НОВО! Пилешка супа за душата!

Мили тъжни момичета, ето ви една песен на Гари Мур, от която няма да ви стане по-леко, но пък ще ви помогне да си поплачете , когато имате нужда...

http://www.vbox7.com/play:7e3c94d4     с превод

http://www.youtube.com/watch?v=pth0uaTnLwc     и без...

а ето и текста
(Gary Moore)
Another time, another place.
The lonely streets where we embraced.
Then you would go without a trace.
Nothing's the same without you.

Another day goes passing by.
I sit alone and wonder why.
Sometimes it's hard, but I will try
to live my life without you.

You're in my heart, you're in my dreams.
You're everywhere or so it seems.
So many times I've heard that song.
Hold back the tears, pretend you're strong.

Another day goes slowly by.
I sit alone and wonder why.
I think of you, I start to cry.
Nothing's the same without you.

Another time, another place.
The sweetness of our last embrace.
What would I give to see your face.
Nothing's the same without you.

Nothing's the same,
nothing's the same,
nothing's the same without you.

Айде поплачете си , но не забравяйте че "Even the longest night won't last forever".., както е казал Alan Parson, или на простоцарски "...дори най-дългата нощ не продължава вечно "- горе главите!!

това ми го пратиха днес и исках да ви о покажа и на вас....
Малко момче попитало майка си, "Защо плачеш?"
 " Защото съм жена?", отговорила му тя
"Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала " И
никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, " Защо мама сякаш плаче без
 причина?"
 "Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
 Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат
 жените.
Най-накрая попитал Господ: "Господи, защо жените плачат толкова лесно?
 Господ отговорил: " Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и
въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което
много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се
 отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да
се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки
всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от
неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си,
 но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него
непоколебимо.
 И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално
право, за да го използва, когато има нужда.
" Виждаш ли, сине.", казал Господ, "красотата на жената не е в дрехите,
които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
 Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към
сърцето й - мястото, където любовта обитава.

"Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...
- О, не е на Земята - каза малкият принц.... ................................................................
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.

 ---Какво е обред?—каза малкия принц..

---И това е едно отдавна забравено нещо..  ----каза лисицата,,,--То е онова ,което прави един ден различен от другите дни и един час различен от другите часове…               ………………………………………………….

……Сбогом…-каза  той…

…--Сбогом…..-каза лисицата….---Ето я моята тайна.Тя е много проста…:най-хубавото се вижда само със сърцето.Най-същественото е невидимо за очите.

…---Най същественото е невидимо за очите….---повтори малкия принц за да го запомни..

…--Твоята роза ти е толкова ценна,поради времето ,което си загубил за нея?

…---Моята роза ми е  ценна, поради загубеното време….рече малкия принц за да го запомни….

….Хората са забравили тая истина----каза лисицата…..----Но ти не трябва да я забравяш….Ти ставаш отговорен завинаги за всичко ,което си опитомил…Ти си отговорен за своята роза…

…---Аз съм отговорен за моята роза……..повтори малкия принц ,за да го запомни…."

Какво ли те повика толкоз рано
или пътека към небето зърна,
та точно под самия връх застана
и във звезда над него се превърна.
Една звезда голяма и изкряща,
направила сърцата ни печални,
една звезда,която ни изпраща
все спомени на болка и раздяла.

На пощенския гълъб женската
днес неочаквано умря.
Аз я поставих вкочанена
върху студената земя.

А мъжкия се вдигна в ятото,
над облаците полетя
и силно свиреха крилата му,
окъпани от утрината.

След туй се сви в една пролука,
обзет от своята тъга,
за мъртвата с копнеж загука
и цяла седмица гука.

Аз го разбирам. Туй е онзи
инстинкт всевластен за живот,
инстинкт за ласки и възторзи,
за щастие, за мир, за плод.

И с нас се случва туй - и ние
оставаме така сами.
Само не можем да летиме
и много дълго ни боли.

Александър Геров

Песента от подписа ми - превод

За моето момиченце

Липсваш ми толкова много
Не те забравям, толкова е тъжно
Надявам се, че ме чуваш
Спомням си ясно

денят, в който ти си отиде
беше денят, в който разбрах,
че нищо вече няма да е същото

Не успях да те целуна за сбогом по ръчичката
Иска ми се да те видя пак
Знам, че не мога
Надявам се, че ме чуваш
Защото аз си спомням ясно

денят, в който ти си отиде
беше денят, в който разбрах,
че нищо няма да е същото

Аз се събудих, ти няма ли да се събудиш??
Продължавам да се питам "защо"??
Не мога да го понеса, не беше измислица
Наистина се случи, ти си отиде

Сега те няма, отиваш си
Там, от където не мога да те върна
Сега те няма, отиваш си
Там, от където няма да се върнеш
 
I miss you, miss you so bad
I don't forget you
Oh it's so sad
I hope you can hear me
I remember it clearly

The day you slipped away
Was the day I found it won't be the same

I didn't get around to kiss you
goodbye on the hand
I wish that I could see you again
I know that I can't
I hope you can hear me
cause I remember it clearly

The day you slipped away
Was the day I found it won't be the same

I've had my wake up
Won't you wake up?
I keep asking "why"?
And I can't take it, it wasn't fake it
It happened, you passed by

Now you're gone, there you go
Somewhere I can't bring you back
Now you're gone, there you go
Somewhere you're not coming back...

много е хубава

Не знам дали е подходящо за тук, но ме е подгонила една малка нощтна депресийка и само тая песен ми се върти из главата:

System Of A Down - Question

Sweet berries ready for two
Ghosts are no different than you,
Ghosts are now waiting for you,
Are you dreaming?

Dreaming denied,
Dreaming alright...

Do we, do we know
When we fly?
When we, when we go,
Do we die?


Самата песен (музиката) не е "общо смилаема", но клипчето е много кадърно до края:
Клипче - цък, за който е склонен да смеси пилешката супа с малко дроб-сърма за душата 

Малко дълго ще стане, но слагам и превод на английски за тези като мен, които изпитват затруднения с немския. Все пак, ако намерите, кой да ви го прочете на немски най-добре ще го почувствате, дори и да не разберете думите. За съжаление не намерих превод на български, който да ми хареса.

          Erlkönig
Johann Wolfgang von Goethe

Wer reitet so spät durch Nacht und Wind?
Es ist der Vater mit seinem Kind;
Er hat den Knaben wohl in dem Arm,
Er faßt ihn sicher, er hält ihn warm.

Mein Sohn, was birgst du so bang dein Gesicht? -
Siehst, Vater, du den Erlkönig nicht?
Den Erlenkönig mit Kron und Schweif? -
Mein Sohn, es ist ein Nebelstreif. -

"Du liebes Kind, komm, geh mit mir!
Gar schöne Spiele spiel ich mit dir;
Manch bunte Blumen sind an dem Strand,
Meine Mutter hat manch gülden Gewand."

Mein Vater, mein Vater, und hörest du nicht,
Was Erlenkönig mir leise verspricht? -
Sei ruhig, bleibe ruhig, mein Kind;
In dürren Blättern säuselt der Wind. -

"Willst, feiner Knabe, du mit mir gehn?
Meine Töchter sollen dich warten schön;
Meine Töchter führen den nächtlichen Reihn,
Und wiegen und tanzen und singen dich ein."

Mein Vater, mein Vater, und siehst du nicht dort
Erlkönigs Töchter am düstern Ort? -
Mein Sohn, mein Sohn, ich seh es genau:
Es scheinen die alten Weiden so grau. -

"Ich liebe dich, mich reizt deine schöne Gestalt;
Und bist du nicht willig, so brauch ich Gewalt."
Mein Vater, mein Vater, jetzt faßt er mich an!
Erlkönig hat mir ein Leids getan! -

Dem Vater grausets, er reitet geschwind,
Er hält in Armen das ächzende Kind,
Erreicht den Hof mit Mühe und Not;
In seinen Armen das Kind war tot.
                                                   1782


         The Erl-King
Johann Wolfgang von Goethe

Who's riding so late where winds blow wild
It is the father grasping his child;
He holds the boy embraced in his arm,
He clasps him snugly, he keeps him warm.

"My son, why cover your face in such fear?"
"You see the elf-king, father?
He's near! The king of the elves with crown and train!"
"My son, the mist is on the plain."

'Sweet lad, o come and join me, do!
Such pretty games I will play with you;
On the shore gay flowers their color unfold,
My mother has many garments of gold.'

"My father, my father, and can you not hear
The promise the elf-king breathes in my ear?"
"Be calm, stay calm, my child, lie low:
In withered leaves the night-winds blow."

'Will you, sweet lad, come along with me?
My daughters shall care for you tenderly;
In the night my daughters their revelry keep,
They'll rock you and dance you and sing you to sleep.'

"My father, my father, o can you not trace
The elf-king's daughters in that gloomy place?"
"My son, my son, I see it clear
How grey the ancient willows appear."

'I love you, your comeliness charms me, my boy!
And if you're not willing, my force I'll employ.'
"Now father, now father, he's seizing my arm.
Elf-king has done me a cruel harm."

The father shudders, his ride is wild,
In his arms he's holding the groaning child,
Reaches the court with toil and dread. -
The child he held in his arms was dead.
                                                        1782, translation by Edwin Zeydel, 1955

Вижте какво ви "сготвих" тази вечер 
http://www.youtube.com/watch?v=6_arRgTuAt4

Драсвайте по някой ред, бе хора  Тази темичка ме накара да се разровя и да прочета някои "забравени" неща 
Подсетете ме и вие нещо   

Недей плачи!
Морето е солено,
солено като твоите сълзи
и ако те се влеят в него,
то ще прелее,ще се разгневи,
ще стане безпощадно и зловещо-
ще дави,
ще потапя,
ще руши...

Недей плачи!
Морето е подвластно на твоите сълзи.
Самото то-сълза огромна-
за някой вечно ще тъжи...

Ще те погаля със очи.
Ще те целуна с мисъл.
Стих нежен в мен ще зазвучи –
неказан и неписан.
Към устните ми изкушен
за показ ще напира.
Но ще остане нероден –
роденото умира.

Надежда Захариева

        Загубиш ли пари,
        загубил си малко!
        Загубиш ли здраве,
        загубил си много!
        Загубиш ли вяра,
        загубил си всичко! 
                         
                          източна мъдрост