Карма135,вълшебно е! 
Благодаря,че го сподели с нас!Може би и аз ще повярвам някога толкова силно... 
Благодаря,че го сподели с нас!Може би и аз ще повярвам някога толкова силно... - Публикувана: 2 май 2006, 20:39 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2021, 18:00 ч.
НОВО! Пилешка супа за душата!
Карма135,вълшебно е! Благодаря,че го сподели с нас!Може би и аз ще повярвам някога толкова силно...
Благодаря,че го сподели с нас!Може би и аз ще повярвам някога толкова силно... Карма135
Момичета, радвам се, че по някакъв начин докоснах сърцата ви със стиховете, които написах, благодарение на това, което аз почувствах във вълшебната нощ. Защото за първи път от много години тя беше наистина такава... Пожелавам и на вас да го изживеете. Повярвайте, няма по-голямо облекчение...
Пожелавам и на вас да го изживеете. Повярвайте, няма по-голямо облекчение... 
..............
Над малкото полегнало телце надвесена,
една майка с насълзени очи пееше приспивна песничка.....
Сякаш примка на бесило гърлата държеше -
момиченцето сладко отдавна вече спеше.....
Бе късен декемврийски, почти празничен ден
и слънцето като преди покриваше дървета, улици и къщи.....
Но всеки светъл лъч в сърцата беше угасен.....
и нищо нямаше да бъде вече същото.....
...............
В памет на Съни
И пак тръгни
Дамян Дамянов
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш!
Страхотен е третият стих, обожвам Дамян Дамянов!
Невероятно силни стихове прочетох тук и реших и аз да споделя един свой стих, писан преди няколко години...
Минаха седем години от смъртта на моето ангелче, а и ден не минава без да си спомня за него...
А уж времето лекувало...
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
Минаха седем години от смъртта на моето ангелче, а и ден не минава без да си спомня за него...
А уж времето лекувало...
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
Невероятно силни стихове прочетох тук и реших и аз да споделя един свой стих, писан преди няколко години...
Минаха седем години от смъртта на моето ангелче, а и ден не минава без да си спомня за него...
А уж времето лекувало...
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
Минаха седем години от смъртта на моето ангелче, а и ден не минава без да си спомня за него...
А уж времето лекувало...
Беше черно лято. Преди три години...
На гробището тъжно свиреше щурче,
а слънцето разстроено се скри, за да не види
как черната земя поглъща малкото телце.
Бях крехка, за да нося този кръст.
Не ме пожали и за миг съдбата.
Зарових там, под гробищната пръст,
със жал едничката си рожба, свята.
Имах толкова мечти за тебе, сине,
но ти уви, така и не порастна.
От тежка болест се стопи -
като свещичка тихичко угасна.
Години минаха, но болката не намалява,
едва ли някога ще преболи сърцето.
Едничката надежда ми остава,
че пак ще бъда с теб... в небитието.
valkata78 , Невероятно, силно, въздействащо, носещо цялата ти болка...
Благодаря ти, че го сподели с нас.
..............
Над малкото полегнало телце надвесена,
една майка с насълзени очи пееше приспивна песничка.....
Сякаш примка на бесило гърлата държеше -
момиченцето сладко отдавна вече спеше.....
Бе късен декемврийски, почти празничен ден
и слънцето като преди покриваше дървета, улици и къщи.....
Но всеки светъл лъч в сърцата беше угасен.....
и нищо нямаше да бъде вече същото.....
...............
В памет на Съни
