С какво ви дразнят свекървите- 80

Е аз слагах всичко в 65те % и бих искала да си се върна там
Дано някой ден
Иначе съм съгласна

И аз съм съгласна донякъде. Но в голяма част от случаите, нереалистичните очаквания, се базират на нереалистични изхвърляния на свекървите. Колко пъти тук сме чели за уговорки, които после не се спазват, а инициативата за тях идва именно от свекървите? Кой ще очаква да му гледат децата и да му помагат, ако това не му е обещано предварително?
В днешно време почти никой не си прави сметка за каквото и да е, особено, ако зависи от друг, ей така, без повод, просто да го очаква

Ооо, много оптимистично. Много.

Точно това е нереалистично очакване. Някой може да е обещал нещо и даже е възможно да е имал най-добрите намерения да го изпълни, но в крайна сметка по една или друга причина да се откаже. Причини бол, а при по-възрастни хора с тук таме обаждащи се болежки и уморяващи се лесно - още повече. Ако си се разбрала с приятелка да излезете на по питие, но 30 мин преди това тя ти звънне да ти каже, че няма да успее по някаква причина, сърдиш ли се? Не, нали? Когато правиш семейство е хубаво да си имаш някаква система за справяне по семейно му без участието на външни хора. Когато те помогнат - супер, шапка на тояга и купон, но в случаите, в които не успеят - трябва да си имаш план Б, за да не увисваш зависим. А не си ли зависим, хич няма да ти пука ще дойде ли някой да ти гледа децата или не. Ако дойде, ще му се зарадваш, а като не дойде - няма да му се дразниш.

Нереалистичните очаквания в много голяма степен се дължат на наложилото се традиционно схващане, че бабите по дефолт гледат внуци.

Вярно е. Спомням си съпругът на зълва ми (не знам къф ми се падаше) казваше - айде, приготвяй децата, те си имат баба да ги гледа. И хоп, при бабата. 

В интерес на истината нереалистичните очаквания са и от двете страни. Имам приятелки свекърви, имам приятелки снахи. Абсолютно едностранчиво разсъждават обичайно и двете страни.
Аз обаче не бих давала оценка дали някой има основания да се чувства ощетен и ядосан  - това са индивидуални неща. Онова, което за мен е дребно и незначително, за друг е голяма драма и обратното. Плюс това често хората си имат изградено негативно отношение по много причини, всички основателни, но споделят тук нещо, което може да изглежда дребно, но което е било черешката на тортата. То не само тук, впрочем. Когато си говорим с приятелки често се оказва така.  И понеже не мисля, че хората ми споделят заради съвет, а просто за да изпуснат парата - в крайна сметка коя съм аз, че да знам отговорите на всички проблеми, ако толкова лесно ставаше, нямаше да има останал проблем по света, просто изслушвам и толкова. Не искам на мен някой да ми казва, че усещанията ми са неоснователни - защо пък да не са, затова уважавам и чуждите такива. Опитвам се от време на време да представям и друга гледна точка на хора, които биха я приели евентуално, и толкова.

То и бабите сигурно очакват да им поверят кротки и послушни дечица (особено ако техните са били такива навремето) на които да четат приказки, а да им връчат някакви хуни, които за нула време обръщат къщата, навън търчат като бесни и бабите не могат да ги стигнат, за които постоянно трябва да се трепери да не пребият друго дете или себе си и т.н. И то деца, на които нямат право да направят забележка, защото нали, бабите нямат думата нито за хранене, нито за възпитание.
То е ясно, че няма майка, която да си признае, че се е провалила с възпитанието или че детето ѝ е от по-палавите (е, най-много да признае с половин уста, че е хиперактивно, но за сметка на това много чувствително и е абсурд да му се направи забележка за каквото и да е).
Не го пиша това, за да защитавам бабите или да обвинявам снахите. Просто споделям странични наблюдения с опит да си обясня защо една баба може да е обещавала да гледа внуци, а после вече да не иска.
Отношенията баби - внуци са двустранни. Била съм свидетел на много грозни сцени, когато внучето псува, рита и бие бабата, защото нещо не му угодила на секундата. И т.н., и т.н. – всички имате наблюдения от детски площадки и роднински семейства, та можете да се сетите за други подобни примери.
Друг проблем, за който не знам дали се сещате, но много от по-възрастните нямат достатъчно високи доходи, за да насмогнат на непрестанните искания на внуците, особено ако са от презадоволените и на които никога нищо не се отказва. Но пък този проблем много лесно се решава, когато родителите оставят известна сума за удоволствията на потомците си – лакомства, атракции и т.н. Тогава няма да има оплаквания защо бабата купила вафла, вместо шоколад или нещо друго, което майката счита за по-подходящо за нейното дете. Ама и по-скъпо.

А дали е в реда на нещата свекървата да очаква редовни посещения и виждане на внуците?

И само да вметна, че ако някой е бил принуден от обстоятелствата да си гледа съвсем сам децата и помощта е била наистина невъзможна - не е речено, че всички трябва да изтърпят този чанч, ако не е абсолютно наложително. Защото има жени, които просто физически няма да издържат, може да се разболеят от нещо или вече съществуващо заболяване да се задълбочи.

При нас проблемът с лакомствата и угаждането е обратен.Аз ги уча, че като влезнат в магазина се пита първо дали може, и се избира по 1 нещо. А свекървата взима внук и рядко, купува му абсолютно всяка глупост дето види.Общо взето га- на. И изведнъж, мама става лоша. А да, и веднъж се случило да няма пари да му угажда, та се оплакала на майка ми по телефона " много сте го изпуснали това дете" .
Аз нямам очаквания към никой да ми гледа децата.С мъжа ми заедно се справяме, а поне 3 дни в седмицата съм вечер сама и с тримата.На моменти е много изтощително, и когато тя се обади на мъжа ми да иде да и помогне да си разходи кучетата ми става доста криво признавам.

Ами, може би зависи какво означава това "редовни посещения и виждане на внуците". Ако е да ѝ ги водят всяка седмица на крака, за да им се порадва за половин час, а след това да си гледа работата или да пили на родителите им, то е ясно, че няма да има много желаещи.  

Но съм виждала и обратното – свекървата работи много повече от младите, в семейната фирма, издържа ги на практика, а снахата се сърди, че не всеки уикенд взима внучето, та младите да се наспят и да си починат. То добре, ама бабата кога ще почива, ако на практика няма почивен ден?

Точно това имам предвид. Но ако ги лишиш, започва леекичко (или не толкова леко) мрънкане.
Както и не смятам за голяма жертва да се вземе дете от у-ще, когато свекърите живеят много по-близо от тъстовете.
В крайна сметка, предвид демографското състояние на България (и не само то), не е ли по-добре да имаш 2+ деца, за които понякога ти помагат, отколкото 1, защото няма кой да го гледа.

Да де, но има противоречие в поста ти и най-вероятно сама не го осъзнаваш. Значи бабата би се сърдила, ако не може да прави забележки на детето и си търси правата по възпитанието, но отказва да се съобрази с родителите, така ли да го разбирам? Защото, ако бабата се съобрази с родителите за какво може да казва не и го прави за същите неща като тях, то описания от теб проблем, изобщо не би съществувал. Детето ще се държи при баба си точно така, както се държи вкъщи. Това се получава като бабата си има нейни възгледи и отказа й тя да е съобразяващата се страна и тя даприеме мнението на родителите, а не да държи на своето.

Не, съвсем погрешно го разбираш. Имам предвид детето да се държи неприемливо, бабата да направи забележка, то да звънне на майка си, която да направи бабата на две стотинки как се осмелява да прави забележка на маминото злато.
Бабата претенции да възпитава няма, нито се сърди. Просто следващия път отказва да гледа внучето в отсъствието на родителите му.

Като че не сте виждали деца, за които и пари да ви дават, няма да се наемете да гледате. Аз се сещам поименно за няколко такива, а сигурно са доста повече. 

Ами не знам. Аз дете, отгледано без да му се направи нито една забележка не познавам. Особено на възраст само да се обади по телефона и разполагащо с такъв. Вярно, на тази възраст вече забележките са доста по-малко, защото се предполага, че за това, за което са правени, като е било по-малко вече е научено и работи.
Имах една приятелка, чиято дъщеря никак не мелеше брашно с баба си, особено като поотрасна. Наистина се обаждаше на майка си, че не иска да стои при нея. Не защото й е направена забележка, а защото не иска при нея. Майката просто спря да я оставя някъде към втори клас.
При деца до 5 годишна възраст, ако бабата се е съобразявала винаги с режима и възпитанието на детето с родителите, вместо да се налага, това напълно изключва като възможност описаната от теб ситуация в бъдеще