...... Всеки разказ е един свят , който оживява пред нас..... жива плът от думи и картини! Точно като героите му от екрана….."
- Публикувана: 15 апр. 2017, 18:28 ч.
- Последно мнение: 5 май 2017, 17:29 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 353
Момичета, ето и редактиран превод от английски на разказа "Тръгване" написан от Енгин. Превод barisea.
Тръгване
Енгин Акюрек
Тя има навика да се крие зад фрази. Аз пък не обичам видимите неща и си строя айсберги от невидими изречения.
Думите ѝ се леят ли леят. Даже не поема дъх да поставя запетайки по средата на дългите изречения.
– Аз ще тръгвам – казва накрая.
Трябва ли винаги глаголът „тръгвам“ да е толкова безмилостен? Няма значение в коя епоха или период се намираме. Седейки на маса и бъбрейки си като някакви съвременни аристократи, ние сме захвърлили всяка примитивност в огъня. Всички изречения след глагола „тръгвам“ се пускат по нанадолнището с пълна скорост като камион с развалени спирачки. Приравнили сме хроническото хленчене в миналото със страданията на хората от историята. Като казвам „приравнили“, аз само съм слушал за това, но дори само слушайки съм станал съучастник в този срам. Винаги съм смятал, че хората със зъбобол изпитват една и съща болка. И макар болките, които ни обединяват, да изглеждат просто нещо, намирането на две думи, които да изразят сърдечната болка, е много трудно. Прекрасните дни са обелени, смлени и заседнали в хранопровода; превърнали са се в отпадък от храносмилателната система.
По време на тишина мощта на всеки звук бива прекършена. „Тръгвам“ чака да експлодира като ръчна граната, хвърлена между нас. Ако миговете тишина след онези, преливащи от изречения, стават все по-дълги, значи изреченията са вече пусти. Започва периодът, който просто трябва да изтече, за да се превърне седенето ни на тази маса в служебно задължение. Има неписани нечовешки правила. По-силният трябва да поиска сметката и да си тръгне. Да си силен е важно, защото още от деца ни пилят ушите да сме силни. А онзи, който остане на масата след другия, все едно ще страда и обича по-дълго време. Това не е ли лицемерие?
Мисля, че не искам да бъда лицемер:
– Както искаш – през последните няколко часа, дори през цялата ни връзка, тези думи са регистрирани като единственото нещо, което бих могъл да знам.
Сега знам, че следва нов миг мълчание, след първия изстрел всички изречения бързо ще се пренавият обратно.
– Да ставаме – виждам как, през очите ѝ преминава облаче гняв, докато изричам тези думи. Все пак, ние се обичаме и най-важното от всичко е, че сме способни да обичаме.
Искам сметката. Келнерът ни носи рестото със скорост, каквато не съм очаквал от него. Първото изречение след края на една връзка трябва да опише всичко като паметна записка. Обличаме якетата и се изправяме като двама непознати, без да се докосваме с очи. Едва произнасям:
– Да те откарам?
Телата ни са наивни като на току-що запознали се хора, а лицата ни – неискрени.
– Не, ще се прибера сама – не се сещам какво да ѝ отговоря, сякаш никога преди не съм я карал.
Вече изправени почваме да чакаме. Бъдещето ни е заседнало от двете страни на масата. Как да не се засмееш на ситуацията? Ние се смаляваме стремително, превръщаме се в стоманени крака на маса в този огромен свят. Тя е тази, която искаше да си тръгне, а сега и двамата не можем да си тръгнем. Винаги се намират хора, които да скапят подобни моменти. Тъкмо нашето чакане на крака (продължило не повече от десет секунди) да свърши, ние виждаме един стар приятел. Двамата едновременно почваме да му махаме, едновременно го поздравяваме и едновременно го прегръщаме. Без да подозира колко е обичан, той става почетен гост на нашата маса, където вече съм платил сметката. Менюто с размери на креват отново се връща и ние пожелаваме да изживеем едно продължение на приключената си връзка до последния чай.
– Да не ви задържам, вие май ставахте.
Въпреки изненадата, изписана на лицето му, моят приятел се опитва да бъде учтив; но ако знаеше колко е обичан, щеше да си поръча още един чай.
– Отдавна не сме се виждали. Да изпием по един чай, аз черпя.
Докато никому неизвестният ни приятел си сърба чая, ние разполагаме с време колкото за една чашка. Ако зависеше от мен, щях да паркирам в центъра на масата цял самовар. Няма значение дали приятелят ни ще говори, стига да продължи да пие чай. Играем ролята на влюбени, сякаш товарът от плещите ни се е смъкнал.
Поръчвам още един чай, още преди да съм довършил този. И тъкмо нашият никому неизвестен приятел да си тръгне, преструвайки се, че довършва неговия, аз лично сервирам сладкиши. Обявили сме един наш общ спомен от архива със спомени за изключително ценен и обсъждаме всеки миг от него. В най-кремовия момент от сладкишите разговорът стига до нашата връзка.
– Вие двамата много си пасвате – кимайки с глави, ние се усмихваме едва-едва, без да показваме зъби.
– Честна дума, много си подхождате.
Този път не кимаме с глави, нито се усмихваме едва-едва, но душите ни изгарят от болка. Аз си надявам нахаканата физиономия, хвърлям ѝ поглед от типа „ти-беше-тази-която-поиска-да-си-тръгне“ и се подсмихвам. Нахранили сме своя приятел, удължили сме му живота и сме го окъпали с внимание.
– Аз ще тръгвам вече, да не ви задържам.
– Стой... закъде бързаш? – изричам най-лъжовното си изречение.
Нашият никому неизвестен приятел се изправя и ни прегръща, насърчен от потока емоции, с който сме го залели току-що. Много е неприятно да гледаш как някой си тръгва. Ние гледаме как той си тръгва. Създали сме лъжливи метафори за себе си. Кой ще произнесе първото изречение? И ще бъде ли равно по сила въздействието на първото изречение на последното?
Дразнещият келнер отново ни носи сметката и блокира всяка техническа възможност за разговор. Не ми остава нито изречение, в което да намеря убежище, нито период от време, който да осъдя на тишина. Този път не се изправяме. Преструваме се на заети с телефоните си и изглеждаме спокойни, заробени от своята гордост. Все така втренчени в телефоните и без да се гледаме, ние се изправяме едновременно. В ума ми е заседнала абсурдната мисъл: „Ако можехме да виждаме гласовете в главите си, щяхме да живеем в много по-искрен свят“. Нямаше ли да е супер, ако тя можеше да види какво има в главата ми, ако можех да нарисувам над главата си балонче с думите „Не си отивай“? Премятам и премятам тези думи наум, изпращам всички възможни заклинания към вселената и копнея тя да може да види балончетата, които предполагам, че са покрили повърхността на сърцето ми. Безмилостният келнер също се е изправил до нас, сякаш чака да си тръгнем, и забърсва масата. Време е да напуснем тази маса, станала последно убежище за сърцата ни. Едновременно са раздвижваме и едновременно нарушаваме тишината:
– Да те откарам?
– Не, ще се прибера сама.
До този момент не сме измислили трето изречение. Тъкмо да тръгнем, нашият никому неизвестен приятел се втурва обратно към нас:
– Утре имам рожден ден. Ще дойдете ли?
Правим най-доброто, което сме правили вече – отговаряме едновременно:
– Разбира се.
Нашият никому неизвестен приятел става наш спасител. Проследяваме го с поглед как се връща на своята маса, обръщаме се един към друг с усмивки на лицата и измърморваме, но този път не едновременно:
– Да изпием по още един чай, а?
Здравейте момичета! 
Благодаря на Марианка за новите снимки на Енгин и за отговора ми че това не е
татуировка и аз така си мислех, че е изгорено.
Благодаря на Свети за продължението на анализа на Навид Шахзад на До живот''Много обичам
да чета такива стойностни анализи от професионалисти.
При рускините прочетох ,че снимките са от вечеря на Енгин ,Бурак Ахмет и режисьора Ахмет
Катъксъз и неговата жена.Говорили са си за филм. Колко е вярно не знам.
https://twitter.com/enginist_hilal/status/86004488890..
Лек ден момичета!
Благодаря на Марианка
за новите снимки на Енгин и за отговора ми че това не етатуировка и аз така си мислех, че е изгорено.
Благодаря на Свети за продължението на анализа на Навид Шахзад на До живот''Много обичам
да чета такива стойностни анализи от професионалисти.
При рускините прочетох ,че снимките са от вечеря на Енгин ,Бурак Ахмет и режисьора Ахмет
Катъксъз и неговата жена.Говорили са си за филм. Колко е вярно не знам.
Скрит текст:
@snjeanauljevi Bedri usta elinin üstünün yandığını söylemiş.ve yemek de yönetmenlerde varmış.sanırım geliyor sinema filmi 😍😍😍
Бедри сказал, что рука обожжена сверху. И что был обед с режиссером. Думаю, что грядет фильм.
Бедри сказал, что рука обожжена сверху. И что был обед с режиссером. Думаю, что грядет фильм.
https://twitter.com/enginist_hilal/status/86004488890..
Лек ден момичета!
Момичета, тази дама Навид Шахзад е много продуктивна 
, едва смогваме с превода. Предлагам ви още една част от анализите:
Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2 /продължение/
Следващият ни поглед към Дагхан е през портата на имението на Берил, изработена от ковано желязо. С дълги, отмерени и решителни крачки Енгин се приближава по пътя и застава, гледайки Берил, седнала на прозореца на горния етаж. Турагай я снима първо от вътрешността на стаята, изящно седнала на перваза на прозореца, облегната на стъклото. Облечена в бяла мека роба и показана като силует на фона на есенната градина, тя напомня на девойка, затворена в кулата си, очаквайки своя рицар в блестяща броня. Като че ли точно навреме Дагън влиза в кадъра и мълчаливо я гледа. Това, че разстоянието между бившите влюбени е нещо повече от физическо, е показано ясно. Турагай сега движи камерата така, че да възпроизведе гледката от Дагхан към Берил. На фона на клоните на голи дървета, с окапващи последни листа, тя се изправя и поставя ръката си върху прозореца, сякаш да се подкрепи. Както камерата показва нейната реакция, така Дагхан е показан как се оттегля.
Цялата сцена е заснета в мълчание, с изключение на възклицанието на Берил. Защо идва Дагхан е спорен въпрос . „Загуба“ е много малка дума - само няколко букви, но носи огромен емоционален и психологически багаж. Когато стане въпрос за личните взаимоотношения с техните усложнения, ние по някакъв начин предполагаме, че останалата част от света също се спира в съчувствие. Въпреки това, събуждането е доста грубо за всички нас. Времето, безмилостното време се движи по свое собствено темпо, дори когато сърцата ни изглежда, че забавят ритъма си в пръстъп на скръб. Драматизацията на Турагай на сцената на срещата е оцветена в повечето от нюансите на пиесата на Хамлет. Дълбоката мелахнология, която Енгин изразява на лицето на Дагхан, убитите цветове на дрехите му, умиращата градина, са отличителни мотиви на шедьовъра на Шекспир.
Приликите между Берил и Офелия също са много повече от съвпадение. И двете имат властни, манипулативни бащи. И двете нямат жизнен опит и техните личности са белязани от една наивност, граничеща с глупост. И двете предават своята любов, Берил в отхвърлянето на Дагхан и Офелия, позволявайки да бъде използвана от Полоний за да шпионира Хамлет. И двете плащат огромна цена за действията си: Офелия се хвърля на незаслужена смърт, като се удавя, а Берил накрая научава, че е живяла в ужасна лъжа. Казвайки това, трябва да се коментира чудовищното престъпление на Берил за разлика от непреднамереното съучастие на Офелия.
"Вярата е загадка както за онези, които я имат, така и за онези, които я нямат". Това е една от най-мощните сили на земята, както се вижда от многото религиозни убеждения, според които избираме да живеем. Постоянно подлагана на изпитания, вярата става барометър за нашите естетически, морални и политически стандарти. Но може би най-важното е личната вяра - вярата в човешките взаимоотношения, толкова свещени, че да устоят на теста на времето. Берил се проваля на морална и лична основа и в известен смисъл това е най-голямото предателство.
Ние сме съпричастни за няколко минути с нея, когато тича боса да спре Дагхан, докато невидими кучета лаят, когато той бързо напуска мястото. Турагай снима силна сцена с Дагхан в едър план и Берил извън фокус на заден план, викайки го. За частица от секундата Енгин накланя глава по посока на гласа на Берил, но в следващия момент продължава без да погледне назад. Ако свържем с популярните приказни истории – „Рицарят“ си тръгва без да се опита да я спаси.
Дагън се връща в разстроеното си семейство, обезпокоено за неговата безопасност. Лишаването от свобода е повече от изолация на индивида - теориите за наказание подчертават значението на хуманните подходи към затворниците, особено към тези, осъдени за цял живот. Следователно семейните посещения и посещенията на съпрузи са предназначени да изградят връзка между вътрешния и външния свят. Това, че тези посещения са строго контролирани, т.е. няма физически контакт и са ограничени, оставят много от затворници по-скоро обезкуражени, отколкото съживени. В крайна сметка психологическите и емоционалните проблеми се засилват в тази атмосфера, която става лаборатория, за непрекъснато тестване на човешката природа на затворниците.
Дагхан, въпреки предишната си добре уравновесена личност, квалификация и любящ дом (Ep 1), не може да не бъде засегнат от бруталната изолация, която преживява. Приемаме на доверие посещенията на семейството, които не са показани, с изключение на посещението на Берил и опустошителните последици от него. Подобни контакти трябва да останат лични. Горчивото и неловко извинение на Дагхан има за цел да даде на зрителя впечатление за трайните белези, оставени от такава самота и отчаяние. Той признава, че е бил напълно сам за толкова дълго време, без никой да се тревожи за него, че никога не би му хрумнало, че някой ще се тревожи за отсъствието му.
/следва/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1486994784654377
, едва смогваме с превода. Предлагам ви още една част от анализите: Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2 /продължение/
Следващият ни поглед към Дагхан е през портата на имението на Берил, изработена от ковано желязо. С дълги, отмерени и решителни крачки Енгин се приближава по пътя и застава, гледайки Берил, седнала на прозореца на горния етаж. Турагай я снима първо от вътрешността на стаята, изящно седнала на перваза на прозореца, облегната на стъклото. Облечена в бяла мека роба и показана като силует на фона на есенната градина, тя напомня на девойка, затворена в кулата си, очаквайки своя рицар в блестяща броня. Като че ли точно навреме Дагън влиза в кадъра и мълчаливо я гледа. Това, че разстоянието между бившите влюбени е нещо повече от физическо, е показано ясно. Турагай сега движи камерата така, че да възпроизведе гледката от Дагхан към Берил. На фона на клоните на голи дървета, с окапващи последни листа, тя се изправя и поставя ръката си върху прозореца, сякаш да се подкрепи. Както камерата показва нейната реакция, така Дагхан е показан как се оттегля.
Цялата сцена е заснета в мълчание, с изключение на възклицанието на Берил. Защо идва Дагхан е спорен въпрос . „Загуба“ е много малка дума - само няколко букви, но носи огромен емоционален и психологически багаж. Когато стане въпрос за личните взаимоотношения с техните усложнения, ние по някакъв начин предполагаме, че останалата част от света също се спира в съчувствие. Въпреки това, събуждането е доста грубо за всички нас. Времето, безмилостното време се движи по свое собствено темпо, дори когато сърцата ни изглежда, че забавят ритъма си в пръстъп на скръб. Драматизацията на Турагай на сцената на срещата е оцветена в повечето от нюансите на пиесата на Хамлет. Дълбоката мелахнология, която Енгин изразява на лицето на Дагхан, убитите цветове на дрехите му, умиращата градина, са отличителни мотиви на шедьовъра на Шекспир.
Приликите между Берил и Офелия също са много повече от съвпадение. И двете имат властни, манипулативни бащи. И двете нямат жизнен опит и техните личности са белязани от една наивност, граничеща с глупост. И двете предават своята любов, Берил в отхвърлянето на Дагхан и Офелия, позволявайки да бъде използвана от Полоний за да шпионира Хамлет. И двете плащат огромна цена за действията си: Офелия се хвърля на незаслужена смърт, като се удавя, а Берил накрая научава, че е живяла в ужасна лъжа. Казвайки това, трябва да се коментира чудовищното престъпление на Берил за разлика от непреднамереното съучастие на Офелия.
"Вярата е загадка както за онези, които я имат, така и за онези, които я нямат". Това е една от най-мощните сили на земята, както се вижда от многото религиозни убеждения, според които избираме да живеем. Постоянно подлагана на изпитания, вярата става барометър за нашите естетически, морални и политически стандарти. Но може би най-важното е личната вяра - вярата в човешките взаимоотношения, толкова свещени, че да устоят на теста на времето. Берил се проваля на морална и лична основа и в известен смисъл това е най-голямото предателство.
Ние сме съпричастни за няколко минути с нея, когато тича боса да спре Дагхан, докато невидими кучета лаят, когато той бързо напуска мястото. Турагай снима силна сцена с Дагхан в едър план и Берил извън фокус на заден план, викайки го. За частица от секундата Енгин накланя глава по посока на гласа на Берил, но в следващия момент продължава без да погледне назад. Ако свържем с популярните приказни истории – „Рицарят“ си тръгва без да се опита да я спаси.
Дагън се връща в разстроеното си семейство, обезпокоено за неговата безопасност. Лишаването от свобода е повече от изолация на индивида - теориите за наказание подчертават значението на хуманните подходи към затворниците, особено към тези, осъдени за цял живот. Следователно семейните посещения и посещенията на съпрузи са предназначени да изградят връзка между вътрешния и външния свят. Това, че тези посещения са строго контролирани, т.е. няма физически контакт и са ограничени, оставят много от затворници по-скоро обезкуражени, отколкото съживени. В крайна сметка психологическите и емоционалните проблеми се засилват в тази атмосфера, която става лаборатория, за непрекъснато тестване на човешката природа на затворниците.
Дагхан, въпреки предишната си добре уравновесена личност, квалификация и любящ дом (Ep 1), не може да не бъде засегнат от бруталната изолация, която преживява. Приемаме на доверие посещенията на семейството, които не са показани, с изключение на посещението на Берил и опустошителните последици от него. Подобни контакти трябва да останат лични. Горчивото и неловко извинение на Дагхан има за цел да даде на зрителя впечатление за трайните белези, оставени от такава самота и отчаяние. Той признава, че е бил напълно сам за толкова дълго време, без никой да се тревожи за него, че никога не би му хрумнало, че някой ще се тревожи за отсъствието му.
/следва/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1486994784654377
Момичета, тази дама Навид Шахзад е много продуктивна , едва смогваме с превода. Предлагам ви още една част от анализите:
Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2 /продължение/
, едва смогваме с превода. Предлагам ви още една част от анализите: Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2 /продължение/
Скрит текст:
Следващият ни поглед към Дагхан е през портата на имението на Берил, изработена от ковано желязо. В дълги, отмерени и решителни крачки Енгин се приближава по пътя и застава, гледайки Берил, седнала на прозореца на горния етаж. Турагай я снима първо от вътрешността на стаята, изящно седнала на перваза на прозореца, облегната на стъклото. Облечена в бяла мека роба и показана като силует на фона на есенната градина, тя напомня на девойка, затворена в кулата си, очаквайки своя рицар в блестяща броня. Като че ли точно навреме Дагън влиза в кадъра и мълчаливо я гледа. Това, че разстоянието между бившите влюбени е нещо повече от физическо, е показано ясно. Турагай сега движи камерата така, че да възпроизведе гледката от Дагхан към Берил. На фона на клоните на голи дървета, с окапващи последни листа, тя се изправя и поставя ръката си върху прозореца, сякаш да се подкрепи. Както камерата показва нейната реакция, така Дагхан е показан как се оттегля.
Цялата сцена е заснета в мълчание, с изключение на възклицанието на Берил. Защо идва Дагхан е спорен въпрос . „Загуба“ е много малка дума - само няколко букви, но носи огромен емоционален и психологически багаж. Когато стане въпрос за личните взаимоотношения с техните усложнения, ние по някакъв начин предполагаме, че останалата част от света също се спира в съчувствие. Въпреки това, събуждането е доста грубо за всички нас. Времето, безмилостното време се движи по свое собствено темпо, дори когато сърцата ни изглежда, че забавят ритъма си в пръстъп на скръб. Драматизацията на Турагай на сцената на срещата е оцветена в повечето от нюансите на пиесата на Хамлет. Дълбоката мелахнология, която Енгин изразява на лицето на Дагхан, убитите цветове на дрехите му, умиращата градина, са отличителни мотиви на шедьовъра на Шекспир.
Приликите между Берил и Офелия също са много повече от съвпадение. И двете имат властни, манипулативни бащи. И двете нямат жизнен опит и техните личности са белязани от една наивност, граничеща с глупост. И двете предават своята любов, Берил в отхвърлянето на Дагхан и Офелия, позволявайки да бъде използвана от Полоний за да шпионира Хамлет. И двете плащат огромна цена за действията си: Офелия се хвърля на незаслужена смърт, като се удавя, а Берил накрая научава, че е живяла в ужасна лъжа. Казвайки това, трябва да се коментира чудовищното престъпление на Берил за разлика от непреднамереното съучастие на Офелия.
"Вярата е загадка както за онези, които я имат, така и за онези, които я нямат". Това е една от най-мощните сили на земята, както се вижда от многото религиозни убеждения, според които избираме да живеем. Постоянно подлагана на изпитания, вярата става барометър за нашите естетически, морални и политически стандарти. Но може би най-важното е личната вяра - вярата в човешките взаимоотношения, толкова свещени, че да устоят на теста на времето. Берил се проваля на морална и лична основа и в известен смисъл това е най-голямото предателство.
Ние сме съпричастни за няколко минути с нея, когато тича боса да спре Дагхан, докато невидими кучета лаят, когато той бързо напуска мястото. Турагай снима силна сцена с Дагхан в едър план и Берил извън фокус на заден план, викайки го. За частица от секундата Енгин накланя глава по посока на гласа на Берил, но в следващия момент продължава без да погледне назад. Ако свържем с популярните приказни истории – „Рицарят“ си тръгва без да се опита да я спаси.
Дагън се връща в разстроеното си семейство, обезпокоено за неговата безопасност. Лишаването от свобода е повече от изолация на индивида - теориите за наказание подчертават значението на хуманните подходи към затворниците, особено към тези, осъдени за цял живот. Следователно семейните посещения и посещенията на съпрузи са предназначени да изградят връзка между вътрешния и външния свят. Това, че тези посещения са строго контролирани, т.е. няма физически контакт и са ограничени, оставят много от затворници по-скоро обезкуражени, отколкото съживени. В крайна сметка психологическите и емоционалните проблеми се засилват в тази атмосфера, която става лаборатория, за непрекъснато тестване на човешката природа на затворниците.
Дагхан, въпреки предишната си добре уравновесена личност, квалификация и любящ дом (Ep 1), не може да не бъде засегнат от бруталната изолация, която преживява. Приемаме на доверие посещенията на семейството, които не са показани, с изключение на посещението на Берил и опустошителните последици от него. Подобни контакти трябва да останат лични. Горчивото и неловко извинение на Дагхан има за цел да даде на зрителя впечатление за трайните белези, оставени от такава самота и отчаяние. Той признава, че е бил напълно сам за толкова дълго време, без никой да се тревожи за него, че никога не би му хрумнало, че някой ще се тревожи за отсъствието му.
/следва/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1486994784654377[/b][/i]
Цялата сцена е заснета в мълчание, с изключение на възклицанието на Берил. Защо идва Дагхан е спорен въпрос . „Загуба“ е много малка дума - само няколко букви, но носи огромен емоционален и психологически багаж. Когато стане въпрос за личните взаимоотношения с техните усложнения, ние по някакъв начин предполагаме, че останалата част от света също се спира в съчувствие. Въпреки това, събуждането е доста грубо за всички нас. Времето, безмилостното време се движи по свое собствено темпо, дори когато сърцата ни изглежда, че забавят ритъма си в пръстъп на скръб. Драматизацията на Турагай на сцената на срещата е оцветена в повечето от нюансите на пиесата на Хамлет. Дълбоката мелахнология, която Енгин изразява на лицето на Дагхан, убитите цветове на дрехите му, умиращата градина, са отличителни мотиви на шедьовъра на Шекспир.
Приликите между Берил и Офелия също са много повече от съвпадение. И двете имат властни, манипулативни бащи. И двете нямат жизнен опит и техните личности са белязани от една наивност, граничеща с глупост. И двете предават своята любов, Берил в отхвърлянето на Дагхан и Офелия, позволявайки да бъде използвана от Полоний за да шпионира Хамлет. И двете плащат огромна цена за действията си: Офелия се хвърля на незаслужена смърт, като се удавя, а Берил накрая научава, че е живяла в ужасна лъжа. Казвайки това, трябва да се коментира чудовищното престъпление на Берил за разлика от непреднамереното съучастие на Офелия.
"Вярата е загадка както за онези, които я имат, така и за онези, които я нямат". Това е една от най-мощните сили на земята, както се вижда от многото религиозни убеждения, според които избираме да живеем. Постоянно подлагана на изпитания, вярата става барометър за нашите естетически, морални и политически стандарти. Но може би най-важното е личната вяра - вярата в човешките взаимоотношения, толкова свещени, че да устоят на теста на времето. Берил се проваля на морална и лична основа и в известен смисъл това е най-голямото предателство.
Ние сме съпричастни за няколко минути с нея, когато тича боса да спре Дагхан, докато невидими кучета лаят, когато той бързо напуска мястото. Турагай снима силна сцена с Дагхан в едър план и Берил извън фокус на заден план, викайки го. За частица от секундата Енгин накланя глава по посока на гласа на Берил, но в следващия момент продължава без да погледне назад. Ако свържем с популярните приказни истории – „Рицарят“ си тръгва без да се опита да я спаси.
Дагън се връща в разстроеното си семейство, обезпокоено за неговата безопасност. Лишаването от свобода е повече от изолация на индивида - теориите за наказание подчертават значението на хуманните подходи към затворниците, особено към тези, осъдени за цял живот. Следователно семейните посещения и посещенията на съпрузи са предназначени да изградят връзка между вътрешния и външния свят. Това, че тези посещения са строго контролирани, т.е. няма физически контакт и са ограничени, оставят много от затворници по-скоро обезкуражени, отколкото съживени. В крайна сметка психологическите и емоционалните проблеми се засилват в тази атмосфера, която става лаборатория, за непрекъснато тестване на човешката природа на затворниците.
Дагхан, въпреки предишната си добре уравновесена личност, квалификация и любящ дом (Ep 1), не може да не бъде засегнат от бруталната изолация, която преживява. Приемаме на доверие посещенията на семейството, които не са показани, с изключение на посещението на Берил и опустошителните последици от него. Подобни контакти трябва да останат лични. Горчивото и неловко извинение на Дагхан има за цел да даде на зрителя впечатление за трайните белези, оставени от такава самота и отчаяние. Той признава, че е бил напълно сам за толкова дълго време, без никой да се тревожи за него, че никога не би му хрумнало, че някой ще се тревожи за отсъствието му.
/следва/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1486994784654377[/b][/i]
Благодаря много. Толкова е приятно да четеш тази дама.
А ето и нещо от БГ фейса на Енгин. Дамите са от Бразилия. Отново с благодарност за превода:
Почитателките от Бразилия споделят:
„Бяхме ходили два пъти и бяхме снимали заведението...
Бедри уста отиде до масата на Енгин и му каза, че сме тук заради него...
Бедри е сладур...
Имахме голям късмет най-сетне да го засечем в ресторанта на Бедри уста...
Беше с Ахмет, Бурак... всички са много готини...
Не си го представях чак толкова висок. Изглежда много по-млад. Беше гладко избръснат, лицето и ръцете му са много нежни. Ухаеше прекрасно. Разцелува ни всички. Но Арда и Хюсейн бяха много по-възторжени и бъбриви...
Много сме благодарни на Бедри уста, който ни помогна много и беше много мил...
Стояхме около три часа, възхищавахме му се в ресторанта. Беше супер вълнуваща вечер.“
Момичета, тази дама Навид Шахзад е много продуктивна , едва смогваме с превода. Предлагам ви още една част от анализите:
Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2 /продължение/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1486994784654377[/b][/i]
, едва смогваме с превода. Предлагам ви още една част от анализите: Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2 /продължение/
Скрит текст:
Следващият ни поглед към Дагхан е през портата на имението на Берил, изработена от ковано желязо. В дълги, отмерени и решителни крачки Енгин се приближава по пътя и застава, гледайки Берил, седнала на прозореца на горния етаж. Турагай я снима първо от вътрешността на стаята, изящно седнала на перваза на прозореца, облегната на стъклото. Облечена в бяла мека роба и показана като силует на фона на есенната градина, тя напомня на девойка, затворена в кулата си, очаквайки своя рицар в блестяща броня. Като че ли точно навреме Дагън влиза в кадъра и мълчаливо я гледа. Това, че разстоянието между бившите влюбени е нещо повече от физическо, е показано ясно. Турагай сега движи камерата така, че да възпроизведе гледката от Дагхан към Берил. На фона на клоните на голи дървета, с окапващи последни листа, тя се изправя и поставя ръката си върху прозореца, сякаш да се подкрепи. Както камерата показва нейната реакция, така Дагхан е показан как се оттегля.
Цялата сцена е заснета в мълчание, с изключение на възклицанието на Берил. Защо идва Дагхан е спорен въпрос . „Загуба“ е много малка дума - само няколко букви, но носи огромен емоционален и психологически багаж. Когато стане въпрос за личните взаимоотношения с техните усложнения, ние по някакъв начин предполагаме, че останалата част от света също се спира в съчувствие. Въпреки това, събуждането е доста грубо за всички нас. Времето, безмилостното време се движи по свое собствено темпо, дори когато сърцата ни изглежда, че забавят ритъма си в пръстъп на скръб. Драматизацията на Турагай на сцената на срещата е оцветена в повечето от нюансите на пиесата на Хамлет. Дълбоката мелахнология, която Енгин изразява на лицето на Дагхан, убитите цветове на дрехите му, умиращата градина, са отличителни мотиви на шедьовъра на Шекспир.
Приликите между Берил и Офелия също са много повече от съвпадение. И двете имат властни, манипулативни бащи. И двете нямат жизнен опит и техните личности са белязани от една наивност, граничеща с глупост. И двете предават своята любов, Берил в отхвърлянето на Дагхан и Офелия, позволявайки да бъде използвана от Полоний за да шпионира Хамлет. И двете плащат огромна цена за действията си: Офелия се хвърля на незаслужена смърт, като се удавя, а Берил накрая научава, че е живяла в ужасна лъжа. Казвайки това, трябва да се коментира чудовищното престъпление на Берил за разлика от непреднамереното съучастие на Офелия.
"Вярата е загадка както за онези, които я имат, така и за онези, които я нямат". Това е една от най-мощните сили на земята, както се вижда от многото религиозни убеждения, според които избираме да живеем. Постоянно подлагана на изпитания, вярата става барометър за нашите естетически, морални и политически стандарти. Но може би най-важното е личната вяра - вярата в човешките взаимоотношения, толкова свещени, че да устоят на теста на времето. Берил се проваля на морална и лична основа и в известен смисъл това е най-голямото предателство.
Ние сме съпричастни за няколко минути с нея, когато тича боса да спре Дагхан, докато невидими кучета лаят, когато той бързо напуска мястото. Турагай снима силна сцена с Дагхан в едър план и Берил извън фокус на заден план, викайки го. За частица от секундата Енгин накланя глава по посока на гласа на Берил, но в следващия момент продължава без да погледне назад. Ако свържем с популярните приказни истории – „Рицарят“ си тръгва без да се опита да я спаси.
Дагън се връща в разстроеното си семейство, обезпокоено за неговата безопасност. Лишаването от свобода е повече от изолация на индивида - теориите за наказание подчертават значението на хуманните подходи към затворниците, особено към тези, осъдени за цял живот. Следователно семейните посещения и посещенията на съпрузи са предназначени да изградят връзка между вътрешния и външния свят. Това, че тези посещения са строго контролирани, т.е. няма физически контакт и са ограничени, оставят много от затворници по-скоро обезкуражени, отколкото съживени. В крайна сметка психологическите и емоционалните проблеми се засилват в тази атмосфера, която става лаборатория, за непрекъснато тестване на човешката природа на затворниците.
Дагхан, въпреки предишната си добре уравновесена личност, квалификация и любящ дом (Ep 1), не може да не бъде засегнат от бруталната изолация, която преживява. Приемаме на доверие посещенията на семейството, които не са показани, с изключение на посещението на Берил и опустошителните последици от него. Подобни контакти трябва да останат лични. Горчивото и неловко извинение на Дагхан има за цел да даде на зрителя впечатление за трайните белези, оставени от такава самота и отчаяние. Той признава, че е бил напълно сам за толкова дълго време, без никой да се тревожи за него, че никога не би му хрумнало, че някой ще се тревожи за отсъствието му.
/следва/
Цялата сцена е заснета в мълчание, с изключение на възклицанието на Берил. Защо идва Дагхан е спорен въпрос . „Загуба“ е много малка дума - само няколко букви, но носи огромен емоционален и психологически багаж. Когато стане въпрос за личните взаимоотношения с техните усложнения, ние по някакъв начин предполагаме, че останалата част от света също се спира в съчувствие. Въпреки това, събуждането е доста грубо за всички нас. Времето, безмилостното време се движи по свое собствено темпо, дори когато сърцата ни изглежда, че забавят ритъма си в пръстъп на скръб. Драматизацията на Турагай на сцената на срещата е оцветена в повечето от нюансите на пиесата на Хамлет. Дълбоката мелахнология, която Енгин изразява на лицето на Дагхан, убитите цветове на дрехите му, умиращата градина, са отличителни мотиви на шедьовъра на Шекспир.
Приликите между Берил и Офелия също са много повече от съвпадение. И двете имат властни, манипулативни бащи. И двете нямат жизнен опит и техните личности са белязани от една наивност, граничеща с глупост. И двете предават своята любов, Берил в отхвърлянето на Дагхан и Офелия, позволявайки да бъде използвана от Полоний за да шпионира Хамлет. И двете плащат огромна цена за действията си: Офелия се хвърля на незаслужена смърт, като се удавя, а Берил накрая научава, че е живяла в ужасна лъжа. Казвайки това, трябва да се коментира чудовищното престъпление на Берил за разлика от непреднамереното съучастие на Офелия.
"Вярата е загадка както за онези, които я имат, така и за онези, които я нямат". Това е една от най-мощните сили на земята, както се вижда от многото религиозни убеждения, според които избираме да живеем. Постоянно подлагана на изпитания, вярата става барометър за нашите естетически, морални и политически стандарти. Но може би най-важното е личната вяра - вярата в човешките взаимоотношения, толкова свещени, че да устоят на теста на времето. Берил се проваля на морална и лична основа и в известен смисъл това е най-голямото предателство.
Ние сме съпричастни за няколко минути с нея, когато тича боса да спре Дагхан, докато невидими кучета лаят, когато той бързо напуска мястото. Турагай снима силна сцена с Дагхан в едър план и Берил извън фокус на заден план, викайки го. За частица от секундата Енгин накланя глава по посока на гласа на Берил, но в следващия момент продължава без да погледне назад. Ако свържем с популярните приказни истории – „Рицарят“ си тръгва без да се опита да я спаси.
Дагън се връща в разстроеното си семейство, обезпокоено за неговата безопасност. Лишаването от свобода е повече от изолация на индивида - теориите за наказание подчертават значението на хуманните подходи към затворниците, особено към тези, осъдени за цял живот. Следователно семейните посещения и посещенията на съпрузи са предназначени да изградят връзка между вътрешния и външния свят. Това, че тези посещения са строго контролирани, т.е. няма физически контакт и са ограничени, оставят много от затворници по-скоро обезкуражени, отколкото съживени. В крайна сметка психологическите и емоционалните проблеми се засилват в тази атмосфера, която става лаборатория, за непрекъснато тестване на човешката природа на затворниците.
Дагхан, въпреки предишната си добре уравновесена личност, квалификация и любящ дом (Ep 1), не може да не бъде засегнат от бруталната изолация, която преживява. Приемаме на доверие посещенията на семейството, които не са показани, с изключение на посещението на Берил и опустошителните последици от него. Подобни контакти трябва да останат лични. Горчивото и неловко извинение на Дагхан има за цел да даде на зрителя впечатление за трайните белези, оставени от такава самота и отчаяние. Той признава, че е бил напълно сам за толкова дълго време, без никой да се тревожи за него, че никога не би му хрумнало, че някой ще се тревожи за отсъствието му.
/следва/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1486994784654377[/b][/i]
Благодаря.
Сега ще чета. 
Момичета, тази дама Навид Шахзад е много продуктивна , едва смогваме с превода. Предлагам ви още една част от анализите:
Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2 /продължение/
, едва смогваме с превода. Предлагам ви още една част от анализите: Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2 /продължение/
Скрит текст:
Следващият ни поглед към Дагхан е през портата на имението на Берил, изработена от ковано желязо. В дълги, отмерени и решителни крачки Енгин се приближава по пътя и застава, гледайки Берил, седнала на прозореца на горния етаж. Турагай я снима първо от вътрешността на стаята, изящно седнала на перваза на прозореца, облегната на стъклото. Облечена в бяла мека роба и показана като силует на фона на есенната градина, тя напомня на девойка, затворена в кулата си, очаквайки своя рицар в блестяща броня. Като че ли точно навреме Дагън влиза в кадъра и мълчаливо я гледа. Това, че разстоянието между бившите влюбени е нещо повече от физическо, е показано ясно. Турагай сега движи камерата така, че да възпроизведе гледката от Дагхан към Берил. На фона на клоните на голи дървета, с окапващи последни листа, тя се изправя и поставя ръката си върху прозореца, сякаш да се подкрепи. Както камерата показва нейната реакция, така Дагхан е показан как се оттегля.
Цялата сцена е заснета в мълчание, с изключение на възклицанието на Берил. Защо идва Дагхан е спорен въпрос . „Загуба“ е много малка дума - само няколко букви, но носи огромен емоционален и психологически багаж. Когато стане въпрос за личните взаимоотношения с техните усложнения, ние по някакъв начин предполагаме, че останалата част от света също се спира в съчувствие. Въпреки това, събуждането е доста грубо за всички нас. Времето, безмилостното време се движи по свое собствено темпо, дори когато сърцата ни изглежда, че забавят ритъма си в пръстъп на скръб. Драматизацията на Турагай на сцената на срещата е оцветена в повечето от нюансите на пиесата на Хамлет. Дълбоката мелахнология, която Енгин изразява на лицето на Дагхан, убитите цветове на дрехите му, умиращата градина, са отличителни мотиви на шедьовъра на Шекспир.
Приликите между Берил и Офелия също са много повече от съвпадение. И двете имат властни, манипулативни бащи. И двете нямат жизнен опит и техните личности са белязани от една наивност, граничеща с глупост. И двете предават своята любов, Берил в отхвърлянето на Дагхан и Офелия, позволявайки да бъде използвана от Полоний за да шпионира Хамлет. И двете плащат огромна цена за действията си: Офелия се хвърля на незаслужена смърт, като се удавя, а Берил накрая научава, че е живяла в ужасна лъжа. Казвайки това, трябва да се коментира чудовищното престъпление на Берил за разлика от непреднамереното съучастие на Офелия.
"Вярата е загадка както за онези, които я имат, така и за онези, които я нямат". Това е една от най-мощните сили на земята, както се вижда от многото религиозни убеждения, според които избираме да живеем. Постоянно подлагана на изпитания, вярата става барометър за нашите естетически, морални и политически стандарти. Но може би най-важното е личната вяра - вярата в човешките взаимоотношения, толкова свещени, че да устоят на теста на времето. Берил се проваля на морална и лична основа и в известен смисъл това е най-голямото предателство.
Ние сме съпричастни за няколко минути с нея, когато тича боса да спре Дагхан, докато невидими кучета лаят, когато той бързо напуска мястото. Турагай снима силна сцена с Дагхан в едър план и Берил извън фокус на заден план, викайки го. За частица от секундата Енгин накланя глава по посока на гласа на Берил, но в следващия момент продължава без да погледне назад. Ако свържем с популярните приказни истории – „Рицарят“ си тръгва без да се опита да я спаси.
Дагън се връща в разстроеното си семейство, обезпокоено за неговата безопасност. Лишаването от свобода е повече от изолация на индивида - теориите за наказание подчертават значението на хуманните подходи към затворниците, особено към тези, осъдени за цял живот. Следователно семейните посещения и посещенията на съпрузи са предназначени да изградят връзка между вътрешния и външния свят. Това, че тези посещения са строго контролирани, т.е. няма физически контакт и са ограничени, оставят много от затворници по-скоро обезкуражени, отколкото съживени. В крайна сметка психологическите и емоционалните проблеми се засилват в тази атмосфера, която става лаборатория, за непрекъснато тестване на човешката природа на затворниците.
Дагхан, въпреки предишната си добре уравновесена личност, квалификация и любящ дом (Ep 1), не може да не бъде засегнат от бруталната изолация, която преживява. Приемаме на доверие посещенията на семейството, които не са показани, с изключение на посещението на Берил и опустошителните последици от него. Подобни контакти трябва да останат лични. Горчивото и неловко извинение на Дагхан има за цел да даде на зрителя впечатление за трайните белези, оставени от такава самота и отчаяние. Той признава, че е бил напълно сам за толкова дълго време, без никой да се тревожи за него, че никога не би му хрумнало, че някой ще се тревожи за отсъствието му.
/следва/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1486994784654377[/b][/i]
Цялата сцена е заснета в мълчание, с изключение на възклицанието на Берил. Защо идва Дагхан е спорен въпрос . „Загуба“ е много малка дума - само няколко букви, но носи огромен емоционален и психологически багаж. Когато стане въпрос за личните взаимоотношения с техните усложнения, ние по някакъв начин предполагаме, че останалата част от света също се спира в съчувствие. Въпреки това, събуждането е доста грубо за всички нас. Времето, безмилостното време се движи по свое собствено темпо, дори когато сърцата ни изглежда, че забавят ритъма си в пръстъп на скръб. Драматизацията на Турагай на сцената на срещата е оцветена в повечето от нюансите на пиесата на Хамлет. Дълбоката мелахнология, която Енгин изразява на лицето на Дагхан, убитите цветове на дрехите му, умиращата градина, са отличителни мотиви на шедьовъра на Шекспир.
Приликите между Берил и Офелия също са много повече от съвпадение. И двете имат властни, манипулативни бащи. И двете нямат жизнен опит и техните личности са белязани от една наивност, граничеща с глупост. И двете предават своята любов, Берил в отхвърлянето на Дагхан и Офелия, позволявайки да бъде използвана от Полоний за да шпионира Хамлет. И двете плащат огромна цена за действията си: Офелия се хвърля на незаслужена смърт, като се удавя, а Берил накрая научава, че е живяла в ужасна лъжа. Казвайки това, трябва да се коментира чудовищното престъпление на Берил за разлика от непреднамереното съучастие на Офелия.
"Вярата е загадка както за онези, които я имат, така и за онези, които я нямат". Това е една от най-мощните сили на земята, както се вижда от многото религиозни убеждения, според които избираме да живеем. Постоянно подлагана на изпитания, вярата става барометър за нашите естетически, морални и политически стандарти. Но може би най-важното е личната вяра - вярата в човешките взаимоотношения, толкова свещени, че да устоят на теста на времето. Берил се проваля на морална и лична основа и в известен смисъл това е най-голямото предателство.
Ние сме съпричастни за няколко минути с нея, когато тича боса да спре Дагхан, докато невидими кучета лаят, когато той бързо напуска мястото. Турагай снима силна сцена с Дагхан в едър план и Берил извън фокус на заден план, викайки го. За частица от секундата Енгин накланя глава по посока на гласа на Берил, но в следващия момент продължава без да погледне назад. Ако свържем с популярните приказни истории – „Рицарят“ си тръгва без да се опита да я спаси.
Дагън се връща в разстроеното си семейство, обезпокоено за неговата безопасност. Лишаването от свобода е повече от изолация на индивида - теориите за наказание подчертават значението на хуманните подходи към затворниците, особено към тези, осъдени за цял живот. Следователно семейните посещения и посещенията на съпрузи са предназначени да изградят връзка между вътрешния и външния свят. Това, че тези посещения са строго контролирани, т.е. няма физически контакт и са ограничени, оставят много от затворници по-скоро обезкуражени, отколкото съживени. В крайна сметка психологическите и емоционалните проблеми се засилват в тази атмосфера, която става лаборатория, за непрекъснато тестване на човешката природа на затворниците.
Дагхан, въпреки предишната си добре уравновесена личност, квалификация и любящ дом (Ep 1), не може да не бъде засегнат от бруталната изолация, която преживява. Приемаме на доверие посещенията на семейството, които не са показани, с изключение на посещението на Берил и опустошителните последици от него. Подобни контакти трябва да останат лични. Горчивото и неловко извинение на Дагхан има за цел да даде на зрителя впечатление за трайните белези, оставени от такава самота и отчаяние. Той признава, че е бил напълно сам за толкова дълго време, без никой да се тревожи за него, че никога не би му хрумнало, че някой ще се тревожи за отсъствието му.
/следва/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club
Източник: EAUFC
https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1486994784654377[/b][/i]
Благодаря много. Толкова е приятно да четеш тази дама.
А ето и нещо от БГ фейса на Енгин. Дамите са от Бразилия. Отново с благодарност за превода:
Почитателките от Бразилия споделят:
„Бяхме ходили два пъти и бяхме снимали заведението...
Бедри уста отиде до масата на Енгин и му каза, че сме тук заради него...
Бедри е сладур...
Имахме голям късмет най-сетне да го засечем в ресторанта на Бедри уста...
Беше с Ахмет, Бурак... всички са много готини...
Не си го представях чак толкова висок. Изглежда много по-млад. Беше гладко избръснат, лицето и ръцете му са много нежни. Ухаеше прекрасно. Разцелува ни всички. Но Арда и Хюсейн бяха много по-възторжени и бъбриви...
Много сме благодарни на Бедри уста, който ни помогна много и беше много мил...
Стояхме около три часа, възхищавахме му се в ресторанта. Беше супер вълнуваща вечер.“
Браво на бразилките.Имали са късмет.
https://twitter.com/vidi1401/status/860099738732855296
Днес индонезийските фенове са получили бр.14 на списанието.
Благодаря Свети, че превеждаш за нас анализите на Навид Шахзад за "До живот" 
.
Много ми харесва, обръща внимание и на най- малките детайли.Чета ги с удоволствие.
Благодаря Марианка за снимките и краткия разказ на бразилките за срещата им с Енгин. Завиждам им благородно, че са успяли да се докоснат до Енгин не само чрез неговите герои.
"Много висок, красив и ухаещ прекрасно". Разцелувал е всички. Снимал се е с всички.Затова го обичат толкова много. Защото дори и толкова известен, той остава здраво стъпил на земята, любезен, внимателен, винаги усмихнат и положително настроен.
.Много ми харесва, обръща внимание и на най- малките детайли.Чета ги с удоволствие.
Благодаря Марианка за снимките и краткия разказ на бразилките за срещата им с Енгин. Завиждам им благородно, че са успяли да се докоснат до Енгин не само чрез неговите герои.
"Много висок, красив и ухаещ прекрасно". Разцелувал е всички. Снимал се е с всички.Затова го обичат толкова много. Защото дори и толкова известен, той остава здраво стъпил на земята, любезен, внимателен, винаги усмихнат и положително настроен.
Момичета, заслугата не е само моя. Няколко човека заедно поддържаме фейсбук-страницата на Енгин. Юли Ангелова и аз превеждаме анализите на Навид Шахзад, а публикациите с хубави коментари и мнения дължим най-вече на Нели Дамяновска, Бинка ни радва с прекрасни колажи. Всички правим каквото можем и го правим с удоволствие, както и вие.
Здравейте момичета
Страхотни са снимките на Енгин и фенове, техните споделени впечатления, преводите от българската страница на Енгин - огромно благодаря за всичко.
Днес добре се трудих както на работата, така и на ползу роду... Уморена съм, но сега ще си направя страхотен релакс.
Включвайте се...
Скрит текст:
Благодаря на Барисея 
за преведения разказ на Енгин от английски,,Тръгване''
и на Марианкаче ни го е предоставила в темата.
Благодаря на почитателките на Енгин от Бразилия за техните мнения при срещата им с Енгин.
за преведения разказ на Енгин от английски,,Тръгване''и на Марианка
че ни го е предоставила в темата.Благодаря на почитателките на Енгин от Бразилия за техните мнения при срещата им с Енгин.
Цитат
Не си го представях чак толкова висок. Изглежда много по-млад. Беше гладко избръснат, лицето и ръцете му са много нежни. Ухаеше прекрасно. Разцелува ни всички. Но Арда и Хюсейн бяха много по-възторжени и бъбриви...