miaan 
много е хубаво
За Колето
много е хубаво За Колето - Публикувана: 2 май 2006, 20:39 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2021, 18:00 ч.
НОВО! Пилешка супа за душата!
reni__805, krasa, благодаря ви!
Благодаря на mpetkova i Lilibon, че ми дадоха куража да пиша в този подфорум!
Ето и второто стихотворение, което посветих на сина ми:
Тихо,тихо, тихо и мрачно-
черно,черно, черно и страшно…
Няма,няма,няма покой-
искам,искам,искам те сине мой…
Много обич ли насъбра,
та отиде си от тази земя…
Или просто Господ реши
да събира добрите души…
Страдам,страдам- даже в съня
болката си не мога да спра …
Мъка, мъка и порив див –
СИНЕ МОЙ, искам те ЖИВ!!!
Благодаря на mpetkova i Lilibon, че ми дадоха куража да пиша в този подфорум!
Ето и второто стихотворение, което посветих на сина ми:
Тихо,тихо, тихо и мрачно-
черно,черно, черно и страшно…
Няма,няма,няма покой-
искам,искам,искам те сине мой…
Много обич ли насъбра,
та отиде си от тази земя…
Или просто Господ реши
да събира добрите души…
Страдам,страдам- даже в съня
болката си не мога да спра …
Мъка, мъка и порив див –
СИНЕ МОЙ, искам те ЖИВ!!!
reni__805, krasa, благодаря ви!
Благодаря на mpetkova i Lilibon, че ми дадоха куража да пиша в този подфорум!
Ето и второто стихотворение, което посветих на сина ми:
Тихо,тихо, тихо и мрачно-
черно,черно, черно и страшно…
Няма,няма,няма покой-
искам,искам,искам те сине мой…
Много обич ли насъбра,
та отиде си от тази земя…
Или просто Господ реши
да събира добрите души…
Страдам,страдам- даже в съня
болката си не мога да спра …
Мъка, мъка и порив див –
СИНЕ МОЙ, искам те ЖИВ!!!
Благодаря на mpetkova i Lilibon, че ми дадоха куража да пиша в този подфорум!
Ето и второто стихотворение, което посветих на сина ми:
Тихо,тихо, тихо и мрачно-
черно,черно, черно и страшно…
Няма,няма,няма покой-
искам,искам,искам те сине мой…
Много обич ли насъбра,
та отиде си от тази земя…
Или просто Господ реши
да събира добрите души…
Страдам,страдам- даже в съня
болката си не мога да спра …
Мъка, мъка и порив див –
СИНЕ МОЙ, искам те ЖИВ!!!
Mima,
много силен стих,
разплака ме!
нека почива в мир милото ти момче
Мили майчици, загубили децата си ,
тази вечер ми е много мъчно...
ето какво написах за Колето :
Мило Слънчице на мама,
аз съм разпната на клада!
Няма място на Земята, няма-
сигурна съм,че съм в Ада!
Колко много те обичам!
Полудях- към тебе тичам!
Няма място на Земята, няма-
сигурна съм,че съм в Ада!
тази вечер ми е много мъчно...
ето какво написах за Колето :
Мило Слънчице на мама,
аз съм разпната на клада!
Няма място на Земята, няма-
сигурна съм,че съм в Ада!
Колко много те обичам!
Полудях- към тебе тичам!
Няма място на Земята, няма-
сигурна съм,че съм в Ада!
Мили момичета, загубили най-святото-
няма покой да намери душата ми...
тя се излива във стихове :
* * *
Черни бисери в светла роса,
черна мъка в капка сълза…
Лудост тича в мойта душа,
лудост дива и самота…
Как ли в тази черна Земя,
Слънце мое, ти се събра…
Няма,няма няма да спра
да те търся даже в нощта !
На балкона много цветя-
и цъфтят те с много тъга …
И сълзите правят дъга …
Много лудост и самота…
няма покой да намери душата ми...
тя се излива във стихове :
* * *
Черни бисери в светла роса,
черна мъка в капка сълза…
Лудост тича в мойта душа,
лудост дива и самота…
Как ли в тази черна Земя,
Слънце мое, ти се събра…
Няма,няма няма да спра
да те търся даже в нощта !
На балкона много цветя-
и цъфтят те с много тъга …
И сълзите правят дъга …
Много лудост и самота…
ето още ;
***
Искам да завали, да гърми, да трещи…
Да помете порой душата ми дива…
В мене болката само крещи:
„ Нямам сила , нямам сила !”
Слънце мамино, що ми се скри ?
Черно,черно и страшно е вече…
Без да мигна ,отново в зори
тебе търся, а ти си далече…
Искам да завали, да гърми, да трещи
и градушка да падне голяма…
Там където ,синко ,си ти
нека бъде при тебе и мама …
Прегръщам ви ,милички!
Мима
***
Искам да завали, да гърми, да трещи…
Да помете порой душата ми дива…
В мене болката само крещи:
„ Нямам сила , нямам сила !”
Слънце мамино, що ми се скри ?
Черно,черно и страшно е вече…
Без да мигна ,отново в зори
тебе търся, а ти си далече…
Искам да завали, да гърми, да трещи
и градушка да падне голяма…
Там където ,синко ,си ти
нека бъде при тебе и мама …
Прегръщам ви ,милички!
Мима
ето още ;
***
Искам да завали, да гърми, да трещи…
Да помете порой душата ми дива…
В мене болката само крещи:
„ Нямам сила , нямам сила !”
Слънце мамино, що ми се скри ?
Черно,черно и страшно е вече…
Без да мигна ,отново в зори
тебе търся, а ти си далече…
Искам да завали, да гърми, да трещи
и градушка да падне голяма…
Там където ,синко ,си ти
нека бъде при тебе и мама …
Прегръщам ви ,милички!
Мима
***
Искам да завали, да гърми, да трещи…
Да помете порой душата ми дива…
В мене болката само крещи:
„ Нямам сила , нямам сила !”
Слънце мамино, що ми се скри ?
Черно,черно и страшно е вече…
Без да мигна ,отново в зори
тебе търся, а ти си далече…
Искам да завали, да гърми, да трещи
и градушка да падне голяма…
Там където ,синко ,си ти
нека бъде при тебе и мама …
Прегръщам ви ,милички!
Мима
надали би могла по друг начин така силно да опишеш болката...много,много силини и въздействащи са стиховете ти...
Мила Svetlana_78, благодаря ти за топлите думи !
Ето още едно мое стихотворение :
Дива птица с черни крила
снощи ръфа мойта душа
и вода от очите ми пи,
и сърцето кълва до зори.
После грозно разпери крила
и към нищото отлетя...
Дива птица с черни крила-
пир направи си с мене смъртта...
Ето още едно мое стихотворение :
Дива птица с черни крила
снощи ръфа мойта душа
и вода от очите ми пи,
и сърцето кълва до зори.
После грозно разпери крила
и към нищото отлетя...
Дива птица с черни крила-
пир направи си с мене смъртта...
Мила reni_805,
ето още едно:
Знаеш ли ти как боли,как боли,
в тъмни нощи и в ранни зори,
и в дъждовни и в слънчеви дни,
как боли, как боли...
Ти познаваш ли болка такава,
тя душата превръща във жива жарава,
а сърцето набожда със остри бодли,
то кърви, как боли,как боли...
И усмивката нежна се скри, как боли...
От очите се стичат черни,сухи сълзи...
Как боли, как боли, как боли -
майка с детето си щом се прости.
ето още едно:
Знаеш ли ти как боли,как боли,
в тъмни нощи и в ранни зори,
и в дъждовни и в слънчеви дни,
как боли, как боли...
Ти познаваш ли болка такава,
тя душата превръща във жива жарава,
а сърцето набожда със остри бодли,
то кърви, как боли,как боли...
И усмивката нежна се скри, как боли...
От очите се стичат черни,сухи сълзи...
Как боли, как боли, как боли -
майка с детето си щом се прости.
Препоръчани теми