Колкото повече, толкова по- весело 
Пък и не е задължително другите да са същите дивачета 
Пък и не е задължително другите да са същите дивачета 
10 да спасят Света............
- Публикувана: 3 апр. 2017, 18:00 ч.
- Последно мнение: 2 май 2017, 19:56 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54
10 да спасят Света............
[/quote]малката Каро спомена Корай та се сетх в ютюб има някакъв репортаж със корай и кака ти и баръш ги споменава., Големи хвалби за люспа умна, работна и т,н. и много му харесвало това което пише и с удоволствие би играл във неин филм,
[/quote]
Значи всички тези, които хвалят кака и нейното творчество ми звучат като облъчени и дрогирани, не може да са толкова чак тъпи за да харесват такива простотии, бе, или аз нещо не съм в ред. И на тая в случая само й растат криле. Как не се намери един истински журналист, а не тези измислените, да я поставят на място най-накрая и да спре да си разиграва коня , защото за мен това, което се случва в момента с така наречената й изчезнала котка си е чиста PR акция, откъдето и да го погледнеш, в случая, целяща да предизвика нашето съжаление към нея.
...
Скрит текст:
Пак съм аз, малката Каро... За протокола вече съм на три месеца, тежа 6,300/ 57 см, направо съм перфектна, с около половин кг над нормата, ами тъй де няма да съм слаба като мама, ами якичка като КоришкУ и моя тати. И знаете ли, кое е най любимото ми занимание, да си изучавам ръчичките и да реша дилемата как да си навра и двете юмручета в устичката си, за сега не успявам за съжаление. Виждам си и крачетата вече, но най ми е хубаво, когато мама се наведе над мен и да си я гледам, защото моята мама е най хубавата на света, а тати казва,че ние двете сме най красивото нещо в живота му, появили се съвсем случайно в живота му, а не със задължителното за него плануване и обмисляне. Това пък какво е? Другото ми любимо занимание е да ме къпят и после тати да ме масажира, мога да ви кажа, че тогава се размазвам от кеф... То ако и вие попаднете в неговите ръце и вие ще се размажите, но аз не давам, че ще стана лоша... А вече се обръщам, най големия кошмар на мама, когато ми сменя памперса, а пък и обичам да опознавам света около себе си, затова си вдигам главата, макар да е много зор, защото ме мързи... С една дума съм си едно нормално бебе на 3 месеца, чаровно, мило, добричко , но само понякога...Проблема ми е , че искам да кажа нещо на родителите и така се старая, а те само ми се хилят насреща и ме гледат недоумяващо, все пак не е тъпо като онази хахава Неро...Брр, тръпки ми минават по гръбчето, като се сетя за нея , хич не ми е по сърце, добре,че Коришко е плътно с нея, че да се трайва. Е, едно не мога да отрека, че Неро има вкус и ми носи само скъпи неща, за което мама после се ядосва и мърмори на тати, а той и казва " Мила, какъв ти е проблема."
Време ми е за къпане и интересно, защо трябва да са двамата с мен в банята не знам, стига ми само тати,защото мама обикновено само гледа и му подава това-онова...Много ми е хубаво като ми махнат памперса да си мятам крачетата и да се мъча да ги хвана, но тати ми казва, че шкембенцето ми пречи... Сладур, ами нямам твоите плочки баща ми , кво да праим, аз съм на три месеца, а ти на 33 години...Мама сипва от пяната ми във ваничката и моя кошмар се сбъдва, да докосна водата, мразя яяяяяяяя, но тати е непреклонен, с една ръка ме държи , а с другата ме милва по коремчето, ама аз пак мразя водаааааа и започвам да ритаааам... и магията става, бързо ме поливат с водата, сапунисват ме, от което аз още по силно се възмущаваааааам...и така има няма за 5 мин съм окъпана, ухая на роза, завита съм с любимата ми жълта хавлийка с ушички , гушната от тати протоколно съм си подложила устничката и гледам как мама почиства банята, защото както казват на приятелите си " Процеса къпане при Каро е като тайфун от 5 степен". Ами така е , като не обичам водата... Тате, не може ли да си стоя некъпана, а?...
Гледам как мама попива водата от голямата вана, която използват като стойока за моята и мърмори нещо, но кой ли я слуша, а те с тати са по мокри и от мен. На мама тениската да я изцедиш и защо баща ми каза " Брр" като я видя така,студено ли му стана... Нали си е предвидлив се е съблякъл само по спортно долнище...Защо мама го зяпа така?...Ама пак е мокър и от брадата му капе вода по бузката ми, но сега ще си трая, че ми е много хубаво да го усещам как ухае на тати и да ме гушка с много любов и да ми говори тихичко на ушенцето, нищо че ме е гъдел... Слага ме на голямата спалня, защото масата за повиване ми е тясна и започва най хубавата част " Дефне, подай ми бебешкото олио", обаче Дефне е изчезнала, тати мърмори и отива до шкафа да го вземе и започва да ме масажира леко и нежно " Така на тати силното момиче... май най обичаш да разтриваме крачетата, а...Гъдел ли имаш, миличка....Дефне, Дефме , ела да видиш как се усмихва и свива пръстчетата като и разтривам ходилото... Пррр , по коремчето..прр...щастливка... така ушичките подсушихме, прическата е готова... Каро, ти май ще имаш като моите букли, а няма да си огън като мама в главата...Така и памперса залепих, ох че ме ритна в лицето... Защо се смееш, ангелчето ми... Скъпа, ние сме готови...Сега малката Каролин си чака млякото...Какво?", " Скъпи, облечи си тениска, че е неприлично да стоиш полугол пред детето и майка му..." , " Дефнем не се смей, защото после не отговарям"....
Тъмно е ... Само Луната осветява стаята... От моето място виждам само леглото на мама и тати... Опс, я да си докарам фокуса... Защо завивката им мърда , май плува... Уау, тати май се бори с мама...На какво ли си играят...Искам и аз да си играя с вас? Ехоо, не ме ли виждате? Мамо? Тате?....Аааа...
" Йомер, спри...стига" мама говори тихо на тати, почти не я чувам и защо е толкова щастлива...Защото са двамата заедно, а аз съм тук самотна, само с един опулен заек в леглото... " Йомер, стига!"," Скъпа, точно сега ли?"... Тати защо е така запъхтян, все едно че е правил сутришната си тренировка... " Йомер, Каро ни гледа!" ... '' О, дъще.." Опс, хванаха ме... " Дефне, казах ти че вече не се буди така нощем и може да спи в стаята си.", " Ще ти даде ли сърце, малката да спи сама ?".... Не знам какво правиха там, но сега е тихо и спокойно и завивката им не плува така странно във въздуха... Аз май съм заспала пак... Но нещо не ми е комфортно...Топло ми е, нослето ми е запушено и заека и Луната много лошо ме гледат....
" Йомер, Каролин плаче", " Нищо Дефне, дай и вода и ще заспи."
10 минути по късно...
" Йомер, много жално плаче. До сега така не е плакала така", " Какво има , миличка? Уплаши ли се ? Дефне, тя детето май има температура и нослето и сякаш е запушено?... Май скоро няма да ме връщате в стата ми, а?
Очаквайте продължение....
Пак съм аз, малката Каро... За протокола вече съм на три месеца, тежа 6,300/ 57 см, направо съм перфектна, с около половин кг над нормата, ами тъй де няма да съм слаба като мама, ами якичка като КоришкУ и моя тати. И знаете ли, кое е най любимото ми занимание, да си изучавам ръчичките и да реша дилемата как да си навра и двете юмручета в устичката си, за сега не успявам за съжаление. Виждам си и крачетата вече, но най ми е хубаво, когато мама се наведе над мен и да си я гледам, защото моята мама е най хубавата на света, а тати казва,че ние двете сме най красивото нещо в живота му, появили се съвсем случайно в живота му, а не със задължителното за него плануване и обмисляне. Това пък какво е? Другото ми любимо занимание е да ме къпят и после тати да ме масажира, мога да ви кажа, че тогава се размазвам от кеф... То ако и вие попаднете в неговите ръце и вие ще се размажите, но аз не давам, че ще стана лоша... А вече се обръщам, най големия кошмар на мама, когато ми сменя памперса, а пък и обичам да опознавам света около себе си, затова си вдигам главата, макар да е много зор, защото ме мързи... С една дума съм си едно нормално бебе на 3 месеца, чаровно, мило, добричко , но само понякога...Проблема ми е , че искам да кажа нещо на родителите и така се старая, а те само ми се хилят насреща и ме гледат недоумяващо, все пак не е тъпо като онази хахава Неро...Брр, тръпки ми минават по гръбчето, като се сетя за нея , хич не ми е по сърце, добре,че Коришко е плътно с нея, че да се трайва. Е, едно не мога да отрека, че Неро има вкус и ми носи само скъпи неща, за което мама после се ядосва и мърмори на тати, а той и казва " Мила, какъв ти е проблема."
Време ми е за къпане и интересно, защо трябва да са двамата с мен в банята не знам, стига ми само тати,защото мама обикновено само гледа и му подава това-онова...Много ми е хубаво като ми махнат памперса да си мятам крачетата и да се мъча да ги хвана, но тати ми казва, че шкембенцето ми пречи... Сладур, ами нямам твоите плочки баща ми , кво да праим, аз съм на три месеца, а ти на 33 години...Мама сипва от пяната ми във ваничката и моя кошмар се сбъдва, да докосна водата, мразя яяяяяяяя, но тати е непреклонен, с една ръка ме държи , а с другата ме милва по коремчето, ама аз пак мразя водаааааа и започвам да ритаааам... и магията става, бързо ме поливат с водата, сапунисват ме, от което аз още по силно се възмущаваааааам...и така има няма за 5 мин съм окъпана, ухая на роза, завита съм с любимата ми жълта хавлийка с ушички , гушната от тати протоколно съм си подложила устничката и гледам как мама почиства банята, защото както казват на приятелите си " Процеса къпане при Каро е като тайфун от 5 степен". Ами така е , като не обичам водата... Тате, не може ли да си стоя некъпана, а?...
Гледам как мама попива водата от голямата вана, която използват като стойока за моята и мърмори нещо, но кой ли я слуша, а те с тати са по мокри и от мен. На мама тениската да я изцедиш и защо баща ми каза " Брр" като я видя така,студено ли му стана... Нали си е предвидлив се е съблякъл само по спортно долнище...Защо мама го зяпа така?...Ама пак е мокър и от брадата му капе вода по бузката ми, но сега ще си трая, че ми е много хубаво да го усещам как ухае на тати и да ме гушка с много любов и да ми говори тихичко на ушенцето, нищо че ме е гъдел... Слага ме на голямата спалня, защото масата за повиване ми е тясна и започва най хубавата част " Дефне, подай ми бебешкото олио", обаче Дефне е изчезнала, тати мърмори и отива до шкафа да го вземе и започва да ме масажира леко и нежно " Така на тати силното момиче... май най обичаш да разтриваме крачетата, а...Гъдел ли имаш, миличка....Дефне, Дефме , ела да видиш как се усмихва и свива пръстчетата като и разтривам ходилото... Пррр , по коремчето..прр...щастливка... така ушичките подсушихме, прическата е готова... Каро, ти май ще имаш като моите букли, а няма да си огън като мама в главата...Така и памперса залепих, ох че ме ритна в лицето... Защо се смееш, ангелчето ми... Скъпа, ние сме готови...Сега малката Каролин си чака млякото...Какво?", " Скъпи, облечи си тениска, че е неприлично да стоиш полугол пред детето и майка му..." , " Дефнем не се смей, защото после не отговарям"....
Тъмно е ... Само Луната осветява стаята... От моето място виждам само леглото на мама и тати... Опс, я да си докарам фокуса... Защо завивката им мърда , май плува... Уау, тати май се бори с мама...На какво ли си играят...Искам и аз да си играя с вас? Ехоо, не ме ли виждате? Мамо? Тате?....Аааа...
" Йомер, спри...стига" мама говори тихо на тати, почти не я чувам и защо е толкова щастлива...Защото са двамата заедно, а аз съм тук самотна, само с един опулен заек в леглото... " Йомер, стига!"," Скъпа, точно сега ли?"... Тати защо е така запъхтян, все едно че е правил сутришната си тренировка... " Йомер, Каро ни гледа!" ... '' О, дъще.." Опс, хванаха ме... " Дефне, казах ти че вече не се буди така нощем и може да спи в стаята си.", " Ще ти даде ли сърце, малката да спи сама ?".... Не знам какво правиха там, но сега е тихо и спокойно и завивката им не плува така странно във въздуха... Аз май съм заспала пак... Но нещо не ми е комфортно...Топло ми е, нослето ми е запушено и заека и Луната много лошо ме гледат....
" Йомер, Каролин плаче", " Нищо Дефне, дай и вода и ще заспи."
10 минути по късно...
" Йомер, много жално плаче. До сега така не е плакала така", " Какво има , миличка? Уплаши ли се ? Дефне, тя детето май има температура и нослето и сякаш е запушено?... Май скоро няма да ме връщате в стата ми, а?
Очаквайте продължение....
Каро отсега тарикатче , да видим като порсне как ще ги върти на малкото си пръстче
Я пусни линк да видим Онур какви ги върши
[/quote]малката Каро спомена Корай та се сетх в ютюб има някакъв репортаж със корай и кака ти и баръш ги споменава., Големи хвалби за люспа умна, работна и т,н. и много му харесвало това което пише и с удоволствие би играл във неин филм,
[/quote]
Я пусни линк да видим Онур какви ги върши
https://vk.com/video135419860_456239824?list=f92e087f08f6824a21
Добро утро! Значи кака е явно с големи връзки. Толкова ли не можаха да го питат за Елчин, Баръш и другите артисти от серияла, който ги направи толкова известни, тръгнали да го питат за тая тъпанарка, ще речеш, че големият успех на серияла е благодарение на тая. То не бе талант, не бе чудо!
https://vk.com/video135419860_456239824?list=f92e087f08f6824a21
Добро утро 
Темпи много ми хареса 
. Отново лежерна глава, но изпълнена с много емоции 
. Напълни ми душата с Йомер и Исоджук
Глава 61
Скрит текст:
Седмицата изтече неусетно. Работата нямаше край, проблемите вкъщи- също.
Неджми бе все още в болницата. Дефне и Йомер го посетиха няколко пъти, вадейки късмет да не се засичат с Нериман. Той се възстановяваше добре, дори вече закачаше сестрите. Скоро щяха да го изпишат, но лекарят изрично му бе забранил да ходи на работа, за да не се изморява.
Сватбата на Синан и Ясемин бе определена за пролетта, така че подготовката ѝ течеше в пълна сила. Дефне бе избрана за свидетелка от страна на булката, следователно вземаше активно участие и в цялата лудница сега.
В събота се оказа, че Исо е болен и Нихан изпадна в криза. Обикновена хрема, според лекаря в близката клиника, и почти смъртоносна пневмония според изплашената майка. Връзвайки се на акъла ѝ, Йомер и Дефне заведоха нея и бебето в една от най- добрите болници в Истанбул, където просто потвърдиха диагнозата. Тъй като бе вече късна вечер, Нихан и Исо останаха да спят у тях. Махалата бе прекалено далеч, а малкия бе много неспокоен по пътя.
Йомер се настани на дивана на първия етаж, който хич не му бе по размерите, а гостите легнаха при Дефне в спалнята. Никой от тях обаче не успя да заспи, защото Исо се чувстваше зле и веднага щом те се унесоха, огласи къщата с непоносим плач. Нихан не спря да се извинява, докато разнасяше сина си напред назад из къщата, опитвайки се да го успокои. Дори Дефне, в която обикновено Исо кротуваше, не успя да помогне.
Смениха му памперса, нахраниха го, дадоха му и капки за колики. Но явно нищо от това не бе причина за нечовешките писъци, които издаваше малкото човече. Чудейки се какво да правят, Йомер предложи да се върнат в болницата. Беше три след полунощ, но не виждаха друг изход. Оставяйки бебето на дивана, за да се облекат, двете жени се качиха горе. Тъй като Йомер бе легнал с дрехите, нямаше нужда да се приготвя.
Малкия се дереше с цяло гърло, докато Йомер го молеше да се успокои. Къде се бавеха Дефне и Нихан?! Вземайки Исо на ръце, той тръгна да се качва, за да им извика да побързат. Изкачваше се по стъпалата, когато те за малко не връхлетяха върху него.
- Какво стана? Какво му е?!- Питаха и двете, гледайки спящото бебе в ръцете му. Самият той го изгледа с недоумение.
- Аз исках само…- Започна Йомер, докато жените шъткаха насреща му.
- Заспал ли е?!- Прошепна Дефне се приближи много внимателно, поглеждайки нежно племенника си.- Колко е спокоен?!
- Нека го взема!- Посегна Нихан, но Дефне я плесна през ръцете.
- Шшшт, да не си го докоснала!- Изсъска ѝ тя.- Йомер, ела с мен!
Той все още гледаше невярващо Исо, който спеше като ангелче в ръцете му. Дефне го задърпа леко надолу, настанявайки го да седне на дивана, докато тя самата се отпусна до тях. Нихан седна в креслото, наблюдавайки ги уморено.
- Собственият ми син предпочита Йомер пред мен!- Прошепна тя, правейки се на ядосана.- Искате ли да ви го оставя и да си вървя?!
- Нихан, не говори глупости!- Скара ѝ се тихо Дефне.
- Колко само е кротък!- Йомер люлееше малкия, борещ се с чувствата, които го обземаха. Все по- добре разбираше Дефне.
- Какво ще правим сега?!- Попита Нихан, прозявайки се.
- Ти се качи горе и поспи!- Отговори ѝ приятелката ѝ.- Ние ще се погрижим за него.
- Добре. Ако ви трябвам ме извикайте.
Забравила за страха си от болестта на сина си и проявявайки вродената си нетактичност, тя се заизкачва нагоре. Усмихвайки се, Дефне се обърна към съпруга си.
- Толкова много ти отива?!- Сгуши се до него, облягайки глава на рамото му.- Как се случи?!
- Не знам! Просто нямах търпение да тръгнем и исках да ви извикам да побързате… но нямаше как да го оставя сам долу. Дори не разбрах в първия момент, че се е укротил.- Засмя се тихо той.- Какво ще правим сега?
- Ще спим.- Ухили се Дефне.
- Как?
- Ето така.- Прегръщайки го с една ръка, тя се сви до него.
- Миличка, няма да ти е удобно така!- Опита се да протестира той.- А и как да заспя, ами ако го изпусна?! Не мога!
- Няма, спокойно!- Засмя се тя.- Ако можеше щях да го взема аз, но както видяхме, той иска теб.
- Но на мен не ми е спокойно така. Няма да спя!
- Йомер, не говори глупости! Хайде, отпусни се.
Дефне се прозя и полагайки глава на рамото му, започна да се унася. Йомер обаче нямаше такова намерение. Упорито държейки очите си отворени, той говореше тихо на спящото бебе в ръцете си. Скоро започна да се изморява, искаше му се да стане и да се раздвижи, но ако помръднеше, щеше да събуди Дефне. Примирявайки се със съдбата и отброявайки последните минути преди изгрева, Йомер все пак се унесе.
https://www.youtube.com/watch?v=NudUovOABjQ
Неджми бе все още в болницата. Дефне и Йомер го посетиха няколко пъти, вадейки късмет да не се засичат с Нериман. Той се възстановяваше добре, дори вече закачаше сестрите. Скоро щяха да го изпишат, но лекарят изрично му бе забранил да ходи на работа, за да не се изморява.
Сватбата на Синан и Ясемин бе определена за пролетта, така че подготовката ѝ течеше в пълна сила. Дефне бе избрана за свидетелка от страна на булката, следователно вземаше активно участие и в цялата лудница сега.
В събота се оказа, че Исо е болен и Нихан изпадна в криза. Обикновена хрема, според лекаря в близката клиника, и почти смъртоносна пневмония според изплашената майка. Връзвайки се на акъла ѝ, Йомер и Дефне заведоха нея и бебето в една от най- добрите болници в Истанбул, където просто потвърдиха диагнозата. Тъй като бе вече късна вечер, Нихан и Исо останаха да спят у тях. Махалата бе прекалено далеч, а малкия бе много неспокоен по пътя.
Йомер се настани на дивана на първия етаж, който хич не му бе по размерите, а гостите легнаха при Дефне в спалнята. Никой от тях обаче не успя да заспи, защото Исо се чувстваше зле и веднага щом те се унесоха, огласи къщата с непоносим плач. Нихан не спря да се извинява, докато разнасяше сина си напред назад из къщата, опитвайки се да го успокои. Дори Дефне, в която обикновено Исо кротуваше, не успя да помогне.
Смениха му памперса, нахраниха го, дадоха му и капки за колики. Но явно нищо от това не бе причина за нечовешките писъци, които издаваше малкото човече. Чудейки се какво да правят, Йомер предложи да се върнат в болницата. Беше три след полунощ, но не виждаха друг изход. Оставяйки бебето на дивана, за да се облекат, двете жени се качиха горе. Тъй като Йомер бе легнал с дрехите, нямаше нужда да се приготвя.
Малкия се дереше с цяло гърло, докато Йомер го молеше да се успокои. Къде се бавеха Дефне и Нихан?! Вземайки Исо на ръце, той тръгна да се качва, за да им извика да побързат. Изкачваше се по стъпалата, когато те за малко не връхлетяха върху него.
- Какво стана? Какво му е?!- Питаха и двете, гледайки спящото бебе в ръцете му. Самият той го изгледа с недоумение.
- Аз исках само…- Започна Йомер, докато жените шъткаха насреща му.
- Заспал ли е?!- Прошепна Дефне се приближи много внимателно, поглеждайки нежно племенника си.- Колко е спокоен?!
- Нека го взема!- Посегна Нихан, но Дефне я плесна през ръцете.
- Шшшт, да не си го докоснала!- Изсъска ѝ тя.- Йомер, ела с мен!
Той все още гледаше невярващо Исо, който спеше като ангелче в ръцете му. Дефне го задърпа леко надолу, настанявайки го да седне на дивана, докато тя самата се отпусна до тях. Нихан седна в креслото, наблюдавайки ги уморено.
- Собственият ми син предпочита Йомер пред мен!- Прошепна тя, правейки се на ядосана.- Искате ли да ви го оставя и да си вървя?!
- Нихан, не говори глупости!- Скара ѝ се тихо Дефне.
- Колко само е кротък!- Йомер люлееше малкия, борещ се с чувствата, които го обземаха. Все по- добре разбираше Дефне.
- Какво ще правим сега?!- Попита Нихан, прозявайки се.
- Ти се качи горе и поспи!- Отговори ѝ приятелката ѝ.- Ние ще се погрижим за него.
- Добре. Ако ви трябвам ме извикайте.
Забравила за страха си от болестта на сина си и проявявайки вродената си нетактичност, тя се заизкачва нагоре. Усмихвайки се, Дефне се обърна към съпруга си.
- Толкова много ти отива?!- Сгуши се до него, облягайки глава на рамото му.- Как се случи?!
- Не знам! Просто нямах търпение да тръгнем и исках да ви извикам да побързате… но нямаше как да го оставя сам долу. Дори не разбрах в първия момент, че се е укротил.- Засмя се тихо той.- Какво ще правим сега?
- Ще спим.- Ухили се Дефне.
- Как?
- Ето така.- Прегръщайки го с една ръка, тя се сви до него.
- Миличка, няма да ти е удобно така!- Опита се да протестира той.- А и как да заспя, ами ако го изпусна?! Не мога!
- Няма, спокойно!- Засмя се тя.- Ако можеше щях да го взема аз, но както видяхме, той иска теб.
- Но на мен не ми е спокойно така. Няма да спя!
- Йомер, не говори глупости! Хайде, отпусни се.
Дефне се прозя и полагайки глава на рамото му, започна да се унася. Йомер обаче нямаше такова намерение. Упорито държейки очите си отворени, той говореше тихо на спящото бебе в ръцете си. Скоро започна да се изморява, искаше му се да стане и да се раздвижи, но ако помръднеше, щеше да събуди Дефне. Примирявайки се със съдбата и отброявайки последните минути преди изгрева, Йомер все пак се унесе.
https://www.youtube.com/watch?v=NudUovOABjQ
Темпи
много ми хареса . Отново лежерна глава, но изпълнена с много емоции . Напълни ми душата с Йомер и Исоджук 
нейните скъпи мама и тати.
В очакване на поредните приключения на принцеса Каролин
Глава 62
Йомер подскочи, събуден от бебешки плач. Изплашен, той се заоглежда, объркан къде е. Исо не бе в ръцете му и това го стресна още повече. Следвайки звука, той се отправи към кухнята, където Дефне приготвяше закуска, докато Нихан се опитваше да нахрани сина си.
- Какво става тук?!- Попита той, целувайки Дефне по бузата.
- Исо пак капризничи!- Оплака се Нихан, докато Йомер включваше кафемашината.- В момента, в който го взехме от ръцете ти и се размърда.
- Дадохме му лекарството, но сега не иска да си пие млякото.- Додаде Дефне, докато наглеждаше варящите се яйца.
- Ще се справите ли сами?- Засмя се той, докато отпиваше от горещото кафе.- Аз ще се кача да се изкъпя.
- Ще звънна на Исо да дойде да ни вземе!- Кимна Нихан.- Достатъчно ви притеснихме през нощта.
- Шукрю ще ви закара, Нихан, не се тревожи!- Йомер помилва плачещото бебе, докато се отправяше нагоре.
- Защо Сердар не е като Йомер?!- Дочу въпрос зад гърба си.
- Йомер е единствен!- Отговори Дефне и той се засмя. Искаше му се да я целуне. И не само.
Когато Йомер слезе отново долу, бебето спеше сладко в ръцете на леля си, докато Нихан събираше вещите му в голямата чанта. Закуската ги чакаше на масата. Сипвайки чай за тях и поредното кафе за себе си, Йомер седна, докато те нагласяха бебето в кошчето му. Тримата закусиха, след което Шукрю откара Нихан и Исо вкъщи.
- Какво ще правим?!- Попита Дефне, прегърната от Йомер.
- Имам няколко интересни идеи!- Лукаво я погледна той.- Но ще се наложи да ги отложим, защото трябва да работя. Искаш ли да ми помогнеш?
- Разбира се! Имам на ум няколко невероятни модела, но нямах време кога да ги нарисувам.
Вземайки необходимите им материали, те се настаниха в двата края на дивана. Рисуваха мълчаливо, докосвайки се единствено, ако посегнеха за един и същи молив. След около час поставиха скицниците на масичката пред тях, като всеки се зае да разглежда моделите на другия. Дефне хапеше устни, докато Йомер прокарваше ръка по врата си.
- Ще ти кажа нещо!- Дефне го погледна в очите, приближавайки се към него.- Щастлива съм, че вече не сме конкуренти. Нямам шанс!
- Напротив! Невероятни са!- Кимна той към нейните рисунки.- Ученикът е надминал майсторът.
- Казваш го само, защото съм ти съпруга!- Дефне с усмихна, милвайки лицето му.- Йомер Ипликчи е ненадминат!!!
- Ще ми позволиш да ги използваме в колекцията, нали?!
- Ако прецениш, че ще се харесат.- Несигурно го погледна тя.
- Дефне, защо си толкова несигурна?!- Придърпа я той в прегръдките си.- В теб има талант, който ти разви много добре. Моделите ти са прекрасни, също като теб! Не бъди несправедлива към себе си! Само кажи и ще те направим отново дизайнер!
- Трудно е.- Наведе глава тя.- Ще ти помагам, но нищо повече! Запазената марка на Пасионис са моделите на Йомер Ипликчи.
Той мислеше да работи до вечерта. Дефне се измъкна следобед, засуетявайки се в кухнята. Миришеше на нещо вкусно и Йомер отиде да провери какво прави. Гледката, която завари, го разсмя.
Дефне бе цялата в брашно- ръцете, лицето и дрехите ѝ бяха побелели като от сняг. Плота пред нея беше в същото състояние. Няколко тави бяха разпрострени около нея- в някои от тях имаше готови изпечени сладки, някои чакаха да влязат в кухнята, а останалите бяха все още празни.
- Какво става тук?!- Смееше се Йомер, докато приближаваше предпазливо към нея.- Бисквити ли правиш?!
- Опитвам се!- Отчаяно въздъхна Дефне.- При баба никога не е такава кочина!
- Но не е и така весело, предполагам!- Прекара пръст той по бузата ѝ, очертавайки ясна линия.- Някъде тук отдолу, под всичките пластове брашно и тесто, трябва да е моята любима.
- Не е смешно, Йомер. Виж ме на какво приличам!
- На една голяма, сладка бисквита!- Наведе се и я целуна той.- И вкусът ѝ е прекрасен!
- Моля те, излез, ще станеш целия в брашно!- Отдръпна се леко тя.- Ей сега ще разчистя, почти приключвам.
- Дефне, защо са ти толкова много сладки?!- Учудено попита Йомер, осъзнал колко тави има наоколо.- Да не си намислила да ги продаваш?!
- Ха- ха, много смешно!
- Добре, хайде, ще ти помогна! Не знам какво си намислила, но тук е наистина бъркотия.- Повдигна той една от купите, посипвайки пода с брашно. Смеейки се, той загреба една шепа и замери Дефне с нея.
- Йомер!- Предупредително изрече тя, но той повтори.- Сега ще видиш ти!
Залепяйки ръката си, която бе все още в тесто, на марковата му риза, тя започна да се смее. Получи нова порция брашно, но тъй като и без това вече бе цялата бяла, не ѝ пукаше. Виж, Йомер бе друга работа. Тя се постара той да заприлича на нея.
Тъкмо беше посегнал отново към брашното, когато тя го притисна към плота. Целуваше го, повдигнала се на пръсти и старателно отърквайки се в него. Когато се отдръпна, половината от покриващата я мръсотия вече бе по него.
- Дефне?!- Ужасено я погледна той, докато тя се смееше.- Това бе подло.
Фурната изпиука и я спаси. Слагайки последните две тави във фурната- тестото за останалите бе по нея и Йомер, тя се зае да разчиства. Той реши да ѝ помогне. Търкаха и бършеха, опитвайки се да отлепят засъхналото тесто от плота. Брашното летеше при всеки повей, полепвайки по всяка свободна повърхност.
С общи усилия и много смях, те успяха да почистят всичко. Оглеждайки се, за да са сигурни, че не са забравили нещо, те се поздравиха.
- Сега е време да измием и теб!- Грабна я на ръце Йомер, преди тя да се усети.
- Мисля, че и вие имате нужда от душ г-не!- Засмя се тя, докато той я носеше към банята. След тях оставаха бели следи.
https://www.youtube.com/watch?v=PXtWNim1JGg
Превод на песента
Глава 62
Йомер подскочи, събуден от бебешки плач. Изплашен, той се заоглежда, объркан къде е. Исо не бе в ръцете му и това го стресна още повече. Следвайки звука, той се отправи към кухнята, където Дефне приготвяше закуска, докато Нихан се опитваше да нахрани сина си.
- Какво става тук?!- Попита той, целувайки Дефне по бузата.
- Исо пак капризничи!- Оплака се Нихан, докато Йомер включваше кафемашината.- В момента, в който го взехме от ръцете ти и се размърда.
- Дадохме му лекарството, но сега не иска да си пие млякото.- Додаде Дефне, докато наглеждаше варящите се яйца.
- Ще се справите ли сами?- Засмя се той, докато отпиваше от горещото кафе.- Аз ще се кача да се изкъпя.
- Ще звънна на Исо да дойде да ни вземе!- Кимна Нихан.- Достатъчно ви притеснихме през нощта.
- Шукрю ще ви закара, Нихан, не се тревожи!- Йомер помилва плачещото бебе, докато се отправяше нагоре.
- Защо Сердар не е като Йомер?!- Дочу въпрос зад гърба си.
- Йомер е единствен!- Отговори Дефне и той се засмя. Искаше му се да я целуне. И не само.
Когато Йомер слезе отново долу, бебето спеше сладко в ръцете на леля си, докато Нихан събираше вещите му в голямата чанта. Закуската ги чакаше на масата. Сипвайки чай за тях и поредното кафе за себе си, Йомер седна, докато те нагласяха бебето в кошчето му. Тримата закусиха, след което Шукрю откара Нихан и Исо вкъщи.
- Какво ще правим?!- Попита Дефне, прегърната от Йомер.
- Имам няколко интересни идеи!- Лукаво я погледна той.- Но ще се наложи да ги отложим, защото трябва да работя. Искаш ли да ми помогнеш?
- Разбира се! Имам на ум няколко невероятни модела, но нямах време кога да ги нарисувам.
Вземайки необходимите им материали, те се настаниха в двата края на дивана. Рисуваха мълчаливо, докосвайки се единствено, ако посегнеха за един и същи молив. След около час поставиха скицниците на масичката пред тях, като всеки се зае да разглежда моделите на другия. Дефне хапеше устни, докато Йомер прокарваше ръка по врата си.
- Ще ти кажа нещо!- Дефне го погледна в очите, приближавайки се към него.- Щастлива съм, че вече не сме конкуренти. Нямам шанс!
- Напротив! Невероятни са!- Кимна той към нейните рисунки.- Ученикът е надминал майсторът.
- Казваш го само, защото съм ти съпруга!- Дефне с усмихна, милвайки лицето му.- Йомер Ипликчи е ненадминат!!!
- Ще ми позволиш да ги използваме в колекцията, нали?!
- Ако прецениш, че ще се харесат.- Несигурно го погледна тя.
- Дефне, защо си толкова несигурна?!- Придърпа я той в прегръдките си.- В теб има талант, който ти разви много добре. Моделите ти са прекрасни, също като теб! Не бъди несправедлива към себе си! Само кажи и ще те направим отново дизайнер!
- Трудно е.- Наведе глава тя.- Ще ти помагам, но нищо повече! Запазената марка на Пасионис са моделите на Йомер Ипликчи.
Той мислеше да работи до вечерта. Дефне се измъкна следобед, засуетявайки се в кухнята. Миришеше на нещо вкусно и Йомер отиде да провери какво прави. Гледката, която завари, го разсмя.
Дефне бе цялата в брашно- ръцете, лицето и дрехите ѝ бяха побелели като от сняг. Плота пред нея беше в същото състояние. Няколко тави бяха разпрострени около нея- в някои от тях имаше готови изпечени сладки, някои чакаха да влязат в кухнята, а останалите бяха все още празни.
- Какво става тук?!- Смееше се Йомер, докато приближаваше предпазливо към нея.- Бисквити ли правиш?!
- Опитвам се!- Отчаяно въздъхна Дефне.- При баба никога не е такава кочина!
- Но не е и така весело, предполагам!- Прекара пръст той по бузата ѝ, очертавайки ясна линия.- Някъде тук отдолу, под всичките пластове брашно и тесто, трябва да е моята любима.
- Не е смешно, Йомер. Виж ме на какво приличам!
- На една голяма, сладка бисквита!- Наведе се и я целуна той.- И вкусът ѝ е прекрасен!
- Моля те, излез, ще станеш целия в брашно!- Отдръпна се леко тя.- Ей сега ще разчистя, почти приключвам.
- Дефне, защо са ти толкова много сладки?!- Учудено попита Йомер, осъзнал колко тави има наоколо.- Да не си намислила да ги продаваш?!
- Ха- ха, много смешно!
- Добре, хайде, ще ти помогна! Не знам какво си намислила, но тук е наистина бъркотия.- Повдигна той една от купите, посипвайки пода с брашно. Смеейки се, той загреба една шепа и замери Дефне с нея.
- Йомер!- Предупредително изрече тя, но той повтори.- Сега ще видиш ти!
Залепяйки ръката си, която бе все още в тесто, на марковата му риза, тя започна да се смее. Получи нова порция брашно, но тъй като и без това вече бе цялата бяла, не ѝ пукаше. Виж, Йомер бе друга работа. Тя се постара той да заприлича на нея.
Тъкмо беше посегнал отново към брашното, когато тя го притисна към плота. Целуваше го, повдигнала се на пръсти и старателно отърквайки се в него. Когато се отдръпна, половината от покриващата я мръсотия вече бе по него.
- Дефне?!- Ужасено я погледна той, докато тя се смееше.- Това бе подло.
Фурната изпиука и я спаси. Слагайки последните две тави във фурната- тестото за останалите бе по нея и Йомер, тя се зае да разчиства. Той реши да ѝ помогне. Търкаха и бършеха, опитвайки се да отлепят засъхналото тесто от плота. Брашното летеше при всеки повей, полепвайки по всяка свободна повърхност.
С общи усилия и много смях, те успяха да почистят всичко. Оглеждайки се, за да са сигурни, че не са забравили нещо, те се поздравиха.
- Сега е време да измием и теб!- Грабна я на ръце Йомер, преди тя да се усети.
- Мисля, че и вие имате нужда от душ г-не!- Засмя се тя, докато той я носеше към банята. След тях оставаха бели следи.
https://www.youtube.com/watch?v=PXtWNim1JGg
Превод на песента
Скрит текст:
Шарена
Преди бях съвсем различна
Всички бяха пълни, аз наполовина
Празнотите все се пълнят
До мен беше самотно
Един ден срещнах любовта
Изчистих, започнах на ново
Най-накрая си имам рамо
Ха хай, допрях си главата
Смела съм, нямам повече рани
Станах шаре-шарена
Понякога нещата избледняват
ние винаги сме шаре-шарени
Ако аз съм вода, той е огън
Има душа, близначка на моята
Сивите са ми врагове
Червените са ми братя
Мелодиите на езика ми
Изказванията "Обичам те"
Косите ми са винаги на врата му
Ха хай, какви хубави квадрати
Смела съм, нямам повече рани
Станах шаре-шарена
Понякога нещата избледняват
ние винаги сме шаре-шарени
Преди бях съвсем различна
Всички бяха пълни, аз наполовина
Празнотите все се пълнят
До мен беше самотно
Един ден срещнах любовта
Изчистих, започнах на ново
Най-накрая си имам рамо
Ха хай, допрях си главата
Смела съм, нямам повече рани
Станах шаре-шарена
Понякога нещата избледняват
ние винаги сме шаре-шарени
Ако аз съм вода, той е огън
Има душа, близначка на моята
Сивите са ми врагове
Червените са ми братя
Мелодиите на езика ми
Изказванията "Обичам те"
Косите ми са винаги на врата му
Ха хай, какви хубави квадрати
Смела съм, нямам повече рани
Станах шаре-шарена
Понякога нещата избледняват
ние винаги сме шаре-шарени
" Дефне, и това ли трябваше да ни се случи?"
Скрит текст:
Пак съм аз, малката Каро Ипликчи. За протокола бях болна има- няма три дни, които за моите разбирания бяха напълно достатъчни мама и тати да се убедят, че още е рано да ме връщат в стаята ми...Е, няма да спя при вас докато стана тийн, споко... Лекаря пристигна на 20 минута след обаждането на родителя в същата онази нощ, когато установих, че чаршафите могат да плуват, '' при кърмачето с температура 43 градуса"...Да бе, тогава ме пиши ангел... Човека каза, че няма нищо обезпокоително, но това не ми попречи три денонощия да ме разнасят на ръце, защото започвах да ставам много болна и емоционална в момента в който не го фиксирах, спях при тях, но така и не разбрах, кое кара завивките да плуват?!? През това време чичо Синан се раздели с онази Яса, че не искала една малка Каро...Ужас, нали няма да ме дават под наем у тях?...А и другото събитие, фирмата на тати откри съвсем нов магазин в един голям и модерен търговски център, където и ние с мама бяхме поканени, но уви си останахме у дома... И аз реших, че са достатъчно скапани, особено тати защото тичаше постоянно нанякъде по задачи, а мама изглеждаше като след природно бедствие, рошава и все с една и съща пижама...
Днес тати ще ни заведе с мама да видим новия магазин на Пасионис. С Дефне ханъм сме с еднакви якета и обувки по дизайн на тати от новата марка " Градската жена -майка", но съм си в количката защото ако ми се доспи да не се налага да ме носят, пък и така " повече приличаме на семейство, скъпи" и мляс една целувка на Йомер, а Каролин я забравиха, защото те с малко не минават... Но аз си трая и се усмихвам тъпо, като леля ми Нихан...Спряхме на едно място наречено паркинг и да знаете само как гледаха моя тати разни каки и лели докато разгъваше количката ми, а момента в който ме взе от джипа си бе ауу, защото той бил един " секси татко с прелестно бебе", ами мама не е ли секси? Добре, че тя се ровеше в чантата ми за да провери дали е взела всичко, все нещо и липсва... Пак сме в асансьора и аз изпадам в неконтролеруем рев заради моята клаустрофобия, но нали съм на тати момичето той така нежно ме гушна, че и мама изревнува и той прегърна и нея, но този път целувките ги отнесох аз, нъц маман... И колко много хора и цветни магазини...Аз съм в дизайнерската количка и си гледам новата играчка от неизвестен вид и шарена като на КиришкУ панталоните и нехая за случващото се около мен, а тати:
- Е скъпа, това е. Новото предизвикателство на фирма Пасионис... Как ти се струва?
- Йоммер, станало е страхотно! Прекрасно! Успяхте и този път със Синан, магазин в самия Зорлу. И като гледам колко хора има вътре, май колекцията ти се разграбва като топъл хляб...Скъпи...- и двамата се прегръщат на фона на красивата витрина, аз им се радвам или поне така изглежда...
- Ауу какво красиво бебе! Ха, ха... Скъпи, къде си?
Аз се озовавам в ръцете на една рошла с неопределен цвят на косата, който трябва да минава за русо, която зее срещу мен и грачи като гарга с фарингит . Някъде зад нея един господин, който се оказва копие на моя тати??? само , че по рошав и брадат и се усмихва някак вяло... В този момент нещо ме заслепи и ми тикнаха в носа друго нещо:
- Госпожо Гюпсе, много ви отива това бебе! На ваш познат ли е? Вие ли го гледате? А вие какво мислите по въпроса за увеличаване на семейството?
- Ха, хах , а това томбишче / Моля?Аз томбиш! Сега ще ти се стъжниииии, лелкоооооооооооо/, не ги ли познахте, дъщерята на известния ни дизайнер на обувки Йомер Иплички и съпругата му... А за другото питайте Баръш бей, зависи от него..
- Госпожо, какво е това безобразие? Как така ще вземате бебе от количка? Ела миличка, тати да те гушне, не плачи, ангелче и сълзички ли има....шшш... Дефне подай ми една кърпа? Дефне!
И стана една суматоха и дандания, хора , камери...Но аз пък как да изтърва моя любимец Баръш Ардуч и надничам иззад гърба на тати шоуто. Онази чорла / тате, мамо обещавам, че като порасна винаги ще ходя прилично сресана и облечена и никога няма да зея така , че да ми се видят и сливиците, а сега май баба Тюркян ще трябва да ми бае срещу страх/, се снима с разни хора, а той се усмихва някак вяло и:
- Когато му дойде времето, ще помислим и за увеличаване на семейството. Но просто сега не е момента,ние и така сме си много щастливи, особено котката и кучетата, благодаря ви приятели....
- А каква майка ще бъде според вас г-жа Гюпсе?
- Чудесна, страхотна и много интелигентно ще си гледа детето...
- Но вие няма ли да сте бащата?
- За сега, не....
- Ааа, заснехте ли всичко, колеги?
- Ане се безпокойте, още тази вечер ще бъдете на първа страница.
Така завърши първата ми разходка в МОЛА с рев от моя страна и много ядосан тати и смееща се мама- тандем Ипликчи-Топал...
......
На следващата сутрин
Тати е станал отдавна за да ходи да тренира, а ние с мама се излежаваме в голямото легло и си бърборим по женски... По скоро тя си бърбори, а аз се мъча да навра кичур от косата и в устата си да видя дали има вкус на тиква и телефона звънна, леля Нихан била.
- Какво? Нихан, сигурна ли си? Дано Йомер още не е разбрал. Ела, миличка.
Слизаме по стъпалата и виждам тати от най големия си кошмар, когато с Исо отиваме да си вземем ябълки от градината на съседите, толкова е ядосан,че не може да стои на едно място и говори на някого много силно:
- Не ме интересува, Неха! Тази жена и нейните измислени медии ги даваме на съд. Не може така да си прави ПР на гърба на дъщеря ми и да и снимат лицето....да, да Каролин сега е на първа страница на всички вестници, а и репортаж ще има от голямото събитие. Трябва някой най после да и даде урок , да се научи, че си има норми на поведение...О да ,много оригинална...Ти,чел ли си заглавията " Гюпсе Озай мечтае за такова красиво бебе ", " Великия Йомер Ипликчи избра Зорлу център и Гюпсе Озай за да покаже дъщеря си ", " Кое е това бебе? Тайното дете на ГО" и още глупости от този род... Неха, завеждаш дело и толкова, а и обезщетението ще го дарим за Фонд деца в беда.... Боже, този човек как живее с нея? Дефне и това ли трябваше да ни се случи?
- Йомер! Ти направо не си на себе си...Скъпа, тихо тати е бесен...
- Каро, ела при мен, да се успокоя малко като усетя аромата ти...
Какъв аромат бе тате, той памперса ми е пълен... И сега какво няма май да ме водят на културни мероприятия в МОЛА, така ли..Дали да не ревна за повече драматизъм?
.......
Дом Озай& Ардуч същата сутрин
- Любими, ама вчера добре се получи, нали? Пак сме на първа страница, като гледам медиите в интернет... Защо не се замислиш дали да не си направим едно бебе, а? Ти ще го гледаш между проектите си, а аз ще творя, например може да напиша сценарий '' Една майка, едно бебе".... Баръш? Скъпи? Този пак е излязъл с кучето си... Ами сега , ако го засекат някъде сам? А дали Ипликчи няма да ме покани за лице на новата си марка? Да взема да му се обадя?
Днес тати ще ни заведе с мама да видим новия магазин на Пасионис. С Дефне ханъм сме с еднакви якета и обувки по дизайн на тати от новата марка " Градската жена -майка", но съм си в количката защото ако ми се доспи да не се налага да ме носят, пък и така " повече приличаме на семейство, скъпи" и мляс една целувка на Йомер, а Каролин я забравиха, защото те с малко не минават... Но аз си трая и се усмихвам тъпо, като леля ми Нихан...Спряхме на едно място наречено паркинг и да знаете само как гледаха моя тати разни каки и лели докато разгъваше количката ми, а момента в който ме взе от джипа си бе ауу, защото той бил един " секси татко с прелестно бебе", ами мама не е ли секси? Добре, че тя се ровеше в чантата ми за да провери дали е взела всичко, все нещо и липсва... Пак сме в асансьора и аз изпадам в неконтролеруем рев заради моята клаустрофобия, но нали съм на тати момичето той така нежно ме гушна, че и мама изревнува и той прегърна и нея, но този път целувките ги отнесох аз, нъц маман... И колко много хора и цветни магазини...Аз съм в дизайнерската количка и си гледам новата играчка от неизвестен вид и шарена като на КиришкУ панталоните и нехая за случващото се около мен, а тати:
- Е скъпа, това е. Новото предизвикателство на фирма Пасионис... Как ти се струва?
- Йоммер, станало е страхотно! Прекрасно! Успяхте и този път със Синан, магазин в самия Зорлу. И като гледам колко хора има вътре, май колекцията ти се разграбва като топъл хляб...Скъпи...- и двамата се прегръщат на фона на красивата витрина, аз им се радвам или поне така изглежда...
- Ауу какво красиво бебе! Ха, ха... Скъпи, къде си?
Аз се озовавам в ръцете на една рошла с неопределен цвят на косата, който трябва да минава за русо, която зее срещу мен и грачи като гарга с фарингит . Някъде зад нея един господин, който се оказва копие на моя тати??? само , че по рошав и брадат и се усмихва някак вяло... В този момент нещо ме заслепи и ми тикнаха в носа друго нещо:
- Госпожо Гюпсе, много ви отива това бебе! На ваш познат ли е? Вие ли го гледате? А вие какво мислите по въпроса за увеличаване на семейството?
- Ха, хах , а това томбишче / Моля?Аз томбиш! Сега ще ти се стъжниииии, лелкоооооооооооо/, не ги ли познахте, дъщерята на известния ни дизайнер на обувки Йомер Иплички и съпругата му... А за другото питайте Баръш бей, зависи от него..
- Госпожо, какво е това безобразие? Как така ще вземате бебе от количка? Ела миличка, тати да те гушне, не плачи, ангелче и сълзички ли има....шшш... Дефне подай ми една кърпа? Дефне!
И стана една суматоха и дандания, хора , камери...Но аз пък как да изтърва моя любимец Баръш Ардуч и надничам иззад гърба на тати шоуто. Онази чорла / тате, мамо обещавам, че като порасна винаги ще ходя прилично сресана и облечена и никога няма да зея така , че да ми се видят и сливиците, а сега май баба Тюркян ще трябва да ми бае срещу страх/, се снима с разни хора, а той се усмихва някак вяло и:
- Когато му дойде времето, ще помислим и за увеличаване на семейството. Но просто сега не е момента,ние и така сме си много щастливи, особено котката и кучетата, благодаря ви приятели....
- А каква майка ще бъде според вас г-жа Гюпсе?
- Чудесна, страхотна и много интелигентно ще си гледа детето...
- Но вие няма ли да сте бащата?
- За сега, не....
- Ааа, заснехте ли всичко, колеги?
- Ане се безпокойте, още тази вечер ще бъдете на първа страница.
Така завърши първата ми разходка в МОЛА с рев от моя страна и много ядосан тати и смееща се мама- тандем Ипликчи-Топал...
......
На следващата сутрин
Тати е станал отдавна за да ходи да тренира, а ние с мама се излежаваме в голямото легло и си бърборим по женски... По скоро тя си бърбори, а аз се мъча да навра кичур от косата и в устата си да видя дали има вкус на тиква и телефона звънна, леля Нихан била.
- Какво? Нихан, сигурна ли си? Дано Йомер още не е разбрал. Ела, миличка.
Слизаме по стъпалата и виждам тати от най големия си кошмар, когато с Исо отиваме да си вземем ябълки от градината на съседите, толкова е ядосан,че не може да стои на едно място и говори на някого много силно:
- Не ме интересува, Неха! Тази жена и нейните измислени медии ги даваме на съд. Не може така да си прави ПР на гърба на дъщеря ми и да и снимат лицето....да, да Каролин сега е на първа страница на всички вестници, а и репортаж ще има от голямото събитие. Трябва някой най после да и даде урок , да се научи, че си има норми на поведение...О да ,много оригинална...Ти,чел ли си заглавията " Гюпсе Озай мечтае за такова красиво бебе ", " Великия Йомер Ипликчи избра Зорлу център и Гюпсе Озай за да покаже дъщеря си ", " Кое е това бебе? Тайното дете на ГО" и още глупости от този род... Неха, завеждаш дело и толкова, а и обезщетението ще го дарим за Фонд деца в беда.... Боже, този човек как живее с нея? Дефне и това ли трябваше да ни се случи?
- Йомер! Ти направо не си на себе си...Скъпа, тихо тати е бесен...
- Каро, ела при мен, да се успокоя малко като усетя аромата ти...
Какъв аромат бе тате, той памперса ми е пълен... И сега какво няма май да ме водят на културни мероприятия в МОЛА, така ли..Дали да не ревна за повече драматизъм?
.......
Дом Озай& Ардуч същата сутрин
- Любими, ама вчера добре се получи, нали? Пак сме на първа страница, като гледам медиите в интернет... Защо не се замислиш дали да не си направим едно бебе, а? Ти ще го гледаш между проектите си, а аз ще творя, например може да напиша сценарий '' Една майка, едно бебе".... Баръш? Скъпи? Този пак е излязъл с кучето си... Ами сега , ако го засекат някъде сам? А дали Ипликчи няма да ме покани за лице на новата си марка? Да взема да му се обадя?
" Дефне, и това ли трябваше да ни се случи?"
Скрит текст:
Пак съм аз, малката Каро Ипликчи. За протокола бях болна има- няма три дни, които за моите разбирания бяха напълно достатъчни мама и тати да се убедят, че още е рано да ме връщат в стаята ми...Е, няма да спя при вас докато стана тийн, споко... Лекаря пристигна на 20 минута след обаждането на родителя в същата онази нощ, когато установих, че чаршафите могат да плуват, '' при кърмачето с температура 43 градуса"...Да бе, тогава ме пиши ангел... Човека каза, че няма нищо обезпокоително, но това не ми попречи три денонощия да ме разнасят на ръце, защото започвах да ставам много болна и емоционална в момента в който не го фиксирах, спях при тях, но така и не разбрах, кое кара завивките да плуват?!? През това време чичо Синан се раздели с онази Яса, че не искала една малка Каро...Ужас, нали няма да ме дават под наем у тях?...А и другото събитие, фирмата на тати откри съвсем нов магазин в един голям и модерен търговски център, където и ние с мама бяхме поканени, но уви си останахме у дома... И аз реших, че са достатъчно скапани, особено тати защото тичаше постоянно нанякъде по задачи, а мама изглеждаше като след природно бедствие, рошава и все с една и съща пижама...
Днес тати ще ни заведе с мама да видим новия магазин на Пасионис. С Дефне ханъм сме с еднакви якета и обувки по дизайн на тати от новата марка " Градската жена -майка", но съм си в количката защото ако ми се доспи да не се налага да ме носят, пък и така " повече приличаме на семейство, скъпи" и мляс една целувка на Йомер, а Каролин я забравиха, защото те с малко не минават... Но аз си трая и се усмихвам тъпо, като леля ми Нихан...Спряхме на едно място наречено паркинг и да знаете само как гледаха моя тати разни каки и лели докато разгъваше количката ми, а момента в който ме взе от джипа си бе ауу, защото той бил един " секси татко с прелестно бебе", ами мама не е ли секси? Добре, че тя се ровеше в чантата ми за да провери дали е взела всичко, все нещо и липсва... Пак сме в асансьора и аз изпадам в неконтролеруем рев заради моята клаустрофобия, но нали съм на тати момичето той така нежно ме гушна, че и мама изревнува и той прегърна и нея, но този път целувките ги отнесох аз, нъц маман... И колко много хора и цветни магазини...Аз съм в дизайнерската количка и си гледам новата играчка от неизвестен вид и шарена като на КиришкУ панталоните и нехая за случващото се около мен, а тати:
- Е скъпа, това е. Новото предизвикателство на фирма Пасионис... Как ти се струва?
- Йоммер, станало е страхотно! Прекрасно! Успяхте и този път със Синан, магазин в самия Зорлу. И като гледам колко хора има вътре, май колекцията ти се разграбва като топъл хляб...Скъпи...- и двамата се прегръщат на фона на красивата витрина, аз им се радвам или поне така изглежда...
- Ауу какво красиво бебе! Ха, ха... Скъпи, къде си?
Аз се озовавам в ръцете на една рошла с неопределен цвят на косата, който трябва да минава за русо, която зее срещу мен и грачи като гарга с фарингит . Някъде зад нея един господин, който се оказва копие на моя тати??? само , че по рошав и брадат и се усмихва някак вяло... В този момент нещо ме заслепи и ми тикнаха в носа друго нещо:
- Госпожо Гюпсе, много ви отива това бебе! На ваш познат ли е? Вие ли го гледате? А вие какво мислите по въпроса за увеличаване на семейството?
- Ха, хах , а това томбишче / Моля?Аз томбиш! Сега ще ти се стъжниииии, лелкоооооооооооо/, не ги ли познахте, дъщерята на известния ни дизайнер на обувки Йомер Иплички и съпругата му... А за другото питайте Баръш бей, зависи от него..
- Госпожо, какво е това безобразие? Как така ще вземате бебе от количка? Ела миличка, тати да те гушне, не плачи, ангелче и сълзички ли има....шшш... Дефне подай ми една кърпа? Дефне!
И стана една суматоха и дандания, хора , камери...Но аз пък как да изтърва моя любимец Баръш Ардуч и надничам иззад гърба на тати шоуто. Онази чорла / тате, мамо обещавам, че като порасна винаги ще ходя прилично сресана и облечена и никога няма да зея така , че да ми се видят и сливиците, а сега май баба Тюркян ще трябва да ми бае срещу страх/, се снима с разни хора, а той се усмихва някак вяло и:
- Когато му дойде времето, ще помислим и за увеличаване на семейството. Но просто сега не е момента,ние и така сме си много щастливи, особено котката и кучетата, благодаря ви приятели....
- А каква майка ще бъде според вас г-жа Гюпсе?
- Чудесна, страхотна и много интелигентно ще си гледа детето...
- Но вие няма ли да сте бащата?
- За сега, не....
- Ааа, заснехте ли всичко, колеги?
- Ане се безпокойте, още тази вечер ще бъдете на първа страница.
Така завърши първата ми разходка в МОЛА с рев от моя страна и много ядосан тати и смееща се мама- тандем Ипликчи-Топал...
......
На следващата сутрин
Тати е станал отдавна за да ходи да тренира, а ние с мама се излежаваме в голямото легло и си бърборим по женски... По скоро тя си бърбори, а аз се мъча да навра кичур от косата и в устата си да видя дали има вкус на тиква и телефона звънна, леля Нихан била.
- Какво? Нихан, сигурна ли си? Дано Йомер още не е разбрал. Ела, миличка.
Слизаме по стъпалата и виждам тати от най големия си кошмар, когато с Исо отиваме да си вземем ябълки от градината на съседите, толкова е ядосан,че не може да стои на едно място и говори на някого много силно:
- Не ме интересува, Неха! Тази жена и нейните измислени медии ги даваме на съд. Не може така да си прави ПР на гърба на дъщеря ми и да и снимат лицето....да, да Каролин сега е на първа страница на всички вестници, а и репортаж ще има от голямото събитие. Трябва някой най после да и даде урок , да се научи, че си има норми на поведение...О да ,много оригинална...Ти,чел ли си заглавията " Гюпсе Озай мечтае за такова красиво бебе ", " Великия Йомер Ипликчи избра Зорлу център и Гюпсе Озай за да покаже дъщеря си ", " Кое е това бебе? Тайното дете на ГО" и още глупости от този род... Неха, завеждаш дело и толкова, а и обезщетението ще го дарим за Фонд деца в беда.... Боже, този човек как живее с нея? Дефне и това ли трябваше да ни се случи?
- Йомер! Ти направо не си на себе си...Скъпа, тихо тати е бесен...
- Каро, ела при мен, да се успокоя малко като усетя аромата ти...
Какъв аромат бе тате, той памперса ми е пълен... И сега какво няма май да ме водят на културни мероприятия в МОЛА, така ли..Дали да не ревна за повече драматизъм?
.......
Дом Озай& Ардуч същата сутрин
- Любими, ама вчера добре се получи, нали? Пак сме на първа страница, като гледам медиите в интернет... Защо не се замислиш дали да не си направим едно бебе, а? Ти ще го гледаш между проектите си, а аз ще творя, например може да напиша сценарий '' Една майка, едно бебе".... Баръш? Скъпи? Този пак е излязъл с кучето си... Ами сега , ако го засекат някъде сам? А дали Ипликчи няма да ме покани за лице на новата си марка? Да взема да му се обадя?
Днес тати ще ни заведе с мама да видим новия магазин на Пасионис. С Дефне ханъм сме с еднакви якета и обувки по дизайн на тати от новата марка " Градската жена -майка", но съм си в количката защото ако ми се доспи да не се налага да ме носят, пък и така " повече приличаме на семейство, скъпи" и мляс една целувка на Йомер, а Каролин я забравиха, защото те с малко не минават... Но аз си трая и се усмихвам тъпо, като леля ми Нихан...Спряхме на едно място наречено паркинг и да знаете само как гледаха моя тати разни каки и лели докато разгъваше количката ми, а момента в който ме взе от джипа си бе ауу, защото той бил един " секси татко с прелестно бебе", ами мама не е ли секси? Добре, че тя се ровеше в чантата ми за да провери дали е взела всичко, все нещо и липсва... Пак сме в асансьора и аз изпадам в неконтролеруем рев заради моята клаустрофобия, но нали съм на тати момичето той така нежно ме гушна, че и мама изревнува и той прегърна и нея, но този път целувките ги отнесох аз, нъц маман... И колко много хора и цветни магазини...Аз съм в дизайнерската количка и си гледам новата играчка от неизвестен вид и шарена като на КиришкУ панталоните и нехая за случващото се около мен, а тати:
- Е скъпа, това е. Новото предизвикателство на фирма Пасионис... Как ти се струва?
- Йоммер, станало е страхотно! Прекрасно! Успяхте и този път със Синан, магазин в самия Зорлу. И като гледам колко хора има вътре, май колекцията ти се разграбва като топъл хляб...Скъпи...- и двамата се прегръщат на фона на красивата витрина, аз им се радвам или поне така изглежда...
- Ауу какво красиво бебе! Ха, ха... Скъпи, къде си?
Аз се озовавам в ръцете на една рошла с неопределен цвят на косата, който трябва да минава за русо, която зее срещу мен и грачи като гарга с фарингит . Някъде зад нея един господин, който се оказва копие на моя тати??? само , че по рошав и брадат и се усмихва някак вяло... В този момент нещо ме заслепи и ми тикнаха в носа друго нещо:
- Госпожо Гюпсе, много ви отива това бебе! На ваш познат ли е? Вие ли го гледате? А вие какво мислите по въпроса за увеличаване на семейството?
- Ха, хах , а това томбишче / Моля?Аз томбиш! Сега ще ти се стъжниииии, лелкоооооооооооо/, не ги ли познахте, дъщерята на известния ни дизайнер на обувки Йомер Иплички и съпругата му... А за другото питайте Баръш бей, зависи от него..
- Госпожо, какво е това безобразие? Как така ще вземате бебе от количка? Ела миличка, тати да те гушне, не плачи, ангелче и сълзички ли има....шшш... Дефне подай ми една кърпа? Дефне!
И стана една суматоха и дандания, хора , камери...Но аз пък как да изтърва моя любимец Баръш Ардуч и надничам иззад гърба на тати шоуто. Онази чорла / тате, мамо обещавам, че като порасна винаги ще ходя прилично сресана и облечена и никога няма да зея така , че да ми се видят и сливиците, а сега май баба Тюркян ще трябва да ми бае срещу страх/, се снима с разни хора, а той се усмихва някак вяло и:
- Когато му дойде времето, ще помислим и за увеличаване на семейството. Но просто сега не е момента,ние и така сме си много щастливи, особено котката и кучетата, благодаря ви приятели....
- А каква майка ще бъде според вас г-жа Гюпсе?
- Чудесна, страхотна и много интелигентно ще си гледа детето...
- Но вие няма ли да сте бащата?
- За сега, не....
- Ааа, заснехте ли всичко, колеги?
- Ане се безпокойте, още тази вечер ще бъдете на първа страница.
Така завърши първата ми разходка в МОЛА с рев от моя страна и много ядосан тати и смееща се мама- тандем Ипликчи-Топал...
......
На следващата сутрин
Тати е станал отдавна за да ходи да тренира, а ние с мама се излежаваме в голямото легло и си бърборим по женски... По скоро тя си бърбори, а аз се мъча да навра кичур от косата и в устата си да видя дали има вкус на тиква и телефона звънна, леля Нихан била.
- Какво? Нихан, сигурна ли си? Дано Йомер още не е разбрал. Ела, миличка.
Слизаме по стъпалата и виждам тати от най големия си кошмар, когато с Исо отиваме да си вземем ябълки от градината на съседите, толкова е ядосан,че не може да стои на едно място и говори на някого много силно:
- Не ме интересува, Неха! Тази жена и нейните измислени медии ги даваме на съд. Не може така да си прави ПР на гърба на дъщеря ми и да и снимат лицето....да, да Каролин сега е на първа страница на всички вестници, а и репортаж ще има от голямото събитие. Трябва някой най после да и даде урок , да се научи, че си има норми на поведение...О да ,много оригинална...Ти,чел ли си заглавията " Гюпсе Озай мечтае за такова красиво бебе ", " Великия Йомер Ипликчи избра Зорлу център и Гюпсе Озай за да покаже дъщеря си ", " Кое е това бебе? Тайното дете на ГО" и още глупости от този род... Неха, завеждаш дело и толкова, а и обезщетението ще го дарим за Фонд деца в беда.... Боже, този човек как живее с нея? Дефне и това ли трябваше да ни се случи?
- Йомер! Ти направо не си на себе си...Скъпа, тихо тати е бесен...
- Каро, ела при мен, да се успокоя малко като усетя аромата ти...
Какъв аромат бе тате, той памперса ми е пълен... И сега какво няма май да ме водят на културни мероприятия в МОЛА, така ли..Дали да не ревна за повече драматизъм?
.......
Дом Озай& Ардуч същата сутрин
- Любими, ама вчера добре се получи, нали? Пак сме на първа страница, като гледам медиите в интернет... Защо не се замислиш дали да не си направим едно бебе, а? Ти ще го гледаш между проектите си, а аз ще творя, например може да напиша сценарий '' Една майка, едно бебе".... Баръш? Скъпи? Този пак е излязъл с кучето си... Ами сега , ако го засекат някъде сам? А дали Ипликчи няма да ме покани за лице на новата си марка? Да взема да му се обадя?
Коте като ти казвам, че трите със Славенчето сме си плюли в клавиатурите
Джанъм, горкото дете
на тази крехка възраст среща с кака 
Ще му остане травма за цял живот Каро както винаги е на ниво - уникална е
Коте като ти казвам, че трите със Славенчето сме си плюли в клавиатурите
