♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Ами на снимките които съм виждала е или с джапанки или еспадрили, освен да им е махнала токчетата

Абе и аз нося почти само равни обувки, ама обичам сандалки на токчета...  Ей за ей тия бих убила Дефне, както и за червените от втората колекция на Йомер, 19 еп. мисля че бяха 





Така че като нищо може да е скрита лимонка 

Тези последните сандали Елчин ги бе обула за да може да стигне Баръш за да дразни Йомер , а Дафа да е с дрескода на фирмата високи токчета ама че объркано стана

Джанъм , няма да те дочакам за следващата глава, че ще ставам по петляно време

Лека, татлъм, ще се постарая да те зарадвам за първото кафе 

 

Йомер бей си е скрита лимонка и си пада по крачета с високи токчета.....и Баръш също, щото онази талантливата сценаристка ходи с гумени ботуши или мръсни бели кецове....





я как му светят очичките тука

Една от любимите ми сцени..  Когато Корай му заяви, че е снимал Курукъз, Йомер направо щеше да получи калп криза от шока 

 

Боре да не я чака да падне

Тц Славе дава и съвети!

Хайде стига сте го жалвали тоз Йомер, че не знаел, че ще става баща 

Глава 80

Дефне лежеше, притиснала ръце към корема си и говореше нещо тихо. Йомер влезе в спалнята, очакващ тя вече да е заспала. Не знаеше какво да направи, но го болеше. Липсата ѝ на доверие бе нещо, което той не можеше да приеме така лесно. Преоблече се набързо и легна, но в своята половина. Дори не се опита да я докосне и тя почти се разплака. Имаше нужда от него.
Събирайки последните капки смелост, които имаше, тя се протегна към него. Ръката ѝ легна на бузата му, докато той затвори очи, опитващ се да не мисли какво изпитва. Не искаше да я нарани, затова не се отдръпна, но да усеща докосванията ѝ бе прекалено за него. Искаше му се да я прегърне и никога да не я пусне.
-   Моля те, Йомер! Прости ми!
Шепотът ѝ спря сърцето му. Имаше толкова болка в него. Но и него го болеше.
-   Как можа да се усъмниш в мен, Дефне?! Защо не дойде и не ме попита коя е тя?! Защо не поговори с мен?! След всичко случило се мислех, че си ме опознала поне малко! Че ми вярваш!
-   Така е! Йомер, не знам какво ме бе прихванало, сама не можех да се позная!- Отчаяно редеше тя, решила да използва това, че ѝ говори.- Знам, че никога няма да ми причиниш подобно нещо, вярвам ти! Но когато те чух да говориш толкова нежно с друга, сърцето ми сякаш спря! Думите на г-жа Нериман, че не те заслужавам, че не съм достойна за теб, се завърнаха с нова сила. Бях объркана и изплашена, а да те обвиня бе най- лесното решение! Съжалявам!
-   До кога тази жена ще застава на пътя ни?! До кога ще ѝ го позволяваш, Дефне?! Нейното мнение ли е по- важно за теб, или моето?!
-   Отново!- Изсмя се тя, припомняйки си разговора си с Нериман.- Знаеше ли, понякога толкова ми напомняш за нея! Тя ме попита същото- кой е направил повече за мен, ти или тя!
-   Аз не съм като нея!- Обидено отсече той, поглеждайки я гневно.
-   Моят Йомер не е. Но този, ядосаният, студен Йомер, който ме гледа в момента е! Бях развълнувана, направих грешка! Човек съм, неизбежно е! Мислех, че си го разбрал. Самият ти не си безгрешен.
Останаха смълчани, опитвайки се да осмислят всичко, което казаха и чуха. Защо животът винаги ги подлагаше на изпитания?!
Придърпвайки я към себе си, Йомер я гушна и целуна челото ѝ. Тя бе готова да се разплаче отново, но този път от щастие.
-   Да не си посмяла отново да си помислиш някоя такава глупост!- Строго изрече Йомер, но в гласа му личеше облекчение, че успяха да разрешат проблема.
-   Заклевам се!
Целуна я, след което я притисна силно до себе си. Дори да искаше, не можеше да ѝ се сърди дълго. Тя бе неговата душа. Неговото всичко.
-   Трябва да ти покажа нещо!- Измъкна се тя, ставайки.
-   Какво?!
-   Почакай!- Отиде до шкафчето и разрови из дамската си чанта, която бе метнала там. Скри ръце зад гърба си и се върна.- Само, моля те, остани спокоен!
-   Какво има, Дефне?! Започвам да се притеснявам!
-   Не е нищо лошо.- Подаде му пръчицата от теста за бременност.
В първият момент Йомер не успя да разбере какво е това. Когато до съзнанието му достигнаха думите тест за бременност, очите му фокусираха двете чертички. Доказателството, че ще да става баща!
-   Дефне?!- Погледна я, все едно я вижда за пръв път.- Сигурна ли си?!
-   Напълно. Направих си и кръвен тест за всеки случай!
-   Любима!
Обсипа лицето ѝ с целувки, спирайки на устните им. Сладката, нежна целувка продължи сякаш цяла вечност, отнасяйки ги в един друг свят.
-   Защо не ми каза веднага?!
-   Идвах към теб с теста, когато те чух да говориш с Бахар!- Очите ѝ се сведоха засрамено.- Радостта от новината и вродената ми глупост ми изиграх лоша шега.
-   Значи си разбрала снощи?
-   Всъщност заподозрях още вчера сутринта.- Призна си тя, а той се чудеше как бе издържала да не му каже още тогава.- Помолих Ясемин да ми купи теста, а снощи се качих да го направя. Не исках да ти казвам, докато не съм сигурна. След това се случи каквото се случи.- Въздъхна дълбоко, не искаше повече да мисли за това.- Сутринта отидох в една клиника и си направих тест. Със сигурност съм бременна.
-   Сладка моя, единствена моя!- Йомер я прегърна, опитвайки се да е нежен, но и да я усети напълно.- Трябваше да дойдеш при мен още вчера сутринта. В кой месец трябва да си?!
-   Ако изчисленията ми са верни, втори. Дори вече към края му. В понеделник ще отида на лекар и той ще каже точно.
-   Ще отидем!- Поправи я Йомер. Беше толкова щастлив.- Няма да те изпусна от поглед дори за минута вече. Да ви изпусна!
-   Скъпи, както сам изтъкна преди време, няма как да сме абсолютно постоянно заедно. Спокойно, ние ще сме добре!- Погали тя корема си, все още плосък и гладък.
-   Може ли?!- Попита Йомер, следящ с поглед ръката ѝ. Тя се засмя и сложи неговата под своята.- Нашето бебе.
-   Все още е едно грахово зърно, но го обичам толкова много! Искам да се роди час по- скоро, за да го гушна.
-   Изчакай, скъпа, тепърва има седем месеца, в които да се молиш всеки момент да родиш!- Пошегува се той, без въобще да подозира колко верни ще се окажат думите му.

https://www.youtube.com/watch?v=3STIOyBx52w

Превод на песента на руски, че сега просто не ми се превежда на български  Една от любимите ми 

Бунджорнооооо 


Темпиджим 
Ха сега  може ли така да ме клеветите  като ме няма 


  Ааа Славенче  мойте пък са ми много удобни  , ама това е защото синьор Ипликчи много внимателно и нежно ми вземаше размера 


Ийй Дафа никаква романтика няма в нея  голямо казване за бебето направи 
Татлъм, дали като роди ще й дойде малко повече ум в главата или да не се надявам 

Привет по никое време  

Джанъм не те клеветим, само казваме истината  

Щото пък Дафа на Мерич беше идеална 

Дефне и ум - това си е чиста утопия  

Здравейте!


Баръш вече има 3,7 млн.  последователи.

 
Добро утро момичета

 


Абе Темпи , чудесно си хванала характера на Дафне , много романтично съобщи на Йомер, че ще става татко

ааа Меричова Дафа беше като хеликоптер с разбита перка и липсваща навигационна система  та затова си мечтая за една по-разумна  / доколкото това е възможно  , за да не излезе съвсем от прототипа си  / Дафина, дето поне от време на време може да мисли, преди да действа