♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Пак съм аз, малката Каро... За протокола вече съм на три месеца, тежа 6,300/ 57 см, направо съм перфектна, с около половин кг  над нормата, ами тъй де няма да съм слаба като мама, ами якичка като КоришкУ и моя тати. И знаете ли, кое е най любимото ми занимание, да си изучавам ръчичките и да реша дилемата как да си навра и двете юмручета в устичката си, за сега не успявам за съжаление. Виждам си и крачетата вече, но най ми е хубаво, когато мама се наведе над мен и да си я гледам, защото моята мама е най хубавата на  света, а тати казва,че ние двете сме най красивото нещо в живота му, появили се съвсем случайно , а не със задължителното за него плануване и обмисляне. Това пък какво е? Другото ми "любимо занимание" е да ме къпят и после тати да ме масажира, мога да ви кажа, че тогава се размазвам от кеф... То ако и вие попаднете в неговите ръце и вие ще се размажите, но аз не давам, че ще стана лоша... А вече се обръщам, най големия кошмар на мама, когато ми сменя памперса, а пък и обичам да опознавам света около себе си, затова си вдигам главата, макар да е много зор, защото ме мързи... С една дума съм си едно нормално бебе на 3 месеца, чаровно, мило, добричко , но само понякога...Проблема ми е , че искам да кажа нещо на родителите и така се старая, а те само ми се хилят насреща и ме гледат недоумяващо, все пак не е тъпо като онази хахава Неро...Брр, тръпки ми минават по гръбчето, като се сетя за нея , хич не ми е по сърце, добре,че Коришко е плътно с нея, че да се трайва. Е, едно не мога да отрека, че Неро има вкус и ми носи само скъпи неща, за което мама после се ядосва и мърмори на тати, а той и казва " Мила, какъв ти е проблема."
            Време ми е за къпане и интересно, защо трябва да са двамата с мен в банята не знам, стига ми само тати,защото мама обикновено само гледа и му подава това-онова...Много ми е хубаво като ми махнат памперса да си мятам крачетата и да се мъча да ги хвана, но тати ми казва, че шкембенцето ми пречи... Сладур, ами нямам твоите плочки баща ми , кво да праим, аз съм на три месеца, а ти на 33 години...Мама сипва от пяната ми във ваничката и моя кошмар се сбъдва, да докосна водата, мразя яяяяяяяя, но тати е непреклонен, с една ръка ме държи , а с другата ме милва по коремчето, ама аз пак мразя водаааааа и започвам да ритаааам... и магията става, бързо ме поливат с водата, сапунисват ме, от което аз още по силно се възмущаваааааам...и така има няма за 5 мин съм окъпана, ухая на роза, завита съм с любимата ми жълта хавлийка с ушички , гушната от тати протоколно съм си подложила устничката  и гледам как мама почиства банята, защото както казват на приятелите си " Процеса къпане при Каро е като тайфун от 5 степен". Ами така е , като не обичам водата... Тате, не може ли да си стоя некъпана, а?...
Гледам как мама попива водата от голямата вана, която използват като стойока за моята и мърмори нещо, но кой ли я слуша, а те с тати са по мокри и от мен. На мама тениската да я изцедиш и защо баща ми каза " Брр" като я видя така,студено ли му стана...  Нали си е предвидлив се е съблякъл само по спортно долнище...Защо мама го зяпа така?...Ама пак е мокър и от брадата му капе вода по бузката ми, но сега ще си трая, че ми е много хубаво да го усещам как ухае на тати и да ме гушка с много любов и да ми говори тихичко на ушенцето, нищо че ме е гъдел... Слага ме на голямата спалня, защото масата за повиване ми е тясна и започва най хубавата част " Дефне, подай ми бебешкото олио", обаче Дефне е изчезнала, тати  мърмори и отива до шкафа да го вземе и започва да ме масажира леко и нежно " Така на тати силното момиче... май най обичаш да разтриваме крачетата, а...Гъдел ли имаш, миличка....Дефне, Дефме , ела да видиш как се усмихва и свива пръстчетата като и разтривам ходилото... Пррр , по коремчето..прр...щастливка... така ушичките подсушихме, прическата е готова... Каро, ти май ще имаш като моите букли, а няма да си огън като мама в главата...Така и памперса залепих, ох че ме ритна в лицето... Защо се смееш, ангелчето ми... Скъпа, ние сме готови...Сега малката Каролин си чака млякото...Какво?", " Скъпи, облечи си тениска, че е неприлично да стоиш полугол пред детето и майка му..." , " Дефнем не се смей, защото после не отговарям"....
                     Тъмно е ... Само Луната осветява стаята... От моето място виждам само леглото на мама и тати... Опс, я да си докарам фокуса... Защо завивката им мърда , май плува... Уау, тати май се бори с мама...На какво ли си играят...Искам и аз да си играя с вас? Ехоо, не ме ли виждате? Мамо? Тате?....Аааа...
" Йомер, спри...стига" мама говори тихо на тати, почти не я чувам и защо е толкова щастлива...Защото са двамата заедно, а аз съм тук самотна, само с един опулен заек в леглото... " Йомер, стига!"," Скъпа, точно сега ли?"... Тати защо е така запъхтян, все едно че е правил сутришната си тренировка... " Йомер, Каро ни гледа!" ... '' О, дъще.." Опс, хванаха ме... " Дефне, казах ти че вече не се буди така нощем и може да спи в стаята си.", " Ще ти даде ли сърце, малката да спи сама ?".... Не знам какво правиха там, но сега е тихо и спокойно и завивката им не плува така странно във въздуха... Аз май съм заспала пак... Но нещо не ми е комфортно...Топло ми е, нослето ми е запушено и заека и Луната много лошо ме гледат....
" Йомер, Каролин плаче", " Нищо Дефне, дай и вода и ще заспи."
                 10 минути по късно...

" Йомер, много жално плаче. До сега така не е плакала така". тато ме взима и шок за двамата " Какво има , миличка? Уплаши ли се ? Дефне, детето май има температура и нослето и сякаш е запушено?... Май скоро няма да ме връщате в стаята, а?

             Очаквайте продължение....