Думата ми е за книгата "Пилешка супа за душата". Който не я е чел, да го направи! Страшно поучителна за всички!
- Публикувана: 2 май 2006, 20:39 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2021, 18:00 ч.
НОВО! Пилешка супа за душата!
Наближават три години от мига в който изгубих моят татко. Времето се ниже, но за мен болката е все същата, ако не и по-голяма. Това, което запаметих завинаги в онзи черен ден бяха ръцете на татко. И ето, че дойде време да ги превърна във стих...
Сбогуване
Добрите ти ръце със дългите ти пръсти.
Завинаги запаметих за мен.
Сега, когато тялото отсъства...
Витае спомен. С вятъра студен.
Когато осъзнах, че вече ще те няма.
Седях до тебе. Гледах те с тъга.
Със сигурност това не бе измама.
Последната надежда изгоря.
Опитах се с очите да запомня...
Онези силни, бащини ръце.
И скътах спомен. За да ми напомня
за многото прегръдки. От сърце.
Опитах се завинаги и вечно
Там някъде да скрия две ръце...
Със пръсти дълги в минало далечно.
Онези две ръце с добро сърце.
Това са твоите ръчички, тате...
Ограбиха ме. Взеха ми ги там.
Но моят ум успя да запечата
до край извивките.Не ме е срам.
Признавам го с душата на човека
за който ти се грижеше добре.
Пътеката не беше твоя лека.
Смъртта покой дано ти донесе...
Лично творчество
Сбогуване
Добрите ти ръце със дългите ти пръсти.
Завинаги запаметих за мен.
Сега, когато тялото отсъства...
Витае спомен. С вятъра студен.
Когато осъзнах, че вече ще те няма.
Седях до тебе. Гледах те с тъга.
Със сигурност това не бе измама.
Последната надежда изгоря.
Опитах се с очите да запомня...
Онези силни, бащини ръце.
И скътах спомен. За да ми напомня
за многото прегръдки. От сърце.
Опитах се завинаги и вечно
Там някъде да скрия две ръце...
Със пръсти дълги в минало далечно.
Онези две ръце с добро сърце.
Това са твоите ръчички, тате...
Ограбиха ме. Взеха ми ги там.
Но моят ум успя да запечата
до край извивките.Не ме е срам.
Признавам го с душата на човека
за който ти се грижеше добре.
Пътеката не беше твоя лека.
Смъртта покой дано ти донесе...
Лично творчество
За твоя татко, завинаги в спомените ти 
Парижкият дъжд,
възпят от една шарманка
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
- Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма веч обич, хляб и платна.
От боите остана ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
- Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Той постави своята шапка встрани
и й каза:
"Проси!"
После много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.
После падна дъждът изведнъж.
Ах, парижкия дъжд!
Шегобиеца дъжд, който весело чука и свети,
черен и лъскав!
Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
своите сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
възпят от една шарманка
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
- Сбогом - бе казало то на прощаване. -
Аз си отивам.
Няма веч обич, хляб и платна.
От боите остана ни
само черна боя.
От Париж - само улици, водещи в Сена.
- Остани - бе отвърнал художника. -
От боите имам трите бои на лицето ти.
Златна, синя, червена.
От Париж - цяло небе светлина
и един тротоар,
дето падат едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
- Господин Тротоар - тихо каза художника
и коленичи. -
Позволи да рисувам върху твойто голямо платно
едно малко момиче.
Ще го рисувам в синьо, в златно, в червено.
С моите три тебешира.
И за да не му е студено,
когато на теб се намира,
доведи ми парижкото слънце да свети
през целия ден,
доведи покрай мен
стъпки, очи и ръце,
хвърлящи едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Той постави своята шапка встрани
и й каза:
"Проси!"
После много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя
с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче. -
Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Падаха сенки на птици, на облаци.
Падаха сенки на хора,
зачеркващи бързо рисунката.
Падаха мъртви листа и кори от банани.
После падна дъждът изведнъж.
Ах, парижкия дъжд!
Шегобиеца дъжд, който весело чука и свети,
черен и лъскав!
Той единствен се спря и започна да пръска
своите едри монети,
своите сребърни щедри монети.
- Спри - тихо каза художникът. - Тя ще замине.
"Тя ще замине" - сърцето му страшно простена.
А момичето тъжно заплака
със сълзи златни, червени и сини
и тръгна към Сена.
Това е история стара, стара,
стара като Париж и тя:
един художник по тротоара
рисуваше момиче с цветя.
Това го чета и препрочитам, когато съм много тъжна.....
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
Трудни сълзи оставят следи по лицето ми.
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
Трудни сълзи оставят следи по лицето ми.
Вървиш по пътя си сама,
и няма на кого да се опреш.
Около тебе само тъма,
и така ти се иска да спреш.
Но да спреш,е грешна стъпка,
оказваш се някакси лишена,
от спомени,мечти и тръпка,
от себе си сама сломена.
Тогава решаваш ти да продължиш,
напред,към бъдещето непознато,
на въпросите за миналото си мълчиш,
остава то за тебе свято.
Сърцето от болка те свива,
при спомена за онази любов.
Но на кръстопът,обратно не се завива,
зад тебе винаги ще има ров.
и няма на кого да се опреш.
Около тебе само тъма,
и така ти се иска да спреш.
Но да спреш,е грешна стъпка,
оказваш се някакси лишена,
от спомени,мечти и тръпка,
от себе си сама сломена.
Тогава решаваш ти да продължиш,
напред,към бъдещето непознато,
на въпросите за миналото си мълчиш,
остава то за тебе свято.
Сърцето от болка те свива,
при спомена за онази любов.
Но на кръстопът,обратно не се завива,
зад тебе винаги ще има ров.
а това... за безсилието, тъгата и излизането от депресия
Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш :
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли -
отдалечавай се!
Одалечавай се
през времето - от дребното,
от близкото,от болката,от писъка -
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се
целунали,
прашинки две,докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се.Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен
клей.
И тъй,додето
златен
станеш
цял.
Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш :
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли -
отдалечавай се!
Одалечавай се
през времето - от дребното,
от близкото,от болката,от писъка -
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се
целунали,
прашинки две,докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?
Отдалечавай се.Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен
клей.
И тъй,додето
златен
станеш
цял.
В памет на всички деца, загинали нелепо при инциденти.
Нека всички гласно да го прочетем.
- Мамо, излязох с приятели.
Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“
Затова, пих един спрайт.
Почувствах се горда със себе си за това, че послушах ...съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!!
Направих своя избор, и твоите думи бяха свещенни за мен.
Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни.
Аз се качих в моята със сигурността, че съм в състояние да карам.
Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква.
Нещо неочаквано….............................
Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят:
„Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“.
Мамо, гласовете са толкова далечни..!
Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача.
Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“.
Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани.
Но защо…?!
Той е пил, а аз трябва да умра.
Защо живота е толкова несправедлив, мамо?
Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?!
Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове.
Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен.
И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен.
Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо!
Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина.
Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама.
Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща.
Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много!
Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти.
Сбогом мамо.“
Надявам се да успеем да отрезвим голяма част от родителите и децата, които не мислят за последствията от своята безотговорност.
Да се замислим...!
Отнема 3 минути да се прочете, а толкова много, за да помислиш.
Нека всички гласно да го прочетем.
- Мамо, излязох с приятели.
Отидох на един купон, и си спомних какво ми каза преди да изляза: „Недей да пиеш, ако ще караш.“
Затова, пих един спрайт.
Почувствах се горда със себе си за това, че послушах ...съвета ти, и за разлика от много мои приятели бях трезвена!!
Направих своя избор, и твоите думи бяха свещенни за мен.
Когато купона свърши, хората започнаха да се качват по колите си, пияни.
Аз се качих в моята със сигурността, че съм в състояние да карам.
Тогава, Мамо, не можех дори да си представя какво ме очаква.
Нещо неочаквано….............................
Сега съм тук, просната на земята и чувам полицаите да говорят:
„Момчето, което се блъсна в тази кола е пияно“.
Мамо, гласовете са толкова далечни..!
Кръвта ми е навсякъде и се опитвам с всички сили да не заплача.
Мога да чуя и докторите: „Момичето няма да издържи“.
Сигурна съм мамо, че момчето което ме блъсна, не е искало да ме рани.
Но защо…?!
Той е пил, а аз трябва да умра.
Защо живота е толкова несправедлив, мамо?
Защо хората го правят, знаейки че могат да заличат толкова човешки животи..?!
Болката ми в момента е огромна, все едно ме бодът с хиляди ножове.
Мамо, кажи на сестричката ми да не се плаши, кажи на татко да бъде силен.
И моля те, отиди при момчето, и му дай съвет, както даде на мен.
Може би, ако неговите родители му бяха казали, сега щях да съм жива, мамо!
Дъхът ми отслабва все повече и повече, и започвам да се страхувам наистина.
Това са последните ми моменти и се чувствам толкова сама.
Как исках да можеше да си до мен сега, мамо, докато съм тук на земята, умираща.
Исках да ти кажа толкова неща, Обичам те мамо, Обичам те толкова много!
Обещавам да те пазя, да бъда твоя ангел, и да те защитавам както направи ти.
Сбогом мамо.“
Надявам се да успеем да отрезвим голяма част от родителите и децата, които не мислят за последствията от своята безотговорност.
Да се замислим...!
Отнема 3 минути да се прочете, а толкова много, за да помислиш.
ВЯРА,НАДЕЖДА,ЛЮБОВ
Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх;
непремината още пътека,
...по която да тръгне пръв.
Трябва му Вяра и Бог-вдъхновенител.
Истинска Вяра,и истински Бог.
И за да бъде до край победител-
Трябва му чест и залог.
Надежда-преди да потегли нагоре.
Истинска,трайна любов.
Покорил своя връх непокорен-
трябва му жажда за нов.
Румен Ченков
Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх;
непремината още пътека,
...по която да тръгне пръв.
Трябва му Вяра и Бог-вдъхновенител.
Истинска Вяра,и истински Бог.
И за да бъде до край победител-
Трябва му чест и залог.
Надежда-преди да потегли нагоре.
Истинска,трайна любов.
Покорил своя връх непокорен-
трябва му жажда за нов.
Румен Ченков
Ти ще падаш. И после ще ставаш.
С много болка. Обелени лакти.
Родена си надежда да даваш...
Няма спорове. Всичко е факти.
Ти си с амбиция да побеждаваш.
Често губиш. А после боли...
Продължи. Не бива да разсъждаваш.
Имат нужда от тебе нали...?
Други искат от тебе закрила.
Себе си трябва на друг да дадеш.
Трябва пак да си свежа и мила.
Трябва пак в теб да има копнеж.
Помогни и на онзи до тебе.
Да прескочи трънливият трап.
Ти качи го на твоето стреме.
Покажи , увери го ... Той не е слаб.
После можеш блажена да легнеш.
Да отпуснеш спокойно глава.
Щом на друг ти ръката протегнеш.
По-спокойно ще спиш след това...
Лично творчество
/М.Г./
С много болка. Обелени лакти.
Родена си надежда да даваш...
Няма спорове. Всичко е факти.
Ти си с амбиция да побеждаваш.
Често губиш. А после боли...
Продължи. Не бива да разсъждаваш.
Имат нужда от тебе нали...?
Други искат от тебе закрила.
Себе си трябва на друг да дадеш.
Трябва пак да си свежа и мила.
Трябва пак в теб да има копнеж.
Помогни и на онзи до тебе.
Да прескочи трънливият трап.
Ти качи го на твоето стреме.
Покажи , увери го ... Той не е слаб.
После можеш блажена да легнеш.
Да отпуснеш спокойно глава.
Щом на друг ти ръката протегнеш.
По-спокойно ще спиш след това...
Лично творчество
/М.Г./