Нова от Елчин 
и тя много конспиративно взе да ги пуска тези снимки 
- Публикувана: 3 апр. 2017, 18:00 ч.
- Последно мнение: 2 май 2017, 19:56 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54
и тя много конспиративно взе да ги пуска тези снимки 
Глава 72
Новата година започна с проблеми за Пасионис. Това, от което Синан толкова се страхуваше, се случи. Дениз бе успял да уговори един от италианските им клиенти да се премести при него. За фирмата не беше фатално, но ако един се откажеше, това щеше да накара другите да се замислят. Трябваше да се действа веднага.
Йомер и Синан водеха преговори по телефона и имейла повече от две седмици, но нямаше никакъв ефект. Не им оставаше друго, освен да заминат и да се опитат да решат проблема очи в очи. Друг изход нямаха.
За съжаление Дефне и Ясемин трябваше да останат във фирмата. Мъжете не знаеха колко време ще им отнеме пътуването- дни или седмица, а може би и повече. Дефне, като съпруга на Йомер, и Ясемин, като годеница на Синан и ръководител на отдела по концепции трябваше да ръководят Пасионис, докато тя отсъстват.
Поне времето беше на тяхна страна. Снежната буря, невиждана до сега в Истанбул, която бе затрупала града през последната седмица, бе спряла. Всички полети пътуваха без проблем и двамата успяха да си вземат билети за полета, който искаха. Щяха да отпътуват в понеделник сутрин.
Дефне прекара последната нощ без да мигне. Гледаше Йомер, спокойно спящ до нея, опитвайки се да си представи как ще прекара следващите дни без него. Струваше ѝ се невъзможно. Знаеше, че така трябва, но това не правеше болката от раздялата по- малка. Бяха си обещали да са винаги един до друг, но ето че животът отново ги разделяше. Макар и за няколко дни, тя не искаше да заспива без него. Не можеше.
Сутринта се измъкна рано от леглото, за да му приготви закуска. Нареди всичко на един поднос и го качи горе, внимателно пристъпвайки, за да не го събуди. Постави таблата на шкафа и се приближи тихо до него. Наведе се и обсипа лицето му с целувки. Очите му се отвориха и той я погледна сънено.
- Добро утро!- Усмихна ѝ се, докато тя прекарваше пръсти по челото му, надолу по носа, скулите.- Какво правиш?!
- Гледам те!- Усмихна се тъжно тя.- Не искам да заминаваш!
- И аз не искам, любов моя! Знаеш, че ако бе възможно, щях да реша проблема от тук и нямаше да те оставя дори за минута. Но не мога, Дефне. Трябва да замина.
- Извинявай!- Затвори очи тя, опитвайки се да събере сили.- Знам колко ти е трудно и обещавам повече да не се държа като малко дете. Ще ми липсваш!
- И ти на мен! Толкова много!- Йомер се повдигна и я придърпа в прегръдките си.
- Трябва да закусиш, а след това ще те закарам до летището.- С нежелание се отдръпна тя.
- Не искам да ям!- Усмихна се, когато устните му срещнаха нейните.- Имам нужда единствено от теб!
Люби я бавно и нежно, целувайки я до забрава. Устните му я изследваха, сякаш бе негова за пръв път, опитвайки се да направи всеки миг вечност. Пренесоха се в един друг свят, където единственото важно беше любовта им и нищо и никой не можеше да ги раздели. Никога!
Дефне и Ясемин закараха Йомер и Синан до летището, изпращайки ги с тъжни усмивки и молещи ги да се върнат час по- скоро. Двете стояха прегърнати, махащи към излитащия самолет, отнасящ любимите им към толкова далечната за тях Италия. Когато излетя, те се качиха в колите и отидоха в Пасионис. Работата щеше да ги разсейва, за да не мислят колко много им липсват мъжете.
Сякаш чул молитвите им, Корай ги посрещна с поредната драма. Плачещ, с неугледен вид и целия облечен в черно, той бе седнал на стъпалата към кабинета на Йомер. Двете се стъписаха, щом го видяха.
- Корай, какво се е случило?!- Попита Ясемин, докато бавно се приближаваха към него.- Добре ли си?!
- Не съм! Как можаха да ми го причинят?! Безсъвестни, лоши, безмилостни хора! Защо трябваше да постъпят така, защо?!
- Г-н Корай, какво се е случило? Кой ви е обидил?!- Дефне и Яса се споглеждаха, чудейки се кой е могъл да нарани така приятелят им.
- Умря, той умря, а тя остана да страда сам самичка!- Ревна с цяло гърло фотографа, без да обръща внимание на паникьосаните им лица.- Толкова млада, а вече вдовица! Как не им дожаля, гадняри!
- Кой е умрял, за какво говориш, Корай?!- Двете жени вече бяха в истерия, чудейки се на спокойствието на всички останали.
- Дериа, какво се е случило?!- Обърнаха се те към секретарката, след като получиха единствено нова порция проклятия от изпадналия в криза Корай.
- Любимият сериал на г-н Корай е имал нещастен край и днес той е в депресия, проклинащ сценаристите на сериала!- Засмя се тя, виждайки ужасените им лица.
- Сериал ли каза?!- Дефне започна да трепери, докато Ясемин вече се обръщаше с протегнати към шията на Корай ръце.
- Ще те убия, Корай, ще те убия!- Прошепна гневно тя, запътвайки се към него.
- Направи го, нека се отърва от тази болка! Не издържам повече, нека и аз умра като Джемил, за да не страдам повече!- Разплака се още по- силно той, докарвайки нов нервен срив на Ясемин.
- Ти не си нормален, не си!- Крещеше тя насреща му.- Лунатик, маниак, откачалка!
- Г-н Корай, едва не умряхме от притеснение, не ви ли е срам?!- Започна да вика и Дефне, заставайки до приятелката си.- Що за поведение е това?!
- Аааа, не ме нападайте! Аз тук умирам от мъка, не мога да ви слушам!- Изправи се той, загръщайки се в черната пелерина, която висеше на гърба му.- Отивам да страдам в кабинета си, безмилостни вещици! Ахх каква е тази болка, Боже?! Защо винаги аз страдам?!
- Ще го убия! Някой ден наистина ще го убия!- Повтаряше си Ясемин, докато се опитваше да спре треперенето на ръцете си.
- Ела да подишаме малко въздух, имаме нужда да се успокоим.- Повика я Дефне, отправяйки се към изхода.- Ще закусим навън.
- Той ще ни побърка, Дефне! Ще използва, че Йомер го няма, и ще разгърне цялата си лудост!- Ясемин беше на границата на нервите си, докато чакаше да им донеса храната. Бяха седнали в малко кафене на брега.
- Значи просто не трябва да му обръщаме внимание! Точно като Йомер!- Засмя се Дефне, успяла най- после да възстанови спокойствието си.- Нямаме друг изход.
https://www.youtube.com/watch?v=uIiIkA27UPI
Макар и малко странно, по- подходящо музикално оформление не можах да измисля
Новата година започна с проблеми за Пасионис. Това, от което Синан толкова се страхуваше, се случи. Дениз бе успял да уговори един от италианските им клиенти да се премести при него. За фирмата не беше фатално, но ако един се откажеше, това щеше да накара другите да се замислят. Трябваше да се действа веднага.
Йомер и Синан водеха преговори по телефона и имейла повече от две седмици, но нямаше никакъв ефект. Не им оставаше друго, освен да заминат и да се опитат да решат проблема очи в очи. Друг изход нямаха.
За съжаление Дефне и Ясемин трябваше да останат във фирмата. Мъжете не знаеха колко време ще им отнеме пътуването- дни или седмица, а може би и повече. Дефне, като съпруга на Йомер, и Ясемин, като годеница на Синан и ръководител на отдела по концепции трябваше да ръководят Пасионис, докато тя отсъстват.
Поне времето беше на тяхна страна. Снежната буря, невиждана до сега в Истанбул, която бе затрупала града през последната седмица, бе спряла. Всички полети пътуваха без проблем и двамата успяха да си вземат билети за полета, който искаха. Щяха да отпътуват в понеделник сутрин.
Дефне прекара последната нощ без да мигне. Гледаше Йомер, спокойно спящ до нея, опитвайки се да си представи как ще прекара следващите дни без него. Струваше ѝ се невъзможно. Знаеше, че така трябва, но това не правеше болката от раздялата по- малка. Бяха си обещали да са винаги един до друг, но ето че животът отново ги разделяше. Макар и за няколко дни, тя не искаше да заспива без него. Не можеше.
Сутринта се измъкна рано от леглото, за да му приготви закуска. Нареди всичко на един поднос и го качи горе, внимателно пристъпвайки, за да не го събуди. Постави таблата на шкафа и се приближи тихо до него. Наведе се и обсипа лицето му с целувки. Очите му се отвориха и той я погледна сънено.
- Добро утро!- Усмихна ѝ се, докато тя прекарваше пръсти по челото му, надолу по носа, скулите.- Какво правиш?!
- Гледам те!- Усмихна се тъжно тя.- Не искам да заминаваш!
- И аз не искам, любов моя! Знаеш, че ако бе възможно, щях да реша проблема от тук и нямаше да те оставя дори за минута. Но не мога, Дефне. Трябва да замина.
- Извинявай!- Затвори очи тя, опитвайки се да събере сили.- Знам колко ти е трудно и обещавам повече да не се държа като малко дете. Ще ми липсваш!
- И ти на мен! Толкова много!- Йомер се повдигна и я придърпа в прегръдките си.
- Трябва да закусиш, а след това ще те закарам до летището.- С нежелание се отдръпна тя.
- Не искам да ям!- Усмихна се, когато устните му срещнаха нейните.- Имам нужда единствено от теб!
Люби я бавно и нежно, целувайки я до забрава. Устните му я изследваха, сякаш бе негова за пръв път, опитвайки се да направи всеки миг вечност. Пренесоха се в един друг свят, където единственото важно беше любовта им и нищо и никой не можеше да ги раздели. Никога!
Дефне и Ясемин закараха Йомер и Синан до летището, изпращайки ги с тъжни усмивки и молещи ги да се върнат час по- скоро. Двете стояха прегърнати, махащи към излитащия самолет, отнасящ любимите им към толкова далечната за тях Италия. Когато излетя, те се качиха в колите и отидоха в Пасионис. Работата щеше да ги разсейва, за да не мислят колко много им липсват мъжете.
Сякаш чул молитвите им, Корай ги посрещна с поредната драма. Плачещ, с неугледен вид и целия облечен в черно, той бе седнал на стъпалата към кабинета на Йомер. Двете се стъписаха, щом го видяха.
- Корай, какво се е случило?!- Попита Ясемин, докато бавно се приближаваха към него.- Добре ли си?!
- Не съм! Как можаха да ми го причинят?! Безсъвестни, лоши, безмилостни хора! Защо трябваше да постъпят така, защо?!
- Г-н Корай, какво се е случило? Кой ви е обидил?!- Дефне и Яса се споглеждаха, чудейки се кой е могъл да нарани така приятелят им.
- Умря, той умря, а тя остана да страда сам самичка!- Ревна с цяло гърло фотографа, без да обръща внимание на паникьосаните им лица.- Толкова млада, а вече вдовица! Как не им дожаля, гадняри!
- Кой е умрял, за какво говориш, Корай?!- Двете жени вече бяха в истерия, чудейки се на спокойствието на всички останали.
- Дериа, какво се е случило?!- Обърнаха се те към секретарката, след като получиха единствено нова порция проклятия от изпадналия в криза Корай.
- Любимият сериал на г-н Корай е имал нещастен край и днес той е в депресия, проклинащ сценаристите на сериала!- Засмя се тя, виждайки ужасените им лица.
- Сериал ли каза?!- Дефне започна да трепери, докато Ясемин вече се обръщаше с протегнати към шията на Корай ръце.
- Ще те убия, Корай, ще те убия!- Прошепна гневно тя, запътвайки се към него.
- Направи го, нека се отърва от тази болка! Не издържам повече, нека и аз умра като Джемил, за да не страдам повече!- Разплака се още по- силно той, докарвайки нов нервен срив на Ясемин.
- Ти не си нормален, не си!- Крещеше тя насреща му.- Лунатик, маниак, откачалка!
- Г-н Корай, едва не умряхме от притеснение, не ви ли е срам?!- Започна да вика и Дефне, заставайки до приятелката си.- Що за поведение е това?!
- Аааа, не ме нападайте! Аз тук умирам от мъка, не мога да ви слушам!- Изправи се той, загръщайки се в черната пелерина, която висеше на гърба му.- Отивам да страдам в кабинета си, безмилостни вещици! Ахх каква е тази болка, Боже?! Защо винаги аз страдам?!
- Ще го убия! Някой ден наистина ще го убия!- Повтаряше си Ясемин, докато се опитваше да спре треперенето на ръцете си.
- Ела да подишаме малко въздух, имаме нужда да се успокоим.- Повика я Дефне, отправяйки се към изхода.- Ще закусим навън.
- Той ще ни побърка, Дефне! Ще използва, че Йомер го няма, и ще разгърне цялата си лудост!- Ясемин беше на границата на нервите си, докато чакаше да им донеса храната. Бяха седнали в малко кафене на брега.
- Значи просто не трябва да му обръщаме внимание! Точно като Йомер!- Засмя се Дефне, успяла най- после да възстанови спокойствието си.- Нямаме друг изход.
https://www.youtube.com/watch?v=uIiIkA27UPI
Макар и малко странно, по- подходящо музикално оформление не можах да измисля
Нова от Елчин
и тя много конспиративно взе да ги пуска тези снимки Тази на картината прилича на кака
Глава 73
Дните ѝ бяха безкрайни, а нощите- истински кошмари. Макар да се чуваше с Йомер поне по два пъти на ден и всяка вечер, преди да заспи, Дефне имаше чувството, че него го няма от месеци, а не от едва четири дни. Гривната и колието бяха постоянно на нея, но те не можеха да заместят съпруга ѝ.
В петък сутринта тя се приготвяше за работа, влачейки се едва едва из къщата. Нямаше желание за нищо, освен да се свие на дивана и да изчака завръщането на Йомер, който беше обещал да се постараят да се върнат до неделя. Но знаеше, че е невъзможно. Насилвайки се да изяде сандвича, който си бе приготвила, Дефне се стресна от звънеца на вратата. Молейки се да е Йомер, който е искал да я изненада, тя се затича да отвори. Срещу нея обаче не бе съпругът ѝ.
- Г-жо Нериман?!- Беше истински изненадана да види лелята на Йомер.- Случило ли се е нещо?
- И още питаш?!- Нахална както винаги, тя избута Дефне и влезе в къщата като собственичка.- Защо винаги трябва да се занимавам с теб? Защо не свършиш поне едно нещо както трябва, а?
- Какво искате от мен, г- жо Нериман?- Примирено въздъхна Дефне, отказвайки да се поддаде на конфронтация с нея.
- Какъв беше договорът ни с теб? Жениш се за Йомер и си тръгваш, нали така?! Какво толкова сложно имаше тук? Нищо! Ти какво направи- отиде и му разказа всичко! Отдели го от семейството му, от приятелите му, разби живота му! Защо го направи, Дефне?!
- Нищо не съм направила! Аз само...
- Не искам да те слушам! Малка никаквица- от самото начало си преследвала парите на племенника ми, нали?! Винаги си искала само тях! Ето какво ще ти предложа- давам ти още 200 хил. и изчезваш завинаги! Йомер не заслужава съпруга като теб!
- Г- жо Нериман, аз вече не съм онова глупаво момиче, което можехте да контролирате!- Погледна я в очите Дефне.- Не можете да ми казвате какво да правя, още по- малко да ме заплашвате в собствения ми дом!
- Твоят дом, ха!- Изсмя се Нера насреща ѝ.- Ако Йомер не те бе прибрал като мръсно коте, за което ми е дожаляло, сега нямаше да си тук! А и не забравяй кой ти осигури всичко това- ако не ти бях платила, за да влюбиш в себе си племенника ми, ти никога нямаше да стигнеш до тук! Така че си помисли добре, Дефне, кой ти е помогнал повече- аз или Йомер?!
- Не искам...
- Не ме интересува какво искаш!- Нериман беше бясна и Дефне вече се изморяваше от крясъците ѝ.- Щом не искаш да си тръгнеш, ще ме сдобриш с Йомер! Не знам какво ще му кажеш, как ще го убедиш, но искам да оправиш отношенията ни!
- Аз?- Идеше ѝ да убие лелята.
- Ти си причината племенникът ми да не иска да ме види, значи ти ще си и тази, която ще ни сдобри! Не искам да ми противоречиш!- Прекъсна я тя, когато видя как Дефне се опитва да каже нещо.- Или се махни от живота ни, или върни всичко така, както беше преди ти да се появиш!
Изхвръквайки от къщата като хала, също толкова бързо, колкото и влезе, Нериман не видя Шукрю, който тъкмо бе паркирал колата. Но той много добре я огледа, след което влезе тихо в къщата. Дефне стоеше на един стол в кухнята, а сълзите капеха върху недояденият ѝ сандвич.
- Г-жо Дефне, всичко наред ли е?!- Попита тихо той, несмеейки да се приближи.
- Каква госпожа съм аз, бате Шукрю?!- Хвърли се в ръцете му Дефне, плачеща горчиво.- Аз съм просто една безволева кукла в ръцете на тази вещица. Не мога повече да издържа. Защо не ме остави най- после намира. Защо?!
- Не се оставяй да те измъчват, момичето ми!- Изненадан от постъпката ѝ, Шукрю се чудеше как да постъпи. Отдръпна я леко от себе си, за да погледне очите ѝ.- Ти си най- ценното за г-на Йомер, вярвай в това. И не позволявай на никой да те обеди в обратното, става ли?!
- Но тя няма да ме остави на мира! Никога няма да ме остави!
- Значи просто ще трябва да се бориш, Дефне. Ти си силна, знаеш го. Не позволявай на тази вещица, както я нарече, да те нарани.- Засмя се той, когато видя изненаданото ѝ лице.- Какво, ти първа я нарече така.
- Благодаря!- Усмихна му се леко Дефне, опитваща се да се съвземе.- Извинявай за кризата, но тя сякаш изсмуква жизнените ми сили.
- Ако сте по- добре, г-жо Дефне, можем да тръгваме към фирмата.- Върна се към деловия тон Шукрю, разсмивайки я.
- Разбира се, г-н Шукрю!- Не ми остана длъжна и тя.- Само да си взема чантата.
Когато се чу с Йомер малко по- късно, Дефне премълча за случилото се. Не искаше да го тревожи, когато е толкова далеч от дома, а и той нямаше какво да направи. Проблемът си беше неин. Опитваше се да звучи весело, но това само събуди подозренията му. Гласът ѝ беше странен, сякаш е плакала и се опитва да го скрие.
Прибирайки се вкъщи, Дефне си припомни случката от сутринта. Искаше ѝ се да я забрави, но не можеше. Какво щеше да прави сега? Как щеше да убеди Йомер да се сдобри с леля си?!
https://www.youtube.com/watch?v=PIVWcoqYu7w
Дните ѝ бяха безкрайни, а нощите- истински кошмари. Макар да се чуваше с Йомер поне по два пъти на ден и всяка вечер, преди да заспи, Дефне имаше чувството, че него го няма от месеци, а не от едва четири дни. Гривната и колието бяха постоянно на нея, но те не можеха да заместят съпруга ѝ.
В петък сутринта тя се приготвяше за работа, влачейки се едва едва из къщата. Нямаше желание за нищо, освен да се свие на дивана и да изчака завръщането на Йомер, който беше обещал да се постараят да се върнат до неделя. Но знаеше, че е невъзможно. Насилвайки се да изяде сандвича, който си бе приготвила, Дефне се стресна от звънеца на вратата. Молейки се да е Йомер, който е искал да я изненада, тя се затича да отвори. Срещу нея обаче не бе съпругът ѝ.
- Г-жо Нериман?!- Беше истински изненадана да види лелята на Йомер.- Случило ли се е нещо?
- И още питаш?!- Нахална както винаги, тя избута Дефне и влезе в къщата като собственичка.- Защо винаги трябва да се занимавам с теб? Защо не свършиш поне едно нещо както трябва, а?
- Какво искате от мен, г- жо Нериман?- Примирено въздъхна Дефне, отказвайки да се поддаде на конфронтация с нея.
- Какъв беше договорът ни с теб? Жениш се за Йомер и си тръгваш, нали така?! Какво толкова сложно имаше тук? Нищо! Ти какво направи- отиде и му разказа всичко! Отдели го от семейството му, от приятелите му, разби живота му! Защо го направи, Дефне?!
- Нищо не съм направила! Аз само...
- Не искам да те слушам! Малка никаквица- от самото начало си преследвала парите на племенника ми, нали?! Винаги си искала само тях! Ето какво ще ти предложа- давам ти още 200 хил. и изчезваш завинаги! Йомер не заслужава съпруга като теб!
- Г- жо Нериман, аз вече не съм онова глупаво момиче, което можехте да контролирате!- Погледна я в очите Дефне.- Не можете да ми казвате какво да правя, още по- малко да ме заплашвате в собствения ми дом!
- Твоят дом, ха!- Изсмя се Нера насреща ѝ.- Ако Йомер не те бе прибрал като мръсно коте, за което ми е дожаляло, сега нямаше да си тук! А и не забравяй кой ти осигури всичко това- ако не ти бях платила, за да влюбиш в себе си племенника ми, ти никога нямаше да стигнеш до тук! Така че си помисли добре, Дефне, кой ти е помогнал повече- аз или Йомер?!
- Не искам...
- Не ме интересува какво искаш!- Нериман беше бясна и Дефне вече се изморяваше от крясъците ѝ.- Щом не искаш да си тръгнеш, ще ме сдобриш с Йомер! Не знам какво ще му кажеш, как ще го убедиш, но искам да оправиш отношенията ни!
- Аз?- Идеше ѝ да убие лелята.
- Ти си причината племенникът ми да не иска да ме види, значи ти ще си и тази, която ще ни сдобри! Не искам да ми противоречиш!- Прекъсна я тя, когато видя как Дефне се опитва да каже нещо.- Или се махни от живота ни, или върни всичко така, както беше преди ти да се появиш!
Изхвръквайки от къщата като хала, също толкова бързо, колкото и влезе, Нериман не видя Шукрю, който тъкмо бе паркирал колата. Но той много добре я огледа, след което влезе тихо в къщата. Дефне стоеше на един стол в кухнята, а сълзите капеха върху недояденият ѝ сандвич.
- Г-жо Дефне, всичко наред ли е?!- Попита тихо той, несмеейки да се приближи.
- Каква госпожа съм аз, бате Шукрю?!- Хвърли се в ръцете му Дефне, плачеща горчиво.- Аз съм просто една безволева кукла в ръцете на тази вещица. Не мога повече да издържа. Защо не ме остави най- после намира. Защо?!
- Не се оставяй да те измъчват, момичето ми!- Изненадан от постъпката ѝ, Шукрю се чудеше как да постъпи. Отдръпна я леко от себе си, за да погледне очите ѝ.- Ти си най- ценното за г-на Йомер, вярвай в това. И не позволявай на никой да те обеди в обратното, става ли?!
- Но тя няма да ме остави на мира! Никога няма да ме остави!
- Значи просто ще трябва да се бориш, Дефне. Ти си силна, знаеш го. Не позволявай на тази вещица, както я нарече, да те нарани.- Засмя се той, когато видя изненаданото ѝ лице.- Какво, ти първа я нарече така.
- Благодаря!- Усмихна му се леко Дефне, опитваща се да се съвземе.- Извинявай за кризата, но тя сякаш изсмуква жизнените ми сили.
- Ако сте по- добре, г-жо Дефне, можем да тръгваме към фирмата.- Върна се към деловия тон Шукрю, разсмивайки я.
- Разбира се, г-н Шукрю!- Не ми остана длъжна и тя.- Само да си взема чантата.
Когато се чу с Йомер малко по- късно, Дефне премълча за случилото се. Не искаше да го тревожи, когато е толкова далеч от дома, а и той нямаше какво да направи. Проблемът си беше неин. Опитваше се да звучи весело, но това само събуди подозренията му. Гласът ѝ беше странен, сякаш е плакала и се опитва да го скрие.
Прибирайки се вкъщи, Дефне си припомни случката от сутринта. Искаше ѝ се да я забрави, но не можеше. Какво щеше да прави сега? Как щеше да убеди Йомер да се сдобри с леля си?!
https://www.youtube.com/watch?v=PIVWcoqYu7w
Джанъм, тъкмо приключих с предната глава и изненада...чета и отивам да търся Каролинка каъде се е скрила
Дано бързо я намериш, че каквато е хитра
Аз , Те и моите родители
Скрит текст:
Ехоо, пак съм аз, малката Каро. В последно време се отдадох на мързел в компанията на тати, защото мама бил изпаднала в пролетна депресия и по съвет на леля Нихан се е отдала на любимото си занимание- готвенето. След три дни на сърми, тати каза на мама, че излизаме двамата на разходка, а тя да си прави рецептите за книгата си проект " 1001 приказни рецепти за сърми". Всъщност на тати му бе най зле, защото аз сърми още не ям, ама не ми изглеждат и никак апетитни, това между нас да си остане. Ако пък знаете, къде ме заведе родителя, ами при родата Топал. Още от вратата леля ми Нихан ме взе от кошницата и започна най детайлно да проверява всяко нещо по мен... Ало леля ми, аз да не съм улика, май много си гледала Улиците на Истанбул, след което реши че съм много слаба и освен млякото реши да ме натъпче с нещо лигаво, наречено картофено пюре, ама то е такава гадост, че аз съвсем съвестно го върнах , омазах и Ниханче и себе си и така се възмутих, че тати и чичо не могат да се вредят кой първи да влезе при нас. Леля ми каза, че била майка с опит и Дефо нищо не разбирала, не може на три месеца да пия само мляко, ами дай ми сърми бе лельо, да видиш тогава Дефото как пристига с метлата да ти изтърси прахоляка. Тати и се накара, тя му каза, че бил голям философ, който знае само книги да чете, а не разчитал на опита на другите. Тати и се позасмя, а чичо направо я прати на пазар. Добре, че баба Тюркян си дойде и като ме гушна, ми стана така хубаво, тя ухае на мама и на нещо друго, което ми носи спокойствие и уют и накрая си заспах така в ръцете и. После разбрах, че тати си е хапнал хубаво при тях, но не сърми де ...Ох мамо, добре,че си в неведение и депресирана... И интересно Исо къде е ? Липсва ми нещо... А бил при другата си баба... Аз защо имам само една баба? А забравих баба Неро.... Да не става много дълго, след като знаещата ми леля се обади на мама да се оплаче от невъжможния и груб Йомер, който нищо не разбирал от деца, че Каро е много слаба / Молим????/ и тя не може да ме гледа с една дума, мама си смени няколко нюанса на червеното и така се накара на тати, че той много възмутен излезе в градината да си допие питието, а аз си
напъхах цялото юмруче в устата и така се задавих, че и депресията и питието на тати останаха навън...Сега у дома няма сърми, а само мир, тишина и една щастлива Каро с пълно томбаче и любопитни очички...
Като казах очи, се сетих за нашето семейно посещение, дядо Хулюси имаше юбилей, ставал на цели 80 години. Тати сякаш не бе очарован от идеята да ходим, но мама много искаше, а и мен щяха да ме представят в обществото. Не питайте колко ме бяха нагласили, с рокля,с на тати дизайнерските обущенца и за капак една джувка на главата, която много исках да махна... Първо ме разнасяха в кошницата, но после накъде се запиля от една Мине и тати и мама ме носиха. Първо трябваше да слушам на дадо юбилей речта , след всичките благодарности и т.н. " И най съм щастлив от факта, че доживях да видя любимата си правнучка Каролин ." , че ти друга правнучка имаш ли бе деде, как няма да съм любимата и защо най после не си оправиш чейнето, само ти хлопа и зъбите ти излизат напред, но ставаш пък един смешен тогава ... И защо с баба Тюркян се гледат така странно... Тати прошепна на мама, че май имало тръпка между тях и маман така се задави,чак сълзи и протекоха и грима и се размаза и заприлича на моята играчка панда. По едно време Кориша се чу отнякъде, как с една песен ще поздрави рожденика... НеротУ така се смееше с гостите си, че дядо Неджми лека полека се измъкна оттам и дойде при нас и по точно при мен, даже ме взе и аз от радост му се изплезих / било несъзнателно, много знаеш баща ми/ и се хванах за мустака му, много хубаво мога да се люлям на него. Абе тате, защо не си пуснеш и ти такъв мустак,а?
Ау коя е тази красавица? Ето идва при нас:
- Ооо братовчеде! Решил си да уважиш дядо. Дефне, много си елегантна, както винаги. А това прелестно създание май малката ми племенничка. Здравей принцесо, аз съм Суде.- А сетих се, ти си на НеротУ дъщерята. Като си казала здрасти , така да бъде.- Може ли да я взема, ох че е тежичка /???/. Значи ти си Каролин така ли? Дефне, кой реши малката да се казва така? Йомер? А ти знаеш ли коя е Каролин?
- Суде!!!- Тати взе да става нервен.
- Защо братовчеде, нека Дефне знае нещо от миналото ти. Всъщност Каролин е бивше гадже на Йомер от италианския му период след Из, но докато тя замина без да се обади, Каролин се омъжи за най добрия приятел на твоя любим, като в същото време имаше и връзка с него. Йомер така и не можа да я забрави... А Дениз, сигурно ти е казал за второ име, защото виждам че малката е със сини очи. Но Дениз всъщност е...
- Поредната любима на Йомер ли, този път от кой френския период ли? - мама вече гледа лошо, а тати е бесен...
- Не, не и ти веднага. Дензи бе дясната ръка на леля Емине. В дните в които боледуваше, тя поемаше грижите за Йомер, а той много я обичаше. За съжаления тя замина и повече май не се обаждала, така той загуби не само майка си ... Стана малко тъжно...- Ей Суде, май го раздаваш гаднярка, а? Опс, май малко повърнах върху теб. И как само ме тръсна в ръцете на тати! И какво сега, мама е сърдита, тати гледа лошо, Кориша вие някъде в дъното на градината уж пее, Неро се смее като недомаслена, Суде се бърше нервно...Ами аз сега да заплача ли? Не само ще махна тази гадна кордела, защото искам да съм рошаваааааа...
На другия ден
Днес било ден на бащата, но мама все още е сърдита , май и тя не знае защо? Тати и мълчи, като говори само на мен...А без тези, моля. Аз посредник няма да ви ставам, защото като се сдобрите Каро пак ще спи сама в стаята си като " голямо момиче", не че сте познали....Но на мен ми се спи, баща миииииииииииии?
- Така, да те сложим в леглото, докато мама се прави на сърдита. А това какво е ? Писмо за мен, от мама за деня на бащата. Искаш ли да ти го прочета скъпа, нали баща и дъщеря не трябва да имат тайни, слушай
" Когато дариш един мъж с дъщеря, ти го даряваш с някой, който ще го обича безрезервно.Независимо от това колко грешки прави.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, това което наистина му даваш е още една голяма любов и жена на живота му. Някой, когото той да пази всеки ден от живота си.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, ти му даваш мотивация да прави още и още в живота си. Още една причина за да се буди сутрин.
Когато даряваш един мъж с дъщеря,ти му даваш възможност да обича по друг начин, непознат за него досега.Даваш му някого, който ще отвори най дълбоките врати в сърцето му.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, ти му даваш някого на който никога няма да каже " не".Даваш му малко момиченце,което има малка частичка от сърцето му и я е сграбчило между пръстчетата си още в деня в който се е родило.
Когато дариш един мъж с дъщеря, ти му даваш урок за това колко са важни рокличките, гримовете, дизайнерите / това май не важи за теб, скъпи/,
Когато дариш един мъж с дъщеря, това което наистина му даваш ,е някой в който той наистина да вярва повече от всичко.Някого, когото той ще се опитва да изгради като силна личност, защото знае, че някой ще иска да я събори на земята.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, даваш му някой на когото да бъде модел на подражание. Някой който да бъде горд с него. Защото и без никакво старание, той се чувства достатъчно горд да бъде неин баща.
Учиш го на чувствителност, като му даваш някого който може да разтопи сърцето му само с един поглед.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, му даваш най добрия подарък за който може да мечтае"
Когато дариш един мъж с дъщеря, ти му даваш най голямото щастие в мига, в който чуе малкото си момиченце да казва " тате".
А ние си обичаме нашия тати, малката Каролин и една щастлива мама "
Ау маман, какво е това бе? Не мога да си оправя фокуса... Баща ми ,защо имаш сълзи в очите? Айде и мама реве? Ами аз да бъда ли солидарна? Аааааааааааааа
Ехоо, пак съм аз, малката Каро. В последно време се отдадох на мързел в компанията на тати, защото мама бил изпаднала в пролетна депресия и по съвет на леля Нихан се е отдала на любимото си занимание- готвенето. След три дни на сърми, тати каза на мама, че излизаме двамата на разходка, а тя да си прави рецептите за книгата си проект " 1001 приказни рецепти за сърми". Всъщност на тати му бе най зле, защото аз сърми още не ям, ама не ми изглеждат и никак апетитни, това между нас да си остане. Ако пък знаете, къде ме заведе родителя, ами при родата Топал. Още от вратата леля ми Нихан ме взе от кошницата и започна най детайлно да проверява всяко нещо по мен... Ало леля ми, аз да не съм улика, май много си гледала Улиците на Истанбул, след което реши че съм много слаба и освен млякото реши да ме натъпче с нещо лигаво, наречено картофено пюре, ама то е такава гадост, че аз съвсем съвестно го върнах , омазах и Ниханче и себе си и така се възмутих, че тати и чичо не могат да се вредят кой първи да влезе при нас. Леля ми каза, че била майка с опит и Дефо нищо не разбирала, не може на три месеца да пия само мляко, ами дай ми сърми бе лельо, да видиш тогава Дефото как пристига с метлата да ти изтърси прахоляка. Тати и се накара, тя му каза, че бил голям философ, който знае само книги да чете, а не разчитал на опита на другите. Тати и се позасмя, а чичо направо я прати на пазар. Добре, че баба Тюркян си дойде и като ме гушна, ми стана така хубаво, тя ухае на мама и на нещо друго, което ми носи спокойствие и уют и накрая си заспах така в ръцете и. После разбрах, че тати си е хапнал хубаво при тях, но не сърми де ...Ох мамо, добре,че си в неведение и депресирана... И интересно Исо къде е ? Липсва ми нещо... А бил при другата си баба... Аз защо имам само една баба? А забравих баба Неро.... Да не става много дълго, след като знаещата ми леля се обади на мама да се оплаче от невъжможния и груб Йомер, който нищо не разбирал от деца, че Каро е много слаба / Молим????/ и тя не може да ме гледа с една дума, мама си смени няколко нюанса на червеното и така се накара на тати, че той много възмутен излезе в градината да си допие питието, а аз си
напъхах цялото юмруче в устата и така се задавих, че и депресията и питието на тати останаха навън...Сега у дома няма сърми, а само мир, тишина и една щастлива Каро с пълно томбаче и любопитни очички...
Като казах очи, се сетих за нашето семейно посещение, дядо Хулюси имаше юбилей, ставал на цели 80 години. Тати сякаш не бе очарован от идеята да ходим, но мама много искаше, а и мен щяха да ме представят в обществото. Не питайте колко ме бяха нагласили, с рокля,с на тати дизайнерските обущенца и за капак една джувка на главата, която много исках да махна... Първо ме разнасяха в кошницата, но после накъде се запиля от една Мине и тати и мама ме носиха. Първо трябваше да слушам на дадо юбилей речта , след всичките благодарности и т.н. " И най съм щастлив от факта, че доживях да видя любимата си правнучка Каролин ." , че ти друга правнучка имаш ли бе деде, как няма да съм любимата и защо най после не си оправиш чейнето, само ти хлопа и зъбите ти излизат напред, но ставаш пък един смешен тогава ... И защо с баба Тюркян се гледат така странно... Тати прошепна на мама, че май имало тръпка между тях и маман така се задави,чак сълзи и протекоха и грима и се размаза и заприлича на моята играчка панда. По едно време Кориша се чу отнякъде, как с една песен ще поздрави рожденика... НеротУ така се смееше с гостите си, че дядо Неджми лека полека се измъкна оттам и дойде при нас и по точно при мен, даже ме взе и аз от радост му се изплезих / било несъзнателно, много знаеш баща ми/ и се хванах за мустака му, много хубаво мога да се люлям на него. Абе тате, защо не си пуснеш и ти такъв мустак,а?
Ау коя е тази красавица? Ето идва при нас:
- Ооо братовчеде! Решил си да уважиш дядо. Дефне, много си елегантна, както винаги. А това прелестно създание май малката ми племенничка. Здравей принцесо, аз съм Суде.- А сетих се, ти си на НеротУ дъщерята. Като си казала здрасти , така да бъде.- Може ли да я взема, ох че е тежичка /???/. Значи ти си Каролин така ли? Дефне, кой реши малката да се казва така? Йомер? А ти знаеш ли коя е Каролин?
- Суде!!!- Тати взе да става нервен.
- Защо братовчеде, нека Дефне знае нещо от миналото ти. Всъщност Каролин е бивше гадже на Йомер от италианския му период след Из, но докато тя замина без да се обади, Каролин се омъжи за най добрия приятел на твоя любим, като в същото време имаше и връзка с него. Йомер така и не можа да я забрави... А Дениз, сигурно ти е казал за второ име, защото виждам че малката е със сини очи. Но Дениз всъщност е...
- Поредната любима на Йомер ли, този път от кой френския период ли? - мама вече гледа лошо, а тати е бесен...
- Не, не и ти веднага. Дензи бе дясната ръка на леля Емине. В дните в които боледуваше, тя поемаше грижите за Йомер, а той много я обичаше. За съжаления тя замина и повече май не се обаждала, така той загуби не само майка си ... Стана малко тъжно...- Ей Суде, май го раздаваш гаднярка, а? Опс, май малко повърнах върху теб. И как само ме тръсна в ръцете на тати! И какво сега, мама е сърдита, тати гледа лошо, Кориша вие някъде в дъното на градината уж пее, Неро се смее като недомаслена, Суде се бърше нервно...Ами аз сега да заплача ли? Не само ще махна тази гадна кордела, защото искам да съм рошаваааааа...
На другия ден
Днес било ден на бащата, но мама все още е сърдита , май и тя не знае защо? Тати и мълчи, като говори само на мен...А без тези, моля. Аз посредник няма да ви ставам, защото като се сдобрите Каро пак ще спи сама в стаята си като " голямо момиче", не че сте познали....Но на мен ми се спи, баща миииииииииииии?
- Така, да те сложим в леглото, докато мама се прави на сърдита. А това какво е ? Писмо за мен, от мама за деня на бащата. Искаш ли да ти го прочета скъпа, нали баща и дъщеря не трябва да имат тайни, слушай
" Когато дариш един мъж с дъщеря, ти го даряваш с някой, който ще го обича безрезервно.Независимо от това колко грешки прави.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, това което наистина му даваш е още една голяма любов и жена на живота му. Някой, когото той да пази всеки ден от живота си.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, ти му даваш мотивация да прави още и още в живота си. Още една причина за да се буди сутрин.
Когато даряваш един мъж с дъщеря,ти му даваш възможност да обича по друг начин, непознат за него досега.Даваш му някого, който ще отвори най дълбоките врати в сърцето му.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, ти му даваш някого на който никога няма да каже " не".Даваш му малко момиченце,което има малка частичка от сърцето му и я е сграбчило между пръстчетата си още в деня в който се е родило.
Когато дариш един мъж с дъщеря, ти му даваш урок за това колко са важни рокличките, гримовете, дизайнерите / това май не важи за теб, скъпи/,
Когато дариш един мъж с дъщеря, това което наистина му даваш ,е някой в който той наистина да вярва повече от всичко.Някого, когото той ще се опитва да изгради като силна личност, защото знае, че някой ще иска да я събори на земята.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, даваш му някой на когото да бъде модел на подражание. Някой който да бъде горд с него. Защото и без никакво старание, той се чувства достатъчно горд да бъде неин баща.
Учиш го на чувствителност, като му даваш някого който може да разтопи сърцето му само с един поглед.
Когато даряваш един мъж с дъщеря, му даваш най добрия подарък за който може да мечтае"
Когато дариш един мъж с дъщеря, ти му даваш най голямото щастие в мига, в който чуе малкото си момиченце да казва " тате".
А ние си обичаме нашия тати, малката Каролин и една щастлива мама "
Ау маман, какво е това бе? Не мога да си оправя фокуса... Баща ми ,защо имаш сълзи в очите? Айде и мама реве? Ами аз да бъда ли солидарна? Аааааааааааааа
Мераба 
оххх Темпи, джанъм пак ли дъртата вещица ще им трови живота . Интересно как ще се развие историята
Славе старохотна е тази малка палава Каро 
що ревеш бе Темпи 
на мен ми беше забавно 
а я четох още като отворих едното очо 
преди кафето
оххх Темпи
, джанъм пак ли дъртата вещица ще им трови живота . Интересно как ще се развие историята Славе
старохотна е тази малка палава Каро Джанъм ти вместо да ме разсмееш ме разрева : Ужасна си
А сега добро утро
Отивам да се опитам да поработя
Ужасна си А сега добро утро
Отивам да се опитам да поработя що ревеш бе Темпи на мен ми беше забавно а я четох още като отворих едното очо преди кафето
Смях се с малката ама писмото направо ме разби 
Пък и аз в последно време съм нещо ревлива, книгите, които чета, явно не ми влияят добре на емоциите
Пък и аз в последно време съм нещо ревлива, книгите, които чета, явно не ми влияят добре на емоциите точно това с писмото аз го прочетох някъде из нета вчера
та затова може би не ме развълнува така . Толкова ли са сълзливи книгите които четеш сега
Писмото е от сайта на 24 часа мама, но много ми хареса и затова го сложих.
Сълзливи не, но наистина са заредени с много емоции и не всички приятни
Няма значение - поревах си и ми мина Отивам да ви наглася новата глава, мисля да ви зарадвам по обяд ако успея
Няма значение - поревах си и ми мина
Отивам да ви наглася новата глава, мисля да ви зарадвам по обяд ако успея
Симем Йозтюрк
Синем Йозтюрк – Мечтае за главна роля
Пълното име на турската актриса е Гьозде Синем Йозтюрк. Тя е родена на 9 Януари 1985г. в Истанбул. Майка й е гъркиня, а баща й турчин, родом от Измир. Завършва анадолската гимназия, след което кандидатства в университета “Мармара”. Приета е във факултета по изкуства, където изучава кино и телевизия. Преди началото на своята професионална кариера атрактивната актриса участва в няколко късометражни филма, а през 2007г. Дебютира в сериала “Стената”. Именно в тази поредица Синем е забелязана от прочутия режисьор Хамид Алкан. Той я кани да се присъедини към екипа на сагата “На задния ред”, където в продължение на пет години играе ролята на Гамзе. През 2013г. Синем се изявява успешно и в развлекателния бизнес. Ръководството на канал TRT й гласува пълно доверие и тя води свое собствено предаване за интериорен дизайн. Истинската слава за нея идва две години по-късно, когато приема да пресъздава образа на Ясемин в романтичната комедия “Любов под наем”. Поредицата й донася популярност и признание, а нейни партньори са актьорите Елчин Сангу(Гюзиде от “С Русия в сърцето”) и Баръш Ардуч. През 2016гл Йозтюрк се включва в 3-ти сезон на драмата “Твоят мой живот”, където интерпретира персонажа на Селма. Селма е решителна и самоуверена безнес дама, обладана от ненавист и жажда за отмъщение. Насочва цялата си енергия и омраза към Харун, тъй като той е провалил живота на съпруга й и го е довел до самоубийство. Харун се занимава с пране на пари на балканската мафия през овшорни компании. За да осъществи плана си, Селма се свързва с Джихан и започва работа при Харун като финасов експерт. Веднъж влязла в компанията на Харун, Селма вече има отлична възможност да предава на Джихан важни документи. Те доказват, че Харун е открил сметка на Кайманите на името на Хазал, дъщерята на Джихан и Дилара, без да уведоми нито момичето, нито близките му. По-късно в сериала се оказва, че Селма е полицейски инспектор под прикритие, който докладва всичко на началниците си за престъпния бизнес на Харун.
В личния си живот синем се радва на много възходи, но и присъстват и немалки падения. Има два брака, които завършват с развод. През 2008г. ня се омъжва за актьора Серкан Балбал и две години по-късно се разделят. Синем изживява тежко втория си развод с бизнесмена Гюрсел Шатър. Въпреки, че са женени едва от една година, през 2014г. те слагат край на взаимоотношенията си. По онова време медиите упорито поддържат версията, че е започнала любовна връзка с актьора Али Сунал и той е причина бракът й да се разпадне. Синем дълго време запазва мълчание, но в края на краищата опровергава слуховете. “Не само брака си, но и никоя друга връзка не съм прекъсвала заради трето лице. Това би било неуважително преди всичко към мен самата. С Али участвахме заедно във филм и сме се виждали едва десетина пъти. Снимките съвпаднаха с делото и не знам защо всички решиха, че той има нещо общо с краха на брака ми”, разкрива Йозтюрк. През Април 2016г. Синем приключва връзката си с оператора Бекир Топлар. Седмица по-късно кинодивата намира отново любовта. Този път нейният избраник е бизнесменът Мустафа Услу. Три дни след началото на бурния им романс двамата решават да се оженят. На 26 Май 2016г. двойката официално узаконява съюза си. “Никога не бих се омъжила по сметка или в емето на децата. Винаги ме е водила само и единствено любовта. Бих направила всичко за любовта”, изказва мнението си за брака актрисата. През свободното си време Йозтюрк обича да се забавлява с приятели. Води динамичен светски живот и често може да бъде забелязана в известни нощни клубове. Когато е вкъщи, гледа телевизия. Умее да рисува добре, но се отдава на живопис, когато скучае.
ИНТЕРВЮ
Превъплъщавате се перфектно както в положителни, така и в отрицателни роли. Много зрители твърдят, че сте лоша жена и затова пресъздавате убедително персонажите си ....
- Така е, чувала съм подобни коментари. Сигурна съм, че ако изиграя убийца, ще ми повярват на сто процента. Винаги ще се намерят хора, които да твърдят, че и в реалния живот съм такава. Жалко е, че ние, актьорите, не можем да избираме действията на героите си. Трябва единствено да следваме сценария и да предадем достоверно поверения образ.
В друго ваше интервю заявявате, че отрицателните героини винаги са представени по-секси, по-изтънчени. Защо е наложен този стереотип?
- Жените ежедневно използват своя чар. Фигурата и красотата им са техни оръжия. Те интригуват мъжете със своята сексуалност. Във всяка жена се крие похотливост, капризност и доза невинност. Тези качества спят дълбоко в мен и когато ролята ми ги изисква, ги събуждам без проблем.
Коя е най-обидната реплика, която се чували за ваша героиня?
- Ролята на Ясемин в “Любав под наем” провокира много негативни изказвания от страна на почитателите на сериала. За Ясемин съм чувала “Дай Боже да умре”, “Това не е ли онази отвратителна Ясемин?”Забавлявам се с подобни изказвания. Те не ме интересуват особено.
Интерпретирането на коренно различни персонажи не е ли рисковано?
- Мисля, че играта на еднотипни роли е рискована. Интересно и забавно ми е, когато пресъздавам специфични образи. Не обичам еднообразието както в живота, така и в работата. Доволна съм, че получавам и отрицателни роли.
Какво ще кажете за любовта?
- Любовта започва със страст. Ако страстта приключи, идва краят и на любовта. Сега съм щастливо омъжена, удовлетворена и спокойна.
Като дете сте били пълничка, с пухкави бузки...
- До гимназията не бях просто закръглена, а доста дебела. След това започнах да спортувам и отслабнах, но продължавам да следя теглото си. Наистина завиждам на тези, които ядат до насита,а не качват килограми. Аз самата внимавам с какво и колко се храня, защото съм много лакома, а хубавите миризми ме привличат неудържимо.
Имате татуировки на китките си. Каква ще бъде следващата?
- Следващата ще бъде свързана с раждането на детето ми. До тогава не мисля да правя нова, защото гримьорите полагат огромни усиля да ги прикрият.
Къде щяхте да търсите реализация, ако не бяхте поели по стъпките на актьорството?
- Щях да стана психолог. Обичам да наблюдавам хората и да им помагам, с каквото мога. Не се виждам седнала на бюро по осем часа на ден.
В професионален план за какво мечтаете?
- За роля в театъра. Не съм загубила вяра, че ще получа предложение и ще осъществя и този блян.
Ролята, която чакате, но все още не сте изиграли?
- Копнея за главна роля с интересен сценарий в сериал или филм. Надявам се да сбъдна и тази мечта.
ИЗТОЧНИК: - Вестник "TV Сага" : -https://www.facebook.com/TVSaga
Синем Йозтюрк – Мечтае за главна роля
Пълното име на турската актриса е Гьозде Синем Йозтюрк. Тя е родена на 9 Януари 1985г. в Истанбул. Майка й е гъркиня, а баща й турчин, родом от Измир. Завършва анадолската гимназия, след което кандидатства в университета “Мармара”. Приета е във факултета по изкуства, където изучава кино и телевизия. Преди началото на своята професионална кариера атрактивната актриса участва в няколко късометражни филма, а през 2007г. Дебютира в сериала “Стената”. Именно в тази поредица Синем е забелязана от прочутия режисьор Хамид Алкан. Той я кани да се присъедини към екипа на сагата “На задния ред”, където в продължение на пет години играе ролята на Гамзе. През 2013г. Синем се изявява успешно и в развлекателния бизнес. Ръководството на канал TRT й гласува пълно доверие и тя води свое собствено предаване за интериорен дизайн. Истинската слава за нея идва две години по-късно, когато приема да пресъздава образа на Ясемин в романтичната комедия “Любов под наем”. Поредицата й донася популярност и признание, а нейни партньори са актьорите Елчин Сангу(Гюзиде от “С Русия в сърцето”) и Баръш Ардуч. През 2016гл Йозтюрк се включва в 3-ти сезон на драмата “Твоят мой живот”, където интерпретира персонажа на Селма. Селма е решителна и самоуверена безнес дама, обладана от ненавист и жажда за отмъщение. Насочва цялата си енергия и омраза към Харун, тъй като той е провалил живота на съпруга й и го е довел до самоубийство. Харун се занимава с пране на пари на балканската мафия през овшорни компании. За да осъществи плана си, Селма се свързва с Джихан и започва работа при Харун като финасов експерт. Веднъж влязла в компанията на Харун, Селма вече има отлична възможност да предава на Джихан важни документи. Те доказват, че Харун е открил сметка на Кайманите на името на Хазал, дъщерята на Джихан и Дилара, без да уведоми нито момичето, нито близките му. По-късно в сериала се оказва, че Селма е полицейски инспектор под прикритие, който докладва всичко на началниците си за престъпния бизнес на Харун.
В личния си живот синем се радва на много възходи, но и присъстват и немалки падения. Има два брака, които завършват с развод. През 2008г. ня се омъжва за актьора Серкан Балбал и две години по-късно се разделят. Синем изживява тежко втория си развод с бизнесмена Гюрсел Шатър. Въпреки, че са женени едва от една година, през 2014г. те слагат край на взаимоотношенията си. По онова време медиите упорито поддържат версията, че е започнала любовна връзка с актьора Али Сунал и той е причина бракът й да се разпадне. Синем дълго време запазва мълчание, но в края на краищата опровергава слуховете. “Не само брака си, но и никоя друга връзка не съм прекъсвала заради трето лице. Това би било неуважително преди всичко към мен самата. С Али участвахме заедно във филм и сме се виждали едва десетина пъти. Снимките съвпаднаха с делото и не знам защо всички решиха, че той има нещо общо с краха на брака ми”, разкрива Йозтюрк. През Април 2016г. Синем приключва връзката си с оператора Бекир Топлар. Седмица по-късно кинодивата намира отново любовта. Този път нейният избраник е бизнесменът Мустафа Услу. Три дни след началото на бурния им романс двамата решават да се оженят. На 26 Май 2016г. двойката официално узаконява съюза си. “Никога не бих се омъжила по сметка или в емето на децата. Винаги ме е водила само и единствено любовта. Бих направила всичко за любовта”, изказва мнението си за брака актрисата. През свободното си време Йозтюрк обича да се забавлява с приятели. Води динамичен светски живот и често може да бъде забелязана в известни нощни клубове. Когато е вкъщи, гледа телевизия. Умее да рисува добре, но се отдава на живопис, когато скучае.
ИНТЕРВЮ
Превъплъщавате се перфектно както в положителни, така и в отрицателни роли. Много зрители твърдят, че сте лоша жена и затова пресъздавате убедително персонажите си ....
- Така е, чувала съм подобни коментари. Сигурна съм, че ако изиграя убийца, ще ми повярват на сто процента. Винаги ще се намерят хора, които да твърдят, че и в реалния живот съм такава. Жалко е, че ние, актьорите, не можем да избираме действията на героите си. Трябва единствено да следваме сценария и да предадем достоверно поверения образ.
В друго ваше интервю заявявате, че отрицателните героини винаги са представени по-секси, по-изтънчени. Защо е наложен този стереотип?
- Жените ежедневно използват своя чар. Фигурата и красотата им са техни оръжия. Те интригуват мъжете със своята сексуалност. Във всяка жена се крие похотливост, капризност и доза невинност. Тези качества спят дълбоко в мен и когато ролята ми ги изисква, ги събуждам без проблем.
Коя е най-обидната реплика, която се чували за ваша героиня?
- Ролята на Ясемин в “Любав под наем” провокира много негативни изказвания от страна на почитателите на сериала. За Ясемин съм чувала “Дай Боже да умре”, “Това не е ли онази отвратителна Ясемин?”Забавлявам се с подобни изказвания. Те не ме интересуват особено.
Интерпретирането на коренно различни персонажи не е ли рисковано?
- Мисля, че играта на еднотипни роли е рискована. Интересно и забавно ми е, когато пресъздавам специфични образи. Не обичам еднообразието както в живота, така и в работата. Доволна съм, че получавам и отрицателни роли.
Какво ще кажете за любовта?
- Любовта започва със страст. Ако страстта приключи, идва краят и на любовта. Сега съм щастливо омъжена, удовлетворена и спокойна.
Като дете сте били пълничка, с пухкави бузки...
- До гимназията не бях просто закръглена, а доста дебела. След това започнах да спортувам и отслабнах, но продължавам да следя теглото си. Наистина завиждам на тези, които ядат до насита,а не качват килограми. Аз самата внимавам с какво и колко се храня, защото съм много лакома, а хубавите миризми ме привличат неудържимо.
Имате татуировки на китките си. Каква ще бъде следващата?
- Следващата ще бъде свързана с раждането на детето ми. До тогава не мисля да правя нова, защото гримьорите полагат огромни усиля да ги прикрият.
Къде щяхте да търсите реализация, ако не бяхте поели по стъпките на актьорството?
- Щях да стана психолог. Обичам да наблюдавам хората и да им помагам, с каквото мога. Не се виждам седнала на бюро по осем часа на ден.
В професионален план за какво мечтаете?
- За роля в театъра. Не съм загубила вяра, че ще получа предложение и ще осъществя и този блян.
Ролята, която чакате, но все още не сте изиграли?
- Копнея за главна роля с интересен сценарий в сериал или филм. Надявам се да сбъдна и тази мечта.
ИЗТОЧНИК: - Вестник "TV Сага" : -https://www.facebook.com/TVSaga