Здравейте!
Реших да пиша тук, след като отдавна чета и мисля, че коментарите в повечето случаи са полезни и бих искала да чуя гледната точка на хора с повече опит.
Та, по темата. Аз съм на 22, следвам в чужбина. Имах една връзка, ама то и каква връзка да е, от разстояние с редки срещи, купища скандали, че чак и сълзи, защото доста бях влюбена в момчето. В един момент вече ми беше писнало и му казах край и така. След 8 месеца не знам какво ме беше ударило в главата реших, че много ми липсва и пак се събрахме. Обаче пак същите проблеми и разочарования почнаха. Някъде три месеца след като се върнах при него и същите проблеми случайно се запознах с eдин българин във фейсбук, който е 6 години по-голям от мен. Но пак в друг град беше момчето, но на далеч по-приемливо разстояние да кажем от това с другия.(в същата държава са и двамата като мен) И си писахме две седмици, супер много си говорихме, той е интелигентен, може да говори на всякакви теми, не е дечко, в много неща мисля, че можехме да си подходим. Дори среща си бяхме уговорили. Но когато не пиша на първата персона, той ми започва със: Сега, какво става, не ме обичаш. А всъщност той ми дава много по-малко внимание, отколкото аз на него, но винаги ми вменява вина. С другото момче разговорите ми харесаха. Но осъзнах, че не мога едновременно с двама да си пиша, не е честно към никого и казах на първия: Виж, общувам с ново момче, не ме търси повече и той уж беше ок. Но след това почна да ми праща съобщения, че ме обича и подобни,как не може без мен. Пак му казах да ме остави, защото вече имам и уговорена среща, след което получих едно сърцераздирателно съобщение, което ме прочувства много и аз не знам защо и ме помоли да спра контакта си с другото момче. И да, аз съм много глупава, доверих му се и прекъснах контакт с другото момче. Само че нищо от обещанията си не изпълни, въобще отвратително. Възползва се просто от чувствата ми и си играе явно. Сега съм го блокирала навсякъде и си набивам в канчето да забравя за този идиот, заради когото две години плачех. Мисля си дали да не се извиня на другото момче и да му кажа, че искам да опитам отново с него, въпреки че той знае, че прекъснах контакт с него, защото бившият ми още ме обича и съответно и аз него (това му казах). Знам, че може би постъпих гадно с това момче, той не го беше заслужил още с нищо, дори ме предупреди, че отново има голям шанс да се разочаровам от бившия ми, но аз така. Много съм глупава. Но пък ако се извиня се поставям аз в позицията на виновния и другото момче, ако иска може да използва всеки повод да ми го набива и някак си винаги ще има съмнение, че пак може да го предам. Тоест ще има недоверие. Той се разочарова от мен и аз го разбирам и с право. А и може да ми каже, че вече не иска, което би било най-неприятният отговор за мен и нали коя съм аз, за да си играя с него. Така си е. Знам, че веднъж нещо счупи ли се и да го залепиш се вижда къде е било счупено и се питам дали изобщо има смисъл.Той едва ли би ми писал отново, трябва да стане чудо за такова нещо, защото мисля, че и той е горд, а и всеки човек има някакво достойнство. Разбира се за мен най-лесният вариант би бил той да ми пише, но уви, не вярвам. Някак си имам и аз гордост и достойнство, не мога да се принизявам така и сама да се поставям като виновна. От друга страна не е лошо човек, когато е сгрешил да се извини. С бившия ми можех, но отначало той се извиняваше, той няма гордост принципно, на него са му много прости отношенията между хората, то и това беше проблем, но както и да е. Мисля, че най-трезвото решение е да забравя за това момче, да се поуча от грешката си, по-нататък да не се връщам към бивши връзки и да не давам отчет на бившите си с кого излизам сега. И евентуално вече да започна на чисто с ново момче. Вие как мислите? Аз много вярвам, че това е правилното решение. На 22 би следвало да не допускам такива грешки, но още съм леко наивна може би. Ще се радвам да чуя мнения от жени с повече опит в отношенията с мъжете.
Благодаря предварително и хубава вечер ви желая!
Реших да пиша тук, след като отдавна чета и мисля, че коментарите в повечето случаи са полезни и бих искала да чуя гледната точка на хора с повече опит.
Та, по темата. Аз съм на 22, следвам в чужбина. Имах една връзка, ама то и каква връзка да е, от разстояние с редки срещи, купища скандали, че чак и сълзи, защото доста бях влюбена в момчето. В един момент вече ми беше писнало и му казах край и така. След 8 месеца не знам какво ме беше ударило в главата реших, че много ми липсва и пак се събрахме. Обаче пак същите проблеми и разочарования почнаха. Някъде три месеца след като се върнах при него и същите проблеми случайно се запознах с eдин българин във фейсбук, който е 6 години по-голям от мен. Но пак в друг град беше момчето, но на далеч по-приемливо разстояние да кажем от това с другия.(в същата държава са и двамата като мен) И си писахме две седмици, супер много си говорихме, той е интелигентен, може да говори на всякакви теми, не е дечко, в много неща мисля, че можехме да си подходим. Дори среща си бяхме уговорили. Но когато не пиша на първата персона, той ми започва със: Сега, какво става, не ме обичаш. А всъщност той ми дава много по-малко внимание, отколкото аз на него, но винаги ми вменява вина. С другото момче разговорите ми харесаха. Но осъзнах, че не мога едновременно с двама да си пиша, не е честно към никого и казах на първия: Виж, общувам с ново момче, не ме търси повече и той уж беше ок. Но след това почна да ми праща съобщения, че ме обича и подобни,как не може без мен. Пак му казах да ме остави, защото вече имам и уговорена среща, след което получих едно сърцераздирателно съобщение, което ме прочувства много и аз не знам защо и ме помоли да спра контакта си с другото момче. И да, аз съм много глупава, доверих му се и прекъснах контакт с другото момче. Само че нищо от обещанията си не изпълни, въобще отвратително. Възползва се просто от чувствата ми и си играе явно. Сега съм го блокирала навсякъде и си набивам в канчето да забравя за този идиот, заради когото две години плачех. Мисля си дали да не се извиня на другото момче и да му кажа, че искам да опитам отново с него, въпреки че той знае, че прекъснах контакт с него, защото бившият ми още ме обича и съответно и аз него (това му казах). Знам, че може би постъпих гадно с това момче, той не го беше заслужил още с нищо, дори ме предупреди, че отново има голям шанс да се разочаровам от бившия ми, но аз така. Много съм глупава. Но пък ако се извиня се поставям аз в позицията на виновния и другото момче, ако иска може да използва всеки повод да ми го набива и някак си винаги ще има съмнение, че пак може да го предам. Тоест ще има недоверие. Той се разочарова от мен и аз го разбирам и с право. А и може да ми каже, че вече не иска, което би било най-неприятният отговор за мен и нали коя съм аз, за да си играя с него. Така си е. Знам, че веднъж нещо счупи ли се и да го залепиш се вижда къде е било счупено и се питам дали изобщо има смисъл.Той едва ли би ми писал отново, трябва да стане чудо за такова нещо, защото мисля, че и той е горд, а и всеки човек има някакво достойнство. Разбира се за мен най-лесният вариант би бил той да ми пише, но уви, не вярвам. Някак си имам и аз гордост и достойнство, не мога да се принизявам така и сама да се поставям като виновна. От друга страна не е лошо човек, когато е сгрешил да се извини. С бившия ми можех, но отначало той се извиняваше, той няма гордост принципно, на него са му много прости отношенията между хората, то и това беше проблем, но както и да е. Мисля, че най-трезвото решение е да забравя за това момче, да се поуча от грешката си, по-нататък да не се връщам към бивши връзки и да не давам отчет на бившите си с кого излизам сега. И евентуално вече да започна на чисто с ново момче. Вие как мислите? Аз много вярвам, че това е правилното решение. На 22 би следвало да не допускам такива грешки, но още съм леко наивна може би. Ще се радвам да чуя мнения от жени с повече опит в отношенията с мъжете.
Благодаря предварително и хубава вечер ви желая!
