тези,които избраха да не кърмят и бях линчувана.В началото доста страдах от обвиненията.Обясненията ти за кърменето са чудесни и много полезни!

Родих преди две седмици в Окръжна. Исках да бъда със спинална упойка и не ми отказаха. Направи ми я един доста млад лекар, мисля че се казваше  Райчев. Имаше и втори анестезиолог, който наблюдаваше . Много съм доволна, че се реших на тази упойка, защото съм убедена, че е по-добрият избор.

cvetno_cvete, преди 4 години, когато за първи път щях да ставам майка, ходех на какви ли не лекции за бременни. Там, освен, че наистина научих доста полезни неща, мозъкът ми направо беше промит от твърденията, че няма майка, която да не може (не, да не иска) да кърми. Само в много редки случаи, 1 на хиляди, когато има някакво специфично заболяване, е невъзможна лактацията... И "надъхана" от такива гръмки слова, с нетърпение чаках да гушна мъничето и да му дам най-безценната и полезна храна на света, кърмата ми!... Да, ама не! Действителността е друга! По много причини, зависещи и не зависещи от мен, кърмата ми не тръгна веднага, едва на третия ден усетих напрежение в гърдите, сложих прегладнялото бебе, но уви - млякото не иска да протече, бебето врещи озверяло от глад, а аз, като майка-първескиня, бях в шок и паника! Какво ли не опитах - компреси, Лецитин, масажи, помпа, непрекъснато слагане на бебето, наливах се с огромни количества течности, ядях каква ли не стимулираща лактацията храна, но уви! Едва-едва някакви си 10-20 мл. мляко (говорим вече за месец след раждането)! Бях изпаднала в депресия, че съм най-некадърната и най-лошата майка на света, щом елементарното мляко не мога да подсигуря на детето си! И изпадах в ужас, как моето дете ще расте на изкуствено мляко и няма да  расте здраво, щото видите ли, не е на кърма, а го блъскам с някакви химии... И вместо първите няколко месеца от безценното време с бебето ми да ги прекарам, радвайки му се и отдавайки му се напълно, аз живеех под стрес, болка и непрекъснати терзания и обвинения, че вредя на най-ценното същество в живота ми! Много време ми отне, докато спра да се обвинявам, че не мога да кърмя. Благодарение на невероятния ми съпруг, който ми оказа огромна подкрепа, успях да изляза от психическата дупка! И си обещах, живот и здраве, ако имам второ дете, този стрес никога да не си го причиня отново!

Само след 2 години ми се роди и второто детенце, което се наложи първите 20 дни от живота си да прекара в интензивен сектор в кувьоз. Докато лежа в болницете, ежедневно ходех да го виждам и му носех по малко кърма, за 24 часа успявах с помпа да изцедя не повече от 50-60 мл., но за него и това беше безценно! След като си го прибрахме вкъщи, започнах да го слагам непрекъснато на гърда, а той беше голям борец и не се отказваше да суче, дори когато и малкото кърма свършеше. Дохранвах с АМ, давах и непрекъснато да суче. Вече е на 1 г. и 4 мес. и все още суче, когато поиска, а на обед и вечер задължително се приспива със сукане

Та след тази дълга тирада искам да кажа, че преди всичко трябва да сме позитивно настроени и да не се обвиняваме за неща, които не зависят от нас! Дали на кърма, дали с АМ или със смесено хранене, когато едно дете е обгрижвано с много любов и внимание, то ще расте здраво и щастливо!

DanyV,именно!Трябва майката да е спокойна и щастлива!След вяколко неуспешни бременности и много страх дали всичко ще бъде наред до края...и многото стрес реших да не кърмя,защото първата седмица болката в гърдите беше кошмарна-плоски зърна....буци...изкуствени зърна,помпи и реших да се насладя на дълго чаканото бебе и да спра кошмара за мен.Може и да е егоистично-всеки го тълкува различно.Важното е щастието за майката и бебето.

Това беше малко офф-топик,свързан с лошото отношение към некърмещите момичета в болницата.Дано занапред бъдат по-толерантни.

Преди три месеца раждах в окръжна - нормално раждане,система окситоцин, шевове. Доктор Халил и една много приятна млада акушерка водеха раждането. През цялото време информираха близките ми от вън какво се случва. Като цяло раждането беше доста болезнено, но определено докторката и акушерката много ме подкрепяха. Единствено от шевовете не съм доволна, защото вече трети месец белезите от външните шевове страшно много се дразнят от допира с бельото,а и се усещат на пипане грапавини както отвън така и вътре.
Всъщност страшното почна в момента в който излезнах от родила зала. Бях платила за вип стая, където уж трябва да има всичко, но ми направиха забележка че не си нося чаршафи и в последствие шише за бебето и козметика. А на отворените врати специално се похвалиха че отделението има всичко и едва ли не по чехли и нощница може да ни приемат. От там се започна едно грубо държание от акушерките. Никой нищо не ти казва осен ако не попиташ. Започна се едно дърпане на зърната с цел стимулиране на кърма, което мен ме стресира още повече. Добре че малката още беше отнесена от жълтеницата, че да не чувства глад. На следващия ден чак вечерта ми дадоха мляко за да си нахраня детето след като стана ясно че гладува. Не знам защо всички очакваха веднага да тръгне кърмата и чак ми се караха като ходех да си искам мляко. А мляко ми правеха по няколко дози да не ходя постоянно е да ама кой да ти каже че млякото не трябва повече от два часа да стои. Търпях всичко докато едната акушерка не се опира да изгони мъжа ми от вип стаята че стоял много дълго (дойде в 5:30 и искаше да стои до 19:00). От тази случка им се развиках че вместо да успокояват новите майки те ги стресират допълнително с това кърмене и дърпане на зърна.
В общи линии всичко се изтърпява и се забравя, но следващия път доста ще се замисля дали ще родя в окръжна и то главно заради следродилния сектор.

Аз също като вас имах проблем с шевовете. При мен се беше получило срастване и ми го премахнаха за 15 мин.
Казаха,че организмът ми бил склонен към това,не че не съм била добре зашита.  Това бе направено от друг доктор и болница. Всичко се забравя, както казахте това с дърпането на зърната е меко казано стресираща манипулация. И да адаптипаното го правеха за няколко часа и като им зададох въпрос,дали стана за пиене след престоя,казваха,че не било за кош 😨  

Относно АМ - и на нас ни го правиха за след няколко часа. Даже за нощното хранене - в едно шише, две дози. Обаче, само една сестра ни каза, да го приберем в хладилник и като стане време за ядене, да го извадич и "стоплим" на гореща вода в банята. Всички останали, ей така хвърляха шишетата и да се спасяваме

Ами, трябваше да си напишете оплакване, щом ги мързи за храненето.

Така е и дълго време мислех да го направя, но покрай бебето се видях с доста познати и на всички споделих разочарованието си. Сигурна съм че почти всички бременни си правят проверка в Интернет за мнения и всичко написано ще наклони везните. В крайна сметка аз избрах окръжна заради добрите специалисти що се отнася до раждането. За слез това честно казано не се бях замисляла.

Момичета, дойде време и аз да споделя впечатления от първо лице. Миналия понеделник  се роди синът ми с планово секцио. Доверих  се на д-р Халил и съм много доволна. За мой голям късмет на смяна беше д-р Атанасова и тя ми направи спиналната анестезия. През цялото време беше до мен и съответно се чувствах спокойна. Раздвижване, до колкото ставането от леглото се брои за такова, направих на другия ден - сама... акушерката на смяна видя, че стоя седнала и каза да я извикам като си взема душ. Излишно е да казвам, че едва не припаднах в банята, но в крайна сметка се справих. Не знам до колко е индивидуално или зависещо от лекарите водещи раждането и анестезията, но болката  след това беше търпима, и още следобеда отказах обезболяващи, а от 4 ден нататък почти не я усещах, само  при ставане/сядане. В момента съм екстра, все едно нямам разрез. Бебчо ми го донесоха след 3ч някъде и въпреки че бях на система и с тежест на корема сестрата ми го сложи на ръката, а моят лакомник си знаеше какво да прави нататък, засука си правилно все едно е карал курс за това, въпреки неудобната позиция. Не мисля че е практика да ги дават така, просто аз исках и съответната сестра ми помогна, за което съм й много благодарна. Като цяло акушерките на етажа са ок, но и аз не съм ги молила за нищо, детските докторки също в голямата си част са мили и отзивчиви, но от детските сестри има какво да се желае. Докторките поощряват кърменето, докато сестрите мрънкат че трябва да носят бебето всеки път като огладнее, по им е лесно да му бутнат шишето и се опитват да ти внушат че видиш ли ти имаш нужда от почивка и е за твое добро. И въпреки всичко е въпрос на личен избор, не съм планирала да кърмя или не, просто при мен и бебето ми нещата се случиха естествено. Имах достатъчно коластра и бебчо си хапваше лакомо 3 дена, след което ми слезе кърмата. Нямам бучки в гърдите, нито разранени зърна и вярвам, че това се дължи на ранното засукване на бебчо.Това което не ми допадна е, че стаята за бебета е на 3 етаж и сестрите не са много склонни да ги носят на поискване до четвъртия. Исках ВИП стая само заради свижданията, като цяло нищо вип няма в техните стаи, не са подходящи за 2 жени, дори сапун няма и не виждам как ще съберат 2 бебета там. Добре че нямаше наплив и бях сама, в противен случай щеше да е твърде неприятно.
Пожелавам ви толкова леко раждане и възстановяване като моето, както и здрави бебчета.