Раждане в УМБАЛ „Св. Георги“ (ВМИ) - Пловдив - 3

Всеки лекар си преценя по различен начин (дали да прави епизиотомия или не или дали да бие упойка или не ...) всеки лекар си имай свой СТИЛ на раждане 😂 , това е така навсякъде ..
 късметлийка сте радвам се за вас 😊

Бях в предродилна зала и акушерката се опитваше да ме предразположи с диалог. Разпитваше ме момиче или момче чакам, пита и за името. Каза, че е нужно още при самото раждане по искане на неонатолога за да впише веднага в документа. Така и стана - в момента, в който проплака, питаха за името.

Аз не бях запозната с тази практика и бях непотготвена с името заради бащата на бебето.Не остана без име нашето момиче обаче сега си мислим,че можеше и друго да бъде.Тя се роди на Ивановден и е кръстихме Йоана (аз го предложих той го прие) после гледайки списъкът ми с имена имаше Ивелина нямаше Йоана и той също сега казва,че Ивелина трябваше да е името.Ама както така.😁

При нас беше ясно още от началото че ще е кръстен на дядо му Марин 😊

Питаха ме за име след като ме зашиха докато си лежах,  а иначе за упойка за епизиотомията... Те не решават ли в процеса на раждане дали да резнат или не... поне при мен мисля, че беше така... напънах веднъж, два пъти и тогава лекаря каза "няма да стане така, една лека епизиотомийка ще направим, за да ви улесним" и даже не разбрах кога ме отрязаха... ако трябва да сложат упойка какво бебето ще чака вътре да ме хване упойката ли? А и аз по това, което съм чела, трябва да резнат точно в момент на контракция, може би затова не съм усетила нищо, а и нищо и не чух... Но при всеки е различно, със сигурност, може би разрезът ми е бил по-малък и затова

И аз не знам някои жени как си я мислят тази работа със специалните приготовления за критични случаи. Какво ще рече да си избереш дали да те режат или не?! Понякога нещата опират до секунди, в които детето губи тонове и може да си отиде. Или предпочитаме да стане трагедията, ама да не ни боли.
Малко почнахме да изпадаме в крайности с претенциите - от една страна лекарите да си вършат работата, защото ако не дай боже сгрешат фатално ще ги гледаме във вечерната емисия новини, а после ще настояваме за съд и справедливост, а от друга - отиваш там с педагогическото си образование и почваш да им казваш какво да правят и какво не и е много важно да ти се угажда..
Ако някой има толкова претенции да си ражда вкъщи и да си носи сам отговорност за последствията. Щом си влезнал там и си им се доверил - лягаш на масата и каквото решат на момента и според ситуацията - форцебс, ножици, скалпели... ще издържиш каквото трябва. В крайна сметка никой лекар няма умишлено да избере да те убие, а ще вземе решение, което да спаси и майката и детето. Дали е било оптималното е друг въпрос. Но рискове винаги има.
Разберете, че ние, майките и родилките, не винаги сме наясно кое и защо е станало и много неща ще си останат непонятни за нас. Просто се радвайте на живите си и здрави деца, шевовете зарастват.

Точно така Bonitta! В крайна сметка хора важното е накрая да си гушнете дечицата здрави... шевовете падат, раните зарастват, болката отминава, важен е крайният резултат. Аз докато раждах, на метри от мен едно момиче роди починалото си детенце, няма да го забравя... ей тогава си казах, няма болки, няма мъки... най-голямата болка е нейната, всичко друго се изживява!!!!

На всички момичета, писали последно в темата, моля споделете при кои лекари и акушерки беше раждането?

Керезиев и Мерджанова са лекарите, Ели се казваше акушерката

Аз бях в смяната на др Котева и др Владов в началото на октомври при термин 1 ноември, първо раждане.

Раждането мина доста бързо - отидох малко след полунощ след като при една лека контракция в леглото усетих как се стича течност, родих малко преди 7 сутринта. Др Котева ме прегледа при приема и установи, че е амниотична течност и доспука на ръка мехура. Чух как шурна в легенчето под стола. Докато се усетя вече бях обръсната и с клизма. Не се бях подготвила, защото смятах, че е рано и наивно вярвах, че пак ще се опитат да задържат нещата. С таткото решихме и той да присъства, така че платихме за ВИП родилна зала. В предродилна беше най-неприятното. Като отидох нямах почти контракции, но като сложиха системата окситоцин скоро започнаха. Разкритието беше 2 см при прием. До 4-5 см беше като менструални болки, после взе да става трудно търпимо. Понякога системата спираше да капе - имах силни отоци и това пречеше. И контракциите веднага намаляваха, а акушерката идваше с думите "Чувам, че намаляха". Хареса ми, че светлината в предродилна беше приглушена, позволяваха ми да ставам и да се разхождам, да заемам каквито пози искам стига да тече системата. Към 5 см позволиха да ми се сложи доза Но шпа, не знам дали имаше ефект. По едно време за моя изненада при поредния преглед с ръка казаха, че вече е пълно разкритие и е време за родилна зала. Питаха ме усещам ли напъни. Бях чувала на лекции за родители какво представляват и категорично не усещах. Все пак решиха да ме пробват, легнах пак и ме накараха в леглото да напъвам. Оказа се, че работи. Много съм благодарна, че акушерката ми даде напътствия. "Не така, напъваш с главата в момента, не с корема, опитай пак." След няколко корекции разбрах как трябва да се напъва и получих окуражителни похвали. Придружиха ме към родилна зала. Там продължих напъните. Др Котева прецени, че е нужна епизиотомия. Сложиха ми упойка, усетих леки убождания, след това не усетих разреза. Окуражаваха ме да напъвам, в момента, в който се отпусна казваха да поема въздух и да напъна още веднъж веднага на момента, после трети път и чак тогава почивка с издишане. Казаха, че виждат косичката. Дадоха ми още малко зор да напъна, и изведнъж усетих как главичката излиза. Бяха минали няма и 10-15 минути сякаш, за това реших, че си въобразявам. Все пак на курса казаха, че в родилна може да се изкара и часове, особено при първо! Но след това ясно усетих и раменцата едно след друго, и чух плача. Така ми олекна, не можех да повярвам, че е свършило! Целият екип беше с широки усмивки, честитиха на мен и таткото. Аз помолих да я сложах на гърдите ми, неонатоложката даде благословия. След това я взеха да я претеглят и повият, а при мен беше време за шиене. Сложиха ми пак упойка, огледаха вътре - имах леко скъсване на шийката, за което се чудеха дали има смисъл изобщо да го шият. Все пак решиха да сложат 2 шева. Другите шевове бяха от епизиотомията, нямах други вътрешни разкъсвания. После прекарах 2 часа пак в предродилна с бащата. Понеже бебето подрани с 4 седмици, в багажа ми още нямаше дрешки и шишета, само мои вещи, че бягх лежала за задържане, и едни памперси Успокоиха ме, че те си имат и ползват лични само ако майката настоява. Разбира се, на идния ден имах изпрани лични дрешки

Много съм доволна и пак бих се доверила на професионалистите на Св Георги!

Auset, много подробно си описала нещата, което е чудесно, защото тази информация помага на другите раждащи.

Записвам се в темата, за да следя за актуални отговори, макар че раждането при мен е много далеч все още.

Ако си бременна, няма да е по-далечно от 9 месеца.
Айде, момичета, споделяйте мненията за раждането, което сте имали там? Аз съм малко объркана, защото имаше голям отлив на лекари от Св. Георги и първоначално си мислех, че второто ще ходя в Селена да раждам, но сега не съм точно на това мнение.

Родих там през август месец и съм много доволна. Приеха ме за преносване 4 дни след термин и ме настаниха в стая в Патологична бременност. През деня ме прегледаха на ехограф и няколко пъти за разкритие, като при един от прегледите една млада лекарка ми отлепи околоплодния мехур. До вечерта не беше започнало раждане и ми определиха час за предизвикване с окситоцин в 6 сутринта в неделя. В събота на обяд ми доотлепиха мехура и започнаха контракции. През деня се разхождах доста, стоях пред болницата с моите близки, а контракциите зачестяваха. Моят мъж дойде да ми носи плодове в 17.30 и тогава бяха през около 4 минути. За първи път му казах, че не мога да сляза, той се качи и поседяхме пред асансьора. Върнах се в стаята и влязох да се изкъпя, вързах си косата и отидох да ме прегледат, понеже контракциите вече бяха през 2 минути. Уточнявам, че това  ми е първо раждане, но имам висок праг на търпимост на болка. Като се качих на магарето, лекарката установи, че съм с пълно разкритие и каза да ме карат спешно в родилна зала. Аз помолих да се върна в стаята да си събера багажа, за да може после да ми го донесат. Взех със себе си лична карта, 1 памперс, лигнин и еднократни чаршафи. Не разрешават телефон и вода. Влязох в предродилна зала, прегледаха ме пак за разкритие и прецениха да ми пуснат малко окситоцин. След няма и 10 минути косата на бебето вече се подаваше. Щях да родя  на леглото. Между две контракции бързо се преместих на магарето в родилната зала и родих с три напъна. На смяна беше д-р Василева и две акушерки, на които не знам имената. Много им благодаря! Веднага ми дадоха бебето да го целуна и щяха да го оставят сигурно върху мен, но задържах плацентата и се наложи да ми сложат пълна упойка, за да я извадят. Анестезиолозите дойдоха за няма и 5 минути, а беше събота вечерта. Не е вярно, че нямат анестезиолог, както често чета. Просто не им се занимава с поставяне на епидурална упойка. На мен не ми беше нужна, родих много лесно и за секунда не съжалявам, че избрах тази болница. Доверявам им се напълно. Ако искате да ги питате нещо преди или след раждането, отивате и ги питате. Сами няма да дойдат да ви обясняват. Нямат време. Отделението беше пълно. И един съвет към първораждащите-не ходете във вип стая. Аз исках, но нямаше свободни и сега го отчитам като голям късмет. С момичето от моята стая много си помагахме и се радвам, че се запознахме. На нея й беше второ дете и ми даде ценни съвети. Това беше при мен, пак казвам, много съм доволна и пак бих родила там. Остана ми незабравим спомен!

Здравейте !Някоя от вас раждала ли е с упойка? Какви цени са? И може ли евентуално да поискам упойка след като раждането е започнало или задължително трябва предварително да им кажа,че искам? Използват ли други видове обезболяващи или не?