Като се тръшне, обаждам се на майка му, тя да си вземе решението и да се оправя. Аз за моите деца съм си взела решенията, тя да си ги вземе за нейните.
Е, да де!
Ама след това ще се окаже, че как може да не се справиш с детето, че само се правиш, че искаш да го гледаш, а използваш първия удобен момент, за да го върнеш.
Щото, в списъка със забраните е и повишаване на тон и пълна забрана на тупване по дупето, ако ще и внучето да се простре в цял ръст на земята, ритайки с крака и крещейки истерично.
Ама, като ти дадат списък с това, което не трябва да им даваш, а те обичат и се тръшнат на земята, щото го искат, какво правиш? 
или "Искам еди какво си сега, веднага!" - може да е и един часа посред нощ, защото на всичкото отгоре беше и най-будуващото дете, което съм виждала. 
При отрицателен отговор от моя страна, започваше да пищи и да се тръшка и о даааа, пред публика /баба, дядо, леля/ това продължаваше с часове. Ако беше само с мен всичко приключваше за пет, десет минути виене. Аз не обичам глезотии и не опитвам да успокоявам с отвличане на внимание - при него това само водеше до увеличаване на децибелите. С публиката обаче сме имали доста куриозни ситуации. 
